Решение № 2640 от 30.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2640 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело № 20231100101918 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявени от М. М. С. срещу Л. Ю. И., Д. Л. И. и Ю. И. И. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира солидарното осъждане на ответниците да заплатят в полза на ищеца следните суми:

- сумата от 40000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причиняване на средна телесна повреда на 31.10.2018г., ведно със законната лихва за периода от 31.10.2018г.

/датата на деликта/ до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 1650.00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски възнаграждения за наказателното производство, ведно със законната лихва за периода от 30.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането /съобразно УМ на л. 59/.

Релевират се доводи, че на 31.10.2018г. около 20.30ч., в гр. София, до оградата на двора на 151 НСУ, находящо се в ж.к. „Овча купел", ул. „*******“ № 21 ищецът М.

М. С. е бил нападнат от група момчета, сред които ответникът Л. Ю. И. и приятелите му И.Я. и М. Б.. На ищеца е бил нанесен побой, като ответникът Л. И. му е нанесъл силен удар с коляното в лицето, при което му е счупил долната челюст в дясно, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-дълъг от 30 дни. Във връзка с така настъпилото събитие е образувано наказателно производство НОХД № 1

6330 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 13 състав, което е приключило с Присъда № 20024164 от 23.03.2022г., с която ответникът в настоящето производство Л.

Ю. И. е признат за виновен за това, че на 31.10.2018г. около 20.30ч., в гр. София, до оградата на двора на 151 НСУ находящо се в ж.к. „Овча купел“, ул. „*******“ 21, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, нанесъл удар с коляното на десния си крак в областта на лицето на М. М. С., с което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в дясно, реализирало медикобиологичната характеристика счупване на челюст, с което е осъществил състава на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.З НК, поради което и на основание по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.З от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. Наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1, вр. чл. 69, ал. 1 НК за срок от три години. Присъдата на Софийски районен съд е потвърдена с Решение 813 от 15.12.2022г. по ВНОХД № 20221100603917 по описа за 2022г., XIII въззивен състав на Софийски градски съд. Присъда № 20024164 от 23.03.2022г. на СРС е влязла в законна сила на 15.12.2022г.

В исковата молба се сочи, че след инцидента ищецът е прегледан от специалисти, като се е наложила хоспитализация в Клиниката по лицево челюстна хирургия към УМБАЛ „Света Анна" АД, гр. София за периода от 02.11.2018г. до 05.11.2018г., като е приет в тежко общо състояние, при огледа е установено отклонение от анатомичната норма на главата, споделял е за болка в областта на долна челюст в дясно и затруднено отваряне на устата. От извършените изследвания е поставена окончателна диагноза - счупване на долната челюст, закрито. Незабавно са извършени необходимите образни и инвазивни изследвания, като е назначена оперативна интервенция. Извършена е операция, изразяваща се в поставяне на 4 фиксиращи винта, по два в горната челюст и на долната, като през същите е прокарана стоматологична тел и е направена фиксация. Назначено е антибиотично лечение, като е следвало да спазва и хигиенно-диетичен режим и е насочен за амбулаторно проследяване. Поддържа се, че лечението на ищеца е продължило в домашни условия, като е бил подложен на хигиенно-диетичен режим съчетан с медикаментозно лечение.

Възстановителният период е отнел около два- три месеца лечение, като през този период пострадалият е приемал само течна и мека храна, изпитвал е трудност при говор и много неудобства при комуникация с околните. Същевременно е имал нужда от чужда помощ – от човек, който да му помага и съдейства в ежедневието. Ищецът релевира, че първите месеци след инцидента са били изключително трудни за преживяване, травмата и силната болка са били причина за проблеми със съня, кошмари и множество неудобства. В ИМ е посочено още, че ищецът се е затворил в себе си, отказвал е да общува с близки и приятели, изпитвал е страх да излиза от дома си. Възстановителният период на увреждането е отнел около 6-7 месеца от датата на 2 инцидента, като въпреки проведеното лечение възстановяване на увреждането не е настъпило. В резултат на случилото се ищецът освен болки страдания и неудобства от фрактурата е загубил много килограми, което е повлияло на общото му здравословно състояние.

В ИМ се заявява още, че към датата на инцидента ищецът е страдал от юношески полиартрит – диагноза, която му е поставена през месец октомври 2015г.

Релевира, че това заболяване е персестирало, като ищецът е доагностициран с артрит на двете гривени стави, провеждани са и пункции в гривените стави. За лечение на това състояние ищецът е следвало да провежда постоянно лечение с Хумира /медикамент предписан за лечение на умерено до тежко изразен активен ревматоиден артрит/, метотрекса и медрол по схема. След инцидента и фрактурата на челюстта се е наложило да бъде прекъснато провежданото лечение, касаещо артрита. В резултат на това е констатирано, че артритът еволюира към типа Ентезит – свързан артрит и се очаква еволюция в болест на Бехтерев. Медицинските лица приемали, че обострянето на артрита е свързано със спирането на лечението, продиктувано от провеждане на операция на челюстта.

След инцидента и спирането на медикаментозното лечение, провеждано за лечение на артрита състоянието на ищеца рязко се е влошило. На 13.06.2018г. било проведено оперативно лечение на демоидална киста в областа на сакрума, като ищецът е постъпвал няколко пъти в медицинско заведение във връзка обостряне на състоянието си. За периода от април 2021г. ищецът провеждал лечение с по-тежки и скъпи лекарства, сред които и Енберел, прилаган по повод чести инфекции. В тази връзка се релевира, че това усложнено състояние е провокирано от процесния инцидент и необходимостта от прекъсване на провежданото лечение.

В ИМ се изтъква още, че претърпеният от ищеца инцидент с физическо насилие на тази възраст представлява тежко травматично обстоятелство в живота му, нарушило за продължителен период от време психологичното му благополучие и е довело до промяна на усещането му за света и поведението му като цяло, с неблагоприятни последици за по-нататъшното му развитие като личност. Преживеният стрес от случилото се е станал причина за силен емоционален шок, множество негативни емоции и често изпитване на безпокойство. Освен причинените неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания, случилото е довело до остра стресова реакция /остра кризисна реакция/ при ищеца. В тази връзка се изтъква, че силните негативни изживявания, предизвикани от побоя продължават и до днес при спомена за случилото се, доколкото събитието е оставило силен и траен отпечатък върху личността на М., като е налице липсата на адаптивност, нарушение на социалното функциониране, чувство на празнота и безнадеждност, нервно напрежение и отчужденост.

3

В ИМ се посочва, че правният интерес от насочване на иска и срещу другите двама ответници Д. Л. И. и Ю. И. И. произтича от обстоятелството, че същите са родители на ответника Л. Ю. И. и същите не са упражнили родителски контрол върху сина им.

С оглед всички гореизложени съображения ищецът намира предявените искове за основателни и доказани изцяло.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците, с който заявяват, че ищецът е съпричинил твърдените от него вреди, поради факта, че същият е участвал в уговорка за сбиване и същевременно ищецът не е потърсил своевременно медицинска помощ. В тази връзка се релевира, че описаните усложнения в здравословното състояние на ищеца са недоказани. Признават наличието на влязла в сила присъда, с който същите са осъдени за причиняване на средна телесна повреда на ищеца.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 9 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД.

Фактическият състав на иска по чл. 45 ЗЗД включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод извършването на процесното деяние, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение на непосредствения извършител.

Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК. Субективният елемент от състава – вината, се презумира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена тежест за нейното оборване.

При анализа на първата предпоставка от фактическия състав на предявения иск – наличието на противоправно поведение от ответника, същото е доказано с влязлата в сила Присъда № 20024164/23.03.2022г. по НОХД № 6330/2019г. по описа на Софийски районен съд, 13 състав /л. 8/, с която ответникът в настоящото производство Л. Ю. И. е признат за виновен за това, че на 31.10.2018г. около 20.30ч., в гр. София, до оградата на двора на 151 НСУ находящо се в ж.к. „Овча купел“, ул. „*******“ 21, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, нанесъл удар с коляното на десния си крак в областта на лицето на ищеца М. М. С., с което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната челюст в дясно, реализирало медикобиологичната характеристика счупване на челюст, с което е осъществил състава на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.З НК. Тази присъда, съгласно чл. 300 ГПК и чл.413, ал.2 НПК е задължителна за гражданския съд относно извършването на 4 деянието от осъдения, неговата вина и противоправността на извършеното.

С оглед изложеното, в настоящото производство следва да бъдат доказани причинените от деянието вреди – техният характер и размер и причинната връзка с извършеното деяние.

Вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се изразяват в увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право – здравето му, което е обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност, прогласено в чл. 28 КРБ.

Здравето е такова състояние на човешкия организъм, което го характеризира от гледна точка физиологично функциониране на съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на увреждането. Неблагоприятното засягане на здравето на ищеца се изразява в отрицателни физически и емоционални преживявания – причинени болки и страдания в резултат на счупване на долната челюст в областта на брадичката, причинило трайно затруднение /над 1 месец/ на дъвченето и говоренето.

Ищецът е понасял значителни по интензитет болезнени усещания за период, по-голям от 30 дни, необходим за оздравяването на долната челюст. От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза /л. 101-л. 106/, кредитирана от настоящия съдебен състав като компетентно изготвена, с необходимите научни познания и опит се установява следното: ищецът е бил с поставена окончателна диагноза счупване на челюст като получените телесни увреждания са разкъсно-контузна рана в ляво, подкожен хематом в областта на долно-челюстния ъгъл в ляво, с оток на меките тъкани, кръвонасядания и охлузване на лява ушна мида, охлузване в лявата задушна област, охлузвания по дланта на лявата ръка като тези увреждания са причинили на ищеца временно разстройство на здравето неопасно за живота; на 02.11.2018г. е било извършено оперативно лечение на ищеца като в края на първия месец е била извадена стоматологичната тел; след проведеното оперативно лечение е предписан диетичен режим: до края на първия месец течна храна, с постепенно захранване – на 3м. смесена храна и от 4 ½ м. постепенно разширяване на диетата; след 4 м. може да се приеме, че има възстановяване на функцията на долната челюст; междувременно е настъпило обостряне на основното заболяване, което има ищецът – юношески полиартрит, което има прогресиращ ход; преживяната лицево-челюстна травма на фона на основното заболяване е наложила спиране на лечението за няколко месеца /6м. 1/2/ до м. май 2018г.; причината за влошаване на заболяването, според детския ревматолог проф. С.С.