Определение № 22716 от 22.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22716 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Ивайло Св. Илиев като разгледа докладваното от Ивайло Св. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20261100510630 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 92, ал. 3 ГПК Образувано е по частна жалба с вх. № 269268/31.08.2026 г. по регистъра на СРС от юрк. П. И. П. срещу Определение № 27179/28.07.2026 г. постановено по ч.гр.д. № 39454/2024 г. по описа на Софийски Районен съд, ГО, 28 състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отмяна на наложената му глоба с Определение № 46790/17.11.2024 г. по ч.гр.д.

№ 40478/2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 28 състав. Със същото определение съдът на основание чл. 92, ал.1 ГПК е изменил правната квалификация на наложената глоба, като такава по чл. 92а, ал. 1 ГПК.

В частната жалба е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди, че първоначалната глоба е наложена без законово основание, а последващата промяна на правната квалификация не може да санира допуснатото нарушение. Оспорва приложимостта на чл. 92а, ал. 1 ГПК, доколкото не се твърди извършено действие или бездействие, довело до неоснователно отлагане на делото. Счита, че при констатирана нередовност, съдът е следвало да даде необходимите указания за отстраняването й, вместо да налага глоба при липса на законово основание. Моли за отмяна на обжалваното определение и отмяна на наложената глоба.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните 1 съображения:

На 27.06.2024 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от П. И. П. – пълномощник на „А1 България“ срещу длъжника С. Н.

Дончева за неплатени суми, лихви за забава и начислени неустойки и такси, дължими по Договор с № 502858380 за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен партиден номер М6957621, сключен между страните.

С Определение № 46790/17.11.2024 г. по гр. д. № 39454/2024 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, съдът е указал на заявителя да отстрани констатирани в заявлението нередовности, касаещи индивидуализацията на процесните вземания. В допълнение, със същото определение, съдът на основание чл. 89, т. 2 вр. чл. 91, ал. 2 ГПК е наложил глоба в размер на 150 лв. на процесуалния представител на заявителя – юрк. П. И. П. с мотиви, че същият неколкократно подава напълно идентични заявления по чл. 410 ГПК, за което са му били дадени указания с Разпореждане № 85747/10.07.2023 г. по ч. гр. д. № 28248/2023 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав.

С молба с вх. № 391903/03.12.2024 г., подадена от процесуалния представител на „А1 България“ ЕАД – юрк. П. И. П., е поискана отмяна на наложената глоба.

С Определение № 27179/28.07.2026 г., предмет на настоящото производство, съдът е оставил без уважение искането за отмяна на глобата, като е изменил правната квалификация на наложената глоба от чл. 89, т. 2 ГПК на чл. 92а, ал. 1 ГПК.

Съдът намира постановеното определение за неправилно.

В производството по чл. 92, ал. 2 ГПК, съдът, който е наложил глобата, има правомощието да я отмени или да намали нейния размер, като е недопустимо в рамките на същото да се променя правното основание, на което е била наложена. Видно от Определение № 27179/28.07.2026 г. заповедният съд е изменил правното основание на наложената глоба от чл. 89, т. 2 ГПК на чл. 92а, ал. 1 ГПК. Въззивният съд намира, че наложената глоба следва да се счита като такава по чл. 89, т. 2 ГПК, доколкото в Определение № 46790/17.11.2024 г. са изложени мотиви и е описано нарушението, за което е наложена глобата, а именно „за това, че за трети път подава пред настоящия съдебен състав написано по същия начин заявление, за което вече му е указано с Разпореждане № 85747/10.07.2023 г. по частно гр. дело № 28248/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав, че е нередовно и не следва да подава повече такива“.

Разпоредбата на чл. 89, т. 2 ГПК предвижда налагането на глоба за нарушение, изразяващо се в неизпълнение разпореждания на съда при разглеждане на делото. Визираното в чл. 89, т. 2 ГПК нарушение касае неизпълнение на разпореждания на съда, дадени по конкретно гражданско дело, а не актове на съда, които са постановени по друго дело. В настоящия 2 случай глобата е наложена, не защото юрисконсулт П. не е изпълнил указанията, дадени със Определение № 46790/17.11.2024 г. по ч. гр. д. № 39454/2024 г. по описа на СРС, 28 състав, а защото не е изпълнил дадени му по друго дело указания да подава заявления съдържащи ясно разграничение и надлежна индивидуализация на паричните вземания, с предупреждението, че всеки път, когато подава нередовно заявление, то ще бъде оставяно без движение и ще му бъде наложена глоба. Подобно нарушение излиза извън обхвата на чл. 89 ГПК.

В случаите на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, което не отговаря на изискванията на закона, съдът е длъжен да даде указания и срок за отстраняване на нередовностите.

Съдът следи за надлежното извършване на процесуалните действия на страните по арг. на чл. 7, ал. 1 ГПК, т. е. даването на указания при констатирана нередовност на заявление по чл. 410 ГПК е част от служебните му задължения. По реда на чл. 89, т. 2 ГПК принципно може да бъде наложена глоба за неизпълнение на разпореждане по конкретното дело, но не и за това, че по еднотипни дела се налага даване на еднотипни указания на същата страна. Единствената предвидена в процесуалния закон последица от неизпълнение на указания за отстраняване нередовности на заявлението е отхвърлянето на същото, но не и налагане на имуществена санкция на страната каквато е глобата.

С оглед изложените обстоятелства съдът намира депозираната частна жалба за основателна, а атакуваното определение за неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ по частна жалба с вх. № 269268/31.08.2026 г. Определение № 27179/28.07.2026 г. постановено по ч.гр.д. № 39454/2024 г. по описа на Софийски Районен съд, ГО, 28 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наложената на юрк. П. И. П., ЕГН ********** , с Определение № 46790/17.11.2024 г. по гр. д. № 39454/2024 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, на основание чл. 89, т. 2 ГПК, глоба в размер на 150 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4