Определение № 10 от 20.01.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. Шумен, 20.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело № 20243600900057 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е започнало по искова молба подадена от „Кумер“ ООД, ЕИК 200907117, гр. София, ул. „Бяло поле“ №3, ет.4, оф.12, със съдебен адрес – гр. София, кв. „Борово“, бл.219, вх. „Г“, ап.66 против „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД, ЕИК 837068284, гр. Шумен, пл. „......“ №1, като три отделни претенции почиващи на един договор, както следва: 1).Частична претенция за сумата от 25 000 лв., от общо 72 946.33 лв., представляващи обезщетение на основание чл.79, във вр. с чл.82 от ЗЗД за понесени загуби от ищеца – санкционни плащания – такси и лихви по договор за кредит с ОББ АД, причинени вследствие неизпълнение на задълженията на ответното дружество към ищеца по Договор ДОП-26/01.11.2022 г.; 2).Частична претенция за сумата от 25 000 лв., от общо 401 244.08 лв., представляващи обезщетение на основание чл.79, във вр. с чл.82 от ЗЗД за понесени загуби от ищеца в размер на законната лихва върху вземания по фактури, издадени по договор между ответника и третото по спора лице – „Мост енерджи“ АД,, причинени вследствие неизпълнение на задълженията на ответното дружество към ищеца по Договор ДОП-26/01.11.2022 г.; 3).Частична претенция за сумата от 50 000 лв., от общо 952 500 лв., представляващи обезщетение на основание чл.79, във вр. с чл.82 от ЗЗД за пропуснати ползи от ищеца по Договор ДОП-26/01.11.2022 г. в размер на 63.50 лв. без ДДС за доставка на 1 (един) MWh нетна активна ел. енергия за ниско и средно напрежение до края на договорения срок, която възлиза на 15 000 MWh. Посочените три иска са придружени от претенции за заплащане на лихви върху сумите за главница от датата на завеждане на ИМ.

Към момента в производството е протекла предвидената в ГПК – глава ХХХІІ – „Производство по търговски спорове“ пълна двойна размяна, като последно от името на ответникът „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД е постъпил по делото отговор на допълнителната искова молба по реда на чл.373 от ГПК. В посоченият отговор ответникът е изложил съображения за спирането на производството в хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като между страните е налице висящо производство – търговски спор, произтичащо от същия Договор ДОП-26/01.11.2022 г. Посочено е, че това производство – по 1 т.д. №27/2023 г. по описа на ШОС е по претенция за заплащане на договорна неустойка, предявена от страна на „Кумер“ ООД и уважаването на този иск би имал значение за произнасянето по настоящият търговски спор.

Съдът след като взе предвид направеното от ответника искане за спиране на производството, намери, че същото е основателно. Претенциите за неустойка са удобен начин да се претендира заплащане на сума, ако има договорна клауза за неустойка, при което ищецът е освободен от необходимостта да установява конкретен размер на настъпили от неправомерното поведение на другата страна при изпълнението на договор, вреди. От друга страна теорията приема, че по-големи вреди от размерът на неустойката страната може да получи (и претендира) ако докаже, че действително е имала такива по-големи вреди. В светлината на изложеното явно е, че двете вземания – за неустойка и за вреди се припокриват и платеното като неустойка следва да се вземе предвид при определяне размерът на обезщетенията за вреди.

При справка в ЕИСС се установява, че постановеното Решение №29/02.05.2024 г. по т.д. №27/2023 г. по описа на ШОС е било обжалвано. Апелативен съд Варна се е произнесъл с Решение №299/15.11.2024 г. по в.т.д. №365/2024 г. по описа на ВАпС. Постановеното въззивно решение, също е обжалвано, както може да се установи от Разпореждане №1676/31.12.2024 г. по в.т.д. №365/2024 г. по описа на ВАпС – с което е разпоредена размяната на касационна жалба подадена от ответника в пър......станционното производство (жалбоподател във въззивното). Т.е. спорът е все още висящ.

Предвид изложеното налице са основанията за спиране на производството по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК „когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;“ Ето защо съдът следва да спре производството по настоящото дело до приключване на производството по т.д. №27/2023 г. по описа на ШОС с влязъл в сила съдебен акт.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по т. д. №57/2024 г. по описа на ШОС на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до приключване на производството по т.д. №27/2023 г. по описа на ШОС с влязъл в сила съдебен акт.

Делото да се докладва след приключване на производството по т.д. №27/2023 г. по описа на ШОС с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от узнаването пред Варненски Апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

2