Решение № 260034 от 11.03.2021, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260 034 гр.Пловдив, 11.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав, в открито съдебно заседание на 15.02.2021г., в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА секретар:Стефка Тошева с участието на прокурор от АП - Пловдив

Албена Кузманова след като разгледа докладваното от съдия Елена Арнаучкова възз.гр.д. № 515/2020г. по описа на АС - Пловдив, намира следното:

Повторно въззивно производство по реда на чл.294, във вр. чл.258 и сл ГПК, след отмяна на предходното въззивно решение с Решение № 165/13.10.2020г. по описа на ВКС.

Образувано е по въззивна жалба, вх.№

7184/07.03.2018г., подадена от К. з. п. н. к. и о. н. н. п. и./КПК., правоприемник на К., по см.на §2 от ДР на ЗПК., против Решение № 192/15.02.2018г., постановено по гр.д.№ 957/2016г. по описа на ОС - Пловдив, в частите, с които се отхвърля искането на К. за отнемане в полза на Д., от П.Д.Д., ЕГН **********,***, тъй като не е разполагал със средства от установен източник за придобиването им, на следните парични суми:

- 5500лв., съставляваща общ размер на вноски на каса, направени от ответника през 2010г. по негова банкова сметка № ... в „У.

Б.“ АД, открита на 09.04.2010г., изтеглена от проверяваното лице, тъй като не е разполагало със законни парични средства за направа на вноските;

- 300лв., съставляваща вноски на каса, направени от ответника през 2009г. по негова банкова сметка № ... в „У. Б.“ АД, открита на 14.11.07г., при салдо към 31.10.10г. в размер на 3.56лв., тъй като проверяваното лице не е разполагало със законни парични средства за направа на вноските;

- 4 968лв., като сбор от сумите от 1242лв. и от

3726лв., съставляващи равностойност /пазарна стойност от продажбите съответно на: поземлен имот ..., находящ се в землището на с.С.., придобит от ответника на 13.11.2008г. с н.а. №..., том ..., дело №.../...г., продаден от него на 06.08.09г. с н.а. №..., том ..., дело №.../...г. поземлен имот ..., находящ се в землището на с.С.., придобит от ответника на 25.11.2008г. с н.а. №..., том ..., дело №.../...г., продаден от него на 06.08.09г. с н.а. №..., том ..., дело №.../...г.

Оплакванията в жалбата са за неправилност на решението в посочените обжалвани части, а искането е за отмяна и постановяване на друго, с което исковата претенция да се уважи изцяло.

Не е постъпил в срок писмен отговор на жалбата от въззиваемия П.Д.Д..

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив поддържа становище, че жалбата е неоснователна.

Постъпилата въззивна жалба е допустима, като подадена в законния срок, от активно процесуално легитимирано лице, имащо правен интерес от въззивно обжалване, редовна е по съдържание и приложения и е изпълнена процедурата за изпращане на препис от жалбата до насрещната страна за отговор, поради което се поставя на разглеждане по същество.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, въз основа на оплакванията във въззивната жалба и оспорванията, след като извърши дължимата, на осн.чл.269 ГПК, служебна проверка на обжалваното решение, при преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Производството пред съда, в което е постановено обжалваното решение, е образувано въз основа на Мотивирано искане, вх.№ 12495/19.04.2016г., подадено от К. з. о. н. н. п. и./К., БУЛСТАТ ..., чрез Председателя П. Г., срещу ответник П.Д.Д., ЕГН **********, за отнемане в полза на Д., както следва:

1/на осн. чл.4, ал.1 ЗОПДИППД (отм.), сума в размер на 120 0000лв., представляваща материална облага от престъпление, за което ответникът е осъден с влязла в сила на 06.102015г. присъда по НОХД № 7006/2013г. по описа на РС- Пловдив; 2/ на осн. чл.4, ал.2 ЗОПДИППД (отм.) сума в размер на 5500лв., представляваща внесена от ответника през 2010г. на каса по откритата на 09.04.2010г. негова банкова сметка № ... в „У. Б.“ АД, изтеглена, сума в размер на 300лв., представляваща внесена от ответника през 2009г. по откритата на 14.11.2007г. по негова банкова сметка № BG ... в „У. Б.“ АД, със салдо към 31.10.2010г.- 3.56лв., и сумите 1242лв. и 3 726лв., представляващи пазарните стойности от продажбите от ответника на два негови недвижими имота, придобити през 2008г., с нотариален акт за покупко-продажба № ..., т...., д.№ .../... от 06.08.2009г. и с нотариален акт за покупко-продажба № ..., т...., д.№ .../... от 06.08.2009г.

В искането са били въведени следните твърдения: С влязла в сила на 06.102015г.присъда по НОХД № 7006/2013г. по описа на ПРС ответникът бил признат за виновен за това, че в периода 01.10.-20.10.2008г., в условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице – управител на „Б. к.“, е присвоил чужди пари- сума от 120 000лв., собственост на това дружество, връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвояването е в големи размери, поради което и на осн. чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 НК и при условията н а чл.54, ал.1 НК бил осъден на 3 години „лишаване от свобода“.Престъплението, за което ответникът бил признат за виновен и осъден, попадало в обхвата на чл.3, ал.1, т.7 ЗОПДИППД (отм.).

Проверяваният период, съобразен с чл.11 ЗОПДИППД (отм.), бил 31.08.1991г.-2010г, но релевантният период за производство по чл.28 ЗОПДИППД (отм.) бил по време и след периода на престъпната дейност.За този релевантен период ответникът придобил имущество на значителна стойност в размер на общо 130 768лв.(120 000лв. имотна облага от извършеното престъпление; 4 698 лв. за закупуване на недвижими имоти и общо 5 800лв., внесени суми по банковите му сметки.В конкретния случай можело да се направи обосновано предположение за наличието на връзка- пряка или косвена между престъпното деяние, извършено в периода 01.10-20.10.2008г. и придобитото имущество, с оглед на вида и характера на престъпленията, времето на извършването им, липсата на приходи със законен източник, размера на разходите и при съобразяване на ТРОСГК № 7/2014г.

В подадения в срок писмен отговор, вх. № 16861/01.06.2016г., ответникът П.Д. е оспорил предявения иск, като недопустим, евентуално неоснователен.Конкретно е поддържано в отговора следното:Мотивираното искане по делото представлявало механичен сбор от извършени от ответника сделки, без да се държи сметка за тяхната последователност във времето и трансформацията на имущество от един вид в друг.Не било изпълнено задължението на К. при установени средства от законен източник да изследва трансформацията на тези средства, което било в противоречие с императивни изисквания в нормата на чл.18, ал.1,т.2 и 7 от Закона и това водело до противоречиви и взаимно изключващи се твърдения на ищеца.Отделно от това, неотчитането на трансформацията на имуществото от един вид в друг имало за последица това да се иска отнемане не само на придобитото от ответника имущество, но и на всички средства от сделки при трансформации на имуществото, т.е. сбора на целия оборот на средства.Следвало да се прави разлика между оборота на средства и първоначално вложената сума, за да бъде осъществен този оборот, като на отнемане подлежал само резултатът от оборота, но не и целият оборот.При трансформация на имуществата било неоснователно да се иска, наред с последното имущество, отнемане на полученото по всяка сделка, тъй като по този начин се достигало до отнемането на средства, каквито лицето никога не е притежавало.Придобитото от ответника през проверявания период било придобито със законни средства – приходи от продажба на собствено имущество през годините, получени заеми от трети лица, а получените от него доходи били надлежно документирани, за което не били изложени никакви мотиви.Изложените в искането факти за получените от ответника доходи и направените разходи били произволни и неточни, не били взети предвид получени доходи и многократно били завишени извършените разходи за придобиване на имущество, без да бъдат изложени мотиви за това.Правело впечатление, че и в приходната, и в разходната част била посочена сумата 12 000лв., без да бъде изследван фактът на реалното й придобиване.Изобщо не била правена преценка с какви средства е разполагал ответникът и по какъв начин и реално какви средства е вложил в придобиването на спорното имущество.Не били налице предпоставките на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД (отм.), за да може да се направи обосновано предположение, че имуществата са придобити пряко или косвено от престъпната дейност.

С първоинстанционно решение, което в тази част не е обжалвано и е влязло в сила, от П.Д.Д. се отнема в полза на Д. сумата 120 000лв., представляваща материалната облага, придобита от престъпната дейност, за която е признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда.

За да се отхвърли искането за отнемане в полза на Д. от ответника П.Д. на сумите извън облагата от престъплението - 5 500лв., 300лв. и 4 968лв., е прието следното: За недвижимите имоти, сумата от продажбата на които на 13 и 25.11.2008г. в размер на 4 968лв. се иска да бъде отнета в полза на Д., не може да се направи предположение, че са придобити от престъпната дейност на ответника, тъй като за придобиването им има установен източник, а именно средствата в размер на общо 1000лв. от продажбата на 13.11.2008г. на друг имот на ответника, закупен на 22.08.2008г., ПИ .... за сумата 1000лв.Евентуално, ако условно се приеме, че средствата за закупуването на тези имоти са от престъпната дейност, сумата 4 968лв. отново не подлежи на отнемане, тъй като представлява трансформация на /част от/ облагата от престъплението в размер на 120 000лв. За вноската на сумата 300лв., извършена от неизвестен вносител през 2009г., по посочената банкова сметка ***, както и за вноските на сума в общ размер 5500лв., извършени от ответника на 17.09. и 08.10.2010г., също не може да се направи предположение, че са придобити от престъпната дейност на ответника, тъй като и за тях е установено, че ответникът е разполагал със законни средства, като към 01.01.2020г. е разполагал с наличност от 29 477лв.Евентуално, ако условно се приеме, че средствата за извършването на вноските са от престъпната дейност, сумата в общ размер на 5800лв. отново не подлежи на отнемане, тъй като също представлява трансформация на /част от/ облагата от престъплението в размер на 120 000лв.

При служебната проверка, на осн. чл.269 ГПК, на обжалваното решение се констатира, че липсват пороци, обуславящи нищожността му.

При служебната проверка, на осн. чл.269 ГПК, на решението в обжалваните части, се приема, че същото е допустимо.Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки.Липсва нарушение на диспозитивното начало, като е правилно определен предметът на делото – потестативното право на Д. за отнемане от ответника на посочените в мотивираното искане имуществени права, респективно на тяхната равностойност.

Правилна е дадената материално-правна квалификация, а именно чл.4, ал.1 и 2 Закона за отнемане в полза на д. на имущество, придобито от престъпна дейност ЗОПДИППД(отм.) (обн., ДВ, бр. 19 от 1.03.2005г., отменен 19.11.2012г.), тъй като производството срещу ответника за отнемане на придобитото от престъпна дейност имущество в полза на Д. е образувано пред ТД на К. з. у. н. и., п. о. п. д./КУИППД на 08.02.2010г., което е по времедействието на ЗОПДИППД(отм.) и не е било приключено към момента на неговата отмяна със ЗОПДНПИ(отм.), поради което и следва да се довърши при условията и реда на ЗОПДИППД(отм.), на осн § 5 ПЗР ЗОПДНПИ(отм.) и § 5 ПЗР Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество/ЗПК. (Обн., ДВ, бр. 7 от 19.01.2018г.) Активната процесуална легитимация на КПК. в съдебното производство е в качеството й на процесуален субституент на Д. и като универсален правоприемник, съгласно § 6, ал.1 ЗПК., на К.з.о. н. н. п. и.

В производството задължителното участва прокурор на осн. чл.30, ал.1 ЗОПДИППД(отм.)

Както е изяснено в ТРОСГТК на ВКС № 1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г., извън посочените изключения в т.1 от посоченото ТР (случаите, в които съдът следи служебно за интереса на някоя от страните или следва да осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес), обсегът на въззивната дейност е ограничен по отношение установяване на фактическата страна на спора или въззивният съд, извън посочените изключения, следва да възприеме изрично неоспорените във въззивната жалба фактически констатации на първоинстанционния съд. С оглед ограниченията, съгласно чл.269 ГПК, въззивна проверка се дължи само на изрично въведените в жалбата оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, като въззивният съд не извършва служебна проверка за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, както и въззивна проверка се извършва само на изрично оспорените правни мотиви в жалбата.