Решение № 113 от 17.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Велико Търново, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора М. Т. О. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Наказателно дело за възобновяване № 20264000600124 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава 33 от НПК.

Настоящото производство е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане на и.ф. Главен прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 850/2024 г. по описа на ОС-Плевен, отмяна на постановеното по него Решение № 212/28.10.2025 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Изложени са доводи за наличие на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, с наведени твърдения за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон по смисъл на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, за неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и явна несправедливост на наложеното наказание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Великотърновска апелативна прокуратура поддържа предложението по изложените в същото съображения. Пледира да бъде възобновено производството по делото, съответно отменено Решение № 212/28.10.2025 г., постановено по ВНОХД № 852/2024 г. на Пл.ОС, с което е изменена Присъда № 115/14.10.2024 г., постановена по НОХД № 1590/2024 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Осъденият В. З., не се явява и не заема становище, а защитникът му, адв. З. заема становище да бъде отхвърлено искането, като произтичащо от некомпетентен орган.

1

Великотърновският апелативен съд, след като се запозна с искането на и.ф. Главния прокурор и приложеното към него ВНОХД № 852/2024 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, намери за установено следното:

Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд намира за неоснователно направеното от защитника на осъдения възражение за недопустимост на искането за възобновяване по съображения, че е изготвено от некомпетентен орган - към момента на подаване на искането за възобновяване Б. С. не е бил компетентен да подава искания по чл.

420, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателни дела, като изпълняващ функциите Главен прокурор нито лично, нито да делегира функциите на Главен прокурор на заместник - главни прокурори.

Искането за възобновяване е заведено с вх. № 1279/31.03.2026 г. на ГП, изпратено е на Окръжен съд Плевен с писмо от 31.03.2026 г., съответно препратено от Плевенски окръжен съд на Районен съд - гр. Плевен и е заведено с вх. № 10658/06.04.2026 г. в деловодството на Районен съд - гр. Плевен.

С решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 21/16.06.2023 г., т. 1.1., на основание чл. 175, ал. 4, изр. 2 от ЗСВ за изпълняващ функциите "Главен прокурор на Република България" е определен към този момент - заместник на главния прокурор по разследването и директор на Националната следствена служба Б. С., "считано от датата на вземане на решението до встъпване в длъжност на нов Главен прокурор на Република България". Посоченото решение представлява индивидуален административен акт, който е влязъл в сила, като Б. С. е определен да изпълнява функциите на главен прокурор на Република България до встъпване в длъжност на нов Главен прокурор на Република България.

Със ЗИДЗСВ, обн. в ДВ бр. 6/2025 г. и в сила от 21.01.2025 г., е приета нова алинея на чл. 173 от ЗСВ, а именно – алинея 15 на същия този текст от ЗСВ, съобразно която "При предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд се определя временно изпълняващ съответните функции, при спазване на следното условие: едно и също лице няма право да изпълнява съответните функции за срок, по - дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите." В преходните и заключителни разпоредби към ЗИДЗСВ, обн. в ДВ бр. 6/2025 г., не е предвидена разпоредба, указваща дали и по какъв начин нормата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ следва да се прилага и по отношение на заварените случаи на лица, определени преди влизане в сила на този закон, за временно изпълняващи функции на главен прокурор и председател на Върховния административен съд /каквито е имало определени към 21.01.2025 г./. Независимо от непрецизната езикова формулировка на нормата на чл. 173, ал.

15 от ЗСВ, при тълкуването й се налага извод, че адресата на тази норма, натоварен с приложението й, е ВСС, а предвиденото като ограничение условие: едно и също лице да няма право да изпълнява съответните функции за срок, по-дълъг от 6 месеца, без значение дали е имало прекъсвания в изпълнението на функциите, не представлява мандат по 2 смисъла на закона, с изтичането на който ex lege да се прекратяват правомощията на лицата, определени временно да изпълняват функциите на председател на ВКС, председател на ВАС или главен прокурор до избора на титуляри на тези длъжности. В случай, че в решението на ВСС, с което лицата са определени да изпълняват тези функции, не е изрично посочено, че оправомощаването е за срок до шест месеца, прекратяването на правомощията им преди назначаването на нов председател на ВКС, председател на ВАС или Главен прокурор, може да стане само въз основа на друго решение на Висшия съдебен съвет.

В конкретния случай, с горепосоченото решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 21/16.06.2023 г., е определен изпълняващ функциите "Главен прокурор на Република България" и както вече се посочи същото представлява индивидуален административен акт.

След изменението на ЗСВ, обнародвано в ДВ, бр. 6/2025 г. и влизането в сила на разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ, с решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 31/24.09.2025 г., в т. 26.1. е прието за установено, че Б. С. е определен за изпълняващ "функциите главен прокурор на Република България" по силата на влязъл в сила административен акт - решение на ПК на ВСС по протокол № 21/16.06.2023 г., т. 1.1.

В т. 26.2. на същото решение по протокол № 31/24.09.2025 г., прокурорската колегия на ВСС приема за неприложима разпоредбата на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ спрямо възникналото правоотношение по силата на влязлото в сила решение на ПК на ВСС по протокол № 21/16.06.2023 г., т. 1.1.

В т. 26.3. на решението по протокол № 31/24.09.2025 г., ПК на ВСС потвърждава решението на ПК на ВСС по протокол № 21/16.06.2023 г., т. 1.1., с което считано от 16.06.2023 г. Б. С. е определен на основание чл. 175, ал. 4, изр. 2 от ЗСВ, за изпълняващ функциите "Главен прокурор на Република България" до встъпването в длъжност на нов Главен прокурор на Република България.

В т. 26.4. на същото решение, Прокурорската колегия на ВСС отказва да открие административно производство за определяне на нов изпълняващ функциите "Главен прокурор на Република България".

В т. 26.5 на решението на същата колегия на ВСС по протокол № 31/24.09.2025 г. е указано, че решението по т. 26.1, т. 26.2, т. 26.3 и т. 26.4 може да се обжалва в 14-дневен срок пред Върховния административен, съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗСВ. Същото обаче не е обжалвано и е влязло в сила, като до подаването на искането за възобновяване, въз основа на което е образувано настоящото дело – 31.03.2026 г., ВСС не е постановявал решение, по силата на което се прекратяват правомощията на Б. С. като изпълняващ функциите Главен прокурор на Република България.

С решение № 6/07.04.2026 г. по конституционно дело № 2/2026 г., Конституционният съд на Република България е отхвърлил искането на състав на Апелативен съд - Варна за установяване на противоконституционност на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ, приемайки в мотивите 3 си, че "Систематично разпоредбата на алинея 15 на чл. 173 от ЗСВ е част от регламентацията на процедурата за избор на ръководители на върховните органи на съдебната власт, която се организира и провежда от Висшия съдебен съвет“; че "шестмесечния срок, установен в оспорената разпоредба на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ, не е мандат на временно изпълняващия функциите на Главен прокурор, председател на ВКС или на ВАС, тъй като мандат е установен единствено за титулярите на тези длъжности, и то в основния закон - чл. 129, ал.

2 от Конституцията". Отразено е също, че "Целта на въвеждането на срок с оспорената разпоредба е да не се допуска неограничено във времето изпълняване на функциите на главен прокурор, на председател на ВКС или на председател на ВАС от едно и също лице".

По приложението на закона ВСС в рамките на правомощията му, се произнася с решения, представляващи индивидуални административни актове, чиято законосъобразност може да бъде оспорена единствено пред Върховния административен съд, съгласно чл. 36 от ЗСВ. Освен това, изричния отказ на ВСС да разгледа отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт във връзка с прилагането на закона и в частност с прилагането на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ, също подлежи на обжалване пред ВАС, съгласно чл.

197 от АПК.

Проверката за законосъобразността на решенията на Висшия съдебен съвет /Пленум, Съдийска колегия и Прокурорска колегия/, включително и на тези, свързани с приложението на чл. 173, ал. 15 от ЗСВ, е извън компетентността на апелативния съд.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на Великотърновския апелативен съд приема, че след изтичането на шестмесечен срок от влизането в сила на разпоредбата на чл.

173, ал. 15 от ЗСВ /след 21.07.2025 г./, правомощията на изпълняващия функциите на Главен прокурор, не са прекратени ex lege, като същият е разполагал с тези правомощия както към момента на издаването на Заповед РД-07-149/17.03.2026 г., с която е оправомощен заместник на Главния прокурор при ВКП – В. С., да изпълнява правомощията на Главния прокурор на 31.03.2026 г., така и към момента на подаване на искането за възобновяване.

За и.ф. Главен прокурор на Република България, искането за възобновяване е подписано именно от В. С. - заместник на Главния прокурор при ВКП, оправомощена да изпълнява правомощията на Главния прокурор в пълен обем на 31.03.2026 г. със Заповед РД07-149/17.03.2026 г., издадена на основание чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗСВ и Наредба за командировките в страната Б. С. – и.ф. Главен прокурор на Република България. Предвид това и по силата на същата заповед заместника на и.ф. Главен прокурор се явява надлежен орган с пълна представителна власт за периода на заместването му, а именно – 31.03.2026 г., поради което заместникът на и.ф. Главния прокурор вече не действа в рамките на ограничените си правомощия по чл. 139 от ЗСВ, а упражнява същите по силата на извършеното делегиране в случай на отсъствие му, какъвто е и настоящият.

Законът за съдебната власт в коментираната разпоредба на чл. 138, ал. 1, т. 1 от ЗСВ дава право на административния ръководител да организира и ръководи институцията, а в случай на отсъствие или възпрепятстване на титуляра й /и.ф. Главния прокурор/, какъвто е настоящия случай, последният издава заповед за неговото заместване с изрично посочване 4 обема на правомощията му. В цитираната Заповед № РД-07-149/17.03.2026 г. на и.ф. Главния прокурор е отразено изрично и конкретно, че по време на командировката му на дата 31.03.2026 г. ще бъде заместван от В. С. – заместник на Главния прокурор при Върховна касационна прокуратура, като по време на заместването да изпълнява правомощията на Главен прокурор в пълен обем, с изключение на правомощията, свързани с възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията на магистрати и съдебни служители по ЗСВ и КТ. Посоченото изрично в заповедта – „ … да изпълнява правомощията на главен прокурор в пълен обем ...“ означава делегиране на правомощието да подава искания за възобновяване по чл. 420, ал. 1 и чл. 422 от НПК, тъй като същите, представляват част от оперативната прокурорска и процесуална дейност, като изричното изключение в коментираната заповед засяга единствено и само трудовите и служебни правоотношения на магистрати и служители по ЗСВ и Кодекса на труда.

Разпечатката съдържа 36 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/faece5b5-9bb8-46c1-919a-a50052760ecc