Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 26.01.2022, Районен съд - Свищов

Съд
Районен съд - Свищов
Дело
Гражданско дело 406/2021
Вид
Решение № 10
Подписан
26.01.2022
В сила
16.06.2022
Състав
Теодора Богомилова Стоянова Христова

Цитирани разпоредби

  • чл.129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.138 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 140 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 147, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Свищов, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова Христова при участието на секретаря Петя Ив. Братанова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Гражданско дело № 20214150100406 по описа за 2021 година

ИСК с правно основание чл.415 ал.1, т.3 от ГПК, вр. чл.240 и чл.138 от ЗЗД Ищецът „Б.“АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр.

София, общ. Оборище, ул. ******** № 19, , представляван от В.М.С. и Д.Д.М. – изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Ж.Ж. твърди, че на 6.06.2012г. е отпуснала на кредитополучателя П. КР. К. с ЕГН ********** от ****************************** сумата 12 000 лева , със срок на изплащане 120 месеца, съгласно Договор за кредит. Същият е обезпечен с поръчителство на АН. СВ. СТР. с ЕГН ********** от гр. В.П., ул.О.П. №1. Кредитополучателят не е изплащал редовно вноските, като първоначално е било със забавяне, след което е преустановено плащането.

Сключени са две допълнителни споразумения към Договор за кредит от 6.06.20212г. –от 13.01.2017г., и от 28.08.2019г. , съгласно които крайният срок за погасяване е запазен , но е намаляван лихвения процес и е приет нов погасителен план. Въпреки това последно кредитополучателят е превел сума на 25.02.2020г., с която е погасена вноската, дължима на 28.09.2019г. и от тогава кредитът не е обслужван. Ищецът „Б.“АД е приел, че кредитът е предсрочно изискуем от 8.02.2021г., след като нотариалната покана до длъжника К. е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. За посочената сума 1 ищецът е подал заявление за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и по ч.гр.д.204/2021г. на СвРС е отказано с мотив, че длъжникът не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост, като на ищецът е указано да предяви осъдителен иск , съобразно чл.415 ал.1 т.3 от ГПК. В резултат на това е заведен настоящия иск. Молят съда да осъди ответниците солидарно да заплатят сумата 5 734,65 лева/пет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и шестдесет и пет стотинки/- главница, 769,07 лева – неплатена редовна възнаградителна лихва за периода от 28.11.2019г. до 26.05.2021г., 144,01 лева обезщетение за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 28.12.2019г. до 26.05.2021г., дължими такси и разноски в размер на 120,00 лева /сто и двадесет лева/, законна лихва върху главницата от 2 6.05.2021 г.

Претендират разноски.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът П. КР. К., чрез назначения особен представител адв.К.К. е подал писмен отговор, в който заявява, че искът е частично неоснователен.

В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК, ответникът АН. СВ. СТР. не е подал писмен отговор.

Съдът след като обсъди основанията, изложени в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.415 ал.1, т.3 от ГПК, вр. чл.240 и чл.138 от ЗЗД, като предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени от кредитополучателя задължения по Договор за кредит за текущо потребление от 6.06.2012г., обезпечен с поръчителство на трето лице вземането, по който се сочи да е обявено за предсрочно изискуемо в цялост, поради настъпване на предвидените в ОУ предпоставки за това. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д.204/2021г. на СвРС , по което е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК с мотив, че длъжникът не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост, като на ищецът е указано да предяви осъдителен иск , съобразно чл.415 ал.1 т.3 от ГПК. Ищецът е предявил иск в законоустановения едномесечен срок.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него като възникнали факти: валидна 2 облигационна връзка по Договор за кредит за текущо потребление от 6.06.2012г., сключен с П. КР. К. и обезпечен с поръчителство на трето лице АН. СВ. СТР. ; усвояване отпуснатата сума по него от кредитополучателя; настъпване на сочените предпоставки уговорени в договора даващи основание на банката да обяви предсрочната изискуемост на вземанията, произтичащи от договора, уведомяване на кредитополучателят; дължимост на сумите за главница, договорни, наказателни лихви, такси в посочените от ищеца размери.

По делото не се спори, че между „Б.“АД, ЕИК ******** и ответникът П.

КР. К. , като кредитополучател е сключен Договор за кредит от 6.06.20212г.

Ответникът АН. СВ. СТР. има качеството на поръчител, съгласно Договор за поръчителство от 6.06.2012г., по силата на който се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя по Договор за кредит от 6.06.2012г. Съгласно договора е отпусната сумата 12 000 лева ,която е усвоена на 7.06.2012г. , със срок на изплащане 120 месеца- до 7.06.2022г. Падежната дата била 28 число на месеца. За предоставения кредит, кредитополучателят заплащал лихва14,95 % годишно, формирана от базов лихвен процент за този вид кредити, определян периодично от кредитора. Сключени са две допълнителни споразумения към Договор за кредит от 6.06.20212г. –от 13.01.2017г., и от 28.08.2019г. , съгласно които крайният срок за погасяване е запазен , но е намаляван лихвения процес и е приет нов погасителен план. В чл.9 от Допълнително споразумение от 28.08.2019г. е предвидено задължение за плащане на такси съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които ДСК прилага по извършвани услуги на клиента, като в Приложение 3 е предвидена такса –разходи при изискуем кредит-120 лева.

Съгласно чл.19.1 от ОУ при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежа, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10процентни пункта. Съгласно чл.19.2 от ОУ при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.

Правото на банката да превърне кредита в предсрочно изискуем е 3 регламентирано в чл.20 от ОУ, като в т. 1 такъв е случаят при всяко неплащане в срок на уговорените погашения за лихва и/или главница, на което условие банката се позовава в случая. В случая от Банката е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост изх.№0099-20-06030/26.11.2020г.

Същото е връчено чрез Нотариус С.С., с район на действие ШРС по реда на чл.47 от ГПК, чрез залепване на уведомление на посочения в Договор за потребителски кредит постоянен адрес в гр.Шумен. Видно от протокол от 20.01.2020г. след три посещения на адреса, на който не е открито лице, което да получи документа е залепено уведомление, като не се е явило лице , което да получи книжата. След получаване на този протокол от Нотариус С.С., с район на действие ШРС , на 8.02.2021г. е осчетоводена предсрочната изискуемост на вземанията на банката по договора за кредит. Настоящият състав на съда приема, че банката -ищец е направила всичко необходимо за надлежното връчване на уведомително писмо и следва да се приеме , че длъжникът е уведомен. Съгласно предвиденото в ч л . 21 от ОУ към Допълнително споразумение от 13.01.2017г. към Д оговора, всички уведомления, покани и съобщения във връзка с договора,изпратени на последния посочен от кредитополучателя адрес се считат за връчени.Банката е изпратила уведомление на посочения в договора адреси с нотариална покана, която е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Настоящия състав приема, че е налице недобросъвестно поведение от страна на кредитополучателя. Налице е съдебна практика на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, относима към въпроса. В решение № 180 от 23.11.2016 г. по т.д. № 2400/2015 г. на І т.о. и в решение № 148 от 02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на І т.о. е даден отговор на въпроса относно надлежното връчване на длъжника на волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем. Прието е, че начинът на удостоверяване на връчването е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, като в производството по чл. 422 ГПК при оспорване на връчването на документа, преценката за редовността на връчването се извършва от съда след обсъждане на въведените конкретни възражения и при тълкуване на договорните клаузи. По настоящото дело , съдът намира че са налице обстоятелства, които сочат на недобросъвестно поведение на ответника.

Същият е усвоил отпуснатия му кредит в размер на 12000,00 лева , изплащал е вноски и от 28.11.2019г. е престанал да обслужва кредита си. Банката е 4 предприела действия по обявяване на изискуемост на целия остатък от сумата. Изпратила е уведомление до посочения в Договора за кредит адрес.

Няма данни ответникът да е уведомявал банката за променен адрес, да е предоставил ел.поща или факс. Същият има регистриран адрес в гр.Свищов, на който също не пребивава ,няма посочен съдебен адресат, или регистриран трудов договор, където може да бъде намерен, което се установи и в исковото производство. Това му поведение , съдът приема за недобросъвестно спрямо кредитора. Въпреки това съдебният състав е приел ,че Банката не е уведомила надлежно длъжника, поради което и е отказано издаване на Заповед за незабавно изпълнение. В случая Банката реализира това свое право с подаване на исковата молба.

По отношение на Договора за поръчителство от 6.06.2012г.-същият съдържа всички основни параметри, индивидуализиращи главния дълг, които поръчителят обезпечава, а именно посочено е лицето в полза, на което се учредява поръчителството, размерът на паричния дълг, дата на договора за кредит, периода и формирания лихвения процент, то следва да се приеме, че същият е действителен. Поръчителят не е подписвал допълнителните споразумения от 13.01.2017г. и от 28.08.2019г., но в тях крайният срок за погасяване не е променен, само е намаляван лихвения процес и е приет нов погасителен план.

Съдът намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че кредитополучателят е усвоил пълната отпусната сума.

Усвояването е извършено по посочената в договора разплащателната сметка, което е станало на 7.06.2012г. и на 8.06.2012г. , т.е. в деня след сключване на договора. Поетото от банката задължение по договор за банков кредит за отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на заверяване разплащателната сметка на заемателя. По силата на сключения договор за поръчителство и на основание чл. 138 ЗЗД, поръчителят се е задължил спрямо кредитора на кредитополучателя да отговаря за изпълнение на неговото задължение, включващо главница, лихви, неустойки и разноски така чл. 1 от същия. Договорът валидно обвързва страните и е в съответствие с разпоредбата на чл. 140 ЗЗД, според която поръчителството се простира 5 върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по събиране на вземането. С подписването му поръчителят се е съгласил да отговаря за дълга съобразно предвидените в него условия и размери на кредитните задължения - арг. от чл. 147, ал. 2 ЗЗД.

За установяване размера на претенцията по делото е изслушано и прието заключението по изготвена съдебно - счетоводна експертиза. Същото, като даващо отговор на всички поставени му задачи, съобразно направените уточнения при изслушването му, неоспорено от страните, изготвено компетентно, въз основа на събраните по делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, бива възприето в цялост от съда. От заключението на вещото лице се установява, че сумата по кредита е била усвоена от кредитополучтеля. За периода 28.06.2012г. - 13.01.2017 г. кредитополучателят извършил плащания по договора за кредит в общ размер 10 362,82лева, от които погасена главница- 3263,70лв., погасена договорна лихва – 6997,94лв., , наказателна лихва - 43,04лева, такса управление – 58,14лева. На 13.01.2017г. е подписано допълнително споразумение към Договора за кредит и за периода 13.01.2017г.-28.08.2019г. кредитополучателят извършил плащания в общ размер 5556,95лева, от които погасена главница- 3053,15лв., погасена договорна лихва – 2469,58лв., наказателна лихва - 34,22лева. На 28.08.2019г. е подписано допълнително споразумение към Договора за кредит и след тази дата кредитополучателят извършил плащания в общ размер 690,00лева, от които погасена главница476,15лв., погасена договорна лихва – 213,85лв. Плащанията по кредита са преустановени на 25.02.2020г., като с последната вноска са погадени задълженията от 28.11.2019г. След съпоставка на дължимите суми по договора с погасените такива, ВЛ е установило, че дължимите суми към 26.05.2021 г. -датата на подаване на исковата молба са в общ размер на 6767,73 лева, от които главница в размер на 5734,65лева, договорна лихва769,07лева, наказателна лихва - 144,01лева и такси – 1 20,00лева.