Решение № 11851 от 27.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11851 гр. София, 27.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110100075 по описа за 2022 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответницата Е. С. В. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ...., като тя не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни протоколи. Допълва, че ответницата е изпаднала в забава, поради което претендира и обезщетение за забава върху всяка от главниците. Предвид изложеното заявява претенция за сумите, както следва: 1 044,42 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.; 164,66 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 17.03.2021 г.; 38,03 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., както и 6,83 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.03.2018 г. до 17.03.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.03.2021 г., до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело № 17225/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 1 от 01.04.2021 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. С. В. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че същите са недопустими. Оспорва доставянето на твърдяното количество топлинна енергия и ползването на такава в имота при твърдения, че връзката за подаване на топлинна енергия към уредите за отопление е прекъсната преди процесния период, без да е била възстановена. Счита начисление суми за завишени и не отговарящи на действителното количество топлинна енергия. Навежда твърдения за отчитане на потребената топлинна енергия въз основа на показатели от негоден измервателен уред. Навежда довод за изтекла погасителна давност. Пояснява, че с писмено заявление вх. № Г-15899/04.12.2014 г. до ищеца е упражнила правото си на отказ от договора, поради което намира, че не дължи сумите, начислени след 04.12.2014 г. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – ... не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ.

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период/ потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба свързва качеството потребител с правото на собственост или учредено вещно право на ползване, като от значение е реалното ползване на съответния вид енергия. Този извод се налага от изричното разграничаване на хипотезата на учредено вещно право на ползване в законовата дефиниция и определянето на титуляра на същото като потребител на доставяната в имота топлинна енергия. Възприетото в специалния закон разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Ето защо, когато за един имот има и учредено вещно право на ползване, потребител на топлинна енергия не е голият собственик на имота, а титулярът на вещното право, който го упражнява. В случая, от представения в заверен препис нотариален акт № 1, том IV, нот. дело № 543/2012 г. /л. 17-19 от делото/ се установява, че на 12.12.2012 г. Е. С. В. и А. П. Вв са надарили децата си С. А. В. и П. А. В. със собствения си недвижим имот, придобит от тях при условията на съпружеска имуществена общност, представляващ апартамент № 8, находящ се ..., на третия етаж вдясно от стълбището на вх.

А, от пететажна сграда, на ..... и 6,83 % идеални части от общите части на сградата и от дворното място, като видно от отбелязването в него дарителите са запазили в полза на 2 ответницата В. пожизнено и безвъзмездно правото да го ползва. По делото няма данни впоследствие след осъществяване на разпоредителната сделка от 12.12.2012 г. да са се осъществили други юридически факти, довели до погасяване на така учреденото вещно право на ползване върху процесния имот, поради което следва да се приеме, че в качеството си на негов изключителен носител тя се явява и потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди, поради което е и задължено лице за заплащане на продажната цена за доставената и потребена в него такава в рамките на исковия период. В случая, този извод на съда не се опровергава от факта, че със заявление от 04.12.2014 г. ответницата В. е изразила пред ищеца желанието си за преустановяване доставянето на топлинна енергия до него, позовавайки се на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП. Това е така, тъй като като колективна услуга, която ползва всички собственици на обекти в сгради - етажна собственост, доставката на топлинна енергия се урежда от специалния закон – ЗЕ, който изключва прилагането на общите разпоредби на ЗЗД и договорите и ЗЗП, и в частност разпоредбата на чл. 62 от същия. Нещо повече, с оглед данните за заявен отказ от услугата, на който ответницата се позовава, то в настоящия случай не става въпрос и за принудителна доставка, доколкото сградата - етажна собственост е била присъединена към топлопреносната мрежа по инициатива на етажните собственици, като същите са поискали извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, поради което извод за принудителното доставяне на такава в сградата от страна на ищцовото дружество не може да бъде направен.

Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за него задължение за плащане – арг. чл. 62, ал. 2 ЗЗП. Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ /в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г./ изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа, каквото в настоящия случай не се спори да е налице. Поради това не може да става въпрос за приложението на § 1 от ДР на ЗЗП - двата закона /ЗЕ и ЗЗП/ не си противоречат. В тази връзка следва да се има предвид и факта, че по делото няма данни да е налице хипотезата на чл. 153, ал. 2 от ЗЕ за отказ от ползване на топлинна енергия прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие, което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване – арг. ТР № 2/25.05.2017 г. по т. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС.

В допълнение следва да се отбележи, че видно от представените от трето лице – помагач писмени документи ответницата В. е потвърдила качеството си на потребител на топлинна енергия, полагайки подписа си за клиент върху съставяните през процесния период протоколи за отчет, чието авторство тя не е оспорила в хода на процеса, с което конклудентно е признала облигационна си обвързаност с ... по силата на твърдяния договор за продажба на топлинна топлинна енергия по отношение на процесния апартамент № 8, с аб. № 029670.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните правоотношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По делото нито се твърди, нито се доказва ответницата В. да е възразила срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е 3 предложила сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия период тя е била изключителен носител на вещно право на ползване върху процесния апартамент № 8 съдът прави извод, че между нея и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.