Решение № 3946 от 28.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 22131/2025
- Вид
- Решение № 3946
- Подписан
- 28.02.2026
- Състав
- ПЛАМЕН ГЕНЧЕВ ГЕНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3946 гр. София, 28.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110122131 по описа за 2025 година
ЮЛ е предявило срещу Х. Ц. Г. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 135.42 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в *********, ведно със законна лихва от 08.03.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 21.89 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 28.02.2024 г., сумата от 35.29 лв., представляваща главница за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2023 г., както и мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 7.44 лева за периода от 18.03.2021 г. до 28.02.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 14146/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че между ищцовото дружество и ответника е налице облигационна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия.
Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ – продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от КЕВР. Изтъква, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Изтъква, че съгласно чл. 22, ал. 2 от ОУ клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. Твърди, че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата – ЮЛД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на 1
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер.
Оспорва извършваната услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като счита, че изготвените отчети са неправилни и не отразяват потребеното количество енергия. Заявява, че към исковата молба не са приложени доказателства, които да доказват размера на претенцията. Счита, че не са представени доказателства за реално потребена топлинна енергия. Заявява, че представените писмени доказателства, изхождат от трети лица, с оглед на което ги намира за неотносими към спора. Моли съда да отхвърли така предявените искове. Претендира и разноски. Пред съда страната не се представлява.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор от 23.09.2002 г. за извършване на услугата топлинно счетоводство, сключен между ЮЛ и етажната собственост с адрес *************, съгласно който е договорено ФДР да извърши отчитане и разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 4 от 01.02.2001. том I, рег. № 541, дело № 1 от 2001 г. се 2 установява, че Л.Д.П. и В.П.П. продават на Х. Ц. Г. следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на брака, съпружеска имуществена общност, а именно: гараж № 3, находящ се на партера на сградата на **************. В разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 4 от 01.02.2001. том I, рег. № 541, дело № 1 от 2001 г. Х. Ц. Г. е придобил процесния имот. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения.
От изложеното е видно, че потребител на топлинна енергия е ответникът по силата правото на собственост. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответницата за липса на облигационна връзка.
От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния период не бил осигурен достъп до имота, въпреки това нямало изчислена ТЕ за отопление от отоплителни тела. Вещото лице посочва, че вертикалната инсталация била с открити вертикални щрангове, като ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълна отопляема кубатура 50 куб. м. Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. В процесния имот имало нямало изчислена ТЕ за БГВ. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми възлиза на 139.35 лв. Съгласно заключението топломера за е преминал през метрологична проверка през 28 месеца, вместо през 24, но същият не бил сменян и при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.
По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е посочено, че за процесния период размерът на претенция за дялово разпределение за процесния период възлиза на 35.29 лв.
Настоящият състав намира, че по делото е установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл.
202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените 3 изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебнотехническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия за сградна инсталация в определеното количество.
Следва да се посочи, че по дело C‑760/23 е прието чл. 9, параграф 3 от ДиректИ. 2012/27 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда- етажна собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. В решението е посочено, че що се отнася до въпроса дали член 9, параграф 3 от ДиректИ. 2012/27 не допуска правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че всеки собственик на апартамент трябва да заплаща разходите за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на апартаментите по проект, Съдът вече е постановил по същество, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство, видимо отговаря на понятието „насоки“, посочено в член 9, параграф 3, трета алинея от тази директИ., тъй като тази правна уредба предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на разходи за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната енергия за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за отопление на имотите.