Решение № 7 от 13.01.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Петрич, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мая Банчева при участието на секретаря Дияна Петкова като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно дело № 20211230200834 по описа за 2021 година

І. ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството е с правно основание чл. 59 ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Е. - е.“ ЕООД, с ЕИК: ***, представлявано от А.Б.К., против Наказателно постановление № 584516-F612805 / 25.06.2021 г. на и.д. Заместник-директор в ТД на НАП С., с което, на основание чл. 182, ал. 1 от ЗДДС на дружеството е наложено наказание "имуществена санкция" в размер на 2 972.80 /две хиляди деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/ лева.

С депозираната жалба не се оспорват констатираните от приходните органи факти, като жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, поради неправилно приложение на материалния закон и по-конкретно недоказаност на настъпване на вредоносен резултат от извършеното деяние, противоречие със съдебната практика на СЕС за избягване на двойното данъчно облагане, както и недоказаност на факта на получаване на кредитното известие от страна на дружеството.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател се явява управителят на фирмата с надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и всички съображения изложени в нея, като моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски 1 за адвокатски хонорар.

За административнонаказващия орган не се явява представител, депозирано е писмено становище от гл. юрисконсулт М.И.Ц.-З., с което процесуалният представител на ТД на НАП С. моли да беда отхвърлена депозираната жалба като неоснователна и да потвърди процесното наказателно постановление като напълно правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения, претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Териториално отделение – П. към Районна прокуратура – Б., редовно уведомена, не изпраща представител.

По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протокол от с.з. от 16.12.2021 г. В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят С. Г. АНТ. и свидетелите по съставянето на акта В. П. Л. и З. Н. Л..

ІІ. ФАКТИЧЕСКИ ИЗВОДИ

След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът прие за доказана следната фактическа обстановка:

Безспорно се установи по делото, че въз основа на Резолюция № П-22000120214989-0РП001/21.12.2020г., в ТД на НАП – С., офис П., е извършена проверка на „Е. - е.“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице. В хода на проверката от дружеството е изискана съответна информация посредством Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице № П-22000120214989-040-001/04.01.2021г. и № П-22000120214989-040002/22.03.2021г.

След извършен анализ на представените документи и направена справка в информационните масиви на НАП за подадена справка-декларация и отчетни регистри за месец юни 2020г., е констатирано, че за периода 01.06.2020г. - 30.06.2020г. дружеството жалбоподател е подало справка-декларация с вх.№ 01002765091/14.07.2020 г. като е декларирало резултат ДДС за внасяне в размер на 3 117.99 лв., посочен в кл.50 на СД.

Установено е още, че към Фактура № 0700000694/05.06.2020г. с данъчна основа 14 864.00 лв., по която от страна на дружеството жалбоподател е ползвано право на приспадане на пълен данъчен кредит в размер на 2 972.80 лв. през данъчен период м.06.2020г., е издадено данъчно кредитно известие № 1000001109/30.06.2020г. с данъчна основа 14 864.00 лв. и ДДС 2 972.80 лв., издадено на 30.06.2020г. от доставчика „Х.***“ ООД с ЕИК *** като същото е получено от дружеството жалбоподател на 15.07.2020г., съгласно писмените обяснения на управителя. Установено е също така, че това данъчно кредитно известие не е отразено от дружеството в дневника за покупки /регистър по чл. 124, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/ за данъчен период 01.06.2020г. - 30.06.2020г., а същото е отразено в дневника за покупки на дружеството за данъчен период м.01.2021г.

В резултат на констатираното, на 20.05.2021г. С. Г. А., старши инспектор по приходите в ТД на НАП С., офис П., съставила АУАН № F612805 срещу „Е. - е.“ ЕООД, ЕИК *** за 2 нарушение по чл. 124, ал. 5 ЗДДС, във връзка с чл. 182, ал. 1 ЗДДС, за това, че на 15.07.2020г. /деня, следващ крайния срок за подаване на регистър покупки и справкадекларация по ЗДДС за периода месец юни 2020г./, дружеството не е отразило ДКИ № 1000001109/30.06.2020г. в регистър дневник за покупки и в справка-декларация по ЗДДС в данъчен период м.06.2020г., което е довело до определяне на данък в по-малък размер – 2 972.80 лв. ДДС през данъчния период м.06.2020г., доколкото отразяването на КИ в този период би довело до резултат ДДС за внасяне в размер на 6 090.79 лв. за данъчен период м.06.2020г., представляващ сбора между ДДС за внасяне – 3 117.99 лв., деклариран от дружеството за този период и ДДС за внасяне – 2 972.80 лв., при правилното отразяване на кредитното известие от дружеството в регистър дневник за покупки и в справка-декларация по ЗДДС за съответния период.

АУАН е връчен на 20.05.2021 г. на управителя на дружеството жалбоподател - А.Б.К..

Депозирано е писмено възражение с вх. № ИТ-00-2477/26.05.2021г.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление № 584516-F612805 / 25.06.2021 г. на и.д. Заместник-директор в ТД на НАП С., в което административнонаказващият орган е възприел изцяло залегналата в акта фактическа обстановка, като се е обосновал с приложените доказателства, и след като е приел, че е налице нарушение на чл. 124, ал. 5, във връзка с чл. 182, ал. 1 ЗДДС от страна на „Елпида еко" ЕООД, ЕИК 101740392, на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС е наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 2 972.80 /две хиляди деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/ лева.

НП е връчено на 21.09.2021 г., видно от приложената разписка, а разглежданата в настоящото производство жалба е депозирана в законоустановения срок на 30.09.2021 г. с писмо с пощенско клеймо от 28.09.2021г.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства.

ІІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ

Имайки предвид направените фактически констатации и становищата на страните, районната инстанция намира за установено от правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е депозирана от лице, което има интерес от провеждането на настоящото производство, и срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС – П.. Спазен е и законоустановеният 7-дневен срок, считано от датата на връчване на препис от НП.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна поради следното:

Нормата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС задължава регистрираното лице да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени.

В изпълнение на тази разпоредба „Е. - е.“ ЕООД, в качеството си на регистрирано по ЗДДС 3 лице, е било длъжно да отрази полученото от него кредитно известие № 1000001109/30.06.2020г., издадено към Фактура № 0700000694/05.06.2020г. в дневника за покупки за данъчния период, през който е издадено – м.юни 2020г., но посоченото не е сторено и кредитното известие е отразено за данъчен период м.януари 2021г.

Съгласно чл.125, ал. 5 ЗДДС, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 на същия член се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Видно от приложената по административната преписка декларация /л.13 от делото/, управителят на дружеството жалбоподател е депозирал писмени обяснения, съгласно които, процесното кредитно известие е получено от дружеството на 15.07.2020 г.

Касае се за нарушение, довършено с факта на неотразяване на получен документ в отчетните регистри, в разглеждания казус – неотразяване на кредитното известие в дневника за покупките, за относимия данъчен период - м.юни 2020г.

Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 ЗДДС предвижда налагане на имуществена санкция на регистрирано лице, което не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер. От обективна страна, изискването на закона относно фактическата обстановка на нарушението, визирано в чл. 182, ал. 1 ЗДДС, се свежда до неизпълнение на задължение за отразяване на получен данъчен документ – в случая кредитно известие в дневника за покупки и СД за съответния данъчен период, в резултат на което се определя данък в помалък размер. Видно от справка-декларация с вх.№ 01002765091/14.07.2020г. за периода 01.06.2020г. - 30.06.2020г. дружеството жалбоподател е декларирало резултат ДДС за внасяне в размер на 3 117.99 лв. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че по Фактура № 0700000694/05.06.2020г. с данъчна основа 14 864.00 лв. от страна на дружеството жалбоподател е ползвано право на приспадане на пълен данъчен кредит в размер на 2 972.80 лв. Правилното отразяване на кредитно известие № 1000001109/30.06.2020г. с данъчна основа – 14 864.00 лв. и ДДС – 2 972.80 лв., издадено към посочената фактура, би довело до определяне на данък в размер на 6 090.79 лв. за данъчен период м.06.2020г., представляващ сбора между декларирания от дружеството ДДС за внасяне – 3 117.99 лв. и ДДС за внасяне – 2 972.80 лв., при правилното отразяване на кредитното известие от дружеството в регистър дневник за покупки и в справка-декларация по ЗДДС за съответния период. Тъй като неотразяването на кредитното известие в дневника за покупки за м.юни 2020г. е довело до определяне на ДДС в размер по-нисък с 2 972.80 лв., то от обективна страна жалбоподателят е извършил нарушението, за което е ангажирана отговорността му.

От посоченото следва, че е осъществен състава на нарушение по чл. 124, ал. 5 ЗДДС във връзка с чл. 182, ал. 1 ЗДДС. Наказващият орган е приложил правилната материалноправна норма и съответната й санкционна такава - чл. 182, ал. 1 ЗДДС, точно индивидуализирайки наказанието.

Възраженията на жалбоподателя, че не е приложен правилно материалния закон и не е настъпил вредоносен резултат от извършеното деяние са неоснователни.

4

На първо място, жалбоподателят с депозираната жалба не оспорва констатираните от приходните органи факти и обстоятелства, и се съгласява с описаната фактическа обстановка в АУАН и възпроизведена в обжалваното НП. Т.е. напълно признава извършеното деяние.

На следващо място, жалбоподателят твърди, че чрез отразяването на процесното кредитно известие през данъчен период м.януари 2021г. е преодоляно несъответствието в дължимия ДДС от страна на дружеството, като дължимия ДДС в по-голям размер за данъчен период м.юни 2020г. е платен по-късно – за данъчен период м.януари 2021г. и по този начин е заличен вредоносния резултат, поради което извършеното не съставлява административно нарушение. Следва да се отбележи обаче, че корекции в данъчния резултат за съответния данъчен период могат да се извършват при съблюдаване на реда, заложен в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ЗДДС, като допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл.

124 следва де се коригират при точно установен ред. В случая, задълженото лице е включило кредитното известие в по-късен данъчен период, по свое усмотрение и без да спази законовия ред, поради което е налице извършено нарушение на чл. 124, ал. 5 ЗДДС.

По отношение на позоваването в жалбата на решение на СЕС, следва да се има предвид, че директивата за ДДС не предвижда изрично система от санкции в случай на неспазване на предвидените с нея задължения, които данъчнозадължените лица следва да изпълняват. (т.