Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 17667 от 23.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 7317/2025
Вид
Определение № 17667
Подписан
23.09.2025
В сила
23.09.2025
Състав
Калина Анастасова, Мила Гочева Димова, Темислав Малинов Димитров

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17667 гр. София, 23.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно частно гражданско дело № 20251100507317 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по повод частна жалба с вх. №198186/06.06.2025 г., подадена от адв. К.Б. в качеството й на особен представител на Е. И. И., ответник в първоинстанционното производство, срещу Определение №22223/20.05.2025 г., постановено по гр. д. №1881/2022 г., с което е оставено без уважение искането за изменение по реда на чл. 248 ГПК чрез увеличение от 400 лв. на 1525 лв. с ДДС на постановено по делото Решение №197/04.01.2024 г. в частта за разноските за възнаграждение за особен представител.

В частната жалба се застъпва становище за неправилност на постановеното определение, като се моли същото да бъде отменено, а вместо него да бъде постановен съдебен акт, с който първоинстанционното решение да бъде изменено в частта за разноските, като определеното възнаграждение за особен представител бъде увеличено поне до размера от 762,50 лв., както и „Топлофикация София“ ЕАД да бъде осъдена да заплати разликата с първоначално определеното възнаграждение от 400 лв. Частният жалбоподател поддържа, че определеното от първоинстанционния съд възнаграждение е занижено, като след приспадане на ДДС възлиза на сумата от 333 лв. Сочи, че още в отговора на исковата молба е отправил особено искане за преизчисляване на възнаграждението, което било оставено без уважение. Поддържа, че мотивът на първоинстанционния съд да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК поради липса на представени доказателства за това, че адв. Б. е регистрирана по ЗДДС, жалбоподателят намира за неправилен. Излага, че в случай, че съдът е считал за необходимо да бъдат представени доказателства относно това обстоятелство, то е следвало даде съответни указания на страната. Отделно от това, изтъква, че относно регистрацията по ЗДДС съществува публичен регистър, който е достъпен за всички, поради което липсата на представено нарочно доказателство за 1 регистрация на адвоката по ЗДДС не е основание да се откаже начисляването на ДДС върху дължимото адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят не споделя и мотивите на съда, че възнаграждението е в размер, отговарящ на действителната фактическа и правна сложност на делото. При тези съображения моли жалбата да бъде уважена.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по частната жалба от насрещната страна в производството- „Топлофикация София“ ЕАД, в който е изложено становище за неоснователност на подадената жалба и се моли обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима- подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за крайния извод на съда са следните.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по повод предявен от „Топлофикация София“ ЕАД установителен иск срещу Е. И., като материалният интерес по делото възлиза на парична сума общо в размер от 2413,73 лв.

След извършена процедура по уведомяване на ответника по чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 ГПК- чрез залепване на уведомление, на страната е назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, като СРС е определил възнаграждение за последния в размер на 400 лв. Впоследствие с определение от 08.07.2023 г., за особен представител е назначена адв. К.Б..

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, в който е взето становище по допустимостта и основателността на предявената от ищеца претенция, като е отправено и особено искане за увеличаване на определеното от съда възнаграждение за особен представител.

С подаването на писмен отговор се изчерпват и извършените от процесуалния представител на ответника действия, тъй като същият не е взел участие в единственото проведено открито съдебно заседание, в което са изслушани вещи лица по допуснатите съдебнотехническа и съдебносчетоводна експертизи.

При това развитие на първоинстанционното производство съдът намира, че определеното възнаграждение от 400 лв. се явява адекватно на извършените от особения представител действия по защита на ответника. От една страна, същият е определен съобразно минимума, определено по чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. чл. 9, ал. 1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От друга, в духа на Решение на СЕС по дело C-438/22 г., хонорарът е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на спора, както и с материални интерес на делото . Адвокат Б . е изготвила подробен отговор на исковата молба, инциирала производството, както и писмено становище поради невъзможността й да участва в откритото съдебно заседание по разглеждане на делото, с изготвянето на които документи се изчерпват действията й по защита интересите на ответника, поради което възнаграждение в по-висок размер би било прекомерно и несъответно на действително осъществените процесуални действия от особения представител.

2

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло на основание чл.

278, ал. 4 вр. 272 ГПК.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд, II- ж възз. гр. с-в ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №22223/20.05.2025 г., постановено по гр. д. №1881/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 58 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3