Решение № 169 от 29.11.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 2037/2021
- Вид
- Решение № 169
- Подписан
- 29.11.2021
- В сила
- 29.11.2021
- Състав
- Цветан Илиев Цветков, Петко Иванов Минев, Веселина Тодорова Семкова
Цитирани разпоредби
- чл. 116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119 · Закон за движението по пътищата
- чл. 119, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 129, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343а · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1, т.7 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал. 1, т. 1, 2, 5 и 12 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал. 1, т. 1, 2, 5 и 12 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал. 1, т. 1, 2, 5 и 12 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал. 1, т. 1, 2, 5 и 12 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 169 гр. Пловдив, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Цветан Ил. Цветков
Членове:
Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева в присъствието на прокурора Галина Андриянова Андреева-Минчева (ОППловдив) като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215300602037 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда № 260046/19.10.2021г., постановена по НОХД № 4448/2020г., РС – Пловдив, 2 н.с., е признал подс. В. Г. С. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2-ро, вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал. 1 от НК и го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК ПРС е лишил подсъдимия В. Г. С. от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Районен съд – Пловдив е осъдил подс. С. да заплати направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 612 лева, както и на съдебното производство в размер на 180 лева. ПРС е осъдил подс. С. да заплати на Л. АНДР. Б. сумата от 600 лева, представляваща разноски за повереник.
Решението е обжалвано от подс. В. Г. С. чрез защитника му – адв. А.П..
Твърди се, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна. Иска се нейната отмяна и постановяването на нова присъда, с която подс. С. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Развиват се доводи 1 за несъставомерност на деянието поради липса на виновно поведение от страна на подсъдимия. Твърди се, че същият не е нарушил чл. 20, ал. 2, чл.
116 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Излагат се доводи, че се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. Оспорва се заключението на автотехническата експертиза като необосновано, неправилно и некомпетентно изготвено. Според защитата изходните данни, послужили за изготвяне на експертизата са неточни. Излагат с конкретни аргументи в тази насока.
РП – Пловдив, ч.о. М.С. Б. и повереникът и – адв. Д.Д. не са взели становище по въззивната жалба.
В съдебно заседание, подс. В. Г. С. се явява и поддържа въззивната жалба. Защитникът му – адв. А.П. поддържа жалбата и иска отмяна на осъдителната присъда на ПРС и постановяване на нова оправдателна такава.
Оспорва се началният момент на възникване на опасността, възприет в изготвената автотехническа експертиза. Твърди се, че е налице противоречие в мотивите към присъдата на ПРС. Според защитника е установено нарушение на правилата на ЗДвП от страна на пострадалата пешеходка, която е пресичала на червен светофар. Изразява се становище за липса на виновно поведение от страна на подсъдимия и се иска той да бъде оправдан. Другият защитник на подс. С. – адв. М.П. не се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция.
В последната си дума подс. В.С. заявява, че не е имал видимост към пешеходката заради мантинелите и не е карал с превишена скорост. Изразява съжаление за причинения престъпен резултат. Заявява, че шофьорската книжка му е нужна тъй като неговите и на съпругата му родители живеят на около 50 км от гр. Пловдив, а счетоводната му кантора също е на 20 км от града.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата на подс. С. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено.
Частната обвинителка М. Б. като дъщеря и единствен наследник на починалата пострадала Л.Б. не се явява в съдебно заседание пред въззивната инстанция. За нея се явява адв. Д.Д., която представя пълномощно и претендира разноски за повереник пред въззивна инстанция. Същата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Оспорват се твърденията на защитата за наличие на случайно деяние, за липса на виновно поведение на водача и за некомпетентно изготвена автотехническа експертиза. Наложеното наказание намира за справедливо.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от 2
НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В. Г. С. е роден на **** г. в гр. П., живущ в гр. П., Б., български гражданин, с висше образование, работещ, женен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Подсъдимият В.С. бил правоспособен водач на МПС и притежавал СУМПС № *** категория „С“, „В“, „АВ“ и „ТКТ“. Същият не бил наказван за нарушения по ЗДвП като водач на МПС с наказателни постановления.
Подс. С. имал три наложени глоби с фиш.
Подсъдимият В.С. притежавал лек автомобил „Хонда“ с рег. № *** На 27.03.2019 г. около 09:20 часа той се придвижвал с личния си лек автомобил на територията на гр.Пловдив. Автомобилът бил управляван лично от подс.
С., а на предна дясна седалка в автомобила до него се возела съпругата му – свидетелката М. Г. С..
При движението си с управлявания от подс. С. автомобил достигнал до ул.„Любен Каравелов“ и продължил да се движи по нея, като така достигнал до кръстовище, образувано от пресичането на ул.„Любен Каравелов“ и бул.
„Руски“ в гр.Пловдив.
Преминаването през кръстовището било регулирано със светофарни уредби както за автомобилите, така и за пешеходците. Освен това, по платното за движение имало и обозначени пешеходни пътеки, както на платното за движение на ул.„Любен Каравелов“, така и по платната за движение на бул.„Руски“.
Управляваният от подсъдимия С. автомобил достигнал до западния край на кръстовището. В този участък платното за движение на ул.„Любен Каравелов“ било разделено на две платна за движение – южно и северно, а всяко от платната за движение било разделено на по две пътни ленти.
Управляваният от подс. С. автомобил се движел по северната пътна лента на южното платно за движение в посока от запад на изток, но не навлязъл в района на кръстовището, тъй като за него светнал червен сигнал на светофара. Пред него имало и няколко други автомобила. Зад него се движел лек автомобил „БМВ“ с рег. № ***, който бил управляван от свид. И. И.Й.. В този автомобил, зад водача се возела свид. Н.И. Й. – майка на свид. И.Й.. По същото време свидетелката Л. А.. Б. се намирала на западния тротоар на западното платно за движение на бул.„Руски“ и след като за нея светнал зелен сигнал на светофара, предприела пресичане на западното платно за движение на булеварда в посока от запад на изток по пешеходната пътека.
Платното за движение на бул. „Руски“ било разделено на две платна за движение – западно и източно, посредством затревена ивица и пешеходни тротоари. Междувременно, докато свидетелката Б. пресичала западното платно за движение на булеварда, северно от кръстовището, и след като 3 достигнала до разделителната ивица, светнал червен сигнал на светофара за пресичащите източното платно за движение на булеварда. Светнал и зелен сигнал за превозните средства, които имали намерение да пресекат кръстовището от западния му край. След като за управлявания от подс. С. светнал зелен сигнал на светофара, той навлязъл с автомобила си в района на кръстовището и предприел маневра „завой наляво“. Извършвайки маневрата, подсъдимият С. навлязъл в западната лента на източното платно за движение на бул. „Руски“ и така приближил към пешеходната пътека. В същия момент свидетелката Б. достигнала до пешеходната пътека и макар за нея да светел червен сигнал на пешеходния светофар, навлязла на платното за движение по пешеходната пътека, като се движела в посока от запад на изток. В този момент управляваният от подсъдимият С. автомобил се движел с около 23 км/ч и се намирал на около 12,3 метра от мястото на удара. Подсъдимият С. не реагирал своевременно на възникналата опасност и със закъснение активирал спирачната система на автомобила си. Поради това последвал удар между предната част на управлявания от подсъдимият С. лек автомобил „Хонда“ и тялото на свидетелката Б.. В резултат на удара свидетелката Б. паднала на платното за движение. Непосредствено след удара подсъдимият С. преустановил движението на автомобила си и заедно със съпругата си излезли от автомобила и отишли при пострадалата Б.. При свид. Б. отишъл и свид. И.
Й. – водачът на МПС, което се движело след автомобила на подсъдимия. От намиращия се в близост офис на банка излязла и свид. А. П. Б., която също отишла при пострадалата. Свидетелката Б. подала сигнал на тел.112 за настъпилото произшествие. На местопроизшествието пристигнал екип на Бърза помощ и полицейски служители. Тъй като свидетелката Б. изпитвала болки в десния крак, била транспортирана в медицинско заведение в гр.Пловдив. Пристигналите на място полицейски служители установили самоличността на пострадалата и на подсъдимия С. и тествали последния с апарат за установяване наличие на алкохол в издишания въздух. Апаратът отчел отрицателен резултат.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза / л. 136 от ДП/ се установява, че на пострадалата Л.Б. е било причинено счупване на ставния израстък в областта на колянната става на голямопищялната кост на десния крак. Било е причинено трайно затрудняване движенията на долен десен крайник за около 5 месеца, тоест средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание вещото лице д-р Здравка Ненчева е посочила, че описаните в съдебно-медицинската експертиза отговарят на всички представени по делото писмени доказателства – епикриза, описаните графии на коляното, на гръбнака , на гръдния кош, таза, тазобедрени стави. Вещото лице посочва, че е установено само счупване на външната повърхност на ставния израстък на голямопищялната кост. Затруднението вследствие на счупването преминава за около 5 месеца, но с оглед възрастта на пострадалата оздравителния процес може да се забави.
4
От заключението на автотехническа експертиза /л. 138 – 164 от ДП/ се установява, че причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е че водачът на лекия автомобил „Хонда“ – подс. С. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката Л.Б.. Съгласно заключението на експерта – инж.С. М., от момента, в който пешеходката Б. е навлязла в източното платно за движение, водачът на лекия автомобил „Хонда“, при своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила. Като причина за настъпване на произшествието експертът е посочил и обстоятелството, че пешеходката Б. е предприела пресичане на източното платно за движение на червен сигнал на пешеходния светофар, без да се съобрази с приближаващия се автомобил. Видно от заключението на експерта, въпреки допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на пешеходката Б., към момента, когато е навлязла на платното за движение, водачът на автомобила В.С. е можел да предотврати настъпването на произшествието, тъй като мястото на удара е било извън опасната зона за спиране на автомобила и при своевременна реакция от страна на водача не би настъпило пътнотранспортно произшествие, респективно не би била нанесена травма на Б..
В съдебно заседание вещото лице инж. Стефан Мутафчиев посочва, че в момента на пресичане на кръстовището и маневра завиване на ляво подсъдимият С. е имал възможност и е можел своевременно да забележи пострадалата Б., дори и при наличните на мястото мантинели. Вещото лице посочва, че предната лява колона на автомобила е възможно да е попречила, но за много кратко време, на пряката видимост на водача, както и че ако пречи на водача технически правилно е да намали скоростта си на движение или премести тялото си на малко напред или назад. За потвърждение на своето заключение вещото лице е възпроизвело в съдебно заседание клип на произшествието, снет от представените по ДП записи от външни камери монтирани на офис на банка, от източната част на пътното платно на бул.