Решение № 169 от 10.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. София, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена А.а

Членове:

Нели С. Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Албена А.а Въззивно гражданско дело № 20231100507215 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 1669 от 06.02.2023 г. СРС, 45 с-в, по гр.д.№ 64317/21 г. е отхвърлил предявения от „С.В.“ АД срещу А. А. Ф. положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че А. А. Ф. дължи на „С.В.“ АД сумата от 7 318,48 лв., представляваща главница за доставени ВиК услуги през периода 01.02.2012 г.-26.01.2021 г. относно водоснабден имот, находящ се в гр.София, жк „*******, с клиентски № ********** със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-01.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 26.07.2021 г. в производството по ч.гр.д.№ 38784/21 г. на СРС, 45 с-в.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „С.В.“ АД с оплаквания, че същото е неправилно, необосновано и постановено при допуснати процесуални нарушения.Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не е доказано количеството на предоставените до имота на ответника услуги, тъй като по делото е изслушана комплексна техническа и счетоводна експертиза, която не е оспорена и която е отговорила и на въпросите, поставени от ответника, въпреки че същият не е внесъл депозит по поставените от него задачи.Твърди, че за периода 16.10.2020 г.-26.01.2021 г. консумацията е отчитана по показанията на 4 бр. водомери, а при липса на осигурен достъп е изчислявана служебно.Съгласно чл.34, ал.10 от Наредба № 4/2004 г. за реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните 1 системи, операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения, по които се отчита и заплаща изразходваното количество вода.Монтажът и поддръжката на индивидуалните водомери в имотите на потребителите са тяхно задължение.Липсата на годни индивидуални водомери обуславя определянето на количеството предоставени услуги на база брой обитатели в съответствие с чл.39, ал.5 и 5 от Наредба № 4/2004 г.При наличие на годни индивидуални водомери, разходът на вода се определя съобразно тях.Твърди, че критерият, по който е начислявано количеството доставяна питейна вода до процесния имот, който не е оспорен от ответника, е ясен.Моли съда да отмени решението и да уважи исковете.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба оспорва същата.Твърди, че по делото не са ангажирани доказателства, че е собственик на имота или титуляр на вещно право на ползване.Твърди, че повече от 10 години не живее в България и че ответникът е открил служебно партида на негово име, макар чл.52 от ОУ да не предвождат такава възможност.Не са представени и доказателства за количеството потребена вода, а част от сумите са погасени по давност.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „С.В.“ АД твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 38784/21 г.

СРС, 45 с-в е разпоредил ответникът А. А. Ф. да му заплати сумата от 7 318,48 лв. за доставена и потребена вода за периода 01.02.2012 г.-26.01.2021 г. със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.С разпореждане на съда на ищеца е указано, че на основание чл.415 ГПК може да предяви иск относно вземането си.Ищецът твърди, че между него и ответника е налице договорно отношение по предоставяне на В и К услуги за имота, представляващ ап.№ 103 в гр.София, жк „*******, като за задълженията, предмет на заповедното производство, в базата данни на дружеството е създадена договорна сметка № 2800042597 към клиентския номер, отнасящ се за имота.Съгласно чл.8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи получаването на ВиК услуги става чрез публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган.За процесния период правоотношенията между страните са регламентирани от ОУ за предоставяне на ВиК услуги за потребителите от оператор „С.В.“ АД, одобрени от КЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ, по силата на които ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за посочения имот и е длъжен да заплаща дължимите суми за ползваните от него услуги в 30-дневен срок от датата на 2 фактуриране.Твърди, че през процесния период съобразно справка на Службата по вписванията ответникът по силата на договор за доброволна делба от 19.10.2011 г. е станал изключителен собственик на имота и е потребител на ВиК услуги, като няма данни след посочената дата да се е разпоредил с имота като не е изпълнил задължението си за уведомяване на ВиК оператора, поради което партидата се води на съделителя Д. А. Ф..Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 7 318,48 лв. за периода 01.02.2012 г.26.01.2021 г. със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на задълженията.

Със заявление вх.№ 21746/01.07.2021 г. „С.В.“ АД е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу А. А. Ф. за процесната сума.На 26.07.2021 г. СРС, 45 с-в, по ч.гр.д.№ 38784/21 г. е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 13.10.2021 г.Исковата молба е подадена на 11.11.2021 г. /в срока по чл.415 ГПК/.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска с твърдения, че не са ангажирани доказателства, че ответникът е титуляр на вещно право на ползване или да е собственик на имот, до който е налице доставка на питейна вода.Твърди, че от повече от 10 години не живее в България, като е оспорил представената справка на АВ-Имотен регистър, както и приложените фактури и дебитно известие.Направил е възражение за погасителна давност за част от вземанията.Твърди, че по делото не са представени доказателства за реално доставеното, ползвано и отчетено количество питейна и отпадъчна вода до имота, не са представени карнети с показания нито на общия, нито на индивидуалните водомери за процесния период.

По делото е представена справка № 7736/05.01.21 г. на Служба по вписванията-гр.София за периода 01.01.1998 г.-05.01.2021 г. за апартамент в гр.София, жк „*******, в която е отразено, че на 19.10.2011 г. е вписан договор за доброволна делба между съделителите Д. А. Ф., М. А.а Ф.а и А. А.

Ф., като последният е посочен за изключителен собственик на имота.

Представено е и решение от 11.12.2020 г. по гр.д.№ 64369/2018 г. на СРС, 54 с-в, с което е отхвърлен предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че Д. А. Ф. дължи на „С.В.“ АД сумата от 1 551,16 лв.-цена за потребена вода за периода 05.11.2014 г.-02.12.2017 г. в имот, находящ се в гр.София, жк „******* със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК-21.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 62,78 лв.обезщетение за забава за периода 06.12.2014 г.-02.12.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.03.2018 г.Липсват данни дали решението е влязло в сила.

Представени са и фактури № 0102542247/11.01.2021 г. и № 3

0103133798/02.02.2021 г. и дебитно известие № 0102542232/11.01.2021 г.

От заключението на приетата по делото ССчЕ на вещото лице В.С., което не е оспорено от страните е установено, че за периода 01.02.2012 г.15.10.2020 г. видно от представените на вещото лице карнети и отчетни форми консумацията на вода е начислявана на база поради липса на узаконен водомер.За периода 16.10.2020 г.-26.01.2021 г. консумацията на вода е отчитана по показанията на 4 бр. водомери, а при липса на осигурен достъп е изчислявана служебно.По счетоводни данни по партида на клиентски № ********** с титуляр А. Ф. са начислени задължения за потребление на вода и ВиК услуги за периода 01.02.2012 г.-26.01.2021 г. на стойност 7 318,48 лв.Няма данни за заплащане на сумите.Счетоводството на ищеца е водено редовно.Дължимата сума за главница за периода 12.11.2018 г.-26.01.2021 г. е 2 214,36 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът намира, че е налице правен интерес от предявяване на установителния иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и същият се явява допустим, тъй като ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.

Предмет на спор между страните е обстоятелството дали ответникът е имал качеството на потребител на ВиК услуги през процесния период, както и размера на реално доставеното количество услуги.

Първоинстанционният съд е приел, че от справката на АВп е установено, че от 19.10.2011 г. ответникът е собственик на процесния имот.За да отхвърли иска съдът е изложил мотиви, че доставянето на количеството ВиК услуги се установява с представяне на документи /карнети/ за отчет на главния водомер на сградата и индивидуалния водомер в съответния имот и техните показания, непредставени по делото.В случаите на самоотчет, какъвто не е установен в случая, следва да се представят резултатите от самоотчета, а в случаите на служебно начисляване поради неосигурен достъп следва да бъде представен съответният протокол за неосигурен достъп, подписан от длъжностното лице и поне от един свидетел, на когото са посочени трите имена, ЕГН и адрес /чл.35, ал.5 от Наредба № 4/.По делото не са представени документи за отчет на водомера за обекта или други доказателства, поради което не може да се направи извод, че ищецът е провел успешно пълно и главно доказване на реално доставеното количество потребена от ответника вода през процесния период.Ищецът не е представил карнети, съдържащи отчети и подпис срещу отчетените показания, протоколи, 4 съставени от длъжностно лице, удостоверяващи неосигурен достъп от абоната за реален отчет, няма данни и за отчитане на показанията на водомера по електронен път.

Настоящият съдебен състав счита, че за периода 16.10.2020 г.-26.01.2021 г. е установен размера на потребеното количество ВиК услуги.Действително по делото не са представени протоколи за неосигурен достъп, но видно от заключението на изготвената ССчЕ през периода 01.02.2012 г.-15.10.2020 г. консумацията на вода е начислявана на база съгласно чл.39, ал.5, т.1 и ал.6 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи поради липсата на узаконен водомер, т.е. поради неизпълнение на задължението на абоната по чл.17, ал.3 от ОУ на „С.В.“ АД /представени в заповедното производство/ да постави индивидуален водомер, а не поради неосигурен достъп на лицето.За периода 16.10.2020 г.-26.01.2021 г. консумацията на вода е отчитана по показанията на 4 броя водомери в съответствие с утвърдените от ДКЕВР цени за процесния период, а при липса на осигурен достъп е изчислявана служебно, като по делото липсват протоколи за неосигурен достъп.Липсата на точни данни за размера на потребеното количество ВиК услуги обаче не е основание за отхвърляне на иска, а за определяне на размера по реда на чл.162 ГПК.

Въззивният съд е длъжен при постановяване на решението да обсъди всички доводи и възражения на страните.С отговора на въззивната жалба ответникът е въвел възражение, че не е собственик или титуляр на вещно право на ползване на процесния имот.Съгласно & 1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги "потребители" са юридически или физически лица-собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги.Според разпоредбата на чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.По делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване на процесния имот.С отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил това обстоятелство.Настоящият съдебен състав счита, че представената справка от Службата по вписванията не представлява 5 титул за придобиване, нито за доказване на собственост върху недвижим имота.По делото не е представен документът за собственост, посочен в извадката-договор за доброволна делба, поради което и при липса на други данни за наличие на вещно право върху процесния имот не може да се приеме за безспорно установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото и качеството на ответника на потребител на ВиК услуги за процесния имот за исковия период.