Определение № 1257 от 23.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1257 гр. София, 22.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20231000503171 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274 и сл.ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 95030 от 19.10.2023г. по описа на Софийски градски съд на адвокат И. С. Б. от САК, назначена за особен представител на въззивника Т.

Г. Е., против протоколно определение от 12.10.2023г., постановено по въззивно гражданско дело № 7532 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, гражданко отделение, II-ри състав, с което е оставено без уважение искането за определяне на допълнителен депозит за възнаграждение на особения представител.

Жалбоподателката твърди неправилност на обжалваното определение, по подробно изложени съображения, като иска отмяна на същото и издаване на друго определение, с което да бъде уважено искането й за изменение на съдебния акт в частта за разноските, като за въззивното производство по делото й бъде определено адвокатско възнаграждение платимо от въззиваемата страна М. Д. А. отговарящо на законово определения минимум от 880,13лв.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр.д.№16282/2020г. на СРС е образувано по искова молба вх.

№2006866 от 27.04.2020г. по описа на СРС на М. Д. А., ЕГН **********, срещу Г. Т. А., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.21, ал.4, вр. с ал.3 СК, с цена на исковете

11 671,15 лв. В хода на производството ответникът е починал, като на негово място с определение от 30.03.2021г., постановено по гр.д. № 16282/2020г. на СРС, I-во гражданско отделение, 25 състав, са 1 констатирани наследниците му по закон Т. Г. Е. и С. Г. А.. На Т. Г. Е. е назначен на основание чл.47, ал.6, вр. с ал.1 ГПК особен представител – адв. И. Б., с определение от 13.01.2022г., на която за първоинстанционното производство е изплатено възнаграждение в размер на 880,13лв.

По делото е постановено решение № 20016489 от 24.02.2022г., с което е уважен предявения иск, като същото е обжалвано въззивна жалба вх.№25025189 от 24.03.2022г. по описа на СРС, подадена от адв. И. Б. – назначена за особен представител на Т. Г. Е..

По подадената въззивна жалба е образувано въззивно гражданско дело №7532 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, гражданко отделение, II-ри състав.

С молба вх. № 89909 от 06.10.2023г. адв. И. Б. е поискала от съда да укаже на въззиваемата страна да внесе депозит за особен представител, съобразен с Наредба № 1 на висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждение – чл. 7, ал.2, т.4 ГПК, а именно 880,13лв.

С протоколно определение от 12.10.2023г. съдът е оставил без уважение искането на особения представител, предвид разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК, вр. с чл.36, ал.2 ЗА, и е разпоредил на особения представител да бъде заплатено възнаграждение в размер на 441 лв. от внесения от 26.10.2022г. депозит, за което липсват доказателства да е сторено.

С Определение № 1452 от 27.03.2024г., постановено по ч.гр.д. № 1006 по описа за 2024г. на ВКС, второ гражданско отделение, е отменено определение № 230 от 30.01.2024г., постановено по настоящето дело, с което съдът е оставил без разглеждане частната жалба - вх.№ 95030 от 19.10.2023г. по описа на Софийски градски съд на адвокат И. С. Б. от САК, и делото е върнато с указания за произнасяне по същество по жалбата.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице имащо право и интерес от обжалването, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, вр. с чл.275, ал.2 ГПК.

В изпълнение на задължителните указания по смисъла на чл.278, ал.3 ГПК, дадени с Определение № 1452 от 27.03.2024г., постановено по ч.гр.д. № 1006 по описа за 2024г. на ВКС, второ гражданско отделение, настоящият състав на съда счита, че следва да се произнесе по същество по подадената частна жалба.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

При администрирането на въззивната жалба, подадена от адв. И. Б., в качеството й на назначен особен представител на Т. Г. Е., на основание чл.47, ал.6, вр. с ал.1 ГПК, първоинстанционният съд не е определил размера на дължимото адвокатско 2 възнаграждение на назначения особен представител, който е следвало да бъде внесен от ищеца, поради което въззивният състав на съда е сторил това, в изпълнение задължението си служебно да извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото, съгласно чл.7, ал.1 ГПК.

С оглед характера на предявения иск и защитимия интерес според разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в действащата редакция към момента на образуване на първоинстационното дело и към момента на назначаване на особения представител, настоящият състав на съда приема, че размера на минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 880,13лв., каквито са изчисленията и на жалбоподателката.

При съобразяване на горното и правомощията си по чл.47, ал.6 ГПК, вр. с чл.36, ал.2 ЗА, според настоящият състав на съда, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд, с оглед фактическата и правната сложност на делото, е определил размера на дължимото възнаграждение за особения представител на сумата от 441 лв., която е внесена от ищеца, с платежно нареждане представено с молба от 27.10.2022г., а съдът е разпоредил да бъде изплатена на особения представител.

Неоснователни са възраженията, че в случая е налице намаляване на присъденото възнаграждение, поради прекомерност по смисъла на чл.75, ал.5 ГПК, предвид правомощията на съда по чл.47, ал.6 ГПК и липса на ограничение в тази насока, извън определените в закона, които в случая са съобразени.

При назначаване на особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК съдът прави преценка за размера на дължимото възнаграждение, с оглед фактическата и правната сложност на делото, но така определения размер не го ограничава, в последващ момент, за извършването на други действие по осъществяването на възложената защита от страна на особения представител, да определя друг размер на дължимо възнаграждение на особения представител, при спазване изискванията на закона, което съдът е направил в конкретния случай. В закона липсва такава забрана, а и същата не може да бъде извлечена по тълкувателен път, предвид императивния характер на нормата, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.

Предвид изложеното, обжалваното определение, с което е оставено без уважение искане на особения представител за определяне на допълнителен депозит, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 12.10.2023г., постановено по въззивно гражданско дело № 7532 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, гражданко отделение, II-ри състав, с което е оставено без уважение искането за определяне на допълнителен депозит за възнаграждение на особения представител.

Определението подрежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4