Определение № 680 от 22.02.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 680 гр. Варна, 22.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Мая Недкова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500234 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 9861/05.02.2024г. на Г. Г. И., чрез процесуален представител срещу Разпореждане № 2976 от 22.01.2024г.,постановено по ч. гр. дело № 645/2024г. на Варненски районен съд, с която е ОТХВЪРЛЕНО подаденото от въззивника заявление с вх. № 4876/18.01.2024г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Райънеър Дезигиейтид Къмпани ООД , със седалище и адрес на управление в Ирландия, за сумата от 400 евро (четиристотин евро) представляваща обезщетение по чл.7, §.1, б."б" от Регламент (ЕО) №261/2004 г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г., относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) №295/91, за закъснял полет №FR 5204, излитащ на 20.12.2023г. от София в 06:00 ч. до Дъблин (пристигане в 08:25 ч.), ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането.

В жалбата са изложени съображения относно неправилността и незаконосъобразността на разпореждането, като се оспорва извода на съда , че длъжникът няма представителство или място на дейност на територията на България, доколкото трайно извършваните от него търговски сделки /договори за въздушен превоз/ в България е общоизвестен факт, т.е. покрита е една от хипотезите на „място на стопанска дейност“ по параграф 1 т.5 б. “В“ от ДР на ДОПК. Твърди , че е налице и хипотезата на параграф 1 т.5 б. “В“ от ДР на ДОПК – длъжника защитава правата си пред национални административни органи чрез АД „ Петерка и партньори“ , което е с адрес гр. София , за което представя доказателства. Твърди , че е недопустимо потребител да не може да използва облекчен ред за сезиране на съда с/у чуждестранен търговец, когато се засягат субективните му права.

Претендира отмяна на разпореждането и в зависимост от становището относно компетентността на съда /международна и местна/ или да бъде разпоредено издаване на заповед за изпълнение или делото да бъде препратено пред СРС по правилата на местната подсъдност, установени в ТР на съда на ЕС по дело С-204/08.

1

Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Съдът, като взе предвид законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Пред ВРС е образувано производство по ч. гр. дело № 645/2024г. по заявление с вх. № 4876/18.01.2024г. от Г. Г. И. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „Райънеър Дезигиейтид Активити Къмпани" ООД, със седалище и адрес на управление в Ирландия, за сумата от 400 евро (четиристотин евро) представляваща обезщетение по чл.7, §.1, б."б" от Регламент (ЕО) №261/2004 г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г., относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) №295/91, за закъснял полет №FR 5204, излитащ на 20.12.2023г. от София в 06:00 ч. до Дъблин (пристигане в 08:25 ч.), ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането.

С обжалваното разпореждане съда е ОТХВЪРЛИЛ подаденото от Г. Г. И. заявление вх. №4876/18.01.2024г. по чл.410 ГПК, за издаване на заповед за изпълнение срещу Райънеър Дезигиейтид Активити Къмпани" ООД, със седалище и адрес на управление в Ирландия, с аргумент от чл.411, ал.2, т. 4 и 5 ГПК - липсата на седалище на територията на Република България или място на дейност на територията на Република България.Посочено е ,че съгласно практиката на Съда на ЕС, компетентен да разгледа иска за обезщетение за вреди от забавен полет по Регламент № 261/2004г. е съдът, в чиито район се намира мястото на излитане или на кацане на полета, по избор на ищеца съгл. чл. 7, апр.1, б. „б" от Регламент 1215/2012г., но приложението на така посочената подсъдност по място на излитане или на кацане е възможно в рамките на общия исков процес. Цитирал е практика на ВОС.

Настоящия съдебен състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно чл.410 ал.1 от ГПК, заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд, какъвто е и настоящият случай.

Подаденото от жалбоподателя заявление до ВРС за издаване на заповед за изпълнение отговаря на изискванията на закона по чл.410 от ГПК, както и на чл.127 ал.1 и 3 и чл. 128 т.1 и 2 от ГПК. Изпълнени са реквизитите за подател, длъжник, сума и основание.

Дефинирана е отправената претенция към съда и е надлежно подписано. Представено е доказателство за заплатената държавна такса.Доколкото производството в разглежданата хипотеза е формално , то преценката на местно компетентния съд е сведена единствено до преценка наличността им.

Съгласно изложените в обстоятелствената част на формуляра твърдения /Раздел 9,12/, в случая заявителя обосновава материалноправната си легитимация с договор за превоз /през онлайн платформа на превозвача/ превозвачът се е задължил да превози пътника от летище София до летище Дъблин, т.е. на договор за въздушен превоз и претендира обезщетение на пътник за голямо закъснение по Регламент (EO)№ 261/2004 г. В раздел 7 от заявлението е обосновал местната компетентност на ВРС с нормата на чл.113 от ГПК/ искове на и срещу потребителя/.

За целите на настоящото производство с предмет на иска чл. 4 параграф 3 вр. чл. 7, 2 параграф 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета, компетентността се определя в съответствие с правилата на правото на Общността, което има примат над националното законодателство. Съгласно чл. 7, параграф 1, буква „б", второ тире от Регламент (ЕО) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета, съответстващ на чл. 5, параграф 1, буква „б", второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета (отм.) и задължителното му тълкуване с Решение на СЕС от 09.06.2009 г. по дело С204/08 по преюдициално запитване от Bundesgerichtshof, Германия - Peter Rehder/Air Baltic Corporation, при превоз по въздух на лица от една държава-членка до друга държава-членка, извършен на основание договор, сключен само с една авиокомпания, която е действителният превозвач, компетентният съд да разгледа искане за обезщетение за отмяна или голямо закъснение на полети по този регламент, е съдът, в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на пристигане на самолета – по избор. Съгласно цитираното решение, мястото на излитане и мястото на пристигане на самолета се считат за основно място за предоставяне на услугите, предмет на договор за въздушен транспорт. В мотивите на решението териториалната привръзка е обозначена чрез началната и крайна точка на дестинацията, а не чрез територията на държавата-членка, което следва да се тълкува в смисъл, че същата не се ограничава с дефинирането на международната юрисдикция, а е обвързана с определянето на местно компетентния съд в съответната държава-членка. В случая видно от заявлението, полетът е с направление от летище София до летище Дъблин, Ирландия, поради което искът е местно подсъден в Република България само на Софийски районен съд.

В раздел 7 от заявлението, Г. И. е обосновала местната компетентност на ВРС с нормата на чл.113 от ГПК/ искове на и срещу потребителя/.

В конкретиката на разглеждания казус,адресната регистрация на потребителя не е предвидена като критерий за определяне на подсъдността, поради което следва да се приеме, че общностното право дерогира приложението на чл.113 от ГПК. Нещо повече в чл. 17, т. 3 от РЕО № 1215/2012 компетентност при потребителски спорове изрично е изключена по спорове, произтичащи от договор за транспорт, различен от договор, който в цената си включва предоставянето на комбинация от пътуване и настаняване.

По изложените мотиви, настоящата инстанция приема заявлението за редовно, поради което намира, че не е имало основания за отхвърлянето, а е следвало след преценка на местно компетентния съд, същото да бъде препратено по подсъдност на Районен съд – София по компетентност.

Предвид изложеното, частната жалба е основателна, а обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия по преценка на местната му компетентност за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК съгласно депозираното от жалбоподателя заявление за сумата от 400евро.

Независимо от изхода на делото, в настоящото производство на жалбоподателя разноски не следва да се присъждат, т.к. по него не се разрешава с краен акт материалноправният спор между страните.

Така мотивиран, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 2976 от 22.01.2024г.,постановено по ч. гр. дело № 645/2024г. на Варненски районен съд, с която е ОТХВЪРЛЕНО подаденото от въззивника заявление с вх. № 4876/18.01.2024г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжника Райънеър Дезигиейтид Къмпани ООД , със седалище и адрес на управление в Ирландия, за сумата от 400 евро (четиристотин евро) представляваща обезщетение по чл.7, §.1, б."б" от Регламент (ЕО) №261/2004 г. на ЕП и на Съвета от 11.02.2004г., относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) №295/91, за закъснял полет №FR 5204, излитащ на 20.12.2023г. от София в 06:00 ч. до Дъблин (пристигане в 08:25 ч.), ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането.

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно дадените указания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4