Определение № 983 от 09.09.2022, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 983 гр. Пловдив, 09.09.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Частно наказателно дело № 20225330203552 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.

Образувано е по жалба на Н.Е.А. срещу постановление за прекратяване на наказателното производство от 03.05.2022 г. по досъдебно производство № 774/2021 г. на Трето РУ към ОД на МВР Пловдив и пр.пр. № 17375/2021 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – поради липса на извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 от НК.

С жалбата се прави искане за отмяна на прокурорското постановление. Излагат се съображения за неговата необоснованост, доколкото се правят изводи за различна фактическа обстановка и необходимостта от попълване на доказателствения масив с още доказателства, които не са били събрани.

След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, съдът намери следното:

Жалбата е допустима. С нея се атакува постановление за прекратяване на наказателното производство, подлежащо на съдебен контрол, от процесуално легитимирано лице, имащо право на обжалване, и е подадена в законоустановения 7дневен срок.

Разгледана по същество е неоснователна.

Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК за това, че на 30.12.2021 г. в гр. Пловдив, са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.

За да прекрати наказателното производство прокурорът е приел за установено, че Н.А. бил ** на траурна агенция „Вечна памет 99“ ЕООД, а за нуждите и дейността на дружеството ползвал микробус марка и модел „Пежо Експерт“ с рег. № **, върху който били поставени рекламни материали.

На 30.12.2021 г. около 20:40 ч. А. управлявал посочения микробус по ул. „Сава Муткуров“ в гр. Пловдив в посока от изток на запад. С него бил Ц.И.Г., негов приятел, който седял на пасажерската седалка до водача.

В същото време Г.А.А. се прибирал пеш към дома си заедно с неговия ** – 1

М.Г.А., който бил на ** възраст. Когато стигнали до кръстовището на ул. „Полковник Сава Муткуров“ с ул. „Луда Яна“, предприели пресичане по пешеходната пътека. А. се огледал за автомобили, като с периферното си зрение забелязал идващ от лявата им страна микробус. Това бил управляваният от А. автомобил. Сторило му се, че се движил с висока скорост и дръпнал ** си към тротоара. Цялата ситуация му се сторили твърде опасна, поради което А. се изплюл по лекия калник на преминаващия автомобил и започнал да псува на висок тон, като казал „Майка ти **! Ей боклук! Ще ме сгазиш!“ А. чул това и спрял автомобила. Отворил вратата и слязъл от автомобила, а от другата врата слязъл Г.. А. попитал А. дали говори на него, при което последният пак започнал да псува и да казва, че щял да сгази него и ** му. Между тримата възрастни възникнал неустановен по съдържание словесен скандал с подчертано негативен характер. Те били на разстояние един от друг. Изведнъж А. извадил изпод якето си законно притежавания газов пистолет марка „CARRERA“ модел „GT50“ със сериен № 16-42-00631, който А. видял, но не разбрал, че е газов. А. държал в ръка пистолетът насочен в посока към А. и му казал, че ще го „утрепе“ и щял да го вози отзад в катафалката. А. не му отвърнал, след което А. поставил зад гърба си оръжието.

А. се обърнал, тръгнал с ** си по ул. „Полковник Дрангов“ и завил по ул. „Добротич“ към дома си. В същото време А. подал сигнал на телефон 112 и решил пеш и от разстояние да последва мъжа с **. С него тръгнал и Г.. Двамата видели как на ул.

„Добротич“ А. предал ** на някого и тръгнали да се връщат към автомобила. Спрели на кръстовището на ул. „Сава Муткуров“ и ул. „Полковник Дрангов“. При тях пристигнал и А., който попитал А. дали е бил той в ситуацията преди това и той му потвърдил. А. му споделил предположението, че А. е извикал полиция, затова ще отиде да си вземе джипа и ще се върне да изчака полицията, след което тръгнал по ул.

„Сава Муткуров“. Не след дълго при А. пристигнал патрулен екип на Трето РУ към ОД на МВР Пловдив. Той се качил в полицейската кола, която потеглила в търсене на А..

Г. се върнал към спрения преди това микробус. На ул. „Порто Лагос“ А. забелязал А. и го посочил като лицето, което търсят. Полицейските служители задържали А., а А. се върнал към автомобила си, за да може да забере Г. и да отидат до сградата на районното управление. В управлението на полицията А. забелязал Г. и А., на когото казал, че, ако го пуснат, ще го убие.

С протокол за доброволно предаване А. предал на полицейски служители от Трето РУ към ОД на МВР Пловдив един брой газов пистолет марка „ CARRERA“ модел „GT50“ със сериен № 16-42-00631 с пълнител с четири броя патрони. След това той бил предаден на домакина на районното управление за експертно изследване.

А. бил задържан за 24 часа по ЗМВР и било образувано досъдебно производство.

Съгласно приложената справка за съдимост А. не е осъждан.

В хода на производството била назначена и изготвена съдебно-балистична експертиза – протокол № 37 по описа на сектор БНТЛ при ОД на МВР Пловдив.

Съгласно заключението й изследваният пистолет марка „ CARRERA“ модел „GT50“, кал. 9х22мм, със сериен № 16-42-00631 е стандартен сигнално-газов. Той е технически изправен и годен да възпроизведе изстрел със стандартни газови и шумови пистолетни патрони, кал. 9х22 мм. Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗОБВВПИ пистолетът представлява неогнестрелно оръжие и не е установено наличие на доработки върху частите и механизмите на пистолета с цел да бъде използван за стрелба със стандартни боеприпаси. Представените за изследване четири броя патрони са стандартни, пистолетни, газови, кал. 9х22 мм и изправни и годни да възпроизведат изстрели.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за сигнално-газови оръжия. При извършване на експертизата били изстреляни четирите броя газови патрони.

2

След справка от КОС към Трето РУ към ОД на МВР Пловдив се установило, че Г.А.А. притежава три броя предупредителни /неогнестрелни/ оръжия, включително пистолет марка „CARRERA“ модел „GT50“, кал. 9х22мм, със сериен № 16-42-00631, като притежавал разрешение за съхранение, носено и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, валидно до 21.09.2021 г., което не било подновено в срока за валидност и е обявено за невалидно.

На досъдебното производство била назначена и изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, в чието заключение е отразено, че Г.

А. не се води на учет в психиатрично заведение и не страда от психиатрично заболяване. При А. не са установени данни за САЗ, но са налице данни за алкохолна злоупотреба. Не са установени данни за наркотична зависимост. Интелектуалното и личностово развитие на А. съответства на календарната му възраст. Към 30.12.2021 г. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е със запазена годност и след изследваните събития. Психичното му състояние към момента на възникналия конфликт, непосредствено след него и към момента на изследване е било съответно на спецификите на неговата личностова структура.

Действията и поведението му са били обусловени от тях, съответни на присъщите характеристики и нямат болестна, патологична изразеност, която да покрива критериите за особено или болестно състояние. Не страда от психично разстройство в тесния или широкия смисъл на думата. Поведението му по време на случилото се се обуславя от личностовите му особености – повишена самооценка, емоционално нестабилен, импулсивен с екстрапунитивен модел на поведение. По време на изследвания период не са установени данни за уплаха и смущение, но има данни за употреба на алкохол и състояние на обикновено алкохолно опиване. Категорично е установено, че към момента на изследването няма данни за страх, разкаяние и срам, което носи белезите на асоциалност.

Приетата фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства.

Относно обстоятелството дали А., след като е извадил пистолета си, го е насочил към А. или го държал в ръка, която поставил зад гърба си, са формирани две групи гласни доказателства. От една страна това са показанията на А. и Г., които твърдят, че А. е извадил пистолета си и го насочил тялото на А. (според личните му показания) или към гърдите на последния (според показанията на Г.). От друга страна диаметрално противоположни по съдържание са показанията на А., който споделя, че при вида на двамата мъже, слизащи от току спрелия микробус и крещейки му, инстинктивно и с цел да опази живота и здравето на себе си и на ** му извадил от кобура, намиращ се под лявата мишница, законно притежаваният газов пистолет.

Веднага след това преценил за по-разумно да не влиза в конфликт и го скрил зад гърба си. След което си тръгнал от мястото. Предвид горното е очевидно, че А. е извадил законно притежаваното оръжие от кобура му, който се намирал под лявата мишница.

Оттук и поведението му действително следва да се приеме, че е водило към насочването му в посока на двете лица, слизащи от микробуса. Безспорен е фактът на изваждане на оръжието, за което свидетелстват всички разпитани лица. Логично за съда е същият да е бил насочен в посока към А. и Г., доколкото последните изведнъж са спрели микробуса, слезли са от него и са потърсили ответна саморазправа с А..

Същевременно последният е бил с малолетния си **. Това все са предпоставки да настъпят събитията, така както споделят А. и Г., включително и А., но без да оценят като достоверни показанията му, че веднага скрил пистолета зад гърба си.

Същевременно няма основание да се дискредитират показанията на Г. само по причина, че последният бил приятел на А.. Напротив показанията на А. и Г. се подкрепят и допълват, като в подробности разкриват и поведението на А.

3 непосредствено преди, по време и след конфликта. Освен всички друго показанията и на тримата в останалата им част да съответни едни на други и без противоречия.

Затова и съдът се довери на показанията на свидетелите А. и Г. за това, че А. е извадил законно притежаваното му оръжие и го насочил срещу А., а в останалата част от фактическата обстановка на показанията и на тримата свидетели.

Не могат да се приемат за достоверни възраженията на жалбоподателя А., че пистолетът е бил насочен към главата му. Всъщност самият той в разпита си е посочил, че е бил насочен към тялото му без да конкретизира част от него, а едва Г. споделя, че това са били гърдите на А.. В този смисъл заявеното от него като свидетел с твърдяното в жалбата е в пълно противоречие и следва да се даде примат на показанията му като свидетел поради страха от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване и все пак да не се пренебрегва склонността му за изопачаване на събитията с цел продължаване на наказателното производство и то конкретно към А..

Следва да се отбележи, че съдът намира за достоверни показанията на свидетеля А. относно поведението на А. при слизането му от микробуса, т.е. възникването на скандал между лицата. Макар самият А. да не сочи размяната на реплики с почертан негативен заряд, съдът счита, че поведението му, за което и самият той потвърждава – че е спрял управлявания от него микробус, че е слязъл от него и е попитал установения на по-късен момент като А. дали говори на него, житейски закономерно сочи, че споделеното от А. относно словесното отношение на А. към него може и следва да се приеме като достоверно.

Назначените и изготвени на досъдебното производство съдебни експертизи са в кръга на професионални знания и опит на вещи лица в съответната област и следва да бъдат възприети като пълни и достоверни, поради което и не се откриват индиции да не им се даде вяра.

На досъдебното производство са направени опити за установяване и откриване на други доказателствени източници, които са останали неуспешни поради неоткриване на охранителни камери от мястото на деянието, както и други свидетели по случая, въпреки че полицейски служители са разговаряли с лижа, живущи близо до мястото, което е видно от наличната по делото докладна записка (л. 15).