Определение № 729 от 17.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 729 гр. Пловдив, 17.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500655 по описа за 2025 година

Производство по чл.278, ал.1 ГПК.

Обжалва се Определение рег. № 1581/ 04.02.2025г. постановено по гр.д.№ 12786/ 2024г. по описа на ПРС – ХІV гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката Р.

А. Н., ЕГН: **********, чрез адв.Л. С.Д., АК-Варна да бъде освободена от заплащането на държавна такса и съдебни разноски по делото.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства по делото, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Ищцата е сезирала съда с предявен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит от 07.07.2022г. против „Фератум България“ ЕООД, с направено доказателствено искане ССчЕ.

Молбата на ищцата Р. Н. за освобождаване от държавна такса към уточняващата молба от 14.01.2025г. за посочване цената на иска / в размер на 831,68 лв/ е мотивирана с обстоятелства за това, че не притежава лично имущество, от което да има възможност да реализира доходи, различни от Декларацията за СИС, но намира за наложително предявяването на иска, тъй като получаваните доходи са недостатъчни да покрият основни нужди на семейството й, доколкото молителката полага грижи за болната си дъщеря, заплаща не малко на брой кредитни вноски към финансови институции, като е завела и множество производства към кредитори. Към молбата е приложено ЕР на ТЕЛК на УМБАЛ“Пловдив“ АД-Пловдив№ 2224/ 16.09.2021г. с оценка на работоспособността на низходящата на молителката – Т. Н. Н., ЕГН:********** / съобразно приложено удостоверение за родствени връзки от 19.09.2022г. на Община Пловдив , район Централен/, видно от което е определена при преосвидетелстване степен на работоспособност – 82% 1 трайно намалена поради общо заболяване. С ДСИС от 13.01.2025г.молителката удостоверява посочените в молбата обстоятелства, като заявява месечен доход в размер на 3 600 лева, липсата на сключен граждански брак, без имоти и превозни средства, без дялове в и акции в търг.дружества, без притежание на влогове, в допълнителни обстоятелства – наличие на ежемесечни вноски около 7000 лева към финансови институции, полагане на грижа за дъщеря ,страдаща от посоченото в ЕР на ТЕЛК заболяване.

При така заявената цена на предявения иск районният съд е определил дължима ДТ в размер на 50 лева.

По делото е постъпила служебно изискани данни относно имущественото състояние на молителката от НАП, видно от които молителката работила в периода 01.01.2019г. – 05.08.2024г. в детска градина при община Пловдив – район Източен по трудови договори, от справка от КАТ от 09.08.2024г. –не притежава ППС, а от Справка от АСВ с дата 12.08.2024г.

, към момента в пенсионерка.

С обжалвания акт районният съд е отказал освобождаване от заплащане на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК с мотива за непредставени доказателства за размера на получаваната пенсия, както и при съобразяване на данните от АВп-Пловдив относно обстоятелството, че е налице фактическо упражняване на права на ползване върху имот на личен адрес: гр.Пловдив, ул.“Дръзки“, №13, което предполага наличие на възможност от получаване на средства от собствени идеални части от имот , находящ се в гр.Пловдив, ул.“Зоя Космодемянская“, №13, както и това, че същата сама се е поставила в състояние на кредитна задлъжнялост.

Въззивният състав на съда намира, че възможността за реализиране на допълнителни доходи, предвид възрастта на молителката и допълнителните ангажименти от социален и здравословен характер за още един член на семейството, за който е удостоверено наличието на висока степен на неработоспобност / 82 %/ , са значително занижени и не могат съществено да обусловят извод за реалност на тази възможност. Извод в тази насока с оглед необходимостта от осигуряване на допълнителни средства са именно множеството кредитни договори с финансови институции , приложени към частната жалба, последните довели до високата задлъжнялост на ищцата.

С настоящата частна жалба в тази насока освен това се декларира наличието на права на собственост в идеални части върху недвижими имоти, които права върху това имущество са в идеални части, при съсобственост с трети лица, поради което възможността за осигуряване на доходи от тези имущества е значително затруднена. Този извод и предвид характера на предявения иск и хипотетичността на други възможности за осигуряване на допълнителни доходи, представляващи бъдещо несигурно събитие , което не следва да става причина за осуетяване възможността за реализиране защитими права на ищцата, вкл. като се има предвид, че не е налице пречка за събиране на вземанията за такси и след приключване на делото с оглед размерите на уважените искове.

В тази насока актуална съдебна практика – Определение № 137/ 07.04.2021г. по ч.гр.д.№ 2

402/ 2021г. на ВКС – ІІІ ГО, Определение №60/ 09.02.2022г. по ч.т.д.№ 2327/ 2021г. на ВКС – ІІ ГО, Определение № 62/ 18.02.2021г. по ч.гр.д.№ 261/ 2021г. на ВКС – ІІІ ГО , Определение № 15/ 14.01.2021г. по ч.гр.д.№ 2079/ 2020г. на ВКС – І ТО и др.

С оглед на гореизложеното и предвид удостоверената затрудненост на ищцата и молителка в настоящото производство от имуществен и характер, следва да се приеме, че за същата не са налице достатъчно средства да заплати определената ДТ от съда. Тези фактически и правни изводи касаят становището на въззивния съд по отношение на задължението на ищцата за внасяне на определената от съда държавна такса, като първоначална предпоставка за допустимостта на образуваното производство, така както е поискано със сезиращата съда молба на ищцата по чл.83, ал.2 ГПК от 29.07.2024г. и последваща такава от 13.01.2025г. за освобождаване от задължението й от заплащане на определената държавна такса по делото.

Поради това обжалваното определение ще се отмени, като се постанови освобождаване на молителката от заплащане на такси за производството по делото.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 , пр.1ГПК във вр. с чл.278, ал.4 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение с рег. № 1581/ 04.02.2025г. постановено по гр.д.№ 12786/ 2024г. по описа на ПРС – ХІV гр.с., с което е оставено без уважение искането на ищцата Р. А. Н., ЕГН:

**********, чрез адв. Л. С.Д., АК-Варна, да бъде освободена от заплащането на държавна такса по делото.

И ВМЕСТО ТОВА П О С Т А Н О В Я В А :

ОСВОБОЖДАВА Р. А. Н., ЕГН: 541227459 от гр.Пловдив от заплащането на държавна такса за производството по гр.д.№ 12786/ 2024г. по описа на ПРС – ХІV гр.с.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3