Решение № 1306 от 05.12.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1306 гр. Пазарджик, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20235220103131 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.149 от СК - за присъждане на издръжка на непълнолетно дете за минало време.

Подадена е искова молба от С. Б. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.Септември, обл.Пазарджик, ул.“******, действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител Б. С. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.Септември, обл.Пазарджик, ул „****** против А. Н. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.Септември, обл.Пазарджик, ул.******, в която ищецът твърди, че неговият баща и ответницата А. Н. С.а /след прекратяването на брака - С./ били съпрузи до 18.04.2023г., когато бракът им бил прекратен по нейна инициатива - с отпочване на процедура по развод по исков ред и постановяване на съдебно Решение №407 от горепосочената дата на XII граждански състав, постановено по гражданско дело №3848/2022г. по описа на PC-Пазарджик. Сочи, че двамата от брака им имат две деца - Спас Б. С., пълнолетен, роден на 06.07.2003г. и С. Б. С., непълнолетен, роден на ******г.

Посочва, че по гореописаното съдебно решение, ответницата е осъдена да заплаща на непълнолетния им син С. месечна парична издръжка в размер на 195.00 лв. до навършването на пълнолетие от същия. Твърди, че с Решение на 1

ОС-Пазарджик от 14.07.2023г. /гр. дело №350/2023г./, размерът на издръжката бил увеличен на 250 лв. Ответницата започнала да заплаща издръжка от месец август 2023г.

Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.149 от СК издръжка може да бъде претендирана и за минало време - ответницата напуснала семейното жилище на 05.09.2022г. и от този момент с баща му били разделени с нея. Заявеното се потвърждавало от цитираното съдебно решение и заведената искова молба от 02.12.2022г., които ще бъдат приложени като писмени, респ. веществени доказателства към настоящата искова молба, в уверение на истинността на заявеното. Сочи, че месечният размер на претендираната издръжка е в размер на 250 лева.

Във връзка и на основание гореизложеното, моли съда да осъди ответницата А. Н. С.а /от 18.04.2023г. - С./ да заплати месечна издръжка на непълнолетния си син С. Б. С. в размер на две хиляди седемстотин и петдесет лева /2750.00 лв./ за времевия период о т 05.09.2022г. до 31.07.2023г., ведно със законната лихва за забава за посочения период, в размер на триста и два лева и петдесет стотинки /302.50 лв/.

Представя писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, чрез пълномощника й, с който е взето становище, че искът е недопустим.

Твърди, че по отношение на получаващия издръжка е налице влязлото в сила решение за нейното присъждане и неговата сила на присъдено нещо е пречка за прилагане на чл.149 от СК. Ищецът се опитвал да заведе един недопустим иск, тъй като имало влязло в сила решение за издръжка занапред.

Сочи, че в настоящия случай има решение за развод на PC-Пазарджик, което е обжалвано само в частта за размера на издръжката и е влязло в сила в останалата част. ОС-Пазарджик е постановил решение, с което е осъдил ищцата по бракоразводното дело да заплаща на непълнолетния си син издръжка в размер на 250 лв., считано от влизане в сила на решението, като е отхвърлил иска за разликата от 250 лв. до 300 лв., което решение е влязло в сила на 14.07.2023г. Издръжката в размер на 250 лв. не е увеличение на издръжка, а е първоначално присъдена от Окръжен съд-Пазарджик.

Твърди, че по делото за развод /гр.д. №3848/ 2022г./ и в отговора на 2 ответника не фигурирало искане за издръжка за минал период и такава не е претендирана.

От една страна ищецът е можел да претендира издръжка за минал период с отговора на исковата молба, което той не е сторил. Дори и да го беше сторил, то тази претенция би се ограничила само в размер на два месеца, предхождащи исковата молба по гр.д. №3848/ 2022г., от когато датира фактическата раздяла. Ако го бил сторил съдът щял да обсъжда с решението си основателността на такава претенция за издръжка за минало време.

Твърди, че издръжката е присъдена и за минал период не може да се презюмира нуждата от такава.

Издръжка може да се търси както за бъдещ, така и за минал период, като максимумът е една година назад във времето, но само когато издръжката се присъжда за пръв път. В настоящия случай първоначалната издръжка е присъдена с влязло в сила решение.

В случай, че съдът не прекрати делото и счете искът за допустим, то оспорва същия по основание и размер.

Сочи, че с бащата на непълнолетният им син били съпрузи, като бракът им бил прекратен с Решение №407 от 18.04.2023г. по гр.д. №3848/2022г. на PC- Пазарджик, което решение било обжалвано само в частта за издръжката.

Окръжен съд-Пазарджик, с Решение №269 по в.гр.д. №350/2023г., влязло в законна сила на 14.07.2023г., присъдил да заплаща издръжка в размер на 250 лв., като отхвърлил претенциите до 300 лв. на ответника тогава. Твърди, че заплаща определената й издръжка от момента на влизане в сила на решението редовно.

Ответницата твърди, че в по-голямата част от периода, за който се търси издръжка за минало време, както и до настоящия момент, е с прекратено трудово правоотношение. Безработна е и претендираната издръжка за минал период е непосилна за нея.

Не би могла да заплати общата сума в исковата молба за издръжка, без това съществено да я затрудни, тъй като е безработна. Единствените доходи, които има, са от обезщетение за безработица. Откакто са във фактическа раздяла с ищеца, както и през времето на брачния процес, се виждала почти постоянно със сина им С., като му давала пари, според възможностите си.

Сочи, че по времето на бракоразводния им процес, тъй като телефоните, 3 които ползвали и тя, и Б. и С., били на нейно име, умишлено й били направени сметки от над 600 лв., като й се наложило да вземе заем, за да може да ги изплати. Твърди, че в момента в РУ-Септември, по повод на нейни жалби против Б. С. С., се водело разследване, тъй като той непрекъснато я заплашвал и преследвал. От тези му действия, стигнала до лекари - кардиолог и невролог, и в момента провеждала лечение, което допълнително намалявало доходите й и възможностите й за издръжка.

Твърди, че Б. С. живее в собствено жилище, в трудоспособна възраст е и в добро здравословно състояние. Работи в „Коловаг“ АД - гр.Септември, като бояджия и получава трудови доходи около 2200 лв. месечно.

С оглед на горното, искът е неоснователен, ето защо моли да бъде оставен без уважение. Моли да бъде оставен без уважение и акцесорният иск за забава.

Взема становище по представените от ищеца писмени доказателства.

Представя писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

Моли да й бъдат присъдени направените от нея съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание, непълнолетният ищец, редовно призован, се явява лично и със своя баща и законен представител. Поддържат изцяло предявения иск. Излагат съображения по съществото на правния спор.

Ответницата, редовно призована, се явява лично и с процесуалния си представител, който оспорва предявения иск. Излага доводи по същество.

Съдът, като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба и с възраженията в писмения отговор, и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Не се спори между страните по делото, че родителите на непълнолетния ищец С. Б. С., с ЕГН **********, роден на ******г. - баща му Б. С. С., с ЕГН ********** и майка му А. Н. С., с ЕГН ********** са бивши съпруги, като гражданският им брак, сключен на 29.09.2002г. е прекратен с развод с Решение №407/18.04.2023г. по гр. дело №3848/2022г. по описа на Районен съд-Пазарджик. Със същия съдебен акт, упражняването на родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете - С. Б. С., роден на ******г., е предоставено на бащата Б. С. С. и е определено местоживеене на 4 детето при него. Майката – ответницата е осъдена да заплаща на непълнолетния си син ежемесечна издръжка в размер на 195 лева, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение до настъпване на причина за изменение или погасяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.

Така постановеното решение е обжалвано от съпруга Б. С. С. само в частта относно размера на издръжката, която майката е осъдена да заплаща на непълнолетния си син С. Б. С..

С Решение №269/14.07.2023г., постановено по в.гр.дело №350/2023г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик е отменено Решение №407/18.04.2023г. по гр. дело №3848/2022г. по описа на Районен съд-Пазарджик в обжалваната част, с която майката е осъдена да заплаща на детето С. Б. С. ежемесечна издръжка в размер на 195 лева, считано от датата на влизане в сила на решението до настъпване на причина за изменение или погасяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска и е осъдена майката да заплаща на непълнолетния С. Б. С., действащ лично и със съгласието на неговия баща Б. С. С. месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлен искът за разликата от 250 лева до претендираните 300 лева.

Решението на въззивния съд, като необжалваемо, е влязло в сила на датата на постановяването му - 14.07.2023г., което е видно и от направеното отбелязване.

От събраните по делото доказателства се установява, че фактическата раздяла между бившите съпрузи и родители на непълнолетния С. Б. С. е от 05.09.2022г., когато съпругата и майка А. Н. С. е напуснала семейното жилище и е отишла да живее при родителите си, а децата са останали да живеят при бащата в семейното жилище в гр.Септември. Оттогава и до настоящия момент непълнолетният С. Б. С. живее при баща си, който полага непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието му.

В писмения отговор на исковата молба ответницата не оспорва, че не е заплащала издръжка за детето С. Б. С. след раздялата им с бащата и до влизане в сила на решението на въззивния съд. В писмения отговор на 5 исковата молба ответницата признава, че заплаща определената й издръжка от момента на влизане в сила на решението редовно.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че предявеният иск е допустим и основателен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Текстът на чл.149 от СК предвижда, че издръжка за минало време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.

В конкретния случай, в бракоразводният процес е определена издръжка за непълнолетното дете, която неговата майка да му заплаща занапред и то не от датата на подаване на исковата молба за развод в съда, а от датата на влизане в сила на съдебното решение - от 14.07.2023г. В бракоразводното дело не е претендираната и съответно не е присъдена издръжка за детето С. Б.

С. за минало време на основание чл.149 от СК.

Периодът, за който се претендира издръжка за минало време с настоящата исковата молба, предмет на разглеждане, в случая е по-кратък от едногодишния срок, предвиден в разпоредбата на чл.149 от СК.

Затова настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане.

По съществото му съдът приема следното:

В настоящия казус, безспорно се установи, че ответницата А. Н. С. е майка на непълнолетния С. Б. С. Понастоящем детето е на седемнадесет години, ученик в 12-ти клас. Същият се нуждае от храна, дрехи, обувки, спортни принадлежности, учебни помагала и др. Освен за тях детето има нужда и от средства за разходки и развлечения в свободното време, както и за почивка поне веднъж годишно. При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид, както нуждите на детето, което има право на такава, така и възможностите за нейното плащане от страна на родителя, съгласно общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК. Ал.2 на същия текст предвижда, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. При минимална работна заплата за страната към 2022г. от 710 лева и към 2023г. от 780 лева, минималната издръжка е съответно в размер на 177,50 лева и на 195 лева месечно.