Решение № 1278 от 02.11.2020, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

Номер 1278

02.11.2020 г.

Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Варна

29 състав

На 02.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Мария Бончева като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20203110203375 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „“ ЕООД, против НП год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „н.“ ЕООД е наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер на 4000 лв. за административно нарушение по чл.6 ал.2 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги вр. чл.121а ал.1 т.1 б.А и ал.8 от КТ.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на процесното постановление и е формулирано искане за отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателя се явява и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, изразява становище за доказаност на извършеното нарушение и моли НП да бъде потвърдено. Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

На 26.03.2019 г., служители на ДИТ – Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и било уставновено, че „н" ЕООД, в качеството на работодател, е договорил с лицето Г. В. П. ЕГН 8008:, на длъжност „транжор", командирован в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга държава - членка на Европейския съюз - ФР Германия, в гр. Олденбург, за периода от 04.05.2019 г. до 03.05.2020 г.; по договор с „к." ООД, размер на основно часово трудово възнаграждение в размер на 8,75 евро на час, като така договореният размер е no-нисък от минималните ставки на заплащане установени за същата или сходна работа в приемащата държава, считано от 01.01.2019 г., минималната брутна заплата във ФР Германия е 9,19 евро на час. Нарушението е извършено на 23.04.2019 г., в гр. Варна, ул. „Мир" бл. 2а, към който момент „Н. ЕООД е следвало да се договори размер на основно часово трудово възнаграждение не по-малко от 9,19 евро на час.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал в което възприел изцяло установената от служителите на Д“ИТ“ фактическа обстановка и дал правна квалификация на извършеното нарушение по чл.6 ал.2 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги вр. чл.121а ал.1 т.1 б.А и ал.8 от КТ.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства, както и гласните такива-показанията на св.Драгнева. Последните съдът кредитира изцяло като обективни и последователни.

Съдът кредитира показанията на свид. Манолова, като дадени обективно и безпристрастно.

При така установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния смисъл:

По приложението на процесуалния закон:

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5 от КТ. АУАН и НП са 2 формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита. Издавайки НП административно наказващият орган явно е счел, че е налице нарушение, извършено от конкретното лице и не е съгласен с тези възражения. Основателността или неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по същество. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

Съдът намира, че правилно АНО е приложил материалния закон като е съотнесъл установеното към хипотезата на правната норма. Съгласно разпоредбата на чл. 121а ал.1 и ал.8 от КТ -Командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато: 1. български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария: а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите.

Условията и редът за командироване и изпращане по ал. 1 и 2 се определят с наредба на Министерския съвет. От показанията на свидетелката и от писмените доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че жалбоподателят е извършил нарушение на трудовото законодетелство. Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е било допуснато нарушение на посочените в постановлението разпоредбите на Кодекса на труда. Съдът намира, че причините за извършване на деянието са ирелевантни. Съгласно чл.6 ал.2 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги преди едно лице да замине в съответната 3 държава, където ще полага труд следва да има подписано допълнително споразумение към неговия трудов договор. В това допълнително споразумение следва да бъде и уговорено и възнаграждението на лицето, което не следва да е по-малко от минималната ставка предвидена за съответната държава. В конкретния случай е договорено възнаграждение от 8,75 евро на час /видно от доп. споразумение/, при минимална ставка за ФРГермания -9,19 евро. Съдът намира доводите на жалбоподателя, че в последствие били изплатени дължимите суми за ирелевантни. Следвало е при сключване на доп. споразумение да не бъде уговарян по-нисък размер от установения в съответната държава. В тази връзка съдът намира, че безспорно е нарушението е било осъществено.

В случая административно наказващия орган не е индивидуализирал санкцията по реда на чл.27 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че констатираното нарушение на трудовото законодателество от въззивното дружество е извършено за първи път и налагането на санкция над минималния размер се явява прекомерна. За това съдът намира, че следва да редуцира „Имуществената санкция” до минималния размер предвиден в чл.414 ал.3 от КТ, а именно - 1500 лева. В този размер наложеното наказание би било по-справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.

АНО е посочил, че не счита случая за маловажен и съдът споделя този извод, тъй като се касае за поведение, несъобразено с основен принцип на трудовото законодателство на Република България, защитаващ трудовите и социалните права на работниците и служителите, които са по уязвимата страна в трудовите правоотношения. В този смисъл настоящият казус не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради не може да бъде квалифицирано като „маловажно“.

Произнасяйки се с изменителен диспозитив, съдът не възложи разноски на страните, доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП.

По изложените съображения съдът намира, че атакуваното 4 наказателно постановление следва да бъде изменено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП / год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Н.“ ЕООД е наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер на 4000 лв. за административно нарушение по чл.6 ал.2 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги вр. чл.121а ал.1 т.1 б.А и ал.8 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „Имуществената санкция“ от 4000 лева на 1500 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5