Решение № 47 от 20.02.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Шумен, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

А. Д. Христов

Теодора Р. Й.а-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.а-Момова Въззивно гражданско дело № 20253600500668 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на постъпили въззивни жалби: от „....“ АД с. ..... обл. Шумен, представлявано от С.Ц.С., действащо чрез пълномощника – адв. Г. Б. от ШАК против решение № 162/18.09.2025 г. по гр.д. № 676/2024 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, в частите му, с които предявените от С. А. Р. и Р. А. Р. обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ са уважени и от С. А. Р. и Р. А. Р., действащи чрез пълномощниците – адв. Я. Д. от САК и адв. В. П. от ШАК против решение № 162/18.09.2025 г. по гр.д. № 676/2024 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, в частите му, с които предявените от тях срещу „....“ АД с. ..... обл. Шумен, представлявано от С.Ц.С., обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ са отхвърлени.

Жалбоподателят „....“ АД намира, че решението на ВПРС е неправилно. Счита, че по несъмнен начин било доказано наличието на проявена от пострадалия груба небрежност, довела до съпричиняване на вредоносния резултат. Настъпилият инцидент бил в голяма степен по вина на работника, който въпреки, че бил инструктиран, запалил отпадъци.

Заключава, че определените размери на обезщетенията по чл. 200 от КТ са силно завишени.

Моли, определените размери на обезщетенията да бъдат намалени, като бъде прието, че е налице по-висок процент съпричиняване от страна на Й.. Претендира да му бъдат заплатени и разноски по делото.

Жалбоподателите С. Р. и Р. Р. излагат, че съдебният акт е неправилен, необоснован и 1 постановен при нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно ВПРС е приел, че наследодателят на ищците проявил груба небрежност при изпълнение на трудовите си задължения. Освен това, съдът неправилно приложил принципа за справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД и определил обезщетения, които не отразявали действителния размер на търпените от ищците неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт в резултат на трудова злополука. Намира, че определените размери на обезщетенията са занижени, тъй като съдът не е анализирал всички обстоятелства от значение за определянето им.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части, като осъди ответника да заплати на всеки от ищците още по 130 000,00 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като им бъдат присъдени деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, всяка от въззиваемите страни е депозирала отговор на въззивната жалба, в който намира същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, третото лице – помагач – „Дженерали застраховане“ АД гр. София, не взема становище по депозираната въззивна жалба на ищците.

Жалбите са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на насрещните страни и всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното:

Гр.д. № 676/2024 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав е образувано въз основа на искова молба, депозирана от Р. А. Р. и С. А. Р. срещу „....“ АД с. .... с искане ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сума в размер на 120000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 28.06.2023 г., при която настъпила смъртта на наследодателя им А.

Р. Й., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Твърденията в исковата молба са, че бащата на ищците А. Й. се намирал в трудово правоотношение с ответника, изпълнявайки длъжността „бояджия“. На 28.06.2023 г. същият претърпял трудова злополука, като на територията на вагоноремонтен завод в с. ..... обл. Шумен изпълнявал разпореждания, дадени му от ръководството на ответното дружество. Й. запалил остатъци от боя в кутия. По време на осъществяване на тази дейност, силен вятър обърнал пламъка към кутия, пълна с разредител, при което тя гръмнала, а дъното й се откъснало. В резултат на това, врелият разредител залял тялото на работника от кръста надолу. На мястото се притекли на помощ други работници, които успели да угасят огъня, като свалили горящия панталон от тялото. На място пристигнал екип на спешна медицинска помощ и пострадалият бил отведен в „МБАЛ – ВМА“ гр.

Варна. Й. бил хоспитализиран, като му била поставена диагноза „Термично изгаряне на тяло, гениталии, глутеуси, горни и долни крайници II-III степен, 53% от телесната повърхност, 2 термичен шок“. Били извършени редица медицински дейности, впоследствие бил приведен в състояние на изкуствена кома, но независимо от лечението, на 27.08.2023 г. Й. починал.

Всеки от ищците твърди, че загубата на 65-годишния им баща представлявало едно от найтежките житейски събития. В началото и двамата изпитали неописуем шок и ужас от новината за инцидента, а впоследствие дълбоката скръб, която изпитвали променила живота им. Допълнителни обстоятелства, които влошили психичното им състояние били начинът, по който починал любящия им баща, както и липсата на каквото и да е съдействие от страна на работодателя му. Същите твърдят, че ще изпитват болка и тъга до края на живота си.

В хода на производството пред първостепенния съд, по искане на ищците, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснато изменение на размера на предявените претенции, като същите се считат за депозирани в размер на по 170000,00 лева.

В срока за отговор, ответната страна, чрез пълномощника си – адвокат, подал отговор на исковата молба, с който оспорил предявения иск като неоснователен. Изложил е, че действително между страните съществувало трудово правоотношение. Не отрекъл настъпването на трудова злополука, като излага, че на Й. е извършен инструктаж. Никой от ръководството на дружеството не давал нареждания на работника за извършване на запалване на празни кутии от боя. Поради неспазване на правилата за безопасност, счита, че работникът проявил груба небрежност, като не положил елементарно старание и внимание.

Поради това счита, че отговорността на работодателя е напълно изключена от поведението на работника. При условията на евентуалност, излага, че следва да бъде отчетен висок процент – над 50% на съпричиняване от негова страна.

На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, по делото е конституирано като трето лицепомагач на страната на ответника – „Дженерали застраховане“ АД гр. София.

Третото лице-помагач изразило становище, че предявения иск се явява неоснователен, като посочил, че е налице съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на ищеца.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ, като с решението си е уважил частично претенциите.

Приел е, че справедливото обезщетение за претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди в резултат на настъпилата трудова злополука и смърт на наследодателя им възлиза на по 100 000,00 лв. Счел е, че А. Й. проявил груба небрежност, с което допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като определил процент на съпричиняване – 60% и осъдил ответното дружество да заплати на всеки от ищците сума в размер на по 40000,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.06.2023 г.

След извършена проверка по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че атакуваното решение е валидно и допустимо.

По същество:

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: съдът констатира от удостоверение за наследници 3 изх. № ГРСИ1-02-815/03.04.2024 г., изд. от Кметство Ивански, че ищците Р. А. Р. и С. А. Р. са законни наследници – деца, на А. Р. Й., починал на 27.08.2023 г. Видно от приложения трудов договор № 19/23.11.2022 г. е, че наследодателят на ищците се намирал в трудовоправно отношение с „....“ АД с. .... от 24.11.2022 г., като изпълнявал длъжността „бояджия“ с място на работа цех в с. ..... От представените протокол за трудова злополука № 1/30.06.2023 г. и разпореждане № 5104-27-17/20.03.2024 г. на ТП на НОИ – гр. Шумен, че на 28.06.2023 г. във вагоноремонтен завод на ответното дружество в с. ..... настъпила трудова злополука с пострадал А. Р. Й.. Описано е, че пострадалият решил да обгори с открит огън вътрешната повърхност на празен съд за съхранение на боя, която е съдържала боя, смесена с органичен разтворител. За целта пострадалият излива определено количество органичен разтворител в празния съд /20 л бака/ и запалва сместа с помощта на средство за запалване.

В резултат на запалването възниква бурно запалване на газо-въздушна смес, като факелът на пламъка обхваща тялото на пострадалия. Според приложената в ДП № 51/2023 г. по описа на ОСлО при ШОП епикриза № 3873/27.08.2023 г., изд. от Военномедицинска академия „МБАЛ-Варна“ А. Р. постъпил в болничното заведение на 28.06.2023 г., изписан на 27.08.2023 г., като му била поставена диагноза „Термично изгаряне на тяло, гениталии, глутеуси, горни и долни крайници II-III степен, 53% от телесната повърхност, термичен шок.

Полиорганна недостатъчност. Екзитус леталис“. Описани са оперативни интервенции: ексцизионен добредман, други процедури на кожа и подкожна тъкан; радикална ексцизия на кожна лезия; свободна кожна трансплантация. Видно от приложената длъжностна характеристика за длъжността „бояджия“, утвърдена от изпълнителния директор на ответното дружество е, че задълженията на изпълняващия същата са:почиства, грундира, китва, шлайфа, шкури, приготвя лако-бояджийски разтвори, боядисва различни повърхности при ремонта на пътнически и товарни вагони и РССМ. Й. е запознат с длъжностната характеристика на 23.11.2022 г. По делото е представена инструкция за безопасност на труда при ръчно боядисване на метални и дървени повърхности с помощта на пневматичен шприц-пистолет, утвърдена от изпълнителния директор на ответника. Според т. 3 от същата, работниците, заети с боядисването трябва да ползват лични предпазни средства, посочени във фирмения списък на полагащите се лични предпазни средства и/или предписани от производителя /посочени в етикета/. Съгласно т. 6 е забранено тютюнопушенето, внасянето и използването на открит огън, извършването на огневи работи в помещенията, където се боядисва. Според т. 14, по време на работа е забранено паленето на открит огън или извършването на друга огнева работа в близост до мястото за боядисване. В т. 16 е предвидено, че след приключване на работа следва да се почистят шприц-пистолета и съдовете, в които се приготвят разтворите, а според т. 18 неизразходваните количества бояджийски разтвор следва да се излеят в съдове, които да се затварят с плътни капаци.

Съдовете да се съхраняват в отделни помещения при спазване на изискванията за пожарна безопасност. Съдът констатира от приложеното извлечение от книга за инструктаж, водена при „....“ АД, че под номер 391 е вписан А. Р. Й., който е инструктиран на 24.11.2022 година.

По делото е приложен протокол за извършена проверка № ПР2324302/20.07.2023 г., в която е описана извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен 4 по спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в обект „Вагоноремонтен завод“ в с. ..... Проверяващите констатирали нарушения от работодателя и дали на същия предписания

Съгласно заключението на изготвената в хода на първоинстанционното производство съдебно-медицинска експертиза, изг. от д-р З.З., при трудова злополука на 28.06.2023 г. пострадалият А. Й. получил изгаряне II-III степен на горни и долни крайници, седалищна област, гениталиите, тялото, на 53% от площта на кожата на тялото. Термичен шок.