Решение № 26 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева в присъствието на прокурора И. В. П. като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно частно наказателно дело № 20241100603690 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С протоколно определение от 08.03.2024 г., по НОХД № 11971/2023 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 133-ти състав е определил на осъдения И.

Б. Ш. едно общо, най-тежко наказание, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, измежду наложените му с влезли в сила съдебни актове по НОХД № 1104/2021 г. по описа на СГС и по НОХД № 10061/2023 г. по описа на СРС, а именно наказание „лишаване от свобода“, в размер на 1 (една) година и 4 (четири) месеца, което наказание е постановил да се изтърпи при първоначален „строг“ режим, на основание чл. 25, ал. 4 от НК и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС. Увеличил е, на основание чл. 24 от НК, така определеното общо, найтежко наказание „лишаване от свобода“, в размер на 1 (една) година и 4 (четири) месеца, с една втора, а именно с 8 (осем) месеца, като е постановил осъденият да търпи едно общо най-тежко и увеличено наказание „лишаване от свобода“, в размер на 2 (две) години, при първоначален „строг“ режим, като от него е приспаднал, на основание чл. 59 от НК, времето, през което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК по делата, включени в съвкупността, както и, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, времето, през което осъденият е търпял наказание по НОХД № 1104/2021 г. по описа на СГС.

Недоволен от така постановената определение, в частта му за приложението на чл. 24 от НК, е останал упълномощеният защитник на осъденото лице – адв. М. К., САК, който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е подал въззивна жалба. В нея се твърди, че определението на първия съд, в частта му, с която определеното общо най-тежко наказание на осъдения Ш. е увеличено, по реда на чл. 24 от НК, до размер от 2 (две) години, е неправилно и 1 незаконосъобразно. Излага се, че СРС е мотивирал приложението на института по чл. 24 от НК в максимален размер с това, че първото деяние е извършено в условията на рецидив, без да вземе предвид отдалечеността му във времето, това, че второто от деянията, включени в съвкупността, е останало на фазата на опита и това, че към момента спрямо осъдения Ш. няма други неприключили наказателни производства. Сочи се, че осъденият е изтърпял в цялост наложеното му по двете присъди общо най-тежко наказание и всяко увеличение на общото наказание и връщането му в затвора би се явило неоправдано тежка репресия спрямо него, надхвърляща целите на наказанието. Аргументира се, че целите на наказанието спрямо осъдения са постигнати и последващото му изолиране от обществото, вследствие прилагането на института по чл. 24 от НК, би подействало регресиращо върху личността му и би затруднило последващата му интеграция. Желае се и изменение на обжалваното определение, като се отмени приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК към определеното общо, най-тежко наказание.

С подадената въззивна частна жалба не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание на 19.08.2024 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения И. Б. Ш., нито е необходимо допускането и разпитването на свидетели и/или назначаването и извършването на експертизи. Необходимо е обаче, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, изискването на справки от компетентните държавни институции, относно времето, през което осъденият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” и/или „домашен арест”, по различни наказателни производства, както и относно изтърпените до момента наказания.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и обстоятелството, че определения от първоинстанционния съд размер на общото, най-тежко наказание на осъденото лице не е над размера, посочен в разпоредбата на чл. 93, т. 7 от НК, а именно не е над пет години „лишаване от свобода”, от една страна, а от друга, че настоящото въззивно производство е инициирано по частна жалба на защитата на осъдения, поради което липсва процесуална възможност за влошаване на положението му в размери, надвишаващи визираните в дефинитивната норма на чл. 93, т. 7 от НК, както и съобразявайки логиката на закона, изводима и от разпоредбата на чл. 306, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, чието продължение се явява настоящата второинстанционна процедура, въззивният съд прецени, че присъствието на осъденото лице в съдебното заседание не е задължително.

В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие са събрани и приобщени към доказателствената съвкупност справка от Министерство на правосъдието (МП) – Главна дирекция (ГД) „Изпълнение на наказанията“ („ИН“), рег. № И-11321/26.08.2024 г., справка от МП – ГД „ИН“ – затвора в гр. София, рег. № 160/20.08.2024 г., и справка от Национална следствена служба, рег. № PRB 2024254019870/23.08.2024 г.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, упълномощеният защитник на осъденото лице – адв. М. К., САК, поддържа въззивната жалба, по наведените в нея съображения. Счита, че изтърпяното до момента наказание е изпълнило целите си, визирани в чл. 36 от НК и евентуалното връщане на подзащитния в затвора не би способствало за поправянето му. Изтъква, че осъденият работи, макар и без трудов договор, като общ работник. Застъпва, че същият полага усилие да се вгради в обществото и евентуално негово последващо връщане за осем месеца в затвора би подействало регресиращо върху личността му и би затруднило последващата му интеграция в обществото. Желае изменение на определението в частта му, с която е увеличено неговото наказание, алтернативно намаляване размера на увеличеното по реда на чл. 24 от НК наказание.

Прокурорът при СРП предлага въззивната жалба на защитата на осъдения да бъде 2 оставена без уважение, а определението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Осъденият И. Б. Ш., редовно призован, не се явява, респективно не се възползва от правото си на лична защита и на последна дума.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционното определение, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба на упълномощения защитник на осъдения И. Б. Ш. е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

За да постанови протестираното определение, СРС е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките на процедурата по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Приобщил е, по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните писмени доказателствени средства – справка за съдимост, бюлетини за съдимост на осъдения Ш. и протоколно определение на СРС – НО, 10-ти състав от 11.03.2015 г., постановено по НЧД № 494/2015 г. по описа на същия съд (л. 5 – л. 7 и л. 27 – л. 42 от съдебното производство), справки от ГД „ИН“, затвора в гр. София до СРС, бюро „Съдимост“ относно изтърпени от осъдения Ш. наказания (л. 43 – л. 46 от съдебното производство) и справка от ГД „ИН“ до СРС, рег. № И – 11497/26.09.2023 г., относно търпени от осъдения Ш. наказания (л. 47 от съдебното производство). При постановяване на определението, първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните пред него относими писмени доказателства и доказателствени средства.

Пред настоящата съдебна инстанция, в хода на проведеното въззивно съдебно следствие, съдът приобщи към доказателствената съвкупност справка от Министерство на правосъдието (МП) – Главна дирекция (ГД) „Изпълнение на наказанията“ („ИН“), рег. № И11321/26.08.2024 г., справка от МП – ГД „ИН“ – затвора в гр. София, рег. № 160/20.08.2024 г., и справка от Национална следствена служба, рег. № PRB 2024254019870/23.08.2024 г.

Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и тези, приобщени в хода на въззивното съдебно следствие.

Софийски градски съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по значимите за целите на съдебното производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя доводите и съображенията му относно приложените писмени доказателствени средства. Първостепенният съд ги е кредитирал, като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав.

С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал.

Анализът на същия сочи на следното:

Спрямо осъдения И. Б. Ш. има постановени общо седем влезли в сила, към датата на постановяване на определението на СРС, съдебни акта. Същите са както следва:

1. определение по НОХД № 15898/2013 г. по описа на СРС, влязло в сила на 19.09.2013 г., с което е одобрено споразумение, по силата на което Ш. е признат за виновен в 3 извършено на 03.09.2013 г. престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, като на основание чл. 198, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на осъдения е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването на което е отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от три години;

2. присъда № 109/24.04.2014 г. по НОХД № 1314/2014 г. по описа на СГС, влязла в сила на 10.05.2014 г., с която Ш. е признат за виновен в извършено на 03.09.2013 г. престъпление по чл. 304а, пр. 1 и пр. 2, алт. 5, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304а, пр. 1 и пр. 2, алт. 5, вр. чл. 304, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, редуцирано по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК до размер от една година „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК, с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, и „глоба“ в размер на 400 лева;

3. определение по НОХД № 11445/2014 г. по описа на СРС, влязло в сила на 22.07.2014 г., с което е одобрено споразумение, по силата на което Ш. е признат за виновен в извършено на 16.05.2014 г. престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК, като на основание чл.

198, ал. 1, пр. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на осъдения е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; със същото определение съдът е привел в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, наложеното наказание на осъдения Ш. по НОХД № 1314/2013 г. по описа на СГС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година, като е постановил същото да се изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип;

4. присъда от 20.11.2014 г. по НОХД № 15075/2014 г. по описа на СРС, влязла в сила на 06.12.2014 г., с която Ш. е признат за виновен в извършено на 15.05.2014 г. престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 58а, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, като на основание чл. 61, т. 2, алт. 1, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС му е определен първоначален „строг“ режим за изтърпяване на така определеното му наказание, в затвор; с присъдата съдът е привел в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, наложеното наказание на осъдения Ш. по НОХД № 15898/2013 г. по описа на СРС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година, като е постановил същото да се изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор;