Решение № 222 от 16.06.2021, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Бургас , 16.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ в публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К.В. като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20212120201664 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на ПЛ. В. В. с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. Бургас, ж.к. „*“, бл. *, вх. *, ет. *, срещу Наказателно постановление № 347/08.02.2021 г. , издадено от * – зам. кмет на Община Бургас, с което за нарушение по чл.

98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 12, вр. с чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно, и незаконосъобразно.

Посочва се, че участниците в административнонаказателното производство нямат компетентност за съставяне на АУАН и НП, както и че в акта и в постановлението нарушението не е описано изчерпателно и не са посочени обстоятелствата по неговото извършване. Счита се, че в АУАН е дадена правна квалификация по чл. 99, ал. 1, т. 1 ЗДвП, а не по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, което се квалифицира като съществено нарушение на производствените правила. Заявява се, че ЕГН на жалбоподателя е сгрешен, което според него е съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т 4 ЗАНН и му е попречило да организира защитата си.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв.

Х.Х. – БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи и моли за отмяна на НП и присъждане на разноски.

За административнонаказващия орган – Община Бургас, се явява юрисконсулт 1

Николова, която оспорва жалбата. Посочва, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, а описаното нарушение – безспорно доказано. Акцентира върху това, че в АУАН нарушението е описано правилно, а дадената квалификация отговаря на установените факти. Счита, че грешката в една от цифрите на ЕГН е технически пропуск, който обаче не влияе на възможността за идентификация на нарушителя. С оглед горното пледира за потвърждаване на НП изцяло и присъждане на разноски в полза на АНО.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното известие за доставяне (л. 17) НП е връчено на жалбоподателя на 18.03.2021 г., а жалбата е подадена директно в съда на 19.03.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

На 01.02.2021 г., около 10.20 часа св. И.И. – служител на Община Бургас, извършвал обход в гр. Бургас, ул. „*”. До блок № * той забелязал лек автомобил „*” с рег. № *, собственост на „*“ който бил паркиран в зоната на действие на пътен знак В27. Свидетелят преценил, че по начина, по който е паркиран автомобилът представлява и пречка за останалите участници в движението. Св. И. изчакал на място да дойде водачът на автомобила и когато това се случило той му поискал документ самоличност. Установил, че това е жалбоподателят Веселинов и в негово присъствие му съставил АУАН с бл. № 0101482/01.02.2021 г., описвайки горните факти и квалифицирайки ги като нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП. В графата за ЕГН на нарушителя бил посочен „***“, вместо действителния „***“. Актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.

Въз основа на АУАН на 08.02.2021 г. било издадено атакуваното НП. АНО също възприел дадената от актосъставителя правна квалификация и приел, че именно жалбоподателят е субект на административнонаказателната отговорност, поради което и на основание чл. 189, ал. 12 и чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 20 лева. В НП също бил посочен ЕГН на нарушителя „***“, вместо действителния „***“.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Като цяло жалбоподателят не оспорва, че именно той е паркирал автомобила на процесната дата и място, както и че мястото е попадало в зоната на действие на знак В27, но въпреки това счита, че не следва да носи административнонаказателна отговорност за извършеното, поради допуснати нарушения на производствените правила.

2

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган по смисъла на чл.

189, ал. 12 ЗДвП, а АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП, видно от приобщеното към материалите по делото копия на Заповед № 1453/15.06.2015 г. и Заповед № 416/26.02.2008 г. на Кмета на Община Бургас.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.

42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава.

Нарушените материалноправни норми са посочени правилно.

Единствените конкретни възражения на жалбоподателя се коренят около това, че в АУАН е дадена правна квалификация по чл. 99 ЗДвП, както и че в АУАН и НП е допусната грешка в една от цифрите на ЕГН-то му. Съдът намира и двете възражения за неоснователни.

Видно от внимателния прочит на АУАН, категорично се установява, че в действителност актосъставителят е изписал съвсем коректно правната квалификация на нарушението като: „чл. 98, ал. 1, т. 1, предложение Второ от ЗДвП“, а не по чл. 99, както се твърди в жалбата. Действително „8“ в цифрата „98“ е изписана не особено четливо, но по мнение на съда все пак може категорично да се заключи, че се касае именно до „8“, а не за „9“. Отделно от това в съдебно заседание съдът предяви АУАН на актосъставителя, който също категорично потвърди, че е изписал именно цифрата „8“. Поради това съдът счита, че първото възражение на жалбоподателя е неоснователно.

Неоснователно се явява и второто възражение, касателно сгрешена една цифра от ЕГН. Действително това е вярно и деветата цифра от ЕГН на жалбоподателя неправилно е посочена като „8“, когато в действителност е „6“. Въпреки това съдът счита, че този порок се дължи на техническа грешка и самостоятелно не е в състояние да опорочи цялото производство до степен налагаща отмяна на НП. Това е така доколкото в двата процесуални документа нарушителят е индивидуализиран посредством трите си имена и адрес, които са напълно достатъчни. В този смисъл е и константата практика на касационната инстанция по напълно идентични произнасяния, като например – Решение № 311/24.02.2017 г. по к.н.а.х.д. № 27/2017 г. на АдмС-Бургас , където се приема, че: „Настоящата инстанция намира, че възражението на касатора за сгрешеното ЕГН за неоснователно, тъй като е сгрешена само последната цифра, а нарушителят е идентифициран с достатъчно други данни“.

3

По същество следва да се има предвид следното.

Легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице „престой” освен всичко останало, водачът на автомобила следва да се намира на място при него („в присъствието на водача“). В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят не се е намирал при автомобила, когато той е бил установен от органите на Община Бургас, като е ирелевантна причината или времетраенето на отсъствието, доколкото законът не предвижда никакви изключения в тази посока. Поради това настоящият състав формира извод, че наказващият орган законосъобразно е приел, че на посочените в НП място, дата и час МПСто е било „паркирано”, по смисъла на закона. Това не се оспорва и от жалбоподателя.

Съдът счита, че правилно АНО е приел, че се касае именно до нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба - престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. В случая от показанията на св. И. се установява, че автомобилът е бил паркиран в зоната на действие на знак В27, което не се оспорва по никакъв начин от жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ППЗДвП пътният знак В27 означава – „ Забранени са престоят и паркирането“, а съгласно разпоредбата на чл. 50 ППЗДвП – действието на знака е до следващото кръстовище или до знак, който го отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. Същевременно съгласно чл. 80, ал.1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци - пътен знак В27 се използва за въвеждане на забрана за престой и/или паркиране в пътен участък, в който спрелите пътни превозни средства затрудняват или пречат на пътното движение, като ограничават видимостта и широчината на платното за движение. С цитираната правна норма е въведена необоримата презумпция, че на пътните участъци, на които е поставен пътен знак В27, спрелите пътни превозни средства винаги затрудняват или пречат на пътното движение, ограничавайки видимостта и широчината на платното за движение (Решение № 494 от 9.03.2015 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 3531/2014 г.).

Казано по друг начин – щом на мястото е имало поставен по надлежния ред пътен знак В27, то по презумпция - всяко паркиране в неговата зона представлява пречка/затруднение за нормалното движение на пътните превозни средства.

Поради това съдът приема, че в конкретния случай контролните органи правилно са преценили, че се касае именно за паркиране, нарушаващо забраната по чл. 98, ал. 1, т. 1 4

ЗДвП, като съвсем коректно са посочили и обективното обстоятелство, доказващо тази пречка – наличието на знак В27. Следва да се посочи и че практиката на касационната инстанция, като например - Решение № 239 от 17.02.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д.

№ 2292/2016 г. е последователна в схващането си, че уточнението, че наред със създаването на пречки автомобилът е и паркиран след пътен знак „В27” не води до объркване и неяснота за какво точно нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В този ред на мисли съдът счита, че не са допуснати процесуални нарушения при описването на противоправна проява, а самото деяние правилно е подведено под съответната материална норма.

По отношение на авторството на деянието - няма спор, че лекият автомобил е собственост на търговско дружество, но в конкретния случай именно жалбоподателят се е легитимирал пред длъжностните лица, като водач на автомобила. Поради това и в съответствие с принципа за лична отговорност, правилно именно спрямо него е бил съставен АУАН и в последствие е било издадено НП.