Определение № 249 от 07.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 249 гр. София, 06.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Евгений Стайков Касационно търговско дело № 20238002900600 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. К. Й. и М. К. Й. срещу решение № 1506 от 08.12.2022 г., постановено по в.гр.д. № 1866/2022 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решение № 261593/11.05.2022 г. по гр.д. № 10479/201 8 г. на Софийски градски съд, ГО, 23 състав. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от А. Й. и М. Й. срещу „SWISS MOBILIAR INSURANCE COMPANY" LTD искове за осъждане на швейцарското дружество по застраховката гражданската отговорност на МПС да им заплати обезщетение в размер от по 75 000 лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра А. К.

Й., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на застрахователното събитие - 24.08.2013 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с швейцарското материално право, нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на съда, че претърпените от ищците болки и страдания не са изключителни, а нормално присъщи при загуба на близък родственик. Излагат се доводи за неправилно приложение на постановките в ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Твърди се, че между ищците и тяхната сестра е съществувала трайно изградена връзка на любов и разбирателство. Подчертава се, че необосновано съдът е приел, че пострадалата не е поддържала никакви контакти със семейството си към датата на смъртта. На последно място се сочи, че в швейцарското право съществува оборима презумпция, че братята и сестрите търпят неимуществени вреди, когато живеят в едно домакинство с пострадалия, като се акцентира, че от свидетелските показания се установява, че А. Й., 1

М. Й. и А. Й. са живеели в едно домакинство, преди последната да замине за чужбина да работи. Иска се отмяна на въззивното решение, уважаване изцяло на предявените искове до размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от по 75 000 лв. за всеки един от ищците, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2013 г., и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, включително на адвокатско възнаграждение на основание чл. 36, ал. 2 ЗА.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Очевидната неправилност на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е обоснована с твърдението, че е явно необоснован извода на съда, че пострадалата А. Й. не е живяла в едно домакинство с ищците А. Й. и М. Й.. Отделно са формулирани са следните правни въпроси :

1. „Допустимо ли е в производството по ГПК българският съд да основава изводите си на българска съдебна практика, когато по делото е установено, че по силата на международни договори в конкретният правен спор трябва да се реши съгласно законодателството на друга държава, различна от Република България?".

Според касаторите въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото ;

2. „Ако починалият при деликт е оставил наследници по закон по права линия - майка и дете, изключва ли това автоматично правото на роднините по съребрена линия да получат обезщетение или следва да бъде направена преценка за наличието на предпоставките, очертани в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС ?". Поддържа се наличието на основанието за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с постановките в ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

3. „Следва ли братята и сестрите на загиналия при деликт да търпят болки и страдания, които са по-високи от тези, които търпят роднините по права линия, за да бъдат легитимирани да получат обезщетение?". Според касаторите въззивният съд е решил въпроса в противоречие с указанията, дадени в TP №1/21.06.2018 г. по т.д.

№1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, Постановление № 4/ 25.05.1961 г. на Пленума на ВС и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на ВС.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от пълномощника на ответника „SWISS MOBILIAR INSURANCE COMPANY" LTD - гр. Берн, Швейцария, в който се поддържа, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Сочи се, че поставените в изложението въпроси не са обусловили решаващата воля на съда, както и че не са налице допълнителните предпоставки за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 2

ГПК. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора, изключващи поддържаната от касатора очевидната неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Претендират се разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна (двамата ищци) в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 261593/11.05.2022 г., постановено по гр.д. № 10479/201 8 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от А. Й. и М. Й. срещу „SWISS MOBILIAR INSURANCE COMPANY" LTD искове с правно основание чл. 65, вр. чл. 62, ал. 1 и чл. 58 от швейцарския закон за движение по пътищата, чл. 41, ал. 1 и чл. 47 от швейцарския граждански кодекс, за осъждане на ответника по застраховка гражданска отговорност на МПС да им заплати обезщетение в размер от по 75 000 лв. за причинени неимуществени вреди от смъртта на тяхната сестра А. Й., настъпила в резултат от ПТП, осъществено на 24.08.2013 г. в Швейцария, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 24.08.2013 г. до окончателното изплащане.

С касационната жалба не се оспорва приетата от съда за установена фактическа обстановка, при която е настъпило застрахователното събитие, а именно, че : - с влязла в сила присъда по дело № 515-2015-5 на Окръжен съд Претигау/Давос, Петер Гемперле е признат за виновен в това, че, нарушавайки правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 32, ал. 1 от швейцарския ЗДП и чл. 5 ал. 1 б.„а" ПДП вр.чл. 90 ал.1 ЗДП, по непредпазливост е причинил смъртта на А. К. Й. ; - от мотивите на присъдата се установява,че около 5,30 ч., управлявайки прицеп, състоящ се от влекач 5О287003 (Волво В) и ремарке SG408447, водачът се е движил с превишена скорост по националния път А 28 от Ландкварт по посока място за натоварване Слостерст Селфранга ; - движението се е осъществявало в тъмната част от денонощието на къси светлини, когато в участъка на влизане на отбивката за Грюш, товарният автомобил е блъснал на пътното платно пешеходката А. Й. ; - пешеходката е пресичала на забранено за преминаване на пешеходци място, била е облечена в тъмни дрехи и е била в алкохолно опиянение с 2,67 промила алкохол в кръвта.

Не е спорно между страните, че ищците А. Й. и М. Й. са съответно сестра и брат на починалата при злополуката А. Й., че ответникът е застраховател по застраховката гражданска отговорност на виновния водач на товарния автомобил, 3 както и че ищците са депозирали покана до застрахователя, по която е направен отказ поради липсата на особено близки взаимоотношения на ищците с починалата.

Произнасяйки се по претенциите за обезщетение за неимуществени вреди, въззивният състав е изложил съображения за приложимост по конкретния спор на швейцарското материално право. Този извод е обоснован с позоваване на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II"), на постановеното решение на Съда на ЕС от 10.12.2015 г. по дело С-350/14 по приложението на чл. 4 § 1 от Регламент (ЕО) № 864/2007 г. и на Луганската конвенция от 30.10.2007 г. между Европейската общност от една страна и Кралство Дания, Република Исландия, Кралство Норвегия и Конфедерация Швейцария от друга страна.

Реферирайки към швейцарското материално право, въззивният състав е посочил, че : - съгласно чл. 65 от швейцарския закон за движение по пътищата, пострадалото от ПТП лице има право да предяви пряк иск срещу застрахователя на гражданската отговорност на водача на МПС; - съгласно чл. 58 от същия закон за причинени смърт или телесни увреждания, притежателят на МПС носи отговорност за репариране на вредите; - общото правило да не се вреди другиму е заложено в разпоредбата на чл. 41 от швейцарския граждански кодекс, като чл. 47 от кодекса предвижда възможност за съда да присъди обезщетение на близките на починалия за претърпените от тях болки и страдания от загубата му.

Въззивният състав е отразил, че в случай на претендирани неимуществени вреди от братя и сестри на починалия са установени два модела в съдебната практика на Швейцария. Ако братята и сестрите са живеели в общо домакинство с починалия има презумпция за наличие на особено интензивна връзка между тях, което е основание да им се присъди обезщетение за нематериални вреди вследствие на смъртта като обезщетението се определя в диапазон между 5 000 и 10 000 швейц. фрА.. Ако братята и сестрите не са били в едно общо домакинство с починалия, тогава те следва да докажат по делото, че са имали много близки отношения, поради което загубата им е нанесла изключително силна психическа болка, а фактът, че братята и сестрите често се срещат не е достатъчен ( решение на Федералния съд 6S/2001 от 07.11.2002 г., BGE 89II396).

Съобразявайки се с горните материалноправни разпоредби на приложимото в случая Швейцарското право, както и на съдебната практика, въззивният състав е отразил като релевантни за спора следните обстоятелства :

- в присъдата срещу виновния водач е посочено, че починалата е живяла в Швейцария известен период преди настъпване на смъртта й, като е констатирано, че адресът й бил обявен за издирване и не е имала роднини в Швейцария ;

- от представения по делото доклад от контролна полиция Граубюнден, 4

Швейцария, е видно, че починалата е имала разрешение за работа в Швейцария от 05.08.2013 г. в рамките на процедура по регистрация на лицето. Това разрешение е било валидно до 06.09.2013 г. Същата никога не е била регистрирана в община Грюш и не може да се даде информация точно кога тя е влязла на територията на Швейцария ;

- от показанията на св. Николов - съсед на ищците се установява, че починалата е най-малката сестра на двамата ищци и е заминала за Швейцария да работи четири години преди да настъпи ПТП, заедно с мъжа си, а децата оставила в България на нейната майка. До заминаването й всички са били в добри отношения, обичали с а се, били неразделни до заминаването й. След като А. Йорднова заминала си е идвала само един-два пъти в България. Ищците са понесли много тежко смъртта на сестра си. На погребението били много зле. Понастоящем детето е гледано от майката на починалата и от ищците, които му давали пари да учи в с. Странджа.

На базата на съвкупния анализ на събраните по делото доказателства апелативният състав е приел за установено, че починалата и ищците не са живеели в едно общо домакинство към датата на смъртта. Акцентирал е върху факта, установен от показанията на свидетеля, че сестрата на ищците е била заминала 4-5 години порано в чужбина да работи, като се е прибирала в България един-два пъти. При това положение и с оглед съдебната практика в Швейцария, съдът е приел, че в тежест на ищците е да докажат при условията на пълно и главно доказване, че са имали много близки отношения с починалата, поради което загубата им е нанесла изключително силна психическа болка.