Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 166 от 01.03.2017, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 857/2016
Вид
Решение № 166
Подписан
01.03.2017
Състав
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА ПЕНЕВА, ДАНИЕЛА ДОНЧЕВА МИХОВА, МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.203, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.201 · Закон за устройство на територията
  • чл.203 · Закон за устройство на територията
  • чл.203, ал.1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

V – 12 01.03.2017 г. град Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, пети граждански въззивен състав

На втори февруари, две хиляди и седемнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА

ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА мл.с. МАРТИН БАЕВ

Секретар ...Т.С.

Прокурор като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА въззивно гражданско дело номер 857 по описа за 2016 година

Производството по делото е образувано по въззивни жалби против Решение №63/15.05.15г. и въззивна жалба срещу Допълнително решение от 11.01.16г. - двете постановени от Районен съд Несебър по гр.д.№377/2009г.

Въззивникът Д.Я.Ц., чрез своя процесуален представител адвокат Тетрадова обжалва основното решение в частта, с което е изнесен на публична продан поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Несебър, с площ 882 кв.м. и изградените в него сгради с идентификатори *** и ***. Според въззивницата решението е недопустимо поради това, че не е спряно производството по делото, след като са били налице предпоставките за това – налице са съсобственици със самостоятелни права върху имота, признати им със съдебно решение, които не са страни в производството за делба.

Въззивникът К.П.А., чрез своите процесуални представители адвокати Тeтрадова и Ранкова обжалва решението в частта, с което е отхвърлена предявената от този съделител претенция по сметките. Оспорват се изводите на съда, че въззивникът макар да е изградил процесните сгради, е компенсиран с ползването им, като е получавал доходи, доколкото с нотариална покана, отправена от С.З. до съделителите З.Д., Д.Ц. и М С., З. е признала че те ползват същите. По делото не били ангажирани доказателства че А. е получавал наеми за 18 бр. павилиони нито че е събирал сам за себе си плодовете от делбените имоти.

Въззивникът С.П.З. обжалва решението в частта, с което делбените имоти са изнесени на публична продан. В тази връзка претендира присъждане на дела й в натура. Във въззивната жалба се оспорват изводите на НРС за неподеляемост на имота – излагат се съображения.

След уважаване на направеното от тази въззивница доказателствено искане и назначаване на съдебно – техническа експертиза, в съдебно заседание, чрез процесуалният си представител адв.Атанасов, въззивницата заявява становище за изнасяне на делбения имот на публична продан.

Въззивницата С.П.З. обжалва основното първоинстанционно решение и в частта, с което са отхвърлени претенциите й по сметките – изложени са съображения, че с отговора на исковата молба, ответницата М.С. е признала обстоятелството, че от 1996г. ползва мястото, павилионите и събира плодовете от тях. Решението се обжалва и в частта относно съдебно – деловодните разноски.

Въззивницата С.П.З. обжалва и допълнително решение от 11.01.16г., с което е отхвърлена претенцията й против К.П.А. за стойността на неговия дял от земята, с която твърди че е ощетена с 147кв.м., по 257 лева на кв.м. или общо 37779 лева. Оспорва се извода на съда, че тази претенция няма връзка с прекратената съсобственост, като счита, че съдът не е изложил съображения в тази насока. Излага съображенията си за съществували между страните извънсъдебни договорки, нарушаването на които е довело до водене на искови съдебни процеси.

В отговор на въззивната жалба на въззивника Ц., съделителят

С.З. е изразила становище за недопустимост на жалбата поради това, че с нея се цели защита на чужди процесуални права. Със същите аргументи е изложено становище и за нейната неоснователност.

В отговор на въззивната жалба на съделителя А., Ст.З. е изразила становище за неоснователността й.

Съделителите Т.П.Г., З.Я.Д.,

О.Х.С. и Р.Х.С. не са заявили становище по подадените въззивни жалби.

Макар в хода на производството като въззивници да са посочени и лицата К.Т.А., К.Д.А., И.Б.Б. и Г.Л.Б., тези лица нямат качеството на страни в производството за делба, а само в частното производство по искането им за спиране на производството по настоящото дело.

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259 ГПК от лица, за които съществува правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение; отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същите са допустими.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства намира, за установено от фактическа и правна страна следното:

С влязло в законна сила Решение №270/10.01.11г. по гр.д.№377/09г. на Районен съд Несебър, предмет на въззивна проверка на Решение №VI-57/27.04.12г. по ВГД №548/2011г. на Окръжен съд Бургас, последното – частично отменено с решение №13/19.02.13г.по гр.д.№671812г. на Върховен касационен съд, е допуснато извършване на съдебна делба, при квоти по 1/6 ид.ч. за съделителите С.П.З., К.П.А., Т.П.Г., М Я.С., Д.Я.Ц. и З.Я.Д., на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.Несебър, с площ 882 кв.м., ведно с изградените в него сгради с идентификатори *** и ***.

След влизане в сила на решението по допускане на делбата, страните са предявили следните претенции по сметки:

Съделителят С.З. – по отношение на съделителите М С., З.Д. и Д.Ц. – за заплащане на обезщетение за ползване на частта на ищцата от процесните имоти, считано от датата на поканата - 07.07.2009г. до датата на предявяването на претенциите – 05.06.2013г., в размер общо за трите от 130550 лева – при равни части за всяка; евентуално – от предявяването на претенциите – пет години назад, в размер на 140330 лева, както и лихва за забава, в размер на 9000 лева, с начална дата – три години преди 05.06.13г.

Съделителят С.З. – по отношение на съделителя К.А. - за сумата 160876 лева, представляващи стойността на дела на А. от процесния имот, в размер на 147 кв.м. които ответникът А. „не й е възстановил“ и я е „ощетил“.

Съделителят К.А. – по отношение на съделителя С.З., за заплащане на сумата

40000 евро – извършени в имота подобрения – изграждане на процесните две сгради и обособените в тях павилиони. В съдебно заседание на 22.05.14г. е извършено изменение на иска, прието с определение от закрито заседание на 31.05.14г. като претенцията е увеличена на 60000 евро. (л.405 – гръб – дело НРС).

Съделителите М С., З.Д. и Д.Ц.

– по отношение на съделителите С.З. и Т.Г., за заплащане на 100000 лева – при равни части за всяка, представляващи припадащата им се част от стойността на подобрения, направени в дворното място – изграждане на покрит пазар, в който са разположени 16 бр. павилиони. В частта, с което тези претенции са отхвърлени, първоинстанционното решение не се обжалва, поради е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка.

По отношение на предявените срещу нея претенции по сметки, съделителят З. е заявила възражение за погасяването им по давност.

По отношение на заявените срещу тях претенции по сметки, съделителите С., Д. и Ц. са заявили възражение за погасяването им по давност.

Така заявените претенции са приети в съдебно заседание на 18.09.2013г.

За установяване ползването на процесните имоти и изграждането на същите, в първоинстанционното производство са разпитани двама свидетели – В И Г – посочен от ищцата З. и А Н А – посочен от ответника А.. Свидетелят Г установява, че от 1995 – 96 г. познава процесния имот, като след 2000г. го е посещавал всяка седмица през летния сезон. Според свидетеля през лятото магазините са работели с поставено на витрините работно време, а през зимата не работели и на витрините били поставени табели че се отдават под наем и размера на наема. От ищцата и съпругът й свидетелят научил, че тези имоти са наследствени, за тях се водят дела, защото ищцата няма там магазини и не получава наеми. Свидетелят установява, че в началото магазините били бетонни, по-късно – облепени с камък, а след 2000г. бил построен общ покрив.

Свидетелят

А установява, че той е изградил процесните павилиони в периода 1991-93г. по договаряне с К.А., който заплащал разходите. Построени били „между 30-40 бунгалца по 10-12 квадрата“ от метално – монолитни конструкции по технология чрез отливане на монолитна основа и заваряване на метални блокчета. Имало вертикална планировка, ВиК инсталация, канализация, ел. инсталация. Покривната конструкция била панелна, мушама и асфалт, а после били направени метални конструкции. След построяването ответникът А. експлоатирал обектите.

Не се спори, че на 26.10.1994г., е бил сключен договор за доброволна делба между М С., Д.Ц.З.Д. и К.А.. В дял на първите три съделителки е било поставено застроено и незастроено дворно място, на площ 942 кв.м., ведно с изградени в него 16 броя павилиони за търговска дейност, всеки на площ 12 кв.м., а в дял на А. – застроено и незастроено дворно място, на площ 3158 кв.м., ведно с изградените в него 34 броя павилиони за търговска дейност, всеки на площ от 12 кв.м. Не се спори, че горепосочената делба е прогласена за нищожна с влязло в сила Решение №101/21.06.2001г. на НРС.

Видно от извършената в първа фаза на делбата съдебно – техническа експертиза, показано на скица №2, при гореописаната доброволна делба, в дял на ответниците С.Ц. и Д. е поставен имот (оцветен в жълто на скицата), част от който съставлява реална част от процесния поземлен имот и в който попадат сградите, предмет на настоящото дело за делба; в дял на ответника А. е поставен имота, оцветени в зелено, част от който съставлява реална част от процесния поземлен имот и в който попада сградата, която не е предмет на настоящата делба.

За установяване поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот и оценяването на същия, в т.ч. и на извършените подобрения по делото е извършена съдебно-техническа експертиза, чието заключение сочи неподеляемост на обектите в допуснатите до делба сгради.

Експертизата е предложила вариант за делба на терена като незастроен, в два самостоятелни и равностойни поземлени имоти.

С протоколно определение от 09.07.14г., на осн. чл.201 и чл.203 ЗУТ, първоинстанционният съд е изискал становище от Гл. архитект на Община Несебър относно поделяемостта на поземления имот и изградените сгради, съобразно извършената съдебно – техническа експертиза. В становище изх.№Н2-УТ-8474/10.12.14г., както и в пояснения с становище вх.№Н2-УТ-8474-001/25.03.15г. и молба вх.№1956/12.03.15г., Гл. архитект е дал становище, че по така предложения вариант на делба на терена и сградите, не са налице условия за одобрение, доколкото границата на двата навообразувани имота попада върху обект с ид. ***, което не е коментирано в легенда към варианта за делба; липсва архитектурно заснемане на двете сгради, с нанесен вариант за обособимост на самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, съобр. нормата на чл.203, ал.1 ЗУТ.

Относно размера на наемната цена за претендирания период е извършена съдебно – икономическа експертиза от вещо лице Генко Генов.

Във въззивното производство е извършена съдебно – техническа експертиза от в.л.С.И., за установяване пазарната стойност на процесния поземлен имот и заключение за поделяемост.

В съдебно заседание на 08.12.20016г., от името на С.З. е заявен отказ от иска й за делба на поземления имот досежно 25 кв.м. Искането е обосновано с влязло в сила Решение №465/06.03.15г. по гр.д.№1374/2013г. по описа на БОС, с което по предявен от трети на настоящото дело лица, е прието за установено, че съделителите по настоящото дело не са собственици на 150/882 кв.м. от процесния поземлен имот и на сграда с идентификатор ***, която не е предмет на настоящото дело за делба.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно, но частично недопустимо.

В съдебно заседание на 05.06.2013г. пред НРС, съделителят К.А. е заявил претенция по сметки, в размер на 40000 евро. При поискано уточнение, процесуалният представител на ответника А. е заявил, че „Тази претенция от 40 хиляди евро е предявена само срещу ищцата С.З.“. В съдебно заседание на 18.09.13г., съдът е приел претенцията по сметки на К.А. срещу С.З.. В съдебно заседание на 22.05.2014г., процесуалният представител на А. е заявил увеличение на претенцията от 40000 на 60000 евро, прието от съда с определение в закрито заседание на 31.05.14г.