Решение № 4568 от 23.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4568 гр. Пловдив, 23.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20255330102379 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецъ т «Ти Би Ай Банк» ЕАД – гр. София, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 529,14 лева – неплатена главница; сумата 214, 67 лева - договорна лихва за периода 15.06.2023 г. - 23.7.2024 г., и сумата 62, 27 лева - обезщетение за забава за периода 15.06.2023 г. до 15.08.2024 г.. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.08.2024 г. до окончателното погасяване, които суми – дължими по сключен между страните в с.

В. Договор за потребителски кредит

№

************************** г., е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 7442/02.09.2024 г., издадена по частно гр. дело № 15099/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив – ХV гр. състав, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения.

Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на чл.38 от ЗАдв.

Ответницата Е. И. С. от гр. П. оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Претендира разноски и адвокатско възнаграждение за пълномощника й при условията на 1 чл.38 от ЗАдв. Прави възражение за недействителност на Договора, на който ищецът основава претенциите си. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 7442/02.09.2024 г., издадена по частно гр. дело № 15099/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ХV гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 529,14 лева – неплатена главница; сумата 214, 67 лева - договорна лихва за периода 15.06.2023 г. - 23.7.2024 г., и сумата 62, 27 лева обезщетение за забава за периода 15.06.2023 г. до 15.08.2024 г.. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.08.2024 г. до окончателното погасяване, дължими по сключен между страните в с. В. Договор за потребителски кредит № ******************************* г., както и разноските по делото за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева .

В срока по чл.414 от ГПК ответницата е подала възражение против Заповедта и ищецът, в срока по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, е подал исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между страните в с. В. е бил сключен Договор за потребителски кредит № ********************* г., по който ищецът е отпуснал на ответницата кредит в размер на 600 лева.

Както се установява от заключението от 26.09.2025 г. на вещото лице по ССЕ М. М., ответницата е извършила частични плащания на задълженията си по Договора, и към настоящия момент дължи на ищеца главница в размер на 529, 14 лева, договорна лихва върху главницата за горепосочения период в размер на 214, 67 лева и обезщетение за забава за горепосочения период в размер на 62, 27 лева.

Съдът намира, че Договорът за кредит отговаря на всички законови условия за действителността му, а оттук – че направеното възражение от ответницата за недействителност на Договора се явява неоснователно.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните размери на главницата, договорната лихва и обезщетението за забава съвпадат с установените от ССЕ действително дължими, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца направените 2 разноски за производството по делото и по частното гр. дело в размер общо на 450 лева – платени държавни такси и депозит за ССЕ, както и юрисконсултско възнаграждение за двете дела в размер общо на 150 лева – като с оглед фактическата и правна сложност на спора и общата цена на иска, съдът намира, че направеното от ответницата възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ищеца се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Е. И. С., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „**********“ № ***, вх.*, със съдебен адрес: гр. П., ул.

„***********************“ № ***, ет.**, ап.**, адв. Д. М., ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от ********************************* Н. Г. С. и А. Ч. Д., сумата 529,14 лева – неплатена главница; сумата 214, 67 лева - договорна лихва за периода 15.06.2023 г. - 23.7.2024 г., и сумата 62, 27 лева - обезщетение за забава за периода 15.06.2023 г. до 15.08.2024 г.. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.08.2024 г. до окончателното погасяване, които суми – дължими по сключен между страните в с. В. Договор за потребителски кредит № ***************** г., е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 7442/02.09.2024 г., издадена по частно гр. дело № 15099/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив – ХV гр. състав,.

ОСЪЖДА Е. И. С., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законни представители, направените разноски за производството по делото И ПО частно гр. дело № 15099/2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив – ХV гр. състав В РАЗМЕР НА 450 лева, КАКТО И юрисконсултско възнаграждение за двете дела В РАЗМЕР НА 150 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответницата възражение за прекомерност на присъденото в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА Решението ДА СЕ ВЪРНЕ на Районен съд – гр.

Пловдив – ХV гр. състав частно гр. дело № 15099/2024 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________

3

4