Решение № 77 от 19.06.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Велико Търново, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000059 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 73/ 04.12.2023г. по т.д. №24/2023г. ОС- Ловеч е отхвърлил, като неоснователен и недоказан, предявеният от ЗД „Евроинс“АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Христофор Колумб“ №43 , представлявано от Р. Б. и Е. И.- изпъл. директори, иск с правна квалификация чл.410 ал.1 т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД срещу Община- Ловеч, ЕИК 000291591, с адрес на управление- гр.Ловеч 5500, ул. “Търговска“ №22, за заплащане на сумата 27393,78 лв. , представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №0500863949/24.09.21г. с включени 15 лв. ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и претенция с основание чл.86 вр. с чл.84 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на сумата 1476,22 лв. за периода от 24.12.21г. до 05.07.2022г.

Със същото решение съдът е осъдил ЗД „Евроинс“АД, ЕИК 121265113 , да заплати на Община- Ловеч сумата 2 613 лв. разноски по делото, съобразно представен списък на разноските и на основание чл.78 ал.3 от ГПК.

Въззивна жалба против решението в законният срок е подадена от ЗД „Евроинс“АД, чрез юрисконсулт Н., като неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Съдът приел, че не е налице виновно и противоправно поведение на лицата, на които Община1 Ловеч е възложила работата по стопанисване и поддръжка на пътя, че са изпълнени с грижата на добър стопанин всички задължения по обезопасяване на скалния масив и липсват категорични данни процесния камък да се е откъснал от скалния масив над пътното платно. Но в исковата молба ищецът не извеждал наличието на регресната си претенция към ответника от произхода на препятствието на платното на движение- в случая камък. Това обстоятелство не било част от предмета на спора, а ирелевантно при определяне на отговорността на ответника за настъпилите увреждания по процесния автомобил. Неотносима за изясняване предмета на спора била допуснатата, приета и изцяло кредитирана съдебно- геоложка експертиза, както и представените от вещото лице и приобщени към доказателствения материал снимки на случаен камък, намиращ се в района на произшествието .

От значение за ангажиране отговорността на Община Ловеч било наличието на необезопасено и несигнализирано препятствие на платното за движениекамък и причинно- следствената му връзка с настъпилите увреждания, което категорично било установено от събрания в производството доказателствен материал. Съгласно САТЕ вредите били вследствие на съприкосновение на долната част на автомобила с твърд предмет. Експерта посочил, че вредите не са вследствие на движението на автомобила с висока скорост, а са получени от притрИ.не на цялото му протежение с камъка. От разпита на свидетеля В., който управлявал повреденият автомобил, се установявало, че камъкът се намирал централно на пътната лента, в която се е движел и не бил обозначен.

Лицето твърдяло, че се е движило с разрешената за участъка скорост и не е имало възможност да избегне препятствието, макар да не си спомня конкретната причина. Пътят, на който настъпило процесното ПТП, бил общинска собственост, поради което задължението да го поддържа и обезопасява било на общината- чл.31 ЗП, чл.167 ЗДвП, § 1 т. 37 ЗДвП.

Община Ловеч извършвала тези дейности чрез своите служители, или други лица, на които е възложила изпълнението им и за чиито действия или бездействия била отговорна. Отговорността на ответника за лошия избор на изпълнител на възложената работа била обективна и за нейното ангажиране не се изисквало виновно поведение. Законът не се интересувал от произхода на препятствието на пътя, а местонахождението му (на пътя) и създаването на опасност за движението. Фактическият състав на регресното право на застрахователя бил изцяло доказан в настоящото производство.

Претендирано е обжалваното решение да се отмени и да се уважат предявените искове. Претендират се разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Въззивната инстанция, като взе предвид доказателствата по делото и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Предмет на делото пред първата инстанция е искова претенция с правно основание чл.410 ал.1 т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД за присъждане на суброгационно вземане на ищеца, възникнало с плащането на 2 застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ на лек автомобил марка Рено модел ЗОИ рег. №СДВ19****, за вреди настъпили в резултат на ПТП, осъществило се на 18.09.2021г. на влизане в гр.Ловеч на ул.Търговска, причинено вследствие неизпълнение задълженията на ответника за обезопасяване на пътищата, както и иск по чл.86 вр. с чл.84 от ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за периода 24.12.21г.- 05.07.2022г.

По посочената застраховка ищецът заплатил на собственика на застрахованото МПС обезщетение и се суброгирал в неговите права, поради което е предявил искове: за сумата 27393,78 лв.- изплатено застрахователно обезщетение по щета №0500863949/24.09.21г. с включени 15 лв. ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане; за сумата 1476,22 лева мораторна лихва за периода 24.12.21г.- 05.07.2022г. на основание чл.86 вр. с чл.84 от ЗЗД.

От заключението на вещо то лице Н. К.- изготвило съдебно автотехническата експертиза, приета като доказателство от първата инстанция и неоспорено от страните, се установява, че щетите по автомобила отговарят да са нанесени от твърд предмет, попаднал под автомобила, както твърди водачът му- минал върху намиращ се върху пътната лента камък, който е по- висок от пътния просвет /най- ниската точка на окачването/ на автомобила, като продължавайки движението си напред получава поражения по предната броя, окачването, ел. мотора, захващане на същия, пода и самата акумулаторна батерия, след което спира, където остава и камъка. Посочено е, че пътят е двупосочен, с много завои и низходящ наклон към гр.Ловеч , пътното платно е с асфалтово покритие и без повреди, като от ляво на пътя посоката на движение към гр.Ловеч има отвесни скали, а отдясно стръмен скат към алея „Башбунар“. Пътят е ограничен с предпазна метална еластична ограда откъм ската.

От приетата по делото като доказателство съдебно- геоложка експертиза, неоспорена от страните, се установява, че в района на пътя, където е станало процесното ПТП, предвид състава на скалния масивваровикови и пясъчно- мергелни наслоявания, е практически невъзможно скален къс с такИ. размера /показания на снимките/ да измине разстояние от около 8-9 м. /разстоянието от скалния откос до мястото на ПТП/ , без да се разтроши и да остане в ненарушена консолидирана форма. При оглед вещото лице е установило, че участакът е обезопасен с мрежи с малки отвори, които на практика не позволяват на откъсналите се скални отломки да попаднат на пътя, видимо скалният масив е обработен, за да се минимализира откъсането на частици от скалния масив, мрежите са в стабилно състояние, не се наблюдават разкъсвания деформации или компроментирани участъци от тях, видимо мрежите изпълняват адекватно своето предназначение и функция. В съдебно заседание пред ОС- Ловеч вещото лице е потвърдило заключението си, че такъв камък с такава структура и такИ. размери е невъзможно да падне отвисоко и да не се натроши, както и че е невъзможно да се изхлузи от 3 мрежата, да се претърколи през банкета и да отиде в нарещното платно, тъй като пътят има обратен наклон. Изказало е предположение, че този камък вероятно е паднал от друго превозно средство, а не е паднал на платното вследствие на геоложки процеси.

Пред първата инстанция са представени доказателства / докладна записка отдел „Контрол и сигурност“ Община-Ловеч на л.63/, че на 18.09.21г. не е отразен сигнал за паднал скален къс на пътното платно в Община- Ловеч, както и, че преди настъпване на ПТП на телефон 112 също не е отразяван такъв сигнал за паднал камък. От справка изготвена от МВР- Ловеч съдът установява, че на 17.09. и 18.09.22г. в регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- Ловеч не е постъпвал сигнал за паднал скален къс /камък/ в гр. Ловеч и такова произшествие не е посещавано от техен екип.

По делото е приложен протокол за ПТП №1774479/18.09.21г., в който е посочено, че лекият автомобил „Рено“ модел „ЗОИ“ с ДКН СВ 19****, управляван от А. В., се е движил с несъобразена скорост с релефа на пътя , ударил е паднал на пътя камък и реализира л ПТП с материални щети. На водача е съставен АУАН №357044/18.09.21г. за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, отнет му е контролния талон и е издадено наказателно постановление №21-0906-000863 от 4.10.21г. на ОД на МВР Пътна полиция - Ловеч, с което е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179 ал.1 пред.1 от ЗДвП.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че Община Ловеч е изпълнила с грижата на добър стопанин всички свои задължения по обезопасяване на скалния масив, поставена е метална обезопасителна мрежа „алпийски тип“, чиято цялост не е нарушена, поставен е пътен знак за наличие на опасност от падащи камъни, а освен това липсват категорични данни този камък да се е откъснал от скалния масив над пътното платно предвид различната му геоложка структура и големина. Съдът е приел, че общината е доказала липсата на противоправно поведение и причинна връзка между това поведение и настъпване на вредата, поради което искът на ЗД „Евроинс“АД с правна квалификация чл.410 ал.1 т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД за заплащане на сумата 27393,78 лв. представляващи изплатено застрахователно обезщетение по щета №0500863949/24.09.21г. с включени 15 лв. ликвидационни разноски за неговото определяне, се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, както и акцесорната претенция за мораторната лихва.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид гореизложената фактическа обстановка, очертана от доказателствата по делото и неоспорена от страните, намира за установено следното от правна страна:

Уважаването на предявения регресен иск по чл.410 ал.1 т.2 КЗ е обусловено от установяването на две групи факти: Наличие на валиден 4 договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на застрахователното покритие, както и направени от застрахователя разноски за определяне размера на застрахователното обезщетение; Възникнали права на увредения срещу лицето, носещо обективна гаранционна отговорност като възложител за бездействието на делинквента на основание чл.49 във вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, а вредите да са в пряка причинно- следствена връзка с поведението на виновното и противоправно поведение на делинквента.

В тежест на ищеца по делото е да установи деликтната отговорност на ответника по отношение на увредения застрахован по см. на чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.31 ЗП, а именно неизпълнение на задължението по закон на Община Ловеч да поддържа пътищата, както и че в резултат на това неизпълнение е настъпило застрахователното събитие- ПТП. В случая ищецът- ЗД „Евроинс“АД не е доказал и установил противоправно бездействие, което е основание за ангажиране отговорността на ответната Община Ловеч, при условията на чл.49 ЗЗД.

Настъпилият инцидент и материални вреди от същия, са резултат от преминаване на автомобила над камък, намиращ се на пътното платно /въпреки, че водача го е забелязал, но поради несъобразена скорост не е могъл да спре или да го заобиколи- заключението на АТЕ, съставените АУАН и НП/. От доказателствата по делото се установява обаче, че този камък, макар да се е намирал на пътното платно, не е паднал от скалите до пътя- в изпълнение на задълженията си по по полагане на системни грижи за целогодишна нормална експлоатация на пътя, както и да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно на препятствия по него и да ги отстранява във възможно най-кратък срок, Община Ловеч е сключила два договора /ДВ №ДВ-402/27.03.2017г. и № ДВ 218/17.02.2021г. / за обезопасяване на скалният масив /обрушване, замрежване, почистване и т.н./, за да не се допусне попадане на камъни върху пътното платно, като възложената дейност е изпълнена, приета, поставените мрежи са на място, без нарушения и изпълняват функцията си. В подкрепа на гореизложеният извод е и заключението на съдебно- геоложката експертиза, с което категорично е установено, че камък с такава структура и размери е невъзможно да падне отвисоко и да не се натроши, не е възможно да се изхлузи от мрежата, да се претърколи през банкета и да отиде в насрещното платно, тъй като пътят има обратен наклон. Вещото лице е посочило, че съставът на скалите на скалния откос не предполагат запазването на подобна форма при гравитачно падане и движение по пътното платно, а участъкът е обезопасен с мрежи с малки отвори, които на практика не позволяват на откъсналите се скални отломки да попаднат на пътя, видимо скалният масив е обработен, за да се минимализира откъсването на частици от скалния масив, мрежите са в стабилно състояние, не се наблюдават разкъсвания деформации или компроментирани участъци от тях, видимо мрежите изпълняват адекватно своето предназначение и функция.