Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 04.01.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 1574/2018
Вид
Решение № 47
Подписан
04.01.2019
В сила
09.05.2019
Състав
ТАНЯ АСПАРУХОВА ГЕОРГИЕВА-ТОЧЕВСКА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 47 04.01.2019 г.

Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН

СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ГЕОРГИЕВА-ТОЧЕВСКА при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1574 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени първоначални искове с правна квалификация чл.

128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда, чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД, както и насрещни искове с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 1 от ЗЗД, и възражение за прихващане.

Ищцата Г.Г.Г., с ЕГН **********,***, със съд. адрес:***, чрез адв. Е.К.–. е предявила срещу Сдружение „Детски спорт”, БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „А. П. Чехов” № 65, представлявано от П. Г. обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати сумата в общ размер на 2 862, 94 лева (две хиляди осемстотин шестдесет и два лева и деветдесет и четири стотинки), представляваща сбор от следните суми: сумата от 2328,18 лева (две хиляди триста двадесет и осем лева и осемнадесет стотинки) – неплатено трудово възнаграждение за периода 01.04.2017г. – 30.09.2017г., сумата от 112, 76 лева (сто и дванадесет лева и седемдесет и шест стотинки) - мораторна лихва върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 25.05.2017г. до 26.01.2018г., сумата от 422 лева (четиристотин двадесет и два лева) – обезщетение за 18 дни неползван платен годишен отпуск, от които 3 дни за 2016г. и 15 дни за 2017г., както и законната лихва за забава върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2018г., до окончателното им изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответното дружество на основание сключен трудов договор от 01.11.2016г. на длъжност „***”, на пълно раб. време, с място на работа в гр. П., с основно трудово възнаграждение 495 лева, като ТПО било прекратено, считано от 01.10.2017г. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие на страните.

Ищцата твърди, че е полагала труд в периода април - септември 2017г., но не е получил тр. си възнаграждения за периода 01.04.2017г.

– 30.09.2017г., в общ р-р на 2328,18 лева (две хиляди триста двадесет и осем лева и осемнадесет стотинки), по 388, 03 лева месечно нетна сума за получаване.

Поради забавеното плащане на така посочените суми й се дължала мораторна лихва, от падежа на всяко вземане – 25-то число на месеца, следващ полагане на труда, до завеждане на иска, като за периода, начиная от 25.05.2017г. до 26.01.2018г. същата възлизала на 112, 76 лева (сто и дванадесет лева и седемдесет и шест стотинки). При прекр. на ТПО ищцата имала 18 дни неползван ПГО – 3 дни за 2016г. и 15 дни за 2017г., за които й се дължало обезщетение в р-р на 422 лева (четиристотин двадесет и два лева).

Тези суми не й били платени от ответника, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумите за дължимо трудово възнаграждение, мораторна лихва върху него и обезщетение за неползван платен годишен отпуск, както и законната лихва.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват по основание и размер, поради което се моли за отхвърлянето им. Признават се обстоятелството за съществувалото между страните ТПО и неговото прекратяване. Оспорва се, че на ищцата не било платено трудово възнаграждение, като се посочва, че тя работила при ответника още от м. октомври 2016 г. по проект. До 29.06.2017 г. на същата били платени аванси на обща стойност от 3 920 лева, за което лицето подписало декларация, че е получило сумите, поради което дори й била надплатена сума от 1 591, 82 лева. Ето защо се моли исковете да се отхвърлят, като се извърши прихващане с надплатените на ищцата суми, като се предявява и насрещен иск за осъждане на ищцата да заплати на ответника сумата от 815, 76 лева – получена от ищцата без основание в периода 17.10.2016г. – 29.05.2017г., представляваща разликата между платените на ищцата аванси в размер на 3920 лева и дължимото й нетно тр. възнаграждение за периода в общ размер 3104, 24 лева.

В тази връзка се твърди следното:

На ищцата били извършени плащания на суми на основание

„аванс” в общ размер 3920 лева, изплатени й, както следва: на 17.10.2016г. – 200 лева, на 28.10.2016г. – 200 лева, на 11.11.2016г. – 200 лева, на 09,.12.2016г. – 300 лева, на 22.12.2016г. – 340 лева, на 20.01.2017г. – 200 лева, на 07.02.2017г. – 400 лева, на 24.02.2017г. – 500 лева, на 09.03.2017г. – 140 лева, на 07.04.2017г. – 100 лева, на 11.04.2017г. – 300 лева, на 28.04.2017г. – 100 лева, на 04.05.2017г. – 65 лева, на 04.05.2017г. – 85 лева, на 05.05.2017г. – 150 лева, на 19.05.2017г. – 140 лева, на 26.05.2017г. – 200 лева и на 29.05.2017г. – 300 лева.

Тези суми, получени като аванси, следвало да се приспаднат от месечното трудово възнаграждение на ищцата, като след приспадането им се установявало същата да е получила по-голяма сума, отколкото реално й се дължи.

Относно процесния период април – септември 2017г. вкл., се твърди в този период ищцата да е получила аванси в размер на 1440 лева, както следва: на 07.04.2017г. – 100 лева, на 11.04.2017г. – 300 лева, на 28.04.2017г. – 100 лева, на 04.05.2017г. – 65 лева, на 04.05.2017г. – 85 лева, на 05.05.2017г. – 150 лева, на 19.05.2017г. – 140 лева, на 26.05.2017г. – 200 лева и на 29.05.2017г. – 300 лева.

В случай, че се приеме платените на ищцата суми за периода 17.10.2016г. – 29.05.2017г. да представляват аванси, то сумата от 1591, 82 лева се явявала надплатена и платена без основание, тъй като ищцата претендирала трудово възнаграждение за процесния период в общ размер 2328, 18 лева, авансите възлизали на 3920 лева и разликата между претендираната от ищцата сума и платена като аванси такава възлизала на 1591, 82 лева. Тази сума била платена без основание и подлежала на връщане от ищцата.

Ето защо се моли да се извърши прихващане на сумата от

1591, 82 лева – надплатени аванси, с претендираното от ищцата обезщетение за неползван отпуск в размер на 422 лева, респ. с неплатения остатък от трудовото й възнаграждение в случай, че се приеме да е налице такова.

Предявява се и насрещен иск за осъждане на първоначалната ищца да заплати на работодателя сумата от 815, 76 лева, представляваща получена без основание и подлежаща на връщане сума в размер на разликата между изплатените на ищцата аванси в общ размер на 3920 лева за периода на съществуване на трудовото й правоотношение и дължимото й трудово възнаграждение за същия период – 17.10.2016г. – 29.09.2017г., в размер на 3104, 24 лева.

Първоначалната ищца е депозирала отговор по насрещния иск, с който счита същия за нередовен, евентуално – неоснователен. счита, че ответникът не е посочил основанието, на което твърди да е заплатил авансите, като в случай, че се касае за служебни такива, то не е спазен редът за предоставянето им с РКО. Едновременно се твърдяло една и съща сума да е получена и като аванс, и без основание, което счита за противоречие и нередовност на насрещната искова молба.

По същество взема становище, че всички изплатени й суми представляват получено трудово възнаграждение, тъй като реално уговореното такова било в размер на 600 лева, след започване на работа по европейски проект, като за това не било подписано допълнително споразумение. Твърди всички получени суми от нея да са били такива за действително отработено трудово възнаграждение. Оспорва да е подписала представената от работодателя рекапитулация, оспорва да е подписала фишове и ведомости за заплати за процесния период. В случая ищцата твърди от нея да се претендира връщане на изплатени възнаграждение за положен труд, твърди да е недопустимо извършване на прихващане с трудови възнаграждения, и всички изплатени й суми да са добросъвестно получени като такова и не подлежат на връщане.

Ето защо моли за отхвърляне на възражението за прихващане и насрещния иск.

Всяка от страните в с.з. чрез процесуалния си представител поддържа своите искове и оспорва тези на насрещната страна, като претендира разноски.

Ищцата, чрез п. си, в с.з. от 05.12.2018г. с писмена молба е изменила исковете си, като след допуснатото изменение същите са предявени, както следва: исковете за заплащане на тр. възнаграждение за периода 01.04.2017г. – 30.09.2017г. са намалени от 2328,18 лева (две хиляди триста двадесет и осем лева и осемнадесет стотинки) на сумата 2307, 41 лева (две хиляди триста и седем лева и четиридесет и една стотинки), исковете за заплащане на мораторна лихва върху него за периода от падежа на всяко вземане, начиная от 25.05.2017г. до 26.01.2018г., са намалени от 112, 76 лева (сто и дванадесет лева и седемдесет и шест стотинки) на 108, 98 лева (сто и осем лева и деветдесет и осем стотинки), и искът за заплащане на обезщетение за 18 дни неползван платен годишен отпуск, от които 3 дни за 2016г. и 15 дни за 2017г. е увеличен от сумата 422 лева (четиристотин двадесет и два лева) на сумата от 468, 95 лева (четиристотин шестдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки). Отново се претендира законната лихва за забава върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 30.01.2018г., до окончателното им изплащане.

Ищцата е представила и писмени бележки по делото, с които счита за допказани твърденията си за полагане на труд, и дължимост на ТВ и обезщетение за неползван ПГО в горепосочените размери, и недоказаност твърденията на работодателя тези суми да са й били изплатени предвид това, че ведомостите и рекапитулацията са оспорени, задължен да ги представи в оригинал, ответникът не го е сторил, и същите не могат ад се ползват като доказателства по делото, а заключението на ССЕ относно плащането се базира именно на тях. Относно насрещният иск и възражението за прихващане за служебните аванси, счита за недоказано твърдението на ищеца, че е изплатил такива средства на ищцата, именно защото оспорената и непредставена рекапитулация е изключена от доказателствата по делото и други доказателства за плащането им на ищцата не се ангажират. Относно ССЕ в частта и досежно осчетоводяване на изплащани служебни аванси и прихващането им с дължимо Тв на ищцата сочи, че в тази част тя не може ад се кредитира, тъй като, от една страна, не се базира на събрани по делото доказателства, и от друга – прихващане на суми с ТВ на ищцата е недопустимо без изричното й съгласие. Относно искането за извършване на съдебно прихващане подробно излага съображенията си, че не са налице предпоставки за извършване на такова.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се уважи искът по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатеното трудово възнаграждение, е необходимо ищцата да установи, че през процесния период е работила при ответника, изпълнявала е трудовите си задължения, както и размера на дължимото трудово възнаграждение за този период. В тежест на ответната страна е да установи, че е заплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.

За да се уважат исковете по чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата неплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск, е необходимо същата да установи, че е работила по ТПО с ответника, че тр. правоотношение му е прекратено, че е имала останал неползван платен год, отпуск, колко дни и за коя година, и размерът на обезщетението, като в тежест на ответната страна е да установи, че е изплатила същото, респ. че не се дължи на друго основание.

За да се уважи насрещният иск, следва ищецът по него да установи, че е изплатил на ищцата суми като аванси, в размери, по-големи от трудовото й възнаграждение, на какво основание са изплатени същите, и каква част от тях подлежи на връщане. Досежно възражението за прихващане, същият следва да установи, че има насрещно вземане спрямо ищцата за посочените суми, които могат да бъдат прихванати с трудовото й възнаграждение и обезщетението за непозлван ПГО.