Решение № 1509 от 09.11.2020, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

Номер 1509

09.11.2020 г.

Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд - София

11-ти търговски

На 19.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Бистра Николова

Тодор Тодоров

Милен Василев

Ива А. Иванова като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20201001002312 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 2973 от 13.05.2020г., постановено по гр.д. № 17160/2018г. по описа на Софийски градски съд, I ГО, 10 състав е осъдил Република България, чрез Министъра на финансите да заплати на „ФИЛИМЕКС“ ООД на основание чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД, вр. с чл. 7 от Конституцията на Република България сума в размер на 47 777,00 лв. – представляваща обезщетение за имуществени вреди от противоправно поведение на лица от състава на държавен орган, изразяващо се в приемане на противоконституционна разпоредба в закон и неизпълнение на задължението да уредят отношенията, възникнали от прилагане на разпоредбата след обявяването и за противоконституционна, която вреда се изразява в удържани такси по чл. 35а ЗЕВИ за периода 01.01.2014г. – 31.08.2014г., заедно със законната лихва от 21.12.2018г. до окончателното плащане; осъдил е Република България, чрез Министъра на финансите да заплати на „ФИЛИМЕКС“ ООД на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2273 лв., представляваща съдебни разноски.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в производството Република България, представлявана от В. Г., министър на финансите с оплаквания за процесуална недопустимост на постановеното решение, а по същество за неправилност на последното, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Въззивникът инвокира оплакване за недопустимост на решението, тъй като вътрешното ни законодателство не предвижда ангажиране на отговорността на Народното събрание за осъществяваната от него законодателна дейност, както и специален ред и орган , който да е натоварен да урежда последиците от обявената за противоконституционна законодателна дейност. Сочи, че с постановяване на решението съдът е иззел компетентността на Народното събрание по чл. 22 ал. 4 от ЗКС, което обосновава извод за недопустимост на постановения съдебен акт. Поддържа, че вътрешното ни законодателство не предвижда възможност за ангажиране отговорността на народните представители за осъществена противоконституционна законодателна дейност, нито по реда на изчерпателно изброените хипотези на ЗОДОВ, нито по реда на чл. 49 от ЗЗД. Излага, че спецификата на 1 законодателната дейност изключва възможността прогласяването на противоконституционността на всеки един отделен законодателен акт да бъде възприемано като осъществяване на гражданскоправен деликт от страна на народните представители.

Навежда доводи за недопустимост на подвеждането на законодателната дейност под нормите на общите правила на деликта в гражданското право, нито за възприемане на Държавата като възложител на работа на народните представители. Излага съображения за неправилност на постановения съдебен акт, доколкото в процесната хипотеза Държавата не се явява възложител на държавни функции по смисъла на чл. 49 от ЗЗД, предвид конституционно установената форма на народно представителство, прекия избор на народните представители от избирателите и нормата на чл. 62 от Конституцията. Навежда доводи за необоснованост на извода на съда, че приемането на противоконституционен законодателен акт представлява противоправно деяние, както и че нормата на чл. 35а от ЗЕВИ е противоконституционна от момента на нейното приемане. Сочи, че с горното решаващият съд е иззел компетентността на Конституционния съд, който е единствено компетентния орган за произнасяне по конституционосъобразността на нормативните актове. Излага, че съгласно трайната и непротиворечива практика на Конституционния съд, действието на обявения за противоконституционен закон се преустановява от момента на влизане в сила на решението за нейното прогласяване, което няма обратно действие.

Поддържа, че до момента на влизане в сила на решението законът продължава да поражда правно действие, да се прилага и да урежда обществените отношения, за което се позовава на съдебна практика. Навежда доводи за липса на противоправно деяние съгласно чл. 151 ал.

2 от конституцията, тъй като упражняването на законодателна власт не може да бъде противоправно действие. Инвокира оплакване за необоснованост на извода, че е налице противоправно бездействие на народното събрание, досежно уреждане на последиците от обявените за противоконституционни правни норми с доводи, че разпоредбата на чл. 22 ал.

4 от ЗКС не въвежда задължение за Народното събрание. Твърди, че не са налице елементите от фактическия състав на деликта, уреден в чл.49 от ЗЗД. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да обезсили, като недопустимо обжалваното решение, в условията на евентуалност да го отмени и да отхвърли така предявените искове, както и да му присъди направените разноски.

Въззиваемата страна „ФИЛИМЕКС“ ООД – ищец по исковете – чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Апелативен съд - София, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „ФИЛИМЕКС“ ОДД срещу Република България, чрез Министъра на финансите с осъдителен иск с правно основание чл.49, от ЗЗД, вр.чл.7 от Конституцията за заплащане на сума в размер на 47 777,00лв., представляваща имуществени вреди в размер на удържана и заплатена такса за периода от 01.01.2014г. до 31.08.2014г. на основание чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 35б, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35в, ал. 1, 2 и 3 и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, които разпоредби са обявени за противоконституционни с Решение №13/31.07.2014г. по к.д. №1/2014г. на Конституционния съд на Република България, влязло в сила от 10.08/2014г., както и поради противоправно бездействие от страна на Народното събрание /НС/ да уреди последиците от противоконституционните разпоредби. Претендира се законна лихва от деня на подаване на исковата молба – 21.12.2018г. до окончателното заплащане на сумата.

2

В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, като експлоатира две фотоволтаични електрически централи, находящи се в местността „Бялата гнила“, землището на с.Старо Железаре, община Хисаря, Пловдивска област, а именно „ФИЛИМЕКС – 3“ и „ФИЛИМЕКС – 2“.

Навеждат се доводи, че на 29.06.2012г. с „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“АД, е сключен Договор № 585/29.06.2012г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от

ФтЕЦ

Филимекс - 3. На същата дата - 29.06.2012г. с „ЕВН БЪЛГАРИЯ

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“АД, е сключен Договор № 584/29.06.2012г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ФтЕЦ Филимекс – 2. С точка 2 и 3 от § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014г., е създаден раздел V, в гл. IV от ЗЕВИ, сочещ на задължение за такса за производство на електрическа енергия в размер на 20% от преференциалната цена по чл. 31 от ЗЕВИ, която се удържа и внася от обществения доставчик „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ АД. Процесната сума е удържана от ищеца и внесена в полза на държавния бюджет. Навеждат се доводи, че с приемането на противоконституционна разпоредба НС е осъществило противоправно деяние, в резултат на което за ищеца са настъпили имуществени вреди. Изложено е становище и след обявяване на процесните разпоредби на ЗЕВИ за противоконституционни, на основание чл.88 от Правилника за дейността на Народното събрание, да е възникнало задължение в двумесечен срок НС да уреди възникналите правни последици от противоконституционната разпоредба, който срок е изтекъл, а регламентация не е извършена.

Не е спорно между страните, че ищецът е производител на електрическа енергия като титуляр на лицензия, чрез изграден енергиен обект Фотоволтаична електроцентрала ФтЕЦ Филимекс - 3, с местонахождение, местност „Бялата гнила“, землището на с.Старо Железаре, Община Хисар, ПИ074077, както и Фотоволтаична електроцентрала ФтЕЦ Филимекс – 2, с местонахождение, местност „Бялата гнила“, землището на с.Старо Железаре, Община Хисар, ПИ074075.

На 29.06.2012г. между „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ АД и „ФИЛИМЕКС“ ОДД е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник с №584/29.06.2012г.

На 29.06.2012г. между „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ АД и „ФИЛИМЕКС“ ОДД е сключен договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник с №585/29.06.2012г.

Фотоволтаичните електроцентрали са въведени в експлоатация, видно от представените по делото разрешения за ползване с № ДК – 07 – ЮЦР – 146 и № ДК – 07 – ЮЦР – 148.

Представени са по делото 16 броя фактури, а именно: № 873/31.01.2014г.;

878/28.02.2014г.;

№885/31.03.2014г.;

№895/30.04.2014г.;

№901/31.05.2014г.;

№909/30.06.2014г.;

№918/31.07.2014г.;

№925/31.08.2014г.;

№

874/31.01.2014г.;

879/28.02.2014г.;

№886/31.03.2014г.;

№896/30.04.2014г.;

№902/31.05.2014г.;

№910/30.06.2014г.; №919/31.07.2014г.; №926/31.08.2014г.;

На основание чл.186 от ГПК по делото пред първоинстанционния съд е изискана справка от КЕВР по въпроса какъв е размерът на постъпилите по сметка на КЕВР за всяко тримесечие по реда на чл.35б от ЗЕВИ такси по чл.35а от ЗЕВИ, удържани от „ФИЛИМЕКС“ ООД за фотоволтаична централа ФтЕЦ 75 „Филимекс – 2“ и фотоволтаична централа ФтЕЦ 77 „Филимекс – 3“ през периода 01.01.2014г. – 30.08.2014г. от „ЕВН 3

БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ АД. В изпълнение на така дадени указания КЕВР е предоставило извлечение за дължимите от „ФИЛИМЕКС“ ООД такси, а именно 21 409,97 лв. за фотоволтаична централа ФтЕЦ 75 „Филимекс – 2“ и 26 367,46 лв. за фотоволтаична централа ФтЕЦ 77 „Филимекс

– 3“. КЕВР е посочила, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ АД е превеждало по сметка на КЕВР сумите по посочените такси за първо, второ и трето тримесечие на 2014г., съответно на 15.04.2014г., 15.07.2014г. и 15.10.2014г.

Наторно известно е на съда, че с решение на КС №13/31.07.2014г. разпоредбите на чл.35а-чл.35в от ЗЕВИ са обявени за противоконституционни. Решението е обнародвано на 06.08.2014г. и е влязло в сила на 10.08.2014г. , съгласно нормата на чл.151, ал.2 от КРБ противоконституционният закон не се прилага от деня на влизане на решението в сила .

Т.е. безспорно за релевирания период от 01.01.2014г. до 09.08.2014г. законовата разпоредба е действаща. Това обстоятелство не се оспорва от ищцовото дружество, а претенцията е обоснована с твърдение за противоправност поради приемане на противоконституционна разпоредба.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Настоящата инстанция намира, че наведените фактически твърдения и формулирания петитум , с който се претендира връщане на сумата, внесена от ищеца в държавния бюджет по силата на законово норма, която впоследствие е обявена за противоконституционна обосновава извод за правна квалификация на предявения иск по чл. 55 ал.1 предложение 1 от ЗЗД. Въпреки доводите за наличие противоправно поведение на ответника, в качеството му на работодател на Народното събрание, изразяващо се в приемане на противоконституционна правна норма, фактическото основание на иска се базира на твърдението осъществено плащане в полза на държавния бюджет осъществено от ищеца, в качеството му производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, по силата на законово задължение, установено с разпоредбата на чл.35а от ЗЕВИ, както и за последващо прогласяване на нейната противоконституционност. На тези фактически твърдения съответства и наведения петитум за връщане на внесената сума , което обосновава извода за правна квалификация на спора по чл. 55 ал.1 т.1 от ЗЗД - за връщане на парична сума, предоставена от ищеца на ответника при липса на валидно правно основание.