Решение № 31 от 15.04.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Карлово, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Административно наказателно дело № 20265320200055 по описа за 2026 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.58а и сл. от ЗАНН.

Образувано е по искане на Директора на РДГ- Пловдив за налагане на наказание „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ спрямо Р. Г. М., ЕГН ********** от с. Р., П. обл., ул. ***, за нарушения на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите /ЗГ/.

Административно наказващият орган- Директора на Регионална дирекция по горите- Пловдив, редовно призован се представлява от упълномощен юрисконсулт, който взема становище за основателност на искането. Иска присъждане на разноски

Нарушителят Р. Г. М., редовно призован, явява се лично и с адв. Ш.упълномощен, който взема становище за неоснователност на искането на Директора на РДГ, като излага доводи. Претендира разноски.

Съдът, след като разгледа събраните по делото доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Х. И. и Н. А.- служители на ТП ДГС- Клисура, както и приетите писмени доказателства- разписка за 1 отговорно пазене на вещи, констативен протокол, АУАН, доклади, справка за определяне на стойност, удостоверение за идентичност на имена, наказателно постановление № 65/06.08.2025 г., известие за доставянето му, актови преписки, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 19.01.2026 г. около 18.00 ч. Х. И.- горски стражар при ТП ДГСКлисура и Н. А.- ст. лесничей при ТП ДГС- Клисура при извършване на обход със служебен автомобил, на черен полски път в землището на с. Р., в близост до турските гробища на селото, констатирали, че лицето Р. Г. М. от с. Р. транспортирал с каруца 0,50 пр.куб.м. дърва от дървесен вид елша, немаркирани с контролна горска марка, производствена марка или общинска марка и без документ, доказващ законния им произход- превозен билет.

Горските служители разпоредили на М. да закара каруцата и дървата в сградата на ТП ДГС- Клисура в с. Р., където съставили констативен протокол за установеното, което счели за нарушение на ЗГ и задържали каруцата, конската амуниция и 0,50 пр.куб.м. дърва от дървесен вид елша, измерени в присъствие на М.. Впоследствие задържаните вещи били предадени на отговорно пазене в базата за задържани вещи в Разсадник „З.д.“, гр. Кл. с разписка.

На 21.01.2026 г. М. се явил в сградата на горското стопанство в с. Р., където му бил съставен процесния АУАН , с който било прието, че същият е извършил нарушение на чл.213 ал.1 т.1 и чл.213 ал.1 т.2 от ЗГ, тъй като на 19.01.2026 г. в землището на с. Р., общ. Карлово, по черен полски път е транспортирал на немаркирана дървесина и непридружена с превозен билет доказващ законния й произход, а именно 0,50 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „елша“. АУАН бил предявен и връчен на М., който не направил възражения срещу констатациите в него.

Дървесината била оценена на стойност 12,64 евро с ДДС.

При извършената проверка било установено още, че спрямо М. има влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения по ЗГ, както следва- наказателно постановление № 207 от 26.06.2023 г., наказателно постановление № 188 от 15.06.2023 г., наказателно постановление №291 от 30.11.2023 г., наказателно постановление №19 от 22.04.2024 г., наказателно постановление №126 от 26.07.2024 г.

2

За деяние като процесното спрямо М. /с имена Р. А.М., съгл. приложеното удостоверение за идентичност на имена/ било установено издадено наказателно постановление № 65 от 06.08.2025 г. от Директора на РДГ Пловдив, връчено лично на лицето и влязло в сила на 29.08.2025 г. При това било счетено, че процесният случай се явява извършен в условията на повторност по смисъла на § 1 ал.2 от ДР на ЗАНН, поради което от компетентно длъжностно лице- Директор на РДГ- Пловдив било направено искането за налагане на наказание „Безвъзмезден труд“ спрямо Р. М..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

Искането на Директора на РДГ- Пловдив за налагане на наказание „Безвъзмезден труд“ спрямо Р. М. се явява необосновано, направено при липса на достатъчно събрани доказателства, установяващи извършени нарушения по реда на ЗГ.

Безспорно е установено по делото, както от писмените, така и от гласните доказателства, че служителите на ТП ДГС- Клисура И. и А. са установили Р. М. на черен полски път, до турските гробища на с. Р., намиращи се в землището на селото да транспортира с каруца 0,50 пр.куб.м. дърва от дървесен вид „елша“ на процесната дата. Безспорно дървата са били немаркирани и без документ, установяващ законен произход.

В хода на воденото административно- наказателно производство обаче липсват събрани доказателства относно обстоятелството от къде са добити дървата, при положение, че лицето не е установено в горска територия, а на черен полски път в района на с. Р., до „турските гробища“ на населеното място. Горепосоченото обстоятелство има съществено значение за определяне на приложимия закон, а и на компетентния орган, който следва започне и води административно- наказателно производство при наличните данни за нарушение. От събраните по делото доказателства не се установява деятелността на М. в обхвата на коя нормативна уредба попада- на Закона за горите или на Закона за опазване на селскостопанското имущество. Не е спорно, че горските стражари имат право и в случая са извършили проверка, съобразно правомощията си на лице, транспортиращо дърва. По- нататък обаче, предвид мястото на установяване нарушението- извън горска територия, от значение за определяне на приложимия закон при ангажиране на 3 отговорността му се явява мястото на добиване на дървата, за което са налице и данни по делото- съгласно показанията на св. А., след като е запитан от къде е добил дървата, М. отговорил „някъде около реката“. Съгласно показанията и на двамата разпитани по делото свидетели- служители на ТП ДГС други доказателства в тази насока не са събирани доказателства.

При тези факти, съдът намира, че не е установено по безспорен и категоричен начин, че деятелността на М. представлява нарушения на чл.213 ал.1 т. и т.2 от ЗГ, съгласно която разпоредба се забраняват покупкопродажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на 1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка; и 2. дървесина, непридружена с превозен билет, като съгласно чл.2 ал.3 от ЗГ от обхвата на този закон са изключени паркове и градини в урбанизирани територии; горите и земите в националните паркове и в резерватите; дървета от горскодървесни видове в земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал.1; и площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на републиканските, местните и железните пътища.

По- нататък, разпоредбата на чл.32 ал.1 от ЗОСИ въвежда забрана за отсичането и изкореняването на овощни и горски дървета и на лози в селскостопанските земи и по границите между тях, както и покрай водните течения и пътищата. Според разпоредбите на чл.131б ал.1 и ал.2 от ППЗГ, дървесината, добита извън горския фонд при условията и по реда на ЗОСИ, преди транспортиране се маркира с марка, собственост на общината, на чиято територия е извършен добивът. Марката се изработва по образец, утвърден от ИД на ИАГ. Маркирането се извършва от длъжностно лице, определено от кмета на общината и съгласно ал.2- дървесината, добита извън горския фонд при условията и по реда на ЗОСИ, се транспортира придружена с превозен билет или с писмено удостоверение, издадено от длъжностно лице, определено от кмета на общината. Съгласно чл.40 ал.1 т.1 от ЗОСИ се наказва с глоба от 100 до 500 лв., ако не подлежи на по- тежко наказание, който отсече, унищожи или повреди без разрешение дърво или лоза, опазвани съгласно чл.32-34 от закона.

При това положение и доколкото събраните по делото доказателства не 4 установяват по безспорен и категоричен начин осъществени нарушения на разпоредбата на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ искането на Директора на РДГПловдив за налагане на наказание „Безвъзмезден труд“ спрямо Р. М. се явява необосновано, поради което следва да бъде оставено без уважение, а М. оправдан, съгл. чл.58в ал.1 т.3 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.58в ал.2 от ЗАНН във връзка с чл.20 и чл.21 от ЗАНН следва да се отнемат в полза на държавата 0,50 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „елша“, притежаването на които е забранено, доколкото са немаркирани и са транспортирани без позволително.

Що се отнася до иззетите от нарушителя каруца и конска амуниция, използвани за извършване на нарушението, съгласно разпоредбата на чл.58в ал.2 от ЗАНН с решението си съдът се произнася и за отнемането в полза на държавата на вещите и предметите по чл.20 и чл.21 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.20 от ЗАНН касае вещите, чието притежаване е забранено или принадлежат на дееца и са използвани за извършване на нарушението, или са предмет на нарушението и са негова собственост. В конкретния случай чия собственост са конска амуниция и каруца използвани от нарушителя за извършване на нарушенията по делото не е установено, нито са вещи, чието притежаване е забранено от закона. При това положение иззетите вещи и предмети- каруца и конска амуниция следва да се върнат на М. като правоимащ.

По отношение на направените от страните искания за разноски и при този изход на делото, такива биха се следвали на жалбоподателя, ако по делото бяха налице доказателства да са направени разноски от страната. Такива доказателства липсват. В представения договор за правна защита и съдействие е записано договорено възнаграждение в размер на 200 евро, за които обаче не е отбелязано, че са заплатени. Не е представен списък на разноските. Не са налице и данни за осъществена правна помощ по реда на чл.38 ал.2 вр. ал.1 от Закона за адвокатурата. При това положение искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски не следва да се уважи.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.58в от ЗАНН, съдът РЕШИ:

5

ОПРАВДАВА Р. Г. М., ЕГН ********** от с. Р., П. обл., ул. *** по направеното искане на Директора на РДГ- Пловдив за налагане на наказание „Безвъзмезден труд в полза на обществото“, за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите.

ОТНЕМА в полза на Държавата 0,50 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „елша“.

ВРЪЩА на Р. Г. М., ЕГН ********** иззетите по делото каруца и конска амуниция.

РЕШЕНИЕТО на съда в частта относно разпореждането с иззетите вещи подлежи на обжалване от страните пред Административен съд- Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, а в останалата част не подлежи на обжалване, по аргумент на чл.63а ал.1 от ЗАНН.

МТ

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 6