Решение № 964 от 01.10.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 964 гр. Варна, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20253100501016 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от 18.03.2025г. на Е. Р. Й., ЕГН**********, срещу Решение №651/26.02.2025г. по гр. д. №********г. на ВРС, 25-ти състав, в частта с което е отхвърлен искът му за осъждане на Прокуратура на Република България да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по ДП №*******г. по описа на Четвърто РУП при ОД на МВР - Варна в извършване на престъпление по чл. 156, ал. 2, т. 2, вр. чл. 156, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, преквалифицирано по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, преквалифицирано по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1, т. З, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и пр.

4 НК, което ДП е било прекратено на 16.10.2019г., за разликата над 10000.00лв. до претендираните 20000.00лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 15.10.2024г. до пълното изплащане, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Подадена е също и въззивна жалба от 24.03.2025г. на Прокуратурата на Република България срещу Решение №651/26.02.2025г. по гр. д.

1

№**********. на ВРС, 25-ти състав, в частта с което е осъдена ПРБ, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, да заплати на Е. Р. Й., ЕГН**********, сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по ДП №*******г. по описа на Четвърто РУП при ОД на МВР - Варна в извършване на престъпление по чл. 156, ал. 2, т. 2, вр. чл. 156, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, преквалифицирано по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, преквалифицирано по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1, т. З, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 4 НК, което ДП е прекратено на 16.10.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба – 15.10.2024г. до пълното изплащане, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Във въззивната жалба на Е. Й. се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно. Обобщено оплакванията се свеждат до това, че ВРС не е взел предвид всички конкретни релевантни обстоятелства и тяхната тежест като критерии за определяне на справедливо обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в случая. Не са налице факти, които да обуславят по-нисък размер на обезщетението в полза на ищеца. Необяснимо е била приета фактическа и правна сложност на ДП и НП и множество повдигнати обвинения, срещу които обвиняемият е трябвало да се защитава, но в същото време необременителност на защитата му и неинтензивност на държавната репресия срещу него. ВРС не е отчел достатъчно неразумната продължителност на ДП и НП срещу ищеца (над 13 години и половина) и изпитваните от него през този период неудобство, унижение, притеснение от осъждане и несигурност. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на предявения иск, а в о.с.з. поддържа искането си до съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не депозира отговор, а в о.с.з. оспорва жалбата.

Във въззивната жалба на Прокуратура на Република България се твърди, че решението, в обжалваните му части, е неправилно и необосновано. Не са събрани доказателства, че ищецът действително е претърпял неимуществени вреди или ако е търпял, те да са пряк резултат от повдигнатото му обвинение.

Присъденото обезщетение е базирано само на презумпция за вреди, каквато не се съдържа в закона и съдебната практика. В периода от около 13 години на НП ищецът по делото е бил осъждан за няколко други престъпления и е изтърпял ефективно наказание „лишаване от свобода“ за тях, поради което ако е имал притеснения, те не са били от конкретното развитие на настоящото ДП.

Освен това не през целия период са се извършвали активни действия, като два пъти производството е било спирано. А повече от 10 години от него са преминали на съдебна фаза, за която ПРБ не носи отговорност. Всички предприети по ДП мерки за неотклонение спрямо обвиняемия са били потвърдени при съдебния им контрол и са били оправдани с целите по НПК, а исканията за отмяната им са били заявени едва след 2010г. и то в съдебна фаза, за което ПРБ отново не отговаря. Размерът на обезщетението е прекомерен за 2 случая. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за отхвърляне на иска в нея, евентуално за намаляване на обезщетението, като в о.с.з. поддържа искането си до съда.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа твърденията си пред РС за наличие и доказаност на всички предпоставки на предявените искове, както и за обоснованост на определения от ВРС размер на обезщетението. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните части, което искане поддържа и в о.с.з.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК настоящият съдебен състав на въззивния съд намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по останалите въпроси взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на Е. Р. Й., ЕГН**********, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на Прокуратурата на Република България да му заплати:

- сумата от 20 000лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление по ДП №*******г. по описа на Четвърто РУП при ОД на МВР - Варна в извършване на престъпление по чл. 156, ал. 2, т. 2, вр. чл. 156, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, преквалифицирано по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, преквалифицирано по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1, т. З, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 4 НК, което ДП е било прекратено на 16.10.2019г.;

- законната лихва върху обезщетението, считано от деня на подаване на исковата молба – 15.10.2024г. до пълното му изплащане.

Ищецът твърди, че на 21.06.2006г. бил привлечен като обвиняем по ДП №*******г. по описа на Четвърто РУП при ОД на МВР за престъпление по чл.

156, ал. 2, т. 2, вр. чл. 156, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК за отвличане на жени за предоставянето им за развратни действия чрез принуда. На 21.06.2006г. му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, която на 16.10.2006г. била изменена в по-лека – парична гаранция в размер на 3500лв.

На 17.10.2006г. му била наложена възбрана за напускане пределите на страната. Бил в ареста до 20.10.2006г. На 03.11.2006г. му било „повдигнато ново обвинение“ по ДП №*******г. за престъпление по чл. 156, ал. 2, т. 2, вр. чл. 156, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, а на 21.11.2006 г. - за престъпление по чл.

159а, ал. 2, т. 2, пр. 1, т. 3, пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Твърди, че въз основа на данните от ДП през м.01.2007г. на сегашния ищец било повдигнато обвинение от ВОП за горепосоченото деяние, по което било образувано НОХД №******г. ВРС.По него били проведени четири о.с.з, на които ход на делото не бил даван, до 17.01.2008г., когато производството по НОХД №****** г. било спряно. На 28.02.2013 г. се провело открито съдебно заседание по делото, а на 09.03.2013 г. производството отново било спряно. На 3

12.06.2014г. по искане на прокурор съдът допуснал изменение на обвинението. На 09.10.2014 г. забраната за напускане на страната била отменена. След това били проведени още заседания, като с присъда от 29.06.2017г. бил признат за невиновен. След протест било образувано ВНОХД №******г., по което съдът отменил присъдата на ВРС и върнал делото за разглеждане от друг състав на съда. На 06.12.2017г. ВРС прекратила частично ДП №******* г. срещу него и срещу останалите подсъдими относно това да е извършено престъпление в условията на съучастие и продължавано престъпление, както и в частта за набиране, транспортиране и приемане на отделни лица, с цел да бъдат държани в принудително подчинение; била отменена и наложената му мярката за неотклонение „Подписка". ДП №*******г. било изпратено обратно в Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна повдигане на обвинение на ищеца само по отношение на едно лице. На 17.08.2018 г. му било повдигнато ново обвинение за престъпление по чл. 159а, ал. 2, т. 2, пр. 1, т. З, пр. 2, вр. ал. 1, пр. 1 и пр. 4 НК. На 13.03.2019 г. досъдебното производство било спряно, а на 01.04.2019 г. било възобновено и върнато на Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна за продължаване на действията по разследване.

Окончателно на 16.10.2019г. ДП №*******г. било прекратено, с което и наказателното преследване срещу настоящия ищец приключило.

Ищецът поддържа, че НП срещу него е продължило в неразумен срок от цели тринадесет години и половина, като повдигнато му обвинение било за извършване на тежко по смисъла на НК престъпление. Вследствие незаконното привличане по ДП и след това от незаконното обвинение в престъпление, той претърпял неблагоприятни преживявания и състояния – още в самото начало получил схващане на челюстта от стрес; живеел в постоянен стрес, лишения и напрежение; бил и в невъзможност да излиза от територията на страната – всички от които счита за пряка последица от повдигнатото му обвинение.

Въз основа гореизложеното и на характера на обвинението, периода на процесуалните действия с участие на ищеца и преживяното в личен, морален и здравословен, аспекти от ищеца се моли за обезщетение в претендирания и справедлив според него размер.

Моли и за законна лихва върху обезщетението от деня на оправдаване.

По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски, като в о.с.з. лично и чрез пълномощник поддържа исканията си.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не оспорва привличането на ищеца като обвиняем по ДП, повдигането на сочените обвинения срещу него и финалното прекратяване на ДП срещу ищеца. Останалите предпоставки на иска (претърпените вреди, причинната им връзка с обвинението и размера на обезщетението) обаче оспорва, счита ги за недоказани, навежда и следните съображения: Ищецът по делото не е търпял и не доказал да е търпял вреди от обвинението, респ. такива да са били пряка последица от него или от наложената му мярка за неотклонение. Последната, 4 както и забраната за напускане на страната, са били потвърдени от съда. Не е била неразумна продължителността на ДП, защото обвиняеми били и други две лица, а от всичките години на НП близо 10 били в съдебна фаза, за която ПРБ не носи отговорност. В периода от 2006г. до 2019г. ищецът бил подсъдим и за други престъпления, по които производства му били налагани мерки по НПК, като за част другите деяния бил осъждан, вкл. на „лишаване от свобода“, които изтърпявал ефективно. Така разграничаването на претърпени вреди по ДП № *******г. от тези по останалите производства, по които имало и влезли в сила осъдителни присъди, било невъзможно. Евентуално претендираният размер на обезщетението е силно завишен и в противоречие с нормата на чл.52 от ЗЗД. Счита и че правото на законна лихва било погасено с изтичане на тригодишна давност. По същество моли за отхвърляне на предявения иск, евентуално – за уважаването му в по-нисък от предявения размер; претендира и разноски. В о.с.з. поддържа доводите и искането си до съда.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните няма спор и се потвърждава от приложеното ДП и НП, че: на 21.06.2006г. Е. Й. е бил привлечен като обвиняем по ДП №*******г. по описа на Четвърто РУП при ОД на МВР за престъпление по чл. 156, ал. 2, т. 2, вр. чл. 156, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК - за отвличане на жени за предоставянето им за развратни действия чрез принуда. На същия 21.06.2006г. му била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, която на 16.10.2006г. била изменена впарична гаранция от 3500лв.; на 17.10.2006г. му била наложена възбрана за напускане пределите на страната.