Решение № 199 от 26.05.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Пазарджик, 26.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20245220200340 по описа за 2024 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Резолюция за прекратяване на административно наказателно производство

№ BG27102023/5800/P8-1451/15.02.2024г. на

Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София, жалбоподателят А. В., ЕГН **********, чрез адв. А. Ю. С. от гр.Б., ул.... ,офис 2 твърди, че обжалваната Резолюция е неправилна и незаконосъобразна, като излага конкретни доводи.Моли да бъде отменена обжалваната

Резолюция. Сочи доказателства и претендира разноски.

Наказващият орган чрез юрисконсулт Вълев оспорва жалбата като неоснователна.Не сочи нови доказателства и моли да бъдат присъдени разноски, като прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства,по отделно и в съвкупност, възприе следната фактическа обстановка:

Срещу жалбоподателя А. В.,ЕГН ********** е издаден АУАН № BG27102023/5800/P8-1451/2710.2023г . за нарушение на чл. 179 ал. 3а от Закона за движение по пътищата. Приел е наказващият орган от фактическа страна, че на 27.10.2023г. в 15.12.45ч. ,в направление излизане от територията 1 на Р България , на ГКПП- Логодаж пристигнало ППС рег.№SK8509BJ, с обща техническа допустима максимална маса над 3.5тона / 12 тона, управлявано от жалбоподателя В..

В хода на проверкат а било установено, че на 13.10.2023 г., в 14.09.20ч горепосоченото ППС, попадащо в категорията на ППС, за които е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата , било засечено по път І-8, км 196+643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с контролно устройство №10402.За извършеното административно нарушение бил генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП.

С обжалваната Резолюция за прекратяване на административнонаказателно производство № BG27102023/5800/P8-1451/15.02.2024г. наказващият орган е прекратил производството , започнало въз основа на АУАН № №

BG27102023/5800/P8-1451/2710.2023г., съставен на А. В., на основание чл.54ал.1т.7 ЗАНН – когато при съставяне на АУАН е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, в случая – липсата на свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението.

По същество е отразено и в резолюцията, че н а 13.10.2023 г., в 14.09.20ч посоченото ППС рег.№SK8509BJ,спряно за проверка на 27.10.2023г. и управлявано от А. В., попадащо в категорията на ППС, за които е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата , е било засечено по път І-8, км 196+643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с контролно устройство №10402.

Тези фактически обстоятелства се установяват от приложения АУАН № BG27102023/5800/P8-1451/2710.2023г. ,както и квитанция за платена пътна такса от 27.10.2023г. за процесното МПС.

При така възприетите фактически обстоятелства от правна страна Съдът намира, че подадена жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице, в преклузивния 14 дневен срок по чл.59ал.2 ЗАНН – жалбата е депозирана на 27.02.2024г.,докато резолюцията е издадена на 15.02.2024г. По същество Съдът намира жалбата за основателна.

Процесната Резолюция за прекратяване на административно наказателно производство

№ BG27102023/5800/P8-1451/15.02.2024г . е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и при спазване сроковете 2 на чл.34 ЗАНН.Обжалвания акт съдържа изискуемите реквизити по чл.54ал.4 ЗАНН.

От правна страна, следва да се отбележат някои принципни положения , във връзка с измененията на ЗАНН , в сила от 23.12.2021г. и възможността да бъде обжалвана Резолюцията за прекратяване на образувано административно наказателно производство, на съответно основание по чл.54ал.1 т.1- 8 ЗАНН.

В някои от хипотезите е налице правен интерес на лицето, посочено в АУАН като нарушител, да обжалва резолюцията, тъй като е приет за установен факта на извършено нарушение, но наказващият орган е намерил, че лицето не подлежи на санкция, по други съображения.Обстоятелството, че все пак е прието да има извършено нарушение , може да доведе до други негативни последици за лицето – гражданска или административна отговорност, дисциплинарна отговорност или нарушена репутация на лицето, визирано като нарушител.Поради това е налице правен интерес у нарушителя да упражни съдебен контрол върху резолюцията.

Точно в този смисъл са изложени доводи и от жалбоподателя В., обуславящи правния му интерес от обжалване , които доводи се споделят напълно от настоящия съдебен състав – следва да се даде възможност на А. В. да докаже, че не е извършил вмененото му нарушение.В тази насока, видно от мотивите на обжалваната Резолюция,в хипотезата на чл.54ал.1т.7 ЗАНН наказващият е приел, че А. В. е извършил нарушение по 179ал.3а ЗДвП.

Според Съда са неотносими доводите на жалбоподателя дали е правилна преценката на наказващия орган да прекрати производството на това основание и съответно е следвало да издаде наказателно постановление. По – важното е, че въпреки прекратяване на производството наказващият орган приема наличието на извършено нарушение от жалбоподателя В..

Независимо от това жалбоподателят е разсъждавал правилно и в този аспект. Касае се в подобни хипотези за възприето нарушение в минал момент, спрямо момента на установяване.На практика митнически служил констатира при напускане на територията на РБългария през съответния пункт, че ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10ал.1т.2 от Закона за пътищата, е било управлявано от конкретен нарушител назад във времето по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Очевидно е, че 3 митническия служител няма как да е бил очевидец на това нарушение, а съставя АУАН само въз основа на данните от генериран доказателствен запис в системата.

Съответно само в един процес по същество може да се доказва в настоящия случай дали именно А. В. н а 13.10.2023 г., в 14.09.20ч е управлявал посоченото ППС рег.№SK8509BJ, и ако обективно е било така, какво е неговото субективно отношение и има ли вина, за да се приеме, че има извършено нарушение от обективна и субективна страна. С издаването на обжалваната резолюция жалбоподателя е лишен от възможност за ефективна защита срещу вмененото му нарушение.

Предвид изложеното, обжалваната Резолюция за прекратяване на административнонаказателно производство

№ BG27102023/5800/P81451/15.02.2024г. следва да бъде отменена, за да се възстанови висящността на административнонаказателното производство.Съобразно чл.54ал.8 ЗАНН , в едномесечен срок от уведомяването за влезлия в сила съдебен акт наказващият орган следва да упражни правомощията си по чл.52-58 и чл.58г ЗАНН.

С оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250лв.

В тази връзка е представен и договор/ и пълномощно/ за правна защита и съдействие, в който е отбелязано обстоятелството, че жалбоподателят А. В. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 250лв. на адв.А. С..

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Обстоятелството, че процесуалният представил не се е явил лично в съдебно заседание не означава, че не е взел участие, като в това производство личното участие не е задължително. Претендираните разноски от 250лв. не са в прекомерен размер ,като са наполовина на възнаграждението от 500лв. по чл.18ал.4 от Наредба №1/2004г. на минималните размери на адвокатски възнаграждения, в хипотезите извън случаите на чл.18ал.2 от Наредба №1/2004г. ,т.е. при глоба или имуществена санкция.

Ето защо Съдът намира, че възражението за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователно.

4

Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 ЗАНН Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

Отменя Резолюция за прекратяване на административно наказателно производство

№ BG27102023/5800/P8-1451/15.02.2024г. на Директор на Национално ТОЛ управление към Агенция “Пътна инфраструктура” гр.

София, с която се прекратява административнонаказателното производство , започнало въз основа на

АУАН № № BG27102023/5800/P8-1451/27.

10.2023г., съставен на А. В., ЕГН **********.

След влизане в сила на решението, да се уведоми наказващият орган, че в едномесечен срок от съобщението за влезлия в сила съдебен акт следва да упражни правомощията си по чл.52-58 и чл.58г ЗАНН.

Осъжда Агенция “Пътна инфраструктура” гр. София да заплати на А.

В., ЕГН ********** сумата от 250лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5