Решение № 94 от 03.04.2024, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 52/2024
- Вид
- Решение № 94
- Подписан
- 03.04.2024
- В сила
- 03.04.2024
- Състав
- Галатея Ханджиева Милева, Станимир Тодоров Ангелов, Галина Димитрова Жечева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261, т.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261, т.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261, т.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261, т.1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, ал. 3 · Закон за счетоводството
- чл. 318 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 94 гр. гр. Добрич, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галатея Ханджиева Милева
Членове:
Г.а Д. Жечева
Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500052 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба с вх. рег. № 10938/20.06.2023 год. на „А. Биоенерджи“ ЕООД, ЕИК 201043736, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ***, представлявано от управителя А. А., срещу решение № 315/25.04.2023 г. на Районен съд – Добрич по гр. дело № 2871/2022 г., с което е признато за установено по отношение на въззивника, че дължи на осн. чл. 415 от ГПК вр. с чл. 422 от ГПК в полза на „Крис Ойл Транс“ ЕООД, ЕИК 148144068, със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, обл. Варна, ***, представлявано от управителя Г. Я., сумата от
5 083,20 лв., представляваща цена за газьол за ИТП и трактори и транспорт по фактура № 0100113562/07.07.2020 г., ведно със законната лихва от 20.06.2022 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1783/2022 г. по описа на Районен съд - Добрич.
Със същото решение „А. Биоенерджи“ ЕООД е осъден да заплати на „Крис Ойл Транс“ ЕООД сторените разноски в исковото производство в размер на 102 лв. – платена държавна такса и 810 лв. – адвокатско 1 възнаграждение, както и разноските в заповедното производство по гр. дело № 1783/2022 г. по описа на Районен съд - Добрич в размер на 102 лв., представляващи държавна такса, и 405 лв. – адвокатско възнаграждение.
Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постъпила на 20.06.2023 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен, доколкото препис от решението е връчен на жалбоподателя, чрез неговия процесуален представител на 06.06.2023 г.
При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК. В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.
Според жалбата решението на районния съд е неправилно, необосновано и в противоречие със събраните по делото доказателства. Сочи се, че съображенията да бъде уважен предявения иск са основани на приетото по делото заключение на в.л. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, чийто изводи са били оспорени от въззивника - ответник в първоинстанционното производство. В тази връзка се сочи, че процесното гориво е било заявено от третото лице „Транс енд Трейд“ ООД, което следва да извърши плащане по процесната фактура в полза на ищеца, респ. исковата претенция следва да бъде насочена срещу това лице.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата е подаден от въззиваемата страна, чрез пълномощника адвокат М. П., в който е изразено становище за неоснователност на подадената жалба и е отправено искане за потвърждаване на обжалвания акт.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция: служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен в рамките на посоченото в жалбата – освен, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато съдът следи служебно 2 за интереса на някоя от страните – съгласно тълкуването в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в законен състав, в пределите на правораздавателната му власт. Решението е в писмена форма и е подписано, а волята на съда е изразена по начин, позволяващ да се разкрие нейното съдържание.
Производството по ч.гр. дело № 1783/2022 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по заявление с вх. № 10535/21.06.2022 год. на „Крис Ойл Транс“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „А. Биоенерджи“ ЕООД, за парично вземане.
Със заповед № 797/21.06.2022 г. по ч. гр. дело № 1783/2022 г.
Добричкият районен съд е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора сумата от 5 083,20 лв., представляваща цена за газьол за ИТП и трактори и транспорт по фактура № 0100113562/07.07.2020 г., ведно със законната лихва от 20.06.2022 г., както и сторените по делото съдебни разноски, от които: 102 лв., представляваща платена държавна такса, и 405 лв. – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с разпореждане № 4916 от 26.08.2022 г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви искове срещу възразилия длъжник относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело № 1783/2022 г./.
В изпълнение на посочените указания и поради наличие на правен интерес за това „Крис Ойл Транс“ ЕООД е завел искова молба /предмет на гр. дело № 2871/2022 г. по описа на ДРС/, с която срещу длъжника са предявени искове за установяване съществуване на вземането му относно посочената погоре сума.
Производството по гр. дело № 2871/2022 г. по описа на Добричкия районен съд е образувано по искова молба с вх. № 16964/04.10.2022 г., уточнена с молба вх. № 19038/02.11.2022 г. /л. 19-21 от първоинстанционното делото/ на „Крис Ойл Транс“ ЕООД, ЕИК 148144068, със седалище и адрес на управление: гр. Аксаково, обл. Варна, ***, представлявано от управителя Г.
3
Я., с която срещу „А. Биоенерджи“ ЕООД, ЕИК 201043736, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ***, представлявано от управителя А. А., е предявен иск за установяване вземането на ищеца за сумата от 5 083,20 лв., ведно със законната лихва от 20.06.2022 г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 1783/2022 г. по описа на РС - Добрич.
Според изложените в исковата молба и в уточняващите молба с рег. № 19038/02.11.2022 г. (л.19-ти) и молба с рег. № 1265/20.01.2023 г. (л. 35-ти), твърдения между страните са налице трайни търговски отношения за продажба и доставка на гориво, с оглед на което „Крис Ойл Транс“ ЕООД предоставял дизелово гориво от своя собствена бензиноколонка на представители на ответника „А. Биоенерджи“ ЕООД. Предаването и приемането на горивото се удостоверявало с издаване на фактура и касов бон.
До този момент ответното дружество е заплащало всички издадени на негово име фактури, с изключение на фактура за заредено гориво за процесната сума от 5 083,20 лв., дължима по Фактура № 0100113562/07.07.2020 г. Въпреки отправените покани към управителя на „А. Биоенерджи“ ЕООД в телефонни разговори да изпълни задълженията си по договора, ответникът потвърждавал задължението си и е уверявал, че ще го погаси в рамките на няколко дни.
След извършена справка в Агенцията по вписванията ищецът е установил, че ответникът е изпаднал в забава при погасяването на парични задължения и спрямо други кредитори. С исковата молба се претендира присъждане на сторените в заповедното производство разноски. Към исковата молба са представени следните писмени доказателства: фактура № 0100113562/07.07.2020 г.; справка за неплатени фактури за контрагент;
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор, според който предявеният иск е неоснователен и недоказан.
Предвид изложените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
В настоящия случай възникналите между страните взаимоотношения следва да се регулират от разпоредбите на договора за търговска продажба чл. 318 от ТЗ при субсидиарно прилагане на разпоредбите на ЗЗД /арг. чл. 288 от ТЗ/. Договорът е двустранен, възмезден, комутативен, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с вещно-облигаторно 4 действие. От договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на продавача е да предаде годна за употреба стока и да прехвърли собствеността върху нея, като същевременно носи отговорност за недостатъци на същата.
По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебносчетоводна експертиза. Вещото лице Е. Й. след запознаване с представените по делото доказателства и извършени справки с представените от страните счетоводни документи, дава заключение, което не е оспорено от страните, а като обективно и компетентно изготвено съдът го е кредитирал, а именно: По счетоводни данни на ищеца – акцизен данъчен документ № 0800048869, с уникален контролен № 0000000005383629 за газьол за ИПТ и трактори, декларация за съответствие на качеството на течните горива от партида 0143, пътен лист № 102689 от 07.07.2020 г., ведно с товарителница № 1478545 от 07.07.2020 г., се установява, че е съставена фактура с № 0100113562/07.07.2020 г. на стойност 5 083,20 лв. с ДДС, на основание:
„Газьол за ИТП и Трактори и транспорт“.
След проверка на счетоводна сметка 411 Клиенти, партида „А.
Биоенерджи“, вещото лице е установило, че процесната фактура е осчетоводена по дебита на сметката със сумата от 5 083,20 лв. срещу кредит сметка 702 „Приходи от продажби“ - по количество 3 000 л., цена и стойност 4 047 лв.; кредит сметка 703 „Приходи от продажба на услуги“, в размер на 189 лв. за транспорт /135 км. по цена 1,40 лв./км.; кредит сметка 4532, като е начислен ДДС „Продажби“ със сумата 847,20 лв.
Вещото лице докладва, че така съставените счетоводни записвания въз основа на първични документи удостоверяват документалната обоснованост на стопанските операции съгласно чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството.
Същите отразяват възникване на вземане от „А. Биоенерджи“ ЕООД, в размер на 5 083,20 лв., включваща: признаване на приходи от продажба в размер на 4 047 лв.; признаване на приходи от продажба на услуги в размер на 189 лв.; начисляване на ДДС „Продажби“ в размер на 847,20 лв.
Експертът е установил, че към датата на проверката и изготвяне на заключението не са налице счетоводни данни за извършени плащания от 5 ответното дружество. Вещото лице установява по счетоводни данни на „А.
Биоенерджи“ ЕООД, а именно: предоставен регистър от сметка 401 „Доставчици“, партида „Крис Ойл Транс“ ЕООД, процесната фактура е осчетоводена по кредита на сметката със сумата 5 083,20 лв. срещу дебит сметка 3023 „Материали“ с количество 3 000 л. и стойност 4 236 лв. и срещу дебит сметка 4531 „Начислен ДДС Покупки“ със сумата от 847,20 лв.
Също така от проверка на отчетни регистри по чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗДДС експертът е установил, че през данъчен период м. юли 2020 г., процесната фактура е включена в дневник за покупки на ред 3, с данъчна основа, с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 236 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 847,20 лв., съответно е участвала при определянето на резултата в подадената пред ТД на НАП справка декларация по ДДС с вх. № 08001695429/14.08.2020 г.
В резюмето на своето заключение в.л. докладва, че фактура с № 0100113562/07.07.2020 г. на стойност 5 083,20 лв. с ДДС е приета от счетоводството на „А. Биоенерджи“ ЕООД, както и че същата е осчетоводена при двете дружества.
Предявеният установителен иск е процесуално допустим. Заявен е в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на вземането: основание, пасивно и активно задължени лица, размер и период.
Разпечатката съдържа 41 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/faf18780-1203-4fb7-a244-99ca5fe56248