Решение № 3601 от 04.05.2016, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№………. гр.София, 04,05,2016год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГО, І 14 състав в открито заседание на седми март през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря С.А. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №17379 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявен от "Х.-А.А.-А.“ООД

/със сег.наименование „Х.А.Р.А.Б.“ООД/ срещу Б.

Г.Б. иск с пр.кв.чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.535 от ТЗ, с който се претендира признаване по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 54171,00евро -главница, дължима по издадени на 31,07,2008год. три броя записи на заповед, с падеж 01,09,2009год., 01,09,2010год. и 01,09,2011год., всеки за сума от 18057,00евро, ведно със законната лихва върху главницата от 27,04,2012год. до изплащане на вземането, установени със заповед за незабавно изпълнение от 15,05,2012год.

Релевират се съображения, че ответника е издател по валидни три броя записи на заповед от 31,07,2008год. в полза на поемателя -ищец, падежа на които на 01,09,2009год.,01,09,2010год. и 01,09,2011год. е настъпил. Поддържа с оглед възражение на ответника/ с молба от 13,10,2014год./, че записите на заповед са издадени в обезпечение на договор за финансов лизинг № *********. Твърди да е изправна страна по същия, лизингования обект МПС, с марка БМВ М5 е предаден на лизингополучателя. Към датата на подаване на заявлението /съгласно уточнителна молба от 18,01,2016год.

/ задълженията на ответника по договора за лизинг са както следва: за заплащане на лизингови вноски 111319,90лв., за периода от 01,06,2009год. до 01,04,2012год., неустойка в размер на 30505,81лв., за периода от 29,05,2009год. до 27,04,2012год., сума в размер на 3055,92лв.-данъци за лизинговия автомобил за 2010год. и 2011год., дължими на 01,04,2010год. и 03,06,2011год. и сума в размер на 821,45лв.-такса напомнителни писма, за периода от 16,06,2009год. до 18,04,2012год. или сочи да е налице задължение в размер на 145703,08лв.

Съобразно изложеното заявява становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.

Ответникът-Б.Г.Б. в указания законоустановен срок по чл.131 от ГПК излага становище за недопустимост на исковата претенция, тъй като същата е депозирана извън указания преклузивен срок по чл.415 от ГПК, както и предвид обстоятелството, че за ищеца е съществувала възможност да претендира изпълнение по реда на чл.417 от ГПК на основание договор за финансов лизинг, но не и на основание запис на заповед. Поддържа исковата претенция да е неоснователна, тъй като липсва каузално правоотношение, което да обезпечава. Ответникът не е получавал суми от ищцовото дружество, недвижимо имущество или МПС. При условията на евентуалност оспорва автентичността на ценните книги с твърдение, че не са подписани за издател от него. Налице е кражба на подпис. Твърди при условията на евентуалност записите на заповед да са подписани при условията на заплаха и крайна нужда. Излага доводи за съществувало договорно правоотношение по договор за заем с лицето Р.М.-негов работодател, който в качеството на заемодател предоставил на ответника заем на стойност 4000лв. Поради неизпълнение на задължението на заемателя ответник да върне предоставената сума излага доводи да е бил заплашван от М. и подписал предоставени от заемодателя документи във връзка със заема, с чието съдържание не се е запознал. Няколко месеца след това започнал да получава покани от „Х.-А.А.-А.“ООД за дължими вноски към ищцовото дружество. Твърди да не притежава свидетелство за правоуправление на МПС, да не е собственик на автомобил, да не е получавал реално за ползване МПС. Твърди записите на заповед да са недействителни на основание чл.152 от ЗЗД, тъй като прикриват други облигационни отношения. След уточнение от страна на ищеца на каузалното правоотношение, задълженията по което са обезпечени с процесните записи на заповед оспорва наличието на сключен договор за финансов лизинг, оспорва автентичност на договор за лизинг, приемо-предавателен протокол за предаване на МПС, погасителен план и ОУ. Съобразно горното моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира разноски.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът намира за установено, че между страните е сключен договор за лизинг №*********/31,07,2008год., по силата на който Хипо алпе адриа атулозинг ЕООД, в качеството на лизингодател е предоставил на Б.Г.Б., в качеството на лизингополучател лизингова вещ-МПС/описано по т.2 -1 брой БМВ М 5 /. Цената на придобиване на имота е 97486,32евро. Размера, броя и падежа на вноските е определен съгласно погасителен план към договора-1504,75евро месечно без ДДС.

Съгласно приложение 2 към договора в обезпечение на задълженията по договора се издават записи на заповед. Съгласно изслушаното по делото заключение на съдебно-почеркова експертиза / вх.№44436/06,04,2015/ се установи, че подписите в договор за финансов лизинг, техническа спецификация към договор за лизинг, погасителен план, ОУ към договор за лизинг, приемо- предавателен протокол, три броя записи на заповед, издадени на 31,07,2008год. са подписани от Б.Г.Б.. Експертизата допуска, че подписите са положени под вътрешно психическо напрежение.

От приемо-предавателен протокол се установява, че лизингодателя е предоставил на ответника ползването на лизинговата вещ. В този смисъл възражението на ответника е неоснователно.

По делото е изслушано заключение на съдебно -счетоводна експертиза, от което се установява, че общия размер на дълга по договор за финансов лизинг към датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК-27,04,2012год. е 145703,08лв., от които 111319,85лв.-главница, наказателни лихви 30505,86лв., префактурирани разходи 3055,92лв. и 821,45лв.-такси напомнителни писма.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Деян Б. и Павел Ц..

От показанията на Д.Б. ценени по реда на чл.172 от ГПК се установява, че ответникът подписал някакви документи които по сведение на последния били във връзка с договор за заем между Р.

–работодател на ответника и Б.Б.. Свидетелят няма впечатления какви документи е подписал ответника на срещата, на която е присъствал.

Показанията на св.Ц. не сочат на преки впечатления досежно подписване на документи по договора за лизинг. Сочи, че по сведение на ответника имало уговорка с Р. във връзка с договор за заем да подпише документи за да изтегли договор за кредит за възстановяване на сумата.

От постановление за спиране на наказателно производство от 20,02,2015год. на СРП е видно, че е спряно наказателното производство по досъдебно производство №290/2013год. по описа на СДВР, пр.пр.№29269/2013год. по описа на СРП образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.345а, ал.1 от НК.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.535 от ТЗ.

Навеждането на твърдения за наличие на каузално правоотношение, послужило като причина за менителничното задължаване, / с оглед съдебната практика Решение №149/05,11,2010год. по т.д. №49/2010год. на І ТО, Решение №102/25,07,2011год. по т.д.№672/2010год. по ІІ т.о. и др./ задължава съда да се произнесе относно съществуването на спорното вземане след като изследва не само формалната редовност на менителничния ефект, а и валидността на сделката, основание на записа, евентуално погасяване на задълженията по него. Необходимостта от изследване на каузата е обусловена от факта, че когато записа на заповед е издаден в обезпечение на задължения на издателя по каузалното правоотношение, то недействителността на сделката би довела не само до невъзможността да възникнат права и задължения по правоотношението между страните, но и препятства упражняването на правата и задълженията по записа на заповед. От друга страна погасяването на обезпеченото задължение по предвиден от закона способ води до погасяване на поетото абстрактно задължение по ценната книга. Когато, наред с абстрактната сделка съществува и каузално отношение между издателя и поемателя по записа на заповед и претенцията на поемателя произтича от каузална сделка, се поражда необходимост от доказване на основанието и на връзката между менителничния ефект и паралелно съществуващото облигационно задължение.

Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в зависимост от естеството на възраженията на издателя, поемателят - кредитор ще следва да докаже съществуването на вземането, а издателят-длъжник, че то е погасено. В този случай дейността на решаващия съд не може да се сведе само до проверка за редовността на менителничния ефект от външна страна, тъй като каузата съществува, но стои извън съдържанието на записа. Съдът ще следва да извърши проверка за съществуването на материалноправно вземане, като кредиторът ще следва да докаже пораждане на задължението по каузалното правоотношение, а длъжникът погасяването му.- Решение № 378

ОТ 30.11.2011 Г. по гр. д. № 314/2011 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.

В процесната хипотеза съдът намира, че издадените на 31,07,2008год. от ответника, в качеството на издател в полза на ищеца -поемател записи на заповед съдържат всички изискуеми от закона реквизити по смисъла на чл.535 от ТЗ, които обуславят характера им на ценна книга, поради което са редовни от външна страна. Доколкото в ЗЗ е определен падеж на конкретна дата, то предявяване на същия не е необходимо с оглед настъпване на изискуемостта на вземането. С оглед изслушаната СПЕ съдът намира за неоснователно възражението за неавтентичност на процесните записи на заповед, тъй като се установи същите да са подписани от ответника.

Релевираните от ответника възражения за неистински документ-неавтентичен документ, поради „кражба на подпис“ остават недоказани в процеса. Събраните гласни доказателства сочещи на факт, че ответникът е подписал документи, без да знае тяхното съдържание не обуславят извод за „кражба на подпис“. Не се установи техническа поправка на процесните документи, не се твърди и полагане на подпис върху бланков документ, от който, чрез техническа поправка да е заимстван подпис на ответника. Твърденията на последния сочещи на заплаха от страна на трето лице по повод договор за заем биха могли да обусловят довод за преценка налице ли е хипотезата на унищожаемост на сделката съгласно чл.27 от ЗЗД-заплашване или крайна нужда.

Съгласно чл. 30 ЗЗД заплашването води до унищожаемост на договора, когато едната страна е принудена от другата страна или от трети лица да сключи договора чрез възбуждане на основателен страх. При заплашването се въздействува върху волята на лицето, като се използват средства за психически натиск, при който се създава убеждение у лицето за непосредствена опасност от засягане на живота, здравето, честта или имуществените интереси било на заплашения, който е страната по сделката или и на други лица, интересите на които са близки до тези на страната, чието волеизявление се иска. Възбуждането на страхови представи не е ограничено от законодателя, но е необходимо да е по начин и със средства, които са от естество да възбудят основателен страх. В процесния случай не се твърди да е упражняван натиск от страната по договорното правоотношение, а именно представител на ищеца. Сочи се на заплашване от страна на трето лице. Дори да се приема, че е налице такова деяние, то не се установи същото да е мотивирало ответника да сключи процесния договор за финансов лизинг. Установи се подписването на документи от ответника представени от трето лице, но не се установява връзката им с процесните договорни правоотношения.

Възражението за сключване на договора поради крайна нужда е несъстоятелно. За да е осъществен фактическия състав на чл. 33, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да се установи от ответника кумулативното наличие на следните релевантни факти

-към момента на сключването на сделката Б. да се е намирал в състояние на крайна нужда поради недостиг или липса на имуществени средства за задоволяване на лични и/или семейни потребности и/или за изпълнение на изискуеми задължения; сделката да е сключена при явно неизгодни условия за страната сключваща сделката; причинна връзка между сключването на сделката и състоянието на крайната нужда. В случая наличието на тези елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗЗД не се установява от събраните по делото доказателства.