Решение № 9693 от 27.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9693 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110124377 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове са правно основание чл.

344, т. 1 КТ, чл. 344, т. 2 КТ, чл. 224 КТ и чл. 215 КТ.

Ищецът М. А. Б. извежда субективните си права при твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от 03.04.2015г., по силата на което заемала длъжността “шофьор на тежкотоварен автомобил”.

Същият сочи, че изпълнявал трудовите си задължения извън територията на Република България, управлявайки тежкотоварен автомобил между Република Франция и Кралство Испания. В исковата молба са наведени твърдения, че, съгласно обичайната практика в ответното дружество, възлагането на извършване на курсове ставало с устни разпореждания, без работодателят да издава заповеди за командироване. Според ищеца за периода 12.08.2022г.- 22.12.2022г. работил без прекъсване, без да се прибира в Република България на всеки два месеца, в нарушение на изискванията на Закона за командироване на работници в Република Франция и Пакет мобилност на ЕС.

В исковата молба наведени твърдения, че на 19.12.2022г. работодателят го уведомил, че поради намаляване обема на работа линията, която обслужва ще бъде закрита и следва да предаде автомобила на друг шофьора.

На 17.02.2023г. получил по пощата заповед за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 328, т. 2 КТ, която не били подписана от работодателят. Ищецът отказал да подпише заповедта и да изпрати същата на ответника.

На 23.02.2023г. работодателят го уведомил, че образува дисциплинарно производство, защото не се е явил на работа в два последователни дни. В отговор на това ищецът изпратил 1 уведомление до ответника, че прекратява трудовия договор, поради неизпълнение на задължението на работодателя да плати трудово възнаграждение, което не било получено от ответника.

На 09.03.2023г. ищецът получил заповед, с която работодателят прекратил трудовият договор, поради налагане на дисциплинарно наказание “Уволнение”, поради неявяването на работника на работа в два последователни дни, на основание чл. 190, т. 2 КТ.

Ищецът оспорва законосъобразността на уволнението, с доводи, че в заповедта за уволнение не било посочено мястото на работа, където не се е явил, нито да му е възложена работа, която да не е извършил.

В исковата молба са релевирани твърдения и, че при прекратяване на трудовия договор ответникът не изпълнил задължението си да плати на ищеца обезщетение за 41 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на сумата 970,33 лева.

В исковата молба е посочено, че ответникът не изпълнил задължението си да плати на ищеца обезщетение при командироване за периода 01.12.2022г.- 22.12.2022г. в размер на 1978,80 лева (след приспадане на сумата 1000 лева, платена на 08.02.2023г.).

Ищецът поддържа и че работодателят не възстановил на ищеца направените от него разходи за пътуване, по маршрута от Република Франция до Република България.

При изложените фактически съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението му и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, да осъди ответника да плати сумата 970,33 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 41 дни (20 дни за 2021г. и 21 дни за 2022г.), сумата 1978,80 лева, представляваща обезщетение при командироване за периода 01.12.2022г.22.12.2022г., сумата 300 лева, представляваща направени разходи за пътуване от Република Франция до Република България.

В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. Ответникът навежда доводи, че уволнението е законосъобразно и е извършено при спазване на правилата, регламентирани в Кодекса на труда. Същият навежда доводи, че не е получил предизвестие за прекратяване на трудовия договор, като относно твърдението на ищеца, че е изпратил такова по куриер, релевира твърдение, че куриерът посетил офиса на дружеството само веднъж, в извънработно време, след което, по разпореждане на ищеца, пратката била върната на изпращача. Ответникът сочи, че работникът не изпълнил задължението си да се яви на мястото си на работа. Според ответника, същият е изпълнил задължението си да плати обезщетения при командироване и за неизползван платен годишен отпуск, и направените от ищеца пътни разходи.

В отговора на исковата молба е релевирано възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност.

В обобщение, ответникът счуита предявените искове за неоснователни и моли да бъде 2 постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

С определение от 19.05.2025г. е допуснато изменение на предявения иск с правно основание чл. 224 КТ, за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, относно размера на същия и същият се счита за предявен от сумата 970,33 лева за сумата 538,20 лева и на предявения иск с правно основание чл. 215 КТ, за обезщетение при командироване относно размера на същия, като същият се счита за предявен от сумата 1880 лева за сумата 1900 лева, на основание чл. 214 ГПК.

С определение от 19.05.2025г. производството в частта, в която е предявен иск за обезщетение при командироване за пътни разноски за сумата 300 лева е прекратено поради отказ от иска, на основание чл. 233 ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства се установява, че между страните е възникнало трудово правотношение, въз основа на трудов догово № 18008/ 07.06.2018г., по силата на което ищецът заемал длъжността "шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона", при пълно работно време (8- часов работен ден). Трудовият договор е скл. с клауза за изпитване, при 6- месечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя. Страните са уговорили, че трудовото възнаграждение е в размер на сумата 520 лева, а на допълнителнното- 0,6 % за всяка година трудов стаж, платими до 26- то число на месеца, следващ месеца, през който се полага труд.

Работодателят е отправил предизвестие за прекратяване на трудовия договор, поради съкращаване в щата, на основание чл. 328, ал. 1, т.2 КТ, считано от 17.02.2023г.

Със заповед № 3/ 08.03.2023г. е прекратен трудовия договор между страните, поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", поради неяване на работа, считано от 29.12.2023г.

Съгласно заключението на съдебно- икономическата експертиза (СИЕ), размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.10.2022г.- 23.02.2023г. е в размер на сумата 4108,94 лева. Ответникът е платил брутното трудово възнаграждение за м. октомври 2022г. и за м. ноември 2022г. в размер на сумата 1633 лева. Работодателят не е платил брутното трудово възнаграждение за периода м. декември 2022г.- 23.02.2023г. в размер на сумата 2475,94 лева.

Вещото лице дава заключение, че при прекратяване на договора ищецът не е използвал платен годишен отпуск за 2022г. в размер на 11 дни, като неизползван платен годишен отпуск.

Според експерта работодателят е издал заповед № 22- 165/ 01.11.2022г., с която ищецът е командирован за периода 01.11.2022г.- 30.11.2022г. по маршрут България- ФранцияИспания- България за срок 30 дни и при размер на обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 6, в размер на сумата 4062 лева, което е платено на ищеца на 19.12.2022г. На 01.12.2022г. работодателят е издал заповед № 22- 169/ 01.12.2022г., с която ищецът е 3 командирован за периода 01.12.2022г.-22.12.2022г. по маршрут България- ФранцияИспания- България, при обезщетение, съгласно чл. 31, ал. 6, в размер на сумата 2900 лева.

На 08.02.2023г. на ищеца е платена сумата 1000 лева, като неплатена е сумата в размер на сумата 1900 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

По общите факти:

По делото не е спорно, че между страните е възникнало трудово правотношение, въз основа на трудов догово № 18008/ 07.06.2018г., по силата на което ищецът заемал длъжността "шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона"

Със заповед № 3/ 08.03.2023г. е прекратен трудовия договор между страните, поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", поради неяване на работа, считано от 29.12.2023г.

Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ :

По иска с правна квалификация чл. 344, т. 1 КТ ищецът носи тежестта да докаже съществуването на трудово правоотношение между страните и налагането на дисциплинарно наказание, което оспорва.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, при трудов спор по чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ с предмет законосъобразността на наложено дисциплинарно наказание "уволнение", изцяло в тежест на ответника- работодател е да докаже по делото, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, а именно: с мотивирана писмена заповед, в която вменените нарушения на трудовата дисциплина са конкретизирани с обективните си и субективни признаци от компетентния орган и в сроковете по чл. 194 КТ, че от ищеца са поискани обяснения във връзка с извършените нарушения и същите са били оценени при налагане на наказанието, както и че ищецът е извършил вменените със заповедта за налагане на дисциплинарното наказание нарушения, а също и че при налагане на наказанието работодателят е съобразил тежестта на нарушението и поведението на ищеца. В т.см. e трайната съдебна практика, изразена в решение по гр. дело № 1036/2016г. на ВКС IV г.о., решение по гр. дело № 795/ 2014г. на ВКС, IV г.о.

Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, дисциплинарно наказание „уволнение” може да се наложи при неявяване на работа в течение на два последователни работни дни.

Доказването на правомерността на уволнението с оглед разпределението на доказателствената тежест в производството по трудовия спор се възлага на работодателя.

Доколкото нарушението на трудовата дисциплина е вид правонарушение, то притежава всички общи негови признаци и в частност, от субективна страна се характеризира с признака вина на дееца. Ето защо в предмета на доказване се включва обстоятелството извършено ли е дисциплинарното нарушение виновно от ищеца (умишлено или непредпазливо). Ответникът, като носител на преобразуващото право да наложи 4 дисциплинарно наказание, следва да установи, че законосъобразно е упражнил това свое право. В този смисъл негова е доказателствената тежест да докаже при условията на пълно, главно доказване осъществяването на нарушението на трудовата дисциплина посредством обективните им и субективни признаци. В настоящия случай, ответникът не проведе доказване, че ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя, не се установи умисъл от страна на ищцата за неправомерно извличане на определена облага за нея или за другиго, с което да се накърни доверието на работодателя и поради което не може да се вмени на ищцата извършване на това дисциплинарно нарушение. Съдът счита, че работодателят, чиято е доказателствената тежест в процеса за това, не ангажира годни доказателства в настоящия граждански процес за установяване на вмененото на ищеца с уволнителната заповед нарушение на трудовата дисциплина. По настоящото производство доказателства за това нарушение не бяха ангажирани от страна на работодателя.

При така изложените съображения съдът намира, че работодателят не е упражнил законосъобразно дисциплинарната си власт поради което заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на ищеца следва да бъде отменена.

Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:

Фактическият състав на иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност включва наличието на следните предпоставки: отмяна на уволнението като незаконосъобразно; съвпадение между заеманата преди уволнението длъжност от ищеца и тази, на която иска да бъде възстановен; трудовото правоотношение между страните да е безсрочно, съответно, в случай, че същото е срочно, да не е изтекъл срока на същото. В случая уволнението на ищеца е незаконосъобразно, трудовият договор между страните е безсрочно, като съществува идентичност между заеманата преди уволенението длъжност и тази, на която ищецът иска да бъде уволнен. Изложеното обуславя извод за основателност на предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност “шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона".