Решение № 126 от 18.07.2024, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Исперих, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20233310100719 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК и чл. 341 и сл. от ГПК във фазата по допускане на съдебна делба.

Постъпила е искова молба вх.№ 3417/11.10.2023 г. от Б. А. М. от с.Самуил, действащ чрез адв.С. С. от АК - Разград, против Б. А. М. и А. М. А. от с.Самуил, с която моли да се постанови решение, с което: да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик по силата на наследствено правоприемство на 3/14 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор *** находящ се чертите на с.Самуил, както и на 1/3 ид.ч. от построената в имота Сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ от 134.00 кв.м.; да се отменят по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК НА за собственост № 89, том 2, дело № 148 от 19.03.2021 г. на нотариус Р. А. с рег.№ 254 на НК и НА за собственост № 123, том 3, дело № 379 от 11.07.2022 г. на нотариус Р. А. с рег.№ 254 на НК; да се допусне делба на процесния имот имот между ищеца и ответниците при квоти: 3/14 ид.ч. от поземления имот за ищеца и 11/14 ид.ч. за ответниците, както и 1/3 ид.ч. от жилищната сграда за ищеца и 2/3 ид.ч. за ответниците.

В исковата молба се твърди, че ищеца и първия ответник са братя.

Приживе техният баща А. М., починал на 17.05.2015 г., през 1997 г. е станал собственик на 8/14 ид.ч. от процесния поземлен имот и на 8/14 ид. ч. от построената в него жилищна сграда в резултат на сключен между него и баща му М. М. договор за издръжка и гледане. Същевременно по наследство от майка си той притежавал 1/14 ид.ч. от имота. По този начин общия на страните наследодател е притежавал 9/14 ид. ч. от имота. По отношение на жилищната сграда се твърди, че същата била къща – близнак, с общ покрив и с два отделни входа, разделена на източна и западна част. Тя била строена от бащата на страните през 1977 г., като източната част била напълно завършена и се обитавала от ищеца и родителите му, а западната част останала 1 незавършена и до днес, на етап „груб строеж“ – има врати и прозорци, но вътре била на тухла, без ел. и ВиК инсталации, никога не е била ползвана или обитавана от някой. След смъртта на бащата на страните в източната част останала да живее майка им. Ответниците никога не са живели или ползвали поземления имот или жилищната сграда и не са имали поведение да своят имота. Ремонтните дейности по имота били извършвани от ищеца, приживе с помощта на баща им.

Междувременно сестрата на двамата братя – М.А.А. по силата на договор за дарение, обективиран в НА № 87 от 19.03.2021 г., била прехвърлила притежаваните от нея 3/14 ид. ч. от поземления имот и 1/3 ид.ч. от жилищната сграда на ответника Б. М..

С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 88 от 19.03.2021 г., двамата ответници придобили в режим на СИО, от А.Т.С., ¼ ид.ч. от процесния поземлен имот и изключителното право на собственост на жилищна сграда, представляваща западната част на къщата – близнак.

Правото на собственост А.С. била придобила от чичото на двамата братя и брат на баща им – Н.М.М. който никога не бил имал отношение с този имот.

С два последващи констативни нотариални акта за собственост – НА № 89 от 19.03.2021 г. и НА № 123 от 11.07.2022 г. ответниците били признати за собственици на процесния имот и жилищната сграда (цялата къща-близнак) при квоти 7/28 ид.ч. за двамата ответници в режим на СИО и 21/28 ид.ч. за Б.

М..

С изложеното ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на исковата претенция.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците Б. А. М. и А. М. А., действащи чрез адв.С. Д. от АК – Разград, депозират писмен отговор, като считат исковете за допустими, но неоснователни. Основните възражения на ответника се базират на обстоятелството, че те са собственици на процесния имот и жилищната сграда на основание наследствено правоприемство, давностно владение и договори за дарение и покупко-продажба. Освен това ответниците оспорват твърденията на ищеца, че къщата – близнак, която е с административен адрес ул.“*** № 4, 4А, е строена от баща им. Посочват, че представения от ищеца протокол за строителна линия и скица не се отнасят за процесния имот, а за друг – УПИ V-493 от кв.95 по плана на с.Самуил, с адрес ул.“*** № 8. Именно в този имот била построена бащината къща и според волята на бащата тя е трябвало да остане за ищеца Б. М., а източната част на къщата – близнак е била отредена за ответника Б. М.. Същевременно в западната част живеел чичото на двамата братя – Назиф. Именно в източната част на къщата се е преместил ответникът, когато се е оженил, там е била направена сватбата му, там бил роден и сина му. Родителите на страните останали да живеят в имота на ул.“*** № 8, като през цялото време ищецът работел и живеел в чужбина. През 2012-2013 г. той съборил бащината си къща с намерение да построи нова, като родителите се преместили временно в източната част на къщата – близнак, изцяло ремонтирана и обзаведена от ответника Б.. По това време той живеел и работел в чужбина, заедно със втората си съпруга – ответницата А. А., тъй като първата била починала. Тъй като ищецът така и не построил ново жилище в бащиния имот, отношенията между двамата братя и между ответниците и майката на страните се обтегнали. Стигнало се е и до изнасяне на багажа на майката от страна на ответника Б. М. и до смяна на патроните на входните врати, но в последствие и със съдействието на полицията майката се връща в къщата. Ответниците 2 считат, че евентуално претенцията на ищеца би била основателна само до 3/14 ид. ч. от дворното място и 1/3 ид.ч. от източната част на къщата близнак.

В с.з. ищецът се явява лично и с адв.С.С., който поддържа така депозираната искова молба и излага допълнителни съображения в писмени бележки.

В с.з. ответникът Б. М. се явява лично, а ответницата А. М. не се явява. За двамата се явява адв.С.Д., която заявява, че поддържа писмения отговори излага допълнителни съображения в писмени бележки.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Б. М. и ответникът Б. М. са от кръга на законните наследници на А. М.ов М.еминов, починал на 17.05.2015 г. Съгласно представените по делото НА № 99, том 1, дело 319/1997 г. от 08.05.1997 г. на Исперихски районен съдия наследодателят А. М.емин е придобил от баща си М. М.емин М. 8/14 ид. ч. от Поземлен имот – дворно място в чертите на с.Самуил, обл.Русенска от 1153 кв.м. с уредени регулационни отношения, съставляващо парцел II-645 от квартал 53 по плана на селото от 1983 г., както и 8/14 ид.ч. от жилищна сграда, построена в парцела, срещу задължението да поеме цялостното гледане и издръжка на баща си до края на живота му (л. 20 от делото). След смъртта на бащата М. М. на 07,07,1997 г. синът А. М.емин придобива по наследствено правоприемство и 1/14 ид.ч. от описания имот, като по този начин е притежавал 9/14 ид.ч. от дворното място и жилищната сграда.

Този имот М. М.емин М. е придобил през 1977 г. в резултат на договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 82, том 1, дело № 173 от 23.04.1974 г. на Исперихски районен съдия, по време на брака си със С.М.К. починала на 30,05,1988 г. Тъй като съпругата е починала при действието на Семеен кодекс от 1985 г. (отм.), спрямо имуществените отношения се прилага именно действащия съгласно цитирания СК режим на СИО според § 4 от Преходните разпоредби. При това положение след смъртта на съпругата си М. М. става собственик на 8/14 ид.ч. от имота, а техните деца Е.М.М., Н.М.М. А.М.М., А.М.М., А. М. М.емин и Б. М. М. получават по 1/14 ид.ч. за всеки един от тях.

Съгласно действащите към настоящия момент кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-112/07.12.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо имота от 19,07,2022 г., имотът представлява Поземлен имот с идентификатор *** находящ се чертите на с.Самуил, обл.Разград, ул.“*** № 4 – 4а, с площ 1155.00 кв.м., с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с номер на имота по предходен план: 645, квартал 53, парцел: II, при граници на имота: имоти №№ ***, *** , *** И ***, ведно с построената в имота Сграда с идентификатор ***.1, със застроена площ от 134.00 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна (л. 38 от делото).

След смъртта на наследодателя А. М.емин неговите 9/14 ид.ч. от собствеността върху имота преминава върху неговите наследници от първи ред – ищеца, ответника и тяхната сестра М.А.А., които са негови деца.

С Н А за дарение на недвижим имот № 87 от 19.03.2021 г. М.А.А. е прехвърлила притежаваните от нея 3/14 ид. ч. от поземления имот и 1/3 ид.ч. от жилищната сграда на ответника Б. М. (л. 33 от делото).

3

С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 88 от 19.03.2021 г., двамата ответници придобили в режим на СИО, от А.Т.С., ¼ ид.ч. от процесния поземлен имот и изключителното право на собственост на жилищна сграда, представляваща западната част на къщата – близнак.

Правото на собственост върху съответните идеални части от имота А.С. е придобила от чичото на двамата братя и брат на баща им – Н.М.М., с НА за продажба на недвижим имот № 115, том 1, рег.№ 817, дело 89/2021 г. от 23,02,2021 г. на Пламен Ангелов – нотариус с район на действие РС – Исперих, вписан в регистъра на НК под № 688 (л. 30 – 32 от делото). За да продаде съответните идеални части от имота на А.С., Назих М.емин през 2020 г. се е снабдил с констативен НА за собственост на девжими имот № 57, том 2, рег.№ 2606, дело № 224/2020 г. от 09,06,2020 г. на Пламен Ангелов – нотариус с район на действие РС – Исперих, вписан в регистъра на НК под № 688 (л.

104 от делото).

С два последващи констативни нотариални акта за собственост – НА № 89 от 19.03.2021 г. и НА № 123 от 11.07.2022 г. ответниците били признати за собственици на процесния имот и жилищната сграда (цялата къща-близнак) при квоти 7/28 ид.ч. за двамата ответници в режим на СИО и 21/28 ид.ч. за Б.

М..

Наследодателят А. М.емин приживе е притежавал и още един имот в с.Самуил, находящ се на ул.“*** № 8 – обстоятелство, което се заявява и от двете страни, макар по делото да не са представени документи за собственост.

С исковата молба е представен Протокол № 1 от 16.06.1977 г. за дадена строителна линия и определено ниво на името на А. М.ов М.еминов, за жилище от 87 кв.м в УПИ V-493 от кв. 95 по плана на село Самуил от 1972 г.

(л.21 от делото). Според заключението на вещото лице по назначената СТЕ в разписния лист към плана от 1972 г. имотът е записан на З.Ж.Г., а след това – на Х.И.Б. По плана от 1983 имотът съставлява УПИ IV-643 от кв. 53 и като собственик е посочен А.М.М.. Съгласно действащите към настоящия момент КК и КР имотът е идентичен с имот с идентификатор ***. За същият в архива на Община Самуил е налично Разрешение за строеж №12 от 31,07,2012 г. за обект „Еднофамила жилищна сграда с гараж“ – ново строителство, на името на А. М.ов М.еминов, но няма протокол за дадена строителна линия и определено ниво, поради което разрешението за строеж е обезсилено.

Проследеното движение на собствеността по различните планове на с.Самуил по отношение и на процесния имот е установено и от заключението на експерта. В експертизата е посочено, че при огледа на жилищната сграда, построена в поземлен имот с административен адрес: с.Самуил, ул.“*** № 4 – 4а е констатирано, че същата представлява едноетажна сграда, с приземен етаж, с два самостоятелни входа към етажа и към приземния етаж – източни и западни. Етажът на източната част от къщата е завършен и се обитава.

Западната част е без вътрешни мазилки и настилки. За имота има партида за ток, която е на името на Б. М., но няма партида за вода. Партидата за вода е за имота с административен адрес: с.Самуил, ул.“*** № 8 и също е на името на Б. М..

Разпечатката съдържа 35 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/faf49634-8413-4199-b933-94df8e79dccb