Решение № 53 от 18.03.2025, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Бургас, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х. Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Х. Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500457 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 457/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (Комисията), представлявана от държавен инспектор А. В., против решение № 200006/04.07.2024г. по гр.дело № 173/2021г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е отхвърлен искът на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество на стойност 33 000 лв., от С. П. С., представляващо лек автомобил „Мерцедес“, подробно описан и за обявяване за недействителна спрямо Комисията на покупко – продажба на недвижим имот на стойност 8 000 лв. и за отнемането му по реда на ЗОНПИ. При условията на евентуалност, ако вторият иск не бъде уважен, се иска отнемането на сумата от 6 000 лв. – левова равностойност на процесния имот. Навеждат се оплаквания, че съдът неоснователно е отказал да обсъди назначените по делото експертизи предвид направения частичен отказ от иска и на основание т.1 от ТР 4/18.05.2023г. по т.д № 4/2021г. на ОСГК на ВКС, според което не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т.3 от ДР на ЗОНПИ (предишно наименование ЗПКОНПИ) получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума 1 на лицето в края на проверявания период, тъй като при изготвянето на заключенията не е спазено така постановеното разрешение, вследствие на което установеното несъответствие не възлиза на посочените от вещите лица размери. Твърди се, че в нарушение на чл.12 ГПК и на ППВС181952г. съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и от мотивите на решението не може да се установи кое съдът приема за установено от фактическа и правна страна. Съгласно трайната практика на ВКС, конкретно в производствата по чл.153 от ЗОНПИ съдът следва да допусне, събере и да обсъди в решението си всички посочени от страните доказателства, които са от значение за установяване на доходите/приходите и източниците на финансиране, разходите и имуществото и относимия към правния спор размер на несъответствието, съответно законният произход на имуществото. Освен необсъждането на заключенията на съдебните експертизи, доказателствата по делото са селективно анализирани. Липсва извод на съда за стойността на имуществото, доходите (приходите) другите източници на финансиране, разходите на ответниците, който да обоснован на база на приетите по делото доказателства. Допуснатата в съдебно заседание на 07.09.2023г. допълнителна СИЕ е по въпроси на ищеца, изцяло съобразени с тълкувателното решение. Съгласно заключението на вещото лице стойността на несъответствието е в размер на -271 880,78 лв. Въззивникът намира за установено по делото, че за проверявания период ответниците са реализирали доходи в размер на 228 392,38 лв., сумата на разходите им за същия период е в размер на 430 480,20 лв., нетният им доход е на стойност -201 587,82 лв., а наличното в края на проверявания период имущество е в размер от 74 292, 96 лв. и е установено несъответствие на стойност -275 880,78 лв. Намира за неоснователен и довода на съда, че не е установено в производството П. К. да е осъден за престъпленията, за които се твърди, че му е повдигнато обвинение и не е установена причинна връзка между престъпната дейност и придобитото имущество от реализираните доходи от престъпленията. Сочи, че с одобрено от Окръжен съд - Разград споразумение по НОХД № 398/2019г. отв. П. К. е признава повдигнатите му обвинения за престъпления по чл.354а и чл.354в от НК и за престъпление по чл.339, ал.1 от НК. Престъпленията по чл.354а и чл.354в от НК според Комисията, обичайно са свързани с генериране на значителни финансови средства. Излага доводи, че според принципа на пропорционалност на намесата по смисъла на чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧ и въведения правен режим на отнемане на незаконно придобито имущество основен правно релевантен факт е установяването на липса на законни източници на доход за придобиване на конкретно имущество, което не предполага допълнително установяване на причинно – следствена връзка му престъпната дейност на ответника и придобиването на имущество.

Необходимостта от намесата в мирното ползване на притежанията предвидена с въведения от законодателя режим, преследва заложената в закона цел - да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. Представя хронологията на законодателството и сочи, че същите цели за посочени и в решение № 13/13.10.2012г. по к.д № 6/2012г. на КС. Твърди, че 2 наличието на значително несъответствие е нарушение на Конституцията и на данъчните закони в ущърб на гражданите. Притежаването на имущество, за чието придобиване не са установени законни източници на доход, според Комисията, следва да се приеме за обогатяване за сметка на обществото посредством източници, извън регламентираните в закона. Въведеният режим на гражданска конфискация се поддържа, че е в унисон с практиката на ЕСПЧ относно прилагането на чл.1 от Протокол 1 на ЕКЗПЧОС, а презумпцията, че едно имущество е незаконно придобито се извежда от установеното значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ.

Ответната страна, редовно уведомена, не изпраща отговор на въззивната жалба.

По делото е подадена и частна жалба от КОНПИ против определение № 260059/03.10.2024г. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата и за изменение на постановеното по делото решение в частта, с която е осъдена да заплати на ответната страна разноски по делото. Сочи, че при частичното прекратяване на производството поради оттегляне на част от предявения иск Комисията е осъдена за разноските. Твърди се, че неоснователно е отхвърлено възражението и за прекомерност на адвокатското възнаграждение, а от мотивите на съда не е ясно защо съдът приема, че то е съответно на фактическата и правна сложност на производството. По делото са представени два договора за правна помощ за преодоляване на възражението на Комисията, че П. К. и Ц. К. не са материално затруднени лица. Извършените от пълномощника действия по процесуалното им представителство са идентични предвид съществуването на общия правопораждащ факт. Сочи, че договорът за правна помощ между ответниците и адв.Х. е сключен месец и половина преди последното по делото съдебно заседание, пълномощникът е взел участие в едно открито съдебно заседание и не е представила писмени бележки, а единствено молби за издаване на изпълнителни листи за присъденото и възнаграждение, което не съответства на действителната фактическа и правна сложност на производството. Цитира практика на ВКС и решението от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС.

В отговор на частната жалба, подаден от С. П. С., П. В. К. и Ц. В. К. чрез техния пълномощник адв.Х. се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Пояснява се обстоятелството, че П. В. К. и Ц. В. К. не са разполагали със средства за заплащане на процесуално представителство в началото на исковото производство, но не е пречка за заплащане на възнаграждение на пълномощника при сдобиване със средства в хода на процеса. Считат за неоснователно и възражението относно обема на процесуална защита и твърденията,че действията по процесуално представителство на братята са еднакви, поради което не се дължат отделни възнаграждения. Сочи се, че при определяне на дължимото на пълномощника възнаграждение съдът е съобразил фактическата и правна сложност на делото и характеристиките на извършената защита и е съобразил констатациите на ВКС в определение № 2995/13.06.2024г. по ч.гр.дело № 991/2024г. по описа на Четвърто гражданско отделение на ВКС. Настоящият спор е съществено различен от този, разгледан от касационната инстанция и от този, предмет на 3 ч.т.д № 1721/2022г. на ВКС.

Бургаския апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил предявените искове за отнемане в полза на държавата на конкретно имущество на ответниците. За да приеме решението си съдът, въз основа на своя анализ на представените доказателства, достигнал до извод, че установеното несъответствие от 28 895лв. е под законоустановения праг от 150 000лв., не е значително и не обосновава наличието на основание за отнемане на имуществото.

Пред съда са предявени искове на КОНПИ против ответниците, както следва:

На основание чл.144, във вр. с чл.142, ал.2, т.1 от ЗОНПИ се иска от С.

С. с цена на иска 25 000лв. да се отнеме л.а. „Мерцедес“ с дата на първа регистрация 13.10.2006г.

На основание чл.143, т. 2 вр. чл.141 от ЗОНПИ се иска обявяване за недействителен спрямо държавата на договор за продажба, сключен с Нотариален акт № 14 от 20.01.2020г., том І, рег.№ 200, дело № 10/2020г., вписан с Акт № 78, том 1, дело № 64/2010г. на СВ – Несебър, за поземлен имот с идентификатор *** - изоставена орна земя с площ от 1 688 кв.м., в землището на с.К., община Н., местността „С. Плазовец“, при съседни имоти №***; ***; ***; ***; ***, сключен между двамата братя –ответници и да се постанови отнемане на имота (с посочена пазарна стойност от 8 000 лева ) в полза на държавата, а при условията на евентуалност, от продавача да се отнеме заместващата облага в размер на 6 000лв.

Не са спорни по делото предпоставките за образуване на проверката, както и осъждането на проверяваното лице за престъпление от списъка по чл.108, ал.1 от Закона.

Проверката е започнала след уведомление от Окръжна прокуратура – Разград с вх. № УВКПКОНПИ-328/06.03.2019г., в което е посочено, че ответникът П. К. е бил привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.354а, ал.1, пр. 1 и пр. 4 вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.354в, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, попадащи в обхвата на чл.108, ал.1, т.25 от ЗПКОНПИ.

Установено е по делото, че наказателното производство е приключило със споразумение по реда и условията на чл. 381 от НК, съгласно което е прието, че ответникът П. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.354, ал.5 във вр. с ал.3; чл.354в, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, както и състава на чл.339, ал.1 от НК, за това че на 24.02.2019г. без надлежно разрешително е държал високо рисково наркотично вещество – марихуана (коноп, канабис) с тегло от 0. 8407 гр. на стойност 5. 04 лв. – престъпление по чл.354а, ал.5 във вр. с ал.3 от НК; за това, че в периода от 01.12.2018г. до 24.02.2019г. като съизвършител с трети лица е засял и отглеждал 9 бр. растения от рода на конопа в нарушение на установените в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите правила с общо нетно тегло на определена суха листна маса 1 415 грама на стойност 8 4

490 лв. – престъпление по чл.354в, ал.1 от НК; както и за това, че на неустановена дата за времето от 01.12.2018г. до 24.02.2019г. е предал другиму огнестрелно оръжие – 1 брой пушка с дървен приклад и оптически мерник, без номер и отличителни знаци, без да има надлежно разрешително – престъпление по чл.339, ал.1 от НК.

Не се спори, че ответницата и първия ответник са във фактическо съжителство, а двамата ответници са братя.

Не се спори по обема на имуществените права, налични в края на проверявания период.

Спорни са въпросите относно общите размери на доказаните доходи и приходи от законен източник, наличието на несъответствие, както изводите за формиране на несъответствие.