Решение № 237 от 24.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 237 гр. София, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000502571 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на „Д. и Л.“ – адвокатско дружество, чрез адв.Г. И. и адв.Г. А. – и двамата от САК, насочена против Решение от 10.06.2055 г., постановено по гр.д. № 9594/2018 г. по описа на СГС, ГО, с което са отхвърлени предявените от въззивника в условието на субективно пасивно съединяване искове с правно основание чл.61 ЗЗД, а в условието на евентуалност – по чл.59 ЗЗД за осъждане на В. Д. К. и А. Н. Н. да заплатят съответно сумата от 58 661,08 лв., представляващи разходи за управление и издръжка, сумата от 9 799,70 лв., представляващи платени разноски за сметка на клиента на този съдружник и сумата от 314,89 лв. – наем за офис м.ноември 2013 г. /първия ответник/, а втория ответник - сумата от 41 991,64 лв. разходи за управление и издръжка, сумата от 4 930,43 лв. платени разноски за сметка на клиенти на този съдружник и сумата от 314,89 лв. наем за офис за м.октомври 2013 г. Със същото решение въззивното дружество е осъдено да заплати на адв.Р. сумата от 12 225,27 лв. разноски по делото за дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.3 ЗАдвокатурата.

С определение от 11.08.2025 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на въззивното дружество за изменение на постановеното от него решение в частта му относно разноските.

Срещу този съдебен акт въззивникът е подал и частна жалба, с искане за отмяната му.

Във въззивната такава на първо място се правят оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, поради постановяването му по непредявен иск – заявеният такъв не бил квалифициран правилно правно от страна на СГС, което довело и до недопустимост на постановения от него акт по съществото на спора.

В условието на евентуалност се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на приобщените по делото доказателства, както и поради неговата необоснованост. Твърди се първоинстанционният съд неправилно да е 1 интерпретирал приобщените по делото доказателства, което довело до неправилно установяване на релевантните за предмета на спора факти, а от там и до необоснованост на решаващите изводи на СГС.

Предвид на развитите подробни доводи в подкрепа на тези оплаквания е поискано от настоящата инстанция да обезсили първоинстанционното решение, а в условието на евентуалност – да го отмени като неправилно и по съществото на спора постанови уважаване на предявените исковете.

В отговора по исковата молба насрещните страни са оспорили развитите в нея доводи и поддържат допустимост и правилността на атакувания съдебен акт.

След запознаване с данните по първоинстанционното дело решаващият състав приема следното:

СГС е бил сезиран с предявени в условието на субективно пасивно съединяване с осъдителен иск с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД, а в условието на евентуалност - по чл.59 ЗЗД.

Поддържано е в исковата молба /след няколко уточнения/, че Адвокатското дружество /АД/ „Д. и Л.“ е регистрирано по ф.д. № 9127/2005 г. на СГС, ФО, и вписано в регистъра на адвокатските дружества към САК под № 2400002810.

В началото на 2013 г. съдружници в същото били адв.Г. Д. Д., адв. Р. М. Л., адв. В. Д.

К. - всеки с дялово участие от 30 %, и адв. А. Н. Н. - с дялово участие от 10%.

Поддържано е , че съгласно чл. 23 от дружествения договор на адвокатското дружество, издръжката му се осигурявала от приходите от осъществяването адвокатска дейност.

Издръжката включвала два вида разходи – за управление /лични на всеки съдружник/, които се поемали от всеки съдружник и разходи за издръжка /заплати на адвокати, администрация, наем на офис и др./, които се разделяли поравно между съдружниците.

Твърдяло се е на 15.07.2013 г. да е проведено Общо събрание на съдружниците, на което се взели решения за прекратяван по взаимно съгласие на участието в дружеството на съдружниците адв.В. К. и адв. А. Н., които, в резултат на решението, били заличени като съдружници с решение № 5/07.08.2013 г. по ф.д. № 9127/2005 г. СГС, ФО.

Отделно на 05.08.2013 г. се подписал протокол за уреждане на отношенията между съдружниците относно напускането на част от тях, като е пояснено, че в периода от 15.07.2013 г. до 31.10.203 г. адвокатите, сключили постоянен договор в адвокатското дружество, използвали един офис, но били разделени на два екипа - екип „Д. и Л.“ и екип „К. и Н.“.

В този период от време били извършени разходи за управление и издръжка, конкретизирани по вид, размер и период с уточнителните молби, последната от която е с вх.

№ 136899/23.10.2018 г.

Твърдяло се е във връзка с тези разходи за управление и издръжка, че от началото на 2013 г. /01.01.2023 г./ до 31.10.2013 г. всички били заплащани от банковата сметка на дружеството.

В резултат на това разходите, заплатени от адвокатското дружество за посочения период, с които се бил обогатил ответникът В. К. били в размер на 58 661,08 лева от разходите за управление и издръжка, 9 799,70 лева - платени разноски за сметка на клиенти на този съдружник разходи за подотчетни лица/ и 314,89 лева, наем за офис за м.октомври 2013г.

Съответно - разходите, заплатени от адвокатското дружество за същия период, с които се е обогатил ответникът - А. Н., били в размер на 41 991,64 лева за разходи за управление и издръжка, 4 930,43 лева - платени разноски за сметка на клиенти на този съдружник /разходи 2 за подотчетни лица/ и 314,89 лева, наем за офис за м. октомври 2013 г.

Поддържано е, че задълженията на ответниците за покриване на горепосочените суми, произтичали на първо място от воденето на чужда работа без пълномощие, защото разходите, направени от този, който е поел чужда работа и вредите, които същият е претърпял, следвало да бъдат обезщетени от лицето, в чийто интерес работата е била приета.

Като се поддържа в случая именно ищцовото адвокатско дружество да е поело чуждата работа и да е претърпяло вреди, чрез заплащане на процесните суми, а лицата, в чийто интерес работата е била приема и извършена, да са двамата ответници, е поискано от съда да постанови решение, с което са осъди последните да заплатят на ищцовото адвокатско дружество претендираните парични суми.

В условието на евентуалност се твърди с тези суми ответниците да са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца, поради което и му дължи заплащането им, в каквато насока се иска да бъде постановено и съдебно решение.

В съвместен отговор на исковата молба ответниците оспорват и двата предявени иска, на първо място - като недопустими, а в условието на евентуалност - като неоснователни.

Поддържат между страните по делото да се е развило предходно исково производство - това по т.д. № 292/2015 г. по описа на СГС, приключило с влязло в сила съдебно решение /постановеното от въззивната инстанция по в.т.д. № 1160/2018 г. по описа на САС, не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 299/07.06.2019 г. на ВКС/.

Със същото решение предявените от АД“Д. и Л.“ против В. К. и А. Н. искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.58, т.6 от ЗАдв са били отхвърлени, като неоснователни.

Влязлото в сила съдебно решение формирало сила на пресъдено нещо в отношенията между страните относно правопораждащите факти, съдържанието на правото и носителите на правоотношение, поради което и поради наличието на пълен обективен и субективен идентитет между приключилото дело и настоящето, предявените искове се явявали недопустими.

В условието на евентуалност се поддържа тяхната неоснователност.

Не са оспорени фактическите твърдения на ищцовото дружество относно сдружаването на страните по делото в АД“Д., К. и Л.“, в което и адвокат А. Н. имала участие, както и фактът, че адв.К. и адв.Н. напуснали дружеството след взето решение на Общото събрание на съдружниците от 15.07.2013 г., вписано по фирменото дело на 07.08.2013 г.

Оспорват се останалите фактически твърдения на ищеца, като поддържат всички техни задължения към дружеството да са били погасени.

В тази насока било и изричното извънсъдебно признание, обективирано в т.3 от протокола от ОСС от 15.07.2013 г., че адв.К. и адв.Н. нямат задължения към дружеството, наличието на сила на пресъдено нещо относно неоснователността на претенциите на ищеца на договорно основание, каквито били действителните отношения между страните, както и липсата на каквито и да е доказателства за наличието на фактическите състави на гестията и неоснователното обогатяване в хипотезата на чл.59 ЗЗД.

Въвели са възражение за прихващане със сумите от 68 775,67 лева, /частично от 268 823,98 лева положителен финансов резултат на адв.К./ и 47 236,96 лева, /частично от 685 977,31 лева на адв.Н./, както и 33 445,02 лева, представляващи вземания за ликвидационен дял на адв. К. и 12 499,65 лева за адв. Н..

Въвели са подробни и конкретни доводи във връзка с всяко едно от оспорванията и 3 твърденията си, както и във връзка с възраженията за прихващане.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши самостоятелна служебна проверка за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба, приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявени искове.

Както вече САС се е произнесъл по в.ч.гр.д. № 1528/2020 г., влязлото в сила съдебно решение по т.д. № 292/2015 г. е установило със сила на пресъдено нещо неоснователността на претенциите на ищеца-въззивник спрямо ответниците, почиващи на договорно основание.

Изложените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, инициирала настоящето исково производство, както и формулирания петитум, сочат на предявени искове на извъндоговорно основание - съответно - водене на чужда работа без пълномощие и в условието на евентуалност - неоснователно обогатяване.

Горното предпоставя извод за неоснователност на твърденията на ответниците за недопустимост на предявените искове, предвид че макар да е налице пълен субективен идентитет между двете дела, обективен такъв не съществува.

По отношение тяхната основателност.

Страните не са спорили по установимия и от ангажираните писмени доказателства факт, че въззиваемите В. К. и А. Н. са били съдружници в Адвокатското дружество „Д., К. и Л.“, в което отношенията между съдружниците са били уредени с дружествен договор, подписан на 30.11.2012 г. от всеки един от четиримата към онзи момент съдружници адвокатите Д., К., Л. и Н..

Не се спори и е установимо от доказателствата, че членствените правоотношения между адвокатското дружество и въззиваемите К. и Н. са били прекратени с решение на общото събрание на съдружниците от 15.07.2013 г., вписано по фирменото дело на дружеството на 05.08.2013 г., а в Софийски адвокатски съвет - с решение от 03.09.2013 г.

На същото общо събрание са били взети и решения за освобождаването на двамата въззиваеми като управители на дружеството, както и за промяна на наименованието на дружеството на АД на „Д. и Л.“.

Според решаващият състав правните последици от гореустановените факти, при съобразяване на обстоятелството, че вписването в регистъра на адвокатските дружества има конститутивно действие единствено относно придобиването от страна на дружеството на качеството на юридическа личност /чл.62, ал.4 ЗАдв/, се изразяват в това, че прекратяването на членството на съдружниците К. и Н. е настъпило по силата на решението за тяхното освобождаване на ОСС от 15.07.2013 г. Вписването на решението в регистъра на СГС има единствено оповестително действие.