Акт от 22.04.2010, Окръжен съд - Благоевград

Решение № 34

Номер

34

Година

23.07.2012 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.21

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Георги Стоянов Милушев

Секретар:

Красимира Х Боюклиева

Деян Георгиев Събев

Йорданка Георгиева Янкова

Прокурор:

Димитрина Делчева като разгледа докладваното от

Деян Георгиев Събев

Въззивно наказателно административен характер дело номер

20125100600103 по описа за

2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 72/10.04.2012 год., постановено по Н.а.х.дело № 27/2012 год., Кърджалийският районен съд е признал Н. Ш. Р. от гр.К. за невиновна в това, че на 31.05.2011 год. в с. Ч., обл. К., сама е съставила неистински частен документ - положила подпис срещу „Декларатор” в Декларация от името на Р.Б.М. за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50 и 51 от КСО, и на 14.06.2011 год. го употребила в гр. К., пред директора на РУСО - гр. К., за да докаже, че съществува в полза на Р.Б.М. от с. П., общ. К., право на получаване на парично обезщетение при бременност и раждане, поради което я е оправдал по повдигнатото й обвинение по чл. 309, ал. 1 от НК.

Против така постановеното решение е постъпил въззивен П. от РП – К., в който се твърди, че решението е неправилно и необосновано, с оглед събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства, които изцяло подкрепяли тезата на обвинението, като първоинстанционният съд неправилно бил приел, че деянието не съставлява престъпление. Предлага се с протеста въззивния съд да отмени протестираното решение, вместо което да постанови друго, с което да осъди оправданата подсъдима Н. Р. по обвинението за извършено престъпление по чл.309 ал.1 от НК, по което е предадена на съд пред първата инстанция, след което същата да бъде освободена от наказателна отговорност и й бъде наложено административно наказание. В допълнителни мотиви към въззивния П. се развиват подробни съображения в подкрепа на протеста. В съдебно заседание прокурорът от ОП – К. изразява становище, че не поддържа протеста, тъй като намира осъщественото от подсъдимата Р. деяние за несъставомерно от субективна страна. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд.

Отевникът по протеста – подс.Н. Р., в съдебно заседание изразява становище, че протеста е неоснователен, като моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваното решение, с оглед доводите и оплакванията, изложени в протеста, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Протестът е неоснователен.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са в наказателното производство необходимите и възможни доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се налага извършването на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционният съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подс.Н. Ш. Р. работела като счетоводител в Осигурителна каса (ОК) „Л.” - с. Ч., обл. К., член на която била и св. Ремзие М.. Последната упълномощила с пълномощно с нотариална заверка на подписа от 10.09.2010 год. управителя на ОК „Л.” - св. В.К., да я представлява пред държавни учреждения, органи и др., вкл. пред РУ „СО”, като подписва и подава от нейно име като самоосигуряващо се лице – земеделски производител /тютюнопроизводител/, осигурителни документи и всякакви декларации, в това число и обр. 1, обр. 3, обр. 5 и обр. 6. С пълномощното упълномощената св.К. била оправомощена и да преупълномощава други лица при необходимост. С безсрочно пълномощно св. К. преупълномощила подс. Р. с правата да я представлява, подписва и подава заявления за регистрация на самоосигуряващо се лице, земеделски производител /тютюнопроизводител/…., да подписва и подава всякакви молби, декларации и други документи, в т.ч. декларации обр. 1, обр. 3, обр. 5 и обр. 6. В края на м.май 2011 год. св.М. представила на подс.Р. болничен лист, като при последващо комплектоване на документите на св.М. и други членове на осигурителната каса за представяне в РУ „СО” – К., подсъдимата забелязала, че е пропуснала да даде на св.М. да подпише декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50 ал.1 и чл.51 от КСО. Подс.Р. се обадила на св.М. по телефона и я попитала дали ще отиде до с.Ч. да подпише декларацията или тя самата да я подпише вместо нея, на което свидетелката се съгласила. На 31.05.2011 год. в с. Ч., подс. Р. попълнила от името на св.М. декларация, съгласно образеца по приложение № 1 към чл. 3 ал. 3 и ал.4 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, т. е. Декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50 и 51 от КСО. В декларацията било удостоверено, че детето Е. М., родено на 29.12.2010 год. е живо и е първо дете, същото не е дадено за осиновяване и не е настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, а родителят не е лишен от родителски права и родителските му права не са ограничени. Въпреки пълномощното за преупълномощаване, подс.Р. подписала декларацията като положила собствения си подпис в графата „Декларатор”, без да направи отбелязване, че полага подписа, действайки в качеството си на пълномощник, както правела в подобни случаи - поставяла знак, подобен на запетая, но в конкретния случай пропуснала да стори това. Декларацията била депозирана в РУ „СО” - К. на 14.06.2011 год. от страна на подс.Р. с придружително писмо до директора на управлението.

Документите били приети от дежурния служител на гишето в РУСО – К.. Тъй като възникнали съмнения в автентичността на документите, изготвени и подадени от името на св.М., от РУ „СО” – К. била поискана справка за презграничните пътувания на посочената свидетелка, при което била предоставена такава, от която се установявало, че за времето от 01.01.2010 год. до 28.06.2011 год. същата е пребивавала в Република България единствено между 07.09.2010 год. и 12.09.2010 год. С оглед на предоставената на РУ „СО” – К. справка, от последното не били извършени никакви плащания на св.М. и преписката била спряна.

Видно от писменото заключение на вещото лице по изготвената на досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза, саморъчният подпис, положен в графа „Декларатор” в Декларация от името на Р.Б. М. за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл.50 и чл.51 от КСО /приложение № 1 към чл.3 ал.3 и ал.4/ е положен от подс.Н. Р..

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подс.Н. Р., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; от показанията на свидетелите К. и М., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които следва да бъде дадена вяра; от писменото заключение на вещото лице Я. по извършената на досъдебното производство съдебна графическа експертиза; както и от останалите писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

Настоящата инстанция споделя изцяло извода на първоинстанционния съд – че следва да бъде дадена вяра на обясненията на подс. Р., тъй като същите са логични, последователни, кореспондират със и се подкрепят и от други доказателства по делото – от показанията на св.К. и М., както и от писмените доказателства, събрани в хода на наказателното производство. Така, твърденията на подс.Р. - че инкриминираната декларация не е била подписана от св.М., като при констатиране на това обстоятелство при комплектоване на документите на членове на осигурителната каса за представяне в РУ „СО” – К., подсъдимата се обадила на св.М. и я попитала дали ще подпише декларацията, или тя да я подпише от нейно име, на което св.М. се съгласила, се подкрепят и от показанията на св.М., като по делото не са представени доказателства, които да опровергават обясненията на подсъдимата и показанията на посочената свидетелка относно тези обстоятелства. В тази връзка изцяло несъстоятелни са доводите на прокурора, изложени в допълнителните мотиви към въззивния П. – че не била осъществявана никаква телефонна връзка между св.М. и подс.Р., изхождайки от телефонните разпечатки на телефонните разговори на посочени от подсъдимата и свидетели телефонни номера. Това е така, тъй като обстоятелството, че в посочените разпечатки на телефонни разговори не се констатират разговори между посочени от подсъдимата и св.М. телефонни номера, само по себе си не означава с абсолютна несъмненост, че такива разговори не са провеждани от други телефонни номера, като по отношение на тези обстоятелства, както подсъдимата Р., така и св.М. не са категорични от/на кой телефонен номер е осъществената връзката между подс.Р. и св.М.. Опровергава се от доказателствата по делото и приложената справка относно задграничните пътувания на св.М., от която се установявало според обвинението, че в периода 01.01.2010 год. - 28.06.2011 год.тази свидетелка е пребивавала в Република България единствено между 07.09.2010 год. и 12.09.2010 год. Това е така, тъй като в материалите на досъдебното производство са приложени копие от Решение № 110/17.05.2011 год. на кмета на Община – К., с което е допуснато възстановяване на имената на св.М. по реда на чл.19а от ЗГрР от Р.Б-а М. на Р.Б. С. /М. – по брак/; както и копие от Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин, подадено лично от св.М. на 18.05.2011 год. в ОДМВР – К., т.е. посочените доказателства установяват по несъмнен начин, че св.М. е пребивавала в България и през м.май 2011 год., вкл. и втората половина на м.май 2011 год., което съответства на обяснени та на подсъдимата и на показанията на самата св.М..

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подс.Н. Ш. Р. не е осъществила престъплението по чл. 309 ал.1 от НК, за което й е повдигнато обвинение – че на 31.05.2011 год. в с. Ч., обл. К., сама е съставила неистински частен документ - положила подпис срещу „Декларатор” в Декларация от името на Р.Б.М. за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50 и 51 от КСО, и на 14.06.2011 год. го употребила в гр. К., пред директора на РУСО - гр. К., за да докаже, че съществува в полза на Р.Б.М. от с. П., общ. К., право на получаване на парично обезщетение при бременност и раждане, до какъвто краен обоснован, правилен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд, макар и съображенията на настоящата инстанция за този извод са различни от тези, изложени от решаващият съд. За да направи този краен извод и да постанови решението си, с което е признал подсъдимата за невиновна в извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение, първоинстанционният съд е извършил съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, и мотивите си за това, които съображения настоящата инстанция възприема изцяло.

С оглед така установената по безспорен начин и от настоящата инстанция фактическа обстановка, се налагат изводи относно несъставомерност на осъщественото от подсъдимата Р. деяние по повдигнатото й обвинение в извършване на престъпление по чл.309 ал.1 от НК така, както обосновано и законосъобразно е приел и първоинстанционния съд. Това е така по следните съображения: действително, от обективна страна подсъдимата е положила подпис от името на св.Р.Б.М. срещу „Декларатор” в Декларация за обстоятелствата за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50 и 51 от КСО, т.е. посоченият частен документ е неистински – неавтентичен, тъй като декларацията не е подписана от лицето, посочено за неин автор. От друга страна, така съставеният от подсъдимата неистински частен документ е изполван от нея, като именно тя го е представила на 14.06.2011 год. в гр. К. в РУ „СО” - гр. К., за да докаже, че съществува в полза на св.М. право на получаване на парично обезщетение при бременност и раждане.