Решение № 375 от 13.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Ирина Вл. Арменова-Янчева като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600310 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда № 1 от 17.01.2025 год. по НОХД № 712/2023 год., Софийски окръжен съд, НО, 8-ми първоинстанционен наказателен състав е признал подсъдимия С. К. А., български гражданин, неженен, с *** образование, осъждан, безработен, с постоянен адрес ***, ЕГН: **********, за виновен в това, че на 22.06.2022 г., в гр. Ботевград, обл. Софийска, на ***, без надлежно разрешително, съгласно чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества „За медицински, научни и лабораторни изследвания, за образователни цели, както и за поддържане работното състояние на служебните кучета, разкриващи наркотични вещества, се издава разрешение на физически и юридически лица да произвеждат, придобиват, внасят, изнасят, съхраняват и използват ограничени количества от растенията и веществата от списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 и техни препарати и прекурсори“, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, включено в Списък I - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” - Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за 1 класифициране на растения и вещества като наркотични” във вр. с чл.3, ал.2 от ЗКВНВП, а именно растителна маса, представляваща коноп с различно тегло и процентно съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол, както следва:

• коноп с нето тегло 0,35 грама /тридесет и пет сантиграма/, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 12,44 % на стойност 2,10 лева;

• коноп с нето тегло 7,97 грама /седем грама и деветдесет и седем сантиграма/ със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 7,15%, на стойност 47,82 лева;

• коноп с нето тегло 2,00 грама /два грама/ със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 9,46 %, на стойност 12,00 лева;

• коноп с нето тегло 15,57 грама /петнадесет грама и петдесет и седем сантиграма/ със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 15,88 %, на стойност 93,42 лева;

• коноп с нето тегло 0,55 грама /петдесет и пет сантиграма/ със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 9,76 %, на стойност 3,30 лева с общо нето тегло на наркотичното вещество – коноп - 26,44 грама, на обща стойност 155,64 лева /при цена 6,00 лв./грам/, поради което и на основание чл.354а, ал.1, хип.1, предл.4, алт.1 от НК, във вр. с чл.54 от НК, са му наложени наказания „лишаване от свобода“, за срок от 2 /две/ години, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС и „глоба“ в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева.

Съдът, на основание чл.354а, ал.6 от НК, е отнел в полза на Държавата предмета на престъплението - високорисково наркотично вещество - коноп и една електронна везна, без марка и модел, като е постановил унищожаването им по установения от закона ред.

Първоинстанционният съд е постановил на подсъдимия С. А. да бъде върнат мобилен телефон марка „iphone“, модел „XS“, номер MTAW2J/A, сериен номер DNPXQ6D6KPGC, с имей 357239093709775, със СИМ карта с надпис Vivacom и номер 89359032300142932896.

В тежест на подсъдимия С. К. А. са възложени сторените на досъдебното производство разноски, в размер на 1 091.79 лева, представляващи платени възнаграждения на вещи лица, за изготвени експертизи.

В законоустановения срок, присъдата е обжалвана от служебния защитник на подсъдимия А., с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание, предвид постановеното му ефективно изтърпяване, които са развити в депозираното писмено допълнение към въззивната жалба.

В подкрепа на доводите си, в допълнението към въззивната жалба, защитникът сочи, че подсъдимият е млад човек, който все още не бил докрай в състояние да преценява правилно своето поведение. Предвид възрастта си той не могъл да си даде точно сметка за тежестта на деянието и за възможните последици.

Макар и да бил приел, че процесното деяние не се отличавало с особено висока 2 обществена опасност, поради малкото количество наркотично вещество, открито в жилището на подсъдимия, съдът приел необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието. Защитникът възразява срещу този извод на съда, като излага, че сред целите на наказанието, е поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите. Затова, според защитника, едно условно наказание, с определен по-дълъг изпитателен срок, би подействало по-добре спрямо подсъдимия, защото щял да бъде наясно, с последиците от извършено ново престъпление в изпитателния срок. Така, според защитника, подсъдимият би бил мотивиран да се въздържа от извършване на престъпления в един по-дълъг срок, отколкото в случай на ефективно наложено наказание.

Освен с гореизложените мотиви, молбата на защитника за постановяване на условно осъждане, е мотивирана и от, твърдяното от защитника, отрицателно влияние на затворническата среда върху психиката на подсъдимия, като млад човек - поставен сред други осъдени, някои от които и рецидивисти, поради което можело вместо да бъде превъзпитан, С. А. да се повлияе негативно. В този смисъл, защитникът твърди, че би било по-добре той да остане на свобода, като му се даде възможност да полага труд, предвид и наличните по делото данни, че той е трудово ангажиран, което би спомогнало за неговото превъзпитание, отколкото ефективното изтърпяване на наказанието.

Защитникът намира за неправилен извода на първоинстанционният съд, че условното наказание не би въздействало предупредително на останалите членове на обществото, защото от една страна, С. А. не работел в България, поради което нямало как неговите познати да установят дали той изтърпява наказание ефективно, за да се въздейства на тяхното съзнание. От друга страна – дори и при случайно узнаване за постановената присъда, той би бил наясно, че при последващо деяние, вероятността С. А. да попадне в затвор е реална и би го предупредил. Отделно от това макар и условно, наложеното наказание, ясно би дало знак, че за подобни деяния неизбежно следва и наказанието.

В заключение, защитникът моли за изменeние на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която на основание чл.66 НК, изтърпяването на наложено наказание „лишаване от свобода“ да бъде отложено за подходящ срок.

В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, подсъдимият С. К. А. не се явява. Представлява се от упълномощения от него защитник, адв.Г. Ч., който заявява пред съда, че подсъдимият е в чужбина и, че пълномощното му е изпратено по пощата, след проведен между тях телефонен разговор. В този разговор подсъдимият изразил желание делото да се гледа в неговото отсъствие, тъй като се страхувал от задържане, предвид взетата спрямо него мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Защитникът твърди, че подсъдимият е получил всички документи, издадени от съда, и е напълно запознат с присъдата на първата инстанция и с мотивите й. Поради това, защитникът моли да се даде ход на делото, производството по което да продължи по реда на чл.269, ал.3, т.4, б. „в“ от НПК, защото към настоящият момент подсъдимият А. живеел и 3 работел в Кралство Нидерландия, бил уведомен и за взетата спрямо него мяка за неотклонение „задържане под стража“, като причината за неявяването му пред съда била единствено и само страха и нежеланието му да бъде задържан, и не следвало да се счита като проява на неуважение към съдебния състав.

В пледоарията си защитникът на подсъдимия изцяло поддържа въззивната жалба.

Изрично заявява, че подсъдимият не оспорва извода на първоинстанционния съда, че същия е извършил от обективна и субективна страна престъплението, за което е осъден, но моли по отношение на наложеното наказание да бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, поради наличието на материалноправните предпоставки за това - наложеното му наказание е две години лишаване от свобода и дееца да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Според защитника, предвидените в чл.36 от НК цели на наказанието ще бъдат постигнати и без да е наложително подсъдимият А. да изтърпява ефективно наложеното му наказание. В тази връзка, защитникът коментира справката за съдимост на подсъдимия А., от която било видно, че той е осъждан три пъти. По отношение обаче на две от наложените наказания, подсъдимият следвало да се счита за реабилитиран на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК. Важно било и това, че тези осъждания били за деяния извършени от него като непълнолетен. Освен това, от момента на извършване на деянието 22.06.2022 г. до настоящия момент, липсвали данни за последващи криминални прояви и осъждания както на територията на Р. България, така и в Кралство Нидерландия.

По отношение на характеристичните данни за подсъдимия, защитникът сочи, че процесното престъпление било извършено от А. когато бил едва на 20 години и макар и пълнолетен, той все още не можел да преценява в пълнота правилността на своето поведение, поради липсата на достатъчно житейски опит, поради което не си давал сметка за тежестта на извършеното престъпление, както и за възможните неблагоприятни последици.

Представените пред въззивния съд писмени доказателства, сочели, че подсъдимият е трудово ангажиран в Нидерландия, и се бил доказал като надежден и всеотдаен служител, с отлична работна етика, видно от представената декларация за служителя, представляваща личностна характеристика за подсъдимия А. за периода от 08.11.2022 г. до 05.08.2025 година.

Отделно от това, защитникът акцентира и върху много малките количества наркотично вещество, намерено у подсъдимия.

В заключение, защитникът моли за изменение на присъдата в частта на наказанието „лишаване от свобода“, изтърпяването на което на основание чл.66 от НК, да бъде отложено за максималния срок от пет години. Така, според защитника, щели да бъдат постигнати генералната и индивидуалната превенция. При потвърждаване на присъдата, А., като млад човек, който бил добре социализиран, с трудови доходи, щял да загуби работата си, за да търпи наказание лишаване от свобода. Прекъсването на трудовата му дейност щяла да се отрази пагубно и демотивиращо на психиката му за в бъдеще. Щял бъде спрян вече установен ритъм, създаден във времето и щели да се нарушат изградени вече трудови навици.

4

Представителят на Софийска А. намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Според прокурора, признаването на подсъдимия А. за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.1, хипотеза 1, предл.4, алт.1 от НК и осъждането му било правилно, обосновано и мотивирано. Вида и размера на наложеното наказание също били правилни, а решението си за неприложението на чл.66, ал.1 от НК, съдът е мотивирал, отчитайки както смекчаващите, така и отегчаващите отговорността му обстоятелства.

Възраженията си срещу пледоарията на защитника, че условното осъждане би изпълнило целите на наказанието - на индивидуалната и генералната превенция, прокурорът мотивира с няколкократните, предишни осъждания на подсъдимия А.. Макар реабилитацията за осъждането му от 2018 г., да заличава последиците от това осъждане, то следвало да отчете факта, че това осъждане също е било за държане и разпространение на наркотични вещества, и следвало да се отчита като лоши характеристични данни, както и е приел първоинстанционният съд.

Последващото осъждане на подсъдимия от Районен съд - Несебър, отново по чл.354а, ал.3 от НК, с налагане на наказанието „пробация“, с посочените пробационни мерки, не е изиграло своята превантивна и превъзпитателна роля върху подсъдимия и той отново, за трети път е извършил същото престъпление.