Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1989 от 25.04.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3323/2023
Вид
Решение № 1989
Подписан
25.04.2023
В сила
25.04.2023
Състав
Анелия Маркова, Георги Стоев, Пепа Маринова-Тонева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.2,т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.437 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 1989 гр. София, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100503323 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД / длъжник по изп.производство/ срещу действията по определяне на разноски за изпълнение с покана за доброволно изпълнение от 06.02.2023 г., по изп.дело № 20229230400242 по описа на ЧСИ Г.Н., рег.№ 923, с район на действие СГС, за адв.възнаграждение –400 лв. и такси в размер на 186,53 лв.

В обстоятелствената част на жалбата се сочи, че обжалвания акт е неправилен, тъй като по изп.дело било извършено само едно действие от страна на взискателя- подаване на молба за образуване на изп.дело. Освен това следвало да се има предвид, че длъжника е банка и не се налага извършване на проучвателни действия. Дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ също била неправилно определена, тъй като изп.дело било образувано за събиране на сума до 100 лв. при което таксата съгласно Тарифата възлизала на 10 лв. Освен това по правилотото на чл.27 а, т.1 ТР максималният размер на таксата по т.26 не можела да надвишава 1/10 част от вземането. В случая ЧСИ бил определил таксата в размер на 186,53 лв.

Иска се да бъдат отменени обжалваните действия на ЧСИ по определяне 1 на разноските в изп.производство като адв.възнаграждение се намали до сумата от 200 лв., а таксата се намали до сумата от 10 лв.

От ЧСИ се излагат мотиви за допустимост на жалбата, а по същество излага доводи за нейната неоснователност. Счита, че правилно били присъдени и определени разноските в полза на взискателяадв.възнаграждение било определено в съответствие с т.т.1 и 2 от НМРАВ, чийто сумарен размер възлизал на 400 лв. Счита, че ЧСИ няма правомощия да намалява адв.възнаграждение.

По отношение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ счита, че същата следва да бъде определена като в базата за това се включва и дължимото адв.възнаграждение. В случая таксата възлизала в размер на 48,44 лв. без ДДС и затова не надвишавала една десета от вземането, предмет на изпълнението.

Взискателят П.С.Х., чрез пълномощника си адв. Т. изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че адв.възнаграждение било уговорено, както за подаване на молба за образуване на изп.дело, така и за процесуално представителство в изп.производство затова адв.възнаграждение не било прекомерно. Същото било в минимален размер по т.т.1 и 2 от НМРАВ.

Следвало да се има предвид, че в молбата за образуване на изп.производство бил посочен способ за изпълнение. Без значение било, че длъжника е банка.

По изп.дело не било ясно дали последната ще плати за това било необходимо извършване на действия по проучване на имуществото на длъжника. Счита, че таксите са правилно определени.

По допустимостта на жалбата:

ПДИ, съдържаща определянето на разноските в изп.производство е връчена на длъжника на 15.02.2023 г.

Жалбата с която сме сезирани е подадена на 24.02.2023 г., т.е. в срока по чл.436, ал.1 ГПК.

По арг. от чл.435, ал.2,т.7 ГПК жалбата е допустима.

По основателността на жалбата:

Целта на настоящето производство е да се даде отговор дали актът на ЧСИ с който се определят разноските в изп.производство са правилно определени.

2

В конкретния случай това е поканата за доброволно изпълнение /ПДИ/ от 06.02.2023г. Видно от същата са определени разноски за адв.възнаграждение в размер на 400 лв. и такси и разноски по ТТРЗЧСИ в общ размер на 186,35 лв.

Процесното изп. дело е образувано с разпореждане на ЧСИ от 14.12.2022 г. въз основа на молба, подадена от взискателя на 14.12. 2022 г. за събиране на сумата по изп.лист от 30.11.2022 г. издаден от РС, гр.Варна, в размер на 84,36 лв., представляваща разноски във въззивното производство за платена държавна такса, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

С молбата от 14.12.2022 г. ЧСИ е бил упълномощен с правата по чл.18, ал.1 ЗЧСИ.

Действително, в молбата за образуване на изп.дело е посочен и способ на изпълнение, но това е задължителен реквизит за редовността на молбата.

С молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 08.12.2022 г., в която е посочено, че договореното адв.възнаграждение в размер на 400 лв. е платено в брой.

ЧСИ е извършил проучване на имуществото на длъжника, което съобразно трайно установената практика не се счита за „същински изпълнителни действия“. Освен това настоящия състав намира, че тези действия не са били и необходими доколкото длъжникът е банка, както и се касае до събиране на вземане в размер на 84,36 лв., което едва ли би затруднило банковата институция да го заплати. Изп.дело е образувано срещу дружество, което спада към категорията на т.нар. "сигурни платци".

Действително, на 06.02.2023 г. е било отправено запорно съобщение до БНБ. Това, обаче, не обуславя фактическа и правна сложност на изп.дело.

Установява се от данните по изп.дело, че сумата в размер на 670,89 лв.

/определена по ПДИ/ е преведена по сметка на 21.02.2023 г., т.е. налице е плащане в срока за доброволно изпълнение.

Съгласно чл. 3 ГПК, участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Когато участниците в процеса упражняват правата си недобросъвестно с цел да бъдат увредени права и законни интереси на други действие в разрез 3 с основните права на гражданите (чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България), извършеното процесуално действие е при злоупотреба с право, поради което не следва да бъде зачетено от правозащитния орган. Съдебният изпълнител, овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия съобразно ГПК, следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса, а при превратното им упражняване следва да откаже защитата им.

Отговорността за разноски цели не да обогати кредитора, а да възстанови реално направените разноски, виж в този смисъл РЕШЕНИЕ № 325 ОТ 29.12.2014 Г. ПО ГР. Д. № 4263/2014 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.

„Съдебният изпълнител е овластен с компетентността да извършва изпълнителни действия според разпоредбите на ГПК. Именно поради това съдебният изпълнител следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права от страните в процеса и когато тези права се упражняват превратно/ какъвто е настоящият случай/ следва да откаже тяхната защита“решение № 7 от 20.06.2016 г. по гр.д.№ 5209 по описа за 2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО.

Основателен е довода на жалбоподателя, че не се касае до изп.дело с фактическа и правна сложност.

В конкретния случай единственото действие, което е предприето от взискателя е това по образуването на изп.дело. Надлежните изп.действия по налагане на запор на вземанията на длъжника са били извършени от ЧСИ в изпълнение на упълномощаването му по реда на чл.18 ЗЧСИ с молбата за образуване на изп.дело.

Съгласно чл. 10 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения з а процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:

1. за образуване на изпълнително дело - 200 лв.

Съдебната практика на ВКС приема, че разпоредбата на пар.2 а от ДР на същата е неприложима, тъй като е приета извън предвидената за това възможност по ЗАдв.

Не се установи процесуалният представител на взискателите да е извършвал други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от 4

Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, които да обосновават определяне на адв.възнаграждение по т.2.

Налага се извод, че жалбата е основателна и адв.възнаграждение ще бъде намалено до сумата в размер на 200 лв.

Що се касае до искането за намаляване размера на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ , съдът излага следните мотиви:

Точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси по ТТРЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на тези задължения представлява несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т.е. налице е противоправно поведение, виж в този смисъл ТР № 2/13 от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Според забележка 4 към т. 26 от Тарифата, в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. В същия не следва да се включват и никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е предмет на изпълнителния лист. Съгласно забележка 27а към т. 26 от Тарифата, максималният размер на пропорционалната такса по т. 26 не може да надвишава една десета от вземането.

В случая се касае до парично вземане в размер до 100 лв.

Следователно размерът на таксата ще бъде сведен до сумата в размер на 10 лв. Налага се извод, че частната жалба в тази й част също е основателна.

По разноските:

С оглед трайно установената съдебна практика в производство по разноски, разноски не се следват. В този смисъл е установената по приложението на чл. 248 ГПК практика на ВКС, която според настоящия съд в случая следва да бъде съобразена /Определение № 393/17.09.2018 г. по гр. д.

№ 2845/2018 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч.гр. д.

№ 3926/2017 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 552 от 25.11.2016 г. по ч.гр. д.

№ 4894/2016 г. на ВКС, IV ГО; Определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч.гр. д.

№ 4518/2018 г. на ВКС, І ГО; Определение № 254/05.08.2020 г. по ч.т.д. № 810/2020 г. на ВКС, І ТО; Определение № 278/01.07.2020 г. по ч.гр. д. № 1338/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО; Определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр. д. № 5

4561/2018 г. на ВКС, ІІІ ГО/.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

РЕШИ:

ОТМЕНЯ действията по определяне на разноските за изпълнение с покана за доброволно изпълнение от 06.02.2023 г., по изп.дело № 20229230400242 по описа на ЧСИ Г.Н., рег.№ 923, с район на действие СГС, в частта относно адв.възнаграждение за сумата над 200 лв., както и по отношение на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата по ЗЧСИ за сумата в размер над 10 лв.

И вместо това