Протокол № 865 от 14.05.2025, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 865 гр. Пазарджик, 14.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20255220100096 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищцата С. В. П., редовно призована, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

Съдът докладва постъпилата молба с вх. №12022/28.04.2025г. от адв. Д., в качеството на процесуален представител на ищцата, с която заявява, че не са налице пречки по смисъла на ГПК за разглеждане на делото, поради което моли да се даде ход на делото и съдът да го разгледа в отсъствието на ищцата и пълномощника й. Поддържа се исковата молба и се моли да бъдат приети представените с нея документи по делото. Няма допълнителни доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски, вкл. заплатения адвокатски хонорар. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар/юрисконсултското възнаграждение. Моли, на основание чл. 50, ал. 5 от ГПК, съдът да връчи на ответника решението по настоящото дело на посочен от него ел. адрес, съобразно чл. 38, ал. 2 от ГПК. В случай, че делото бъде отложено, моли същото да се разгледа в отсъствие на ищцата и нейния пълномощник. Към молбата е приложен списък на разноските по чл.

80 от ГПК, ведно с Договор за правна защита и съдействие, Справка за регистрация на адв. А. Д. и Становище от НАП.

Ответникът „Вива КРЕДИТ АД, редовно призован, не изпраща законен или процесуален представител.

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал.1 от ГПК пристъпва към изясняване на 1 фактическата страна на спора.

С молба вх. № 12022/28.04.2025 г. ищцовата страна е заявила, че поддържа исковата молба и представените с нея документи. Претендира присъждането на разноски.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Спогодба няма как да бъде постигната, тъй като не се явяват страните.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявения иск е с правно основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, при условията на евентуалност: иск на основание чл.10а, ал.2 във вр. чл. 19, ал.5 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД - при условията на евентуалност чл. 26 ал. 1 предл.

3 ЗЗД, обективно и кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 26 ал.

1 предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 143 ал. 2 т. 5 във вр. чл. 146 ал. 1 ЗЗП, при условията на евентуалност - чл. 26 ал. 1 предл. 3 ЗЗД.

Подадена е искова молба с която се твърди, че на 09.08.2024г. между ищцата и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, е сключен Договор за паричен заем Standard 14 № VIP_14 № 6067101 - 09.08.2024г., наричан за краткост „Договорът“ или „Рефинансиращия договор“. Сочи се, че съгласно чл.3 от Договора заемодателят се задължава да предаде в собственост на заемателя сумата от 3100.00 лв., наричана по-долу заемна сума, а заемателят се задължава да върне същата на заемодателя, при следните условия: Размер на погасителна вноска в лева 148.05 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане; Срок на заема: 78 седмици; Брой вноски: 39;

Датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно са:

23.08.2024, 06.09.2024, 20.09.2024, 04.10.2024, 18.10.2024, 01.11.2024,

15.11.2024, 29.11.2024, 13.12.2024, 27.12.2024, 10.01.2025, 24.01.2025,

07.02.2025, 21.02.2025, 07.03.2025, 21.03.2025, 04.04.2025, 18.04.2025,

02.05.2025, 16.05.2025, 30.05.2025, 13.06.2025, 27.06.2025, 11.07.2025,

25.07.2025, 08.08.2025, 22.08.2025, 05.09.2025, 19.09.2025, 03.10.2025,

17.10.2025, 31.10.2025, 14.11.2025, 28.11.2025, 12.12.2025, 26.12.2025,

09.01.2026, 23.01.2026, 06.02.2026; Фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40.32%; Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден - 0.11% ;

Общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 5773.95 лв. като същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т.8.; Годишен процент на разходите на заема: 50.03 %.

Твърди се, че при изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да 2 бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор.

Вид на предоставения заем е потребителски заем; Условия за усвояване на цялата сума по заема - в брой;

Сочи се, че видно от представения към настоящата искова молба разходен касов ордер получената от ищцата сума по договора е в размер на 1930.75 лв.

Съгласно чл. 2 ал. 1 от Договора с подписването му страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем с КИД 5961624 от 19.09.2023г., което към датата на подписване на този договор е в размер на 1069.25 лв. Съгласно ал. 2 страните правят изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума по този договор, Заемодателят прихваща задължението на заемателя, посочено в ал. 1. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор, съгласно договореното в чл. 3 ал. 2.

Твърди се, че посоченият чл. 2 ал. 1 от рефинансиращия договор размер на остатъчното задължение, което се рефинансиран, е погрешно изчислен, доколкото видно от представения към настоящата искова молба разходен касов ордер ефективно усвоената от ищцата заемна сума след удръжката за рефинансиране, се равнява на 1930.75 лв., т.е. разликата е 1169.25 лв. (3100 лв. заемна сума по рефинансиращ договор, от които: 1930.75 лв. реално усвоени, т.е. 3100 лв. - 1930.75 лв. = 1 169.25 лв.), която се явява действително удържания остатък от рефинансираното задължение по Договор за паричен заем с КИД 5961624 от 19.09.2023г.

Твърди се, че съгласно чл.1, ал. 2 - 4 от Договора (2) заемателят заявява, че преди подписване на настоящия договор е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. (3) За извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1606.41 лева. (4) С подписване на настоящия договор, страните се уговарят таксата по горната алинея да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания:

3 да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател, или Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, посочено в чл. 3 ал. 1 т. 7 от Договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

Сочи се, че съгласно чл. 5, ал. 2 от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 1070.94 лева.

Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл.2, ал.1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 175.51 лева, а общото задължение по договора става в размер на 6844.89 лева.

Сочи се, че видно от представения към настоящата искова молба приходен касов ордер, ищцата е заплатила на дата 09.08.2024г. сумата в размер на 176 лв. за погасяване на задължението си.

По отношение на иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД се твърди, че ищцата има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Следователно, приложимият нормативен акт е Законът за потребителския кредит (ЗПК).

Сочи се, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, Договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.

19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Сочи се, че съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове 4 разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Твърди се, че договор за паричен заем Standard 14 № VIP14 № 6067101 09.08.2024г. е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради следните причини:

1/. В договора не е посочено кои разходи се включват при формиране на ГПР. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Всяка неточност в посочването на размера на разходите поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще се дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора., както вече отбелязано по-горе.