Решение № 156 от 03.12.2025, Районен съд - Дряново

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Дряново, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Дишева при участието на секретаря Кремена Д. като разгледа докладваното от Емилия Дишева Гражданско дело № 20254220100024 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба от Н. П. М., чрез пълномощник адв. Г. Г. – САК, гр. София, ул.

„***" № ***, против К. Ш. М. от гр. Велико Търново, ул. *** № ***, се излага, че на 08.07.2022 г. в гр. Дряново, ответникът подал сигнал вх. № 1849/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Габрово, за това, че на 05.07.2022 г. в гр. Дряново, ищецът в качеството на „***, служител на РУ - Дряново" при извършване на проверка го ударил с юмрук в лявата ръка към рамото и му причинил кръвонасядания с оток на лявата раменна става и горна трета на лявата мишница и в зоната на лявата лакетна става, довели до нарушаване на клиничното му здраве, съпроводено с болка и страдания по време на възстановително-оздравителния процес.

С влязло в сила Споразумение № 17/12.08.2024 г. по НОХД № 90/2024 г. на РС Дряново ответникът бил осъден за горното деяние – престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, било отложено за срок от три години.

В резултат от набедяването в престъпление, ищецът преживял и продължавал да изпитва тревожност, несигурност, притеснения и негативни психични изживявания с висок интензитет, тъй като бил полицейски служител и в резултат от случая приел, че може и впоследствие да бъде обвиняван неоснователно в други престъпления от нарушители и извършители на престъпления, както и изпитал срам от станалия 1 известен в обществото случай, поради засягането на неговото достойнство и накърняването на професионалното му реноме. Ищецът се затворил в себе си, станал по-необщителен, притеснен от ситуацията, мислел непрекъснато за случая, тревожел се, че в резултат от набедяването е загубил своя престиж като гражданин и полицай, че това ще се отрази на реномето му в обществото и в службата и преживял продължителна несигурност.

Ищецът подал жалба за набедяване, по която било образувано досъдебно производство. Във връзка с подаване на жалбата ищецът заплатил хонорар за адвокатска помощ в досъдебното производство в размер на 600 лв., които останали незаплатени при постигането на горното споразумение.

Направено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 600 лв. - обезщетение за причинените му имуществени вреди и 5001 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, в следствие на извършеното престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху горните суми от подаването на исковата молба 24.01.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1802 лв.

- лихва за забава върху претендираните обезщетения от деня на деянието - 08.07.2022 г. до 23.01.2025 г. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К. Ш. М., чрез адв. Х. К., е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска за причинени имуществени вреди като неоснователен с аргумент, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в досъдебното производство, не било пряка и непосредствена последица от увреждането. Направените разноски не били необходими за защита на интересите на ищеца на фазата на досъдебното производство, тъй като той бил разпитан единствено като свидетел и не били предприемани действия, необходими за защита на правата и интересите му.

Искът за причинени неимуществени вреди също се оспорва като неоснователен с аргумент, че не били налице вредни последици за ищеца, които да са в причинноследствена връзка с деликта, с оглед изхода от наказателното производство. Относно притесненията на ищеца за евентуални бъдещи противоправни действия срещу него, ответникът не следвало да носи имуществена отговорност, тъй като професията на ищеца изисквала да бъде психически устойчив, била свързана с ежедневни контакти с различни хора и би могъл да бъде обект на такива действия, независимо от деянието на ответника. При определяне дали да бъде присъдено обезщетение, следвало да бъдат взети предвид интензитета и продължителността на търпените емоционални болки и страдания, които, според ответника, в случая били от такова естество, че не следвало да бъдат обезщетявани.

Искането е предявените искове за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както и акцесорния иск за лихви, да бъдат оставени без 2 уважение, като неоснователни и недоказани.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложените НОХД № 90/2 0 2 4 г. по описа на Дряновски районен съд и Досъдебно производство № 58/2023 г. по описа на ОСлО в ОП гр. Велико Търново, се установява, че съ с Споразумение от 12.08.2024 г. по НОХД № 90/2024 г. по описа на Дряновски районен съд, имащо значението на влязла в сила присъда, ответникът по настоящото дело К. Ш. М. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.

286, ал. 1, пр. 1 от НК за това, че на 08.07.2022 г. в гр. Дряново, като подал сигнал с вх.

№ 1849/2022 г. от 08.07.2022 г. по описа на Районна прокуратура - Габрово пред надлежен орган на властта - прокурор от Районна прокуратура - Габрово, набедил Н.

П. М., заемащ длъжността „***" II - I степен в група „Охранителна полиция" към Районно управление - Дряново при Областна дирекция на МВР - Габрово, в престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 3 от НК, а именно, че на 05.07.2022 г. в гр.

Дряново, в качеството на „***, служител на РУ - Дряново" при извършване на проверка го ударил с юмрук в лявата ръка към рамото и му причинил кръвонасядания с оток на лявата раменна става и горна трета на лявата мишница и в зоната на лявата лакетна става, довели до нарушаване на клиничното му здраве, съпроводено с болка и страдания по време на възстановително-оздравителния процес, като знаел, че е невинен. Наложено му е наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца, изтърпяването на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

Досъдебното производство № 58/2023 г. по описа на ОСлО в ОП гр. Велико Търново е образувано, след като на 13.02.2023 г. ищецът по настоящото дело Н. П. М. е подал жалба до РП – Габрово, че умишлено е бил набеден от К. Ш. М. в престъпление, което не е извършил. Жалбата е подадена чрез пълномощник адв. Г. Г. – САК. Към нея е приложено е пълномощно от 29.11.2022 г., с което Н. П. М. е упълномощил адв. Г. Г. да го представлява с всички права на повереник по НПК и ГПК, като осъществява процесуално представителство по наказателно производство за набедяване – изготвяне и подаване на молба до прокуратурата, участие в наказателното производство в качеството на повереник, участие в предявяване на материалите по досъдебното производство. По делото е представен Договор за правна защита и съдействие № 1/29.11.2022 г., видно от който за процесуално представителство по наказателното производство е уговорено адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв., изплатено изцяло в брой от Н. П. М. на адв. Г. Г..

От показанията на св. А. Д., майка на ищеца и И. Г., негов колега, се установява, че в резултат на депозирания пред Районна прокуратура - Габрово сигнал вх. № 1849/08.07.2022 г. от ответника против ищеца, последният станал напрегнат, не искал 3 да се храни, да излиза, стоял, мълчал и бил постоянно замислен. Тъй като жената, с която живеел, била притеснена за състоянието му, се наложило няколко пъти за около два месеца св. Д. да остава да преспива в дома им, за да го успокоява. Ищецът бил притеснен, че трябва да дава показания и да доказва, че изложеното в сигнала не било вярно. Това състояние продължило около три, четири месеца, като първите два месеца, докато траели проверките по сигнала, ищецът бил много зле психически.

От показанията на св. Г. се установява, че докато траела проверката, ищецът ходел на работа, но бил притеснен при изпълнение на служебните си задължения.

Притеснявал се и за отношението към него от страна на колегите му, тъй като сигналът се коментирал между тях. Често задавал въпрос на свидетеля дали се е разчуло за случая в града, като се притеснявал, че авторитетът му ще бъде накърнен.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 600 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар по досъдебното производство и неимуществени вреди в размер на 5001 лв., претърпени от ищеца в следствие на извършено от ответника престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК, изразяващи се в претърпени негативни психични изживявания - тревожност, несигурност, притеснения, засягане честта и достойнството на ищеца, уронване на неговия авторитет, ведно със законната лихва върху горните суми от подаването на исковата молба - 24.01.2025 г. до окончателното изплащане, както и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 1802 лв. - лихва за забава върху претендираните обезщетения от деня на деянието - 08.07.2022 г. до 23.01.2025 г.

Съгласно чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да възникне отговорността на едно лице по чл. 45 ЗЗД за обезвреда на имуществени и неимуществени вреди е необходимо кумулативно наличие на следните предпоставки: противоправно виновно поведение от страна на ответника, настъпили имуществени/неимуществени вреди и причинна връзка между това поведение и настъпилите вреди.

Съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради това, съдът намира, че въз основа на влязлото в сила Споразумение от 12.08.2024 г. по НОХД № 90/2024 г. по описа на Дряновски районен съд, имащо значението на влязла в сила присъда, безспорно се установява, че на 08.07.2022 г. ответникът К. Ш. М. е набедил ищеца в извършването на престъпление, като знаел, че е невинен. Противоправното деяние е осъществено с подаването на сигнал вх. № 1849/ 08.07.2022 г. пред надлежен орган на властта - прокурор от Районна 4 прокуратура – Габрово. Деянието е извършено виновно, за което е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години. Инкриминираното деяние покрива признаците на деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, за извършването на който се дължи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

В случая се претендират неимуществени вреди в размер на 5001 лв. Размерът на неимуществените вреди съдът определя по справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД, като критерият не е абстрактен, а почива на конкретни обективно съществуващи и доказани обстоятелства. В конкретния случай от гласните доказателства - показанията на свидетелите А. Д., майка на ищеца и И. Г., негов колега, се установява, че в следствие на набеждаването е било засегнато психическото равновесие на ищеца, който в продължение на около четири месеца бил напрегнат, притеснен, включително и при изпълнение на служебните си задължения, като в първите два месеца, докато траела проверката по сигнала, негативните изживявания били по-интензивни - бил стресиран, не искал да се храни, да излиза, стоял, мълчал и бил постоянно замислен.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че не следва да се ценят в пълнота показанията на свидетелите Д. и Г., които били близки на ищеца. Показанията им са депозирани под страх от наказателна отговорност и съдът няма основание да не ги кредитира.

Безспорно когато невинно лице бъде набедено в извършване на престъпление, се накърняват неговите чест и достойнство, засяга се авторитетът и доброто му име. По делото обаче не се събраха данни случаят да е придобил публична гласност, да е станал известен в обществото, макар да се е коментирал между колегите му, ищецът е продължил да изпълнява служебните си ангажименти, поради което не може да се приеме, че професионалното му реноме е било накърнено в значителна степен. Няма данни във връзка с тревожността и притеснението, които е изпитвал, да е посещавал лекар, да е приемал медикаменти и да се е стигнало до увреждане на здравето му.