Определение № 31676 от 05.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31676 гр. София, 05.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110120331 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Прроизводството е реда на ГЛАВА XIII

ГПК (положителен установителен иск за собственост)

Гр. Д. № 20331/2023 г. на СРС

Производството е образувано по искова молба от Н. Н. Д., ЕГН **********, гр. София, кв. Симеоново, ул. „............“ № 18, М. П. Д., ЕГН **********, гр. София, кв. Симеоново, ул. „............“ № 18, Д. Н. Б., ЕГН **********, гр. София, кв. Симеоново, ул. „............“ № 18 И А. Н. Д., ЕГН **********, гр. София, кв. Симеоново, ул. .,............. гр. София, ул. „......... представлявано от Веселина Стоилова, с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ЗКИР чл.54, ал.2 ЗКИР, с което да се признае за установено спрямо ответника, че са собственици върху поземлен имот, представляващ нива с площ от 838 кв.м., четвърта категория, находяща се в строителните граници на с. Симеоново, местност „............., представляващ имот № 3, к.л. № 702 от кадастралния план от 1950 г., при съседи и граници по решение на ОСЗГ: имот № 7, имот № 4, имот № 2 и околовръстен път, който имот погрешно не е заснет в сега действащата кадастрална карта и погрешно попада изцяло в имот с идентификатор ........, целият с площ от 5000 кв.м., по действащата кадастрална карта на гр. София, на основание по реституция по реда на ЗСПЗЗ и наследство.

В исковата молба се твърди, че ищците са придобили правото на собственост върху описания имот по силата на наследяване и въз основа на Решение № 6646/31.05.2005 г. на ОСЗГ – Овча купел. Поддържат, че са подали заявление за нанасяне на имота им в кадастъра, но същият не е бил заснет като самостоятелен поземлен имот със собствен идентификационен номер, а е включен в границите на ПИ с идентификатор ........ с площ от 5000 кв.м., чийто собственик – ответното дружество, е подал възражение срещу 1 исканото от ищците изменение и същото е било отказано поради наличие на спор за материално право. Считат, че ответникът не е станал собственик на процесния имот, тъй като го е придобил от лице, което не е притежавало вещни права върху него.

Ответникът оспорва иска, като счита, че издаденото в полза на ищците решение на ОСЗГ му е непротивопоставимо, като същото е издадено от административен орган извън неговат териториална компетентност, а претендираният с исковата молба имот не е идентичен със собствения имот на ответника. Поддържа, че праводателят му се е легитимирал като собственик въз основа на констативен акт за придобИ.е на вещното право по наследство и делба, като ответникът валидно е придобил сосбтвеността върху имот с идентификатор ...................... след обявяване на сключения предварителен договор за окончателен по съдебен ред. Твърди, че впоследствие от придобития имот е обособен ПИ с идентификатор ........ с площ от 5000 кв.м., като при условията на евентуалност навежда възражение за придобИ.е на процесния имот по давност за периода от 2011 година до 2020 г. и в собствена полза.

Съгласно изготвената СТЕ процесният имот представлява площта, защрихована с червено между бекви Б, В, Г, Д, Б от скица, находзяща се на л.462 от делото, том II, и координати, съгласно скица на л.14 от делото, том I.

Гр. д. № 24793/2024 г. на СРС

Първоначално производството е образувано пред СГС под гр. д. № 2308/2024 г., но с определение № 7993/29.03.2023 г. съдът е прекратил производството, тъй като цената на иска е под 50 000 лева и родово компетентен е СРС.

Производството е образувано по искова молба о т „ВЕ.... ЕООД, ЕИК ..........., гр. София, ул. „Г........... срещу Н. Н. Д., ЕГН **********, гр. София, кв. Симеоново, ул. „............“ № 18, М. П. Д., ЕГН **********, гр. София, кв.

Симеоново, ул. „............“ № 18, Д. Н. Б., ЕГН **********, гр. София, кв.

Симеоново, ул. „............“ № 18 И А. Н. Д., ЕГН **********, гр. София, кв.

Симеоново, ул. „............, с която са предявени обективно евентуални съединени положителни установителни искове с правна квалификация, както следва:

1. Главен иск по чл.124, ал.1, ГПК – да бъде признато по отношетие на ответниците, че ищецът е собственик на нива от 838 кв.м., находяща се в строителните граници на с. Симеоново, местност „............к“, представляващ имат № 3, кад. Лист № 702 от кад. План от 1950 г., при граници и съседи: имот № 7, имот № 4, имот № 2 и околовръстен път, който имат се намира изцяло в ПИ с идентификатор ........, гр. София, район „Студентски“, кв. „Малинова долина“, улица „Околовръстен път“, с площ по скица на АГКК от 5 000 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за обществена сграда, комплекс, при съседи по скица: поземлен имот с 2 идентификатор № ......... поземлен имот с идентификатор № ........., поземлен имот с идентификатор № 6........ поземлен имот с идентификатор № ......., образуван след менение на КККР от разделянето на собствения на дружеството поземлен имот с идентификатор № ...................... целият с площ от 11696 кв. м., съгласно скица проект № 15845665/28.07.2022г., на основание уважен иск по чл.19 ЗЗД, т.е. покупко-продажба от р м

2. Евентуален иск - чл.124, ал.1, ГПК вр. чл.79 ЗС – на основание давностно владение, изтекло в полза на ищеца и на неговите праводатели, както следва: в полза на Гергина Манова за периода от 25.02.1983 г. до 2011 г., в полза на наследник по завещание на Гм р м от 2011 г. до 2020 г. и в полза на ищеца от 2021 г.

В исковата молба са изложени твъредния, че съгласно делбен протокол от 1983 г. Гергина Манова получава дял от НИВА, в която попада процесния имот. Твърди се, че през 2011 г. с нотариално завещение същата завещава имота на р м Последният сключва предварителен договор за покупкопродажба на имота, който е обявен за окончателен и решението е влязло в сила на 22.06.2021 г. по гр . д. № 6898/2020г. по описа на СГС, I-3 състав. Твърди се, че ищецът е собственик на основание този договор за покупко-продажба, а при условията на евентуалност на давностно владение, което е изтекло в полза на неговите праводатели и на него от 1983 г.

Исковата молба се намира по гр. д. № 2308/2024 г. по описа на СГС, както и уточнение с вх. № 21182/20.03.2024 г. (л.27-28 от делото на СГС).

Другото уточнение на исковата молба се намира по гр. д. № 24793/2023 г.

Ищецът представя следните писмени доказателства и доказателствени средства: Копие от н.а. № 19, том IV ,рег. № 8792, дело 654/2022, Н.а. за поправка на н.а.

№ 165, том IV, рег. № 9333, дело № 694/2022 г., Решение от 22.06.2021 г. по гр. д. № 6898/2020 г. на СГС, Скица на поземлен имот № 15-77452/31.01.2019 г., Скица на ПИ № 15929900-18.08.2022 г., Предварителен договор от дата 29.06.2020 г., Н.а. за собственост, придобит по наследство № 19, том II, рег. № 4372, дело № 185/2020 г., Решение № 6646/31.05.2005 г. на ОСЗГ – Овча Купел, Удостоверение за наследници на н нв Д..

Моли да бъдат допуснати до разпит трима свидетели, при режим на довеждане.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците Н. Д., М. Д., Д. Б., А. Д., по това дело подават отговор на исковата молба. Ищците правят възражение за недопустимост на това производство. Твърди, че това дело е със същия предмет като другото, като по този начин ищецът се опитва да прескочи преклузията по недоказаното възражение за давност на имота, като предявява нов иск и прави същите доказателствени искания. Позовава се, че ищецът се опитва да санира свои процесуален пропуск, което е недопустимо, нарушение на основните принципи м гражданския процес като равенство на страните, състезателни и диспозитивно начало, тъй като по този иска ищецът ще събира нови доказателства за твърдяната давност, при положение, че по другият иск са събрани. Излага подробни правни съображения защо второто дело следва 3 да се прекрати.

По отношение на основателността на исковете, ответниците ги оспорват.

Оспорват да е налице изтекла давност в полза на ответника и на неговите праводатели., като се позовава на чл.86 ЗС и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Позовава се че от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г. не е могла да тече придобивна давност върху процесния имот, тъй като е бил актуван като общински. Твърди, че протоколът за делба е подправен. Оспорва, че ищецът е собственик на имота, тъй като не е могъл да придобие собствеността от несобственици (оспорва веригата от транслативна сукцесия). Оспорва, че праводателите на ищеца не се представи доказателства за своите реституционни претенции, тъй като имотът е попадал в бивше ТКЗС. Навежда доводи, че скицата, послужила за издаване н.а. 19, том II, рег. № 4372, по дело № 185/2020 г. е невалидна съгласно Решение № 2080 от 16.04.2020 г. на АССГ, адм. дело № 4336/2019 г. Оспорват отразеното в КР, че ищецът е собственик на процесния имот. Оспорва твърдението за давност, тъй като от имота са отчуждение части, според които не може да се придобие по давност.

Моли съда да отхвърли този иск. Претендира разноски.

Представя и моли да бъдат приети следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Молба от Н. Н. Д. per. № 94-Н-5 от 10.01.2009г. на СО, район Витоша; 2. РЕШЕНИЕ № 172 от 26 март 2010 г. на Министерски съвет (МС) за отчуждаване на имоти и части от имоти -частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II -Софийски околовръстен път- южна дъга ", участък от км 44+800 (пътен възел „Младост") до км 44+720; 3. Скица по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ по молба вх. № ВС-07-379/21.04.20Юг. на наследници на н нв Д.; 4.Решение № 7737 от 24.11.201 Ог. на ОСЗ Овча купел; 5. Писмо от НАГ № ДСК-94-А-21/23.02.2011г.; 6. Писмо на СО, район „Студентски" изх. № РА-94-00-225/24.06.2011г.; 7. Молба от А. Н. Д. № ТК-94-А40/13.04.2011г.; 8. Писмо от НАГ № ДСК-24-32/02.05.2011г.; 9. Писмо на Администрацията на Министерски съвет № 2287/11 от 03.11.2011 г.; Ю.Писмо на Областен управител на София област изх.№ 94 А А/16 от 17.05.2012г.; 11.Писмо на Агенция „Пътна инфраструктура" изх. № 94-00-1214/23.08.2012г.; 12. Писмо на Областен управител на София област изх.№ 94АА/16-008 от 14.09.2014г.; 13. Решение № 4591 от 03.07.2014 г. на АССГ, 25-ти състав по адм. дело № 2825/2013г.

Моли да бъдат допуснати до разпит трима свидетели в режим на довеждане.

При условията на евентуалност, ако съдът прецени, че събраните по делото доказателства, не могат да се ползват, моли да се назначи съдебнотехническа експертиза (СТЕ).

Заявяват, че ще се ползват от представените и събрани до сега доказателства.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното от страните, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По развитието на процеса и неговата допустимостт

С определение № 22507/30.05.2024 г. по гр. д. № 20331/2023 г. по описа 4 на СРС, настоящият съдебен състав е съединил гр. д. № 24793/2024 г. към гр. д. № 30331/2023 г. Съдът е приел, че двете дела имат един и същ предмет – ПИ, представляващ площта, защрихована с червено между бекви Б, В, Г, Д, Б от скица, находзяща се на л.462 от делото, том II, и координати, съгласно скица на л.14 от делото, том I.

Двете дела имат едни и същи страни и един и същ предмет. По първото дело ищците твърдят, че са собственици на реституция и наследствена трансмисия, а ответникът прави възражения за придобИ.е на имота чрез покупко-продажба (чл.19 ЗЗД) и давностно владение. Второто дело е заведено от ответника, като в него той предявява искове на същото основание и за същия предмет. Единствената разлика между двете дела е, че по първото има твърдения, че имотът не е нанесен в КК и КР, т.е. искът е за непълнота в КК – чл.54, ал.2 ЗКИР.

Разлика между двата процеса има и в начина на защита. В първото цитирано дело ответникът е направил правоизключващо възражение – придобил имота по силата на чл.19, ал.3 ЗЗД и правопридобиващо – давностно владение. Същите ответинкът е направил като възражение – процесуално средство за защита по основния иск. Докато във второто дело, ответникът – ищец е предял иск – моли от съда със СПН да установи съществуването право.