Решение № 140 от 03.05.2023, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. гр. Червен бряг, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря ВЕСЕЛКА ИВ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20224440100910 по описа за 2022 година на Червенобрежки районен съд – специален регистър на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие

В РС – Червен бряг е постъпила молба на П. Ц. П. с адрес: обл. Плевен, общ. Червен бряг, гр. Червен бряг, ул. „................“ № 70, подадена чрез адв. Ц. Ц. от ПлАК против Д. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. Червен бряг, ул. „................“ № 70 за издаване на заповед за незабавна защита по ЗЗДН. Твърди се, че с П. са съпрузи и същата му е нанесла побой с дръжка на метла на 05.09.2022 г. около 21:00 ч. Прилага се: декларация по чл.9 ал.3 от Закона; адвокатско пълномощно, ведно с договор за правна помощ, медицинско у-е от 16.09.2022 г. и решение от ТЕЛК за сърдечно заболяване, препис от молбата и приложенията и за ответника. Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че срещу молителя е упражнено домашно насилие.

МОЛИТЕЛЯ – редовно призован се явява лично и с адв. Ц. Ц. от ПлАК, който поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

ОТВЕТНИЦАТА – редовно призована не се явява лично, за нея адв. С. Б. от ПлАК. Оспорва изцяло молбата. Изразява становище, че изнесеното в молбата не отговаря на реално случилото се, тъй като самата ответница е била жертва на такова и молбата е отговор на нейната такава. Отрича доверителката й да е извършила каквото и да е деяние спрямо ищеца, което да бъде прието като акт на домашно насилие. Единствения актуален по делото документ за твърдяно домашно насилие на 05.09.2022 г. е медицинското удостоверение с дата 16.09.2022 г., което определя, че същото е съставено за нуждите на настоящото 1 производство и не са налице данни за пряка и непосредствена заплаха за здравето и живота на молителя.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.1 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Искът е допустим. Видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за граждански брак на Община Червен бряг издадено въз основа на Акт за граждански брак № 106/18.10.1981 г. е, че молителя и ответницата са съпрузи. Делото се води между надлежни страни и при наличие на правен интерес – защита срещу действия на домашно насилие на лице от кръга на посочените в чл.3 от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗСДН и следва да бъде разгледана.

С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Разгледана по същество същата е неоснователна. По делото са приложени и приети – Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН; Удостоверение за наследници от 08.12.2021 г. на Община Червен бряг издадено въз основа на Акт за смърт № 0201/04.12.2021 г.; 2 бр. нотариален акт за собственост на недвижим имот; 3 бр. удостоверения за раждане на дете – всички в заверени копия.

По делото като свидетел е разпитана: Велина Кирилова Димитрова – без родство със страните, чийто показания съдът кредитира като правдиви, логични и взаимо свързани със всички събрани по делото писмени доказателства.

Като съобрази представените писмени и гласни доказателства, настоящия съдебен състав приема за установено следното: Страните са в брак повече от 30 години, като през поголямата част съпругата е живяла и работила в чужбина, а едва от около 2-3 години се е прибрала и обитават съвместно жилище на адрес: гр. Червен бряг, ул. „................“ № 70. На 05.09.2022 г. вечерта около 21:00 часа, прибирайки се от работа, при влизане през входната врата на двора им, ответницата видяла съпруга си агресивно настроен, който се приближавал към нея, държал метла с дървена дръжка и го чула как извикал срещу нея:

„Махай се от вкъщи“. В същия момент счупил метлата и започнал да я удря с дървената дръжка по цялото тяло, по главата, по ръцете и по краката. Докато успяла да разбере какво се случва, я хванал за косата и я повалил на земята, като започнал да я дърпа и да я влачи.

Успяла да се отксубне, прескочила оградата и се спасила в съседите. Силно била притеснена за живота и здравето си, понеже съпругът й нееднократно и в предишни периоди е упражнявал физическо насилие спрямо нея. От показанията на св. Велина Кирилова Димитрова (без родство, работодател на молителката) се установява, че на 06.09.22 г., сутринта рано около 08:00 ч., последната я взела да я закара на работа. На 06.09.2022 г. когато я е взела от обичайното място, видяла че е Д. П. е притеснена, със синина и оток на лицето, като й разказала, че вечерта е имала скандал вкъщи и мъжът й нанесъл удари.

Потвърждава, че молителката се чувствала много зле и споделила с нея, че се страхува да се прибере в дома им и не знаела какво да направи.

2

Ищеца по делото не ангажира гласни доказателства, като е приложил Декларация за извършено спрямо него домашно насилие от 19.09.2022 г. – 3 дни след получаване на издадената спрямо него Заповед за незабавна защита № 16/15.09.22 г. по гр.д. № 892/2022 г. по писа на с.с., ведно с писмени доказателства установяващи, че същия страда от хронични сърдечни заболявания. Приложено е и медицинско свидетелство за извършен медицински преглед от 16.09.2022 г. за констатирани кръвонасядания и охлузвания в резки с дължина до 2 см. по дясната мишница твърдяни от него нанесени удари по тялото от страна на молителката.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Производството е по реда на чл. 7 и сл. от ЗЗДН.

Молителя е потърсил защита за упражненото спрямо него от страна на ответницата домашно насилие.

Съгласно чл. 2 от ЗЗСДН “домашно насилие” е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, като текстът очертава и кръга на лицата, които могат да се позовават на извършено насилие спрямо тях и съответно да търсят закрила по реда на този закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗСДН молбата или искането се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие. Така посочения преклузивен срок определя и времевите рамки, в които следва да се ограничи съда при произнасянето си. В конкретния случай, видно от съдържанието на обстоятелствената част на молбата и на декларацията по чл.9 ал.3 от ЗЗДН актът на домашното насилие е бил на 05.09.2022 г., молбата е заведена на 15.09.2022 г. – в преклузивния срок, пред надлежния съд и е допустима.

Ведно с това, с молбата се определя и кръгът на лицата, спрямо които може да се иска предприемането на защитните мерки – чл. 3, т. 1 във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗСДН. Безспорно е, че молителя и ответницата са съпрузи, което ги определя от кръга на лицата, които упражняват и срещу които може да бъде упражнено домашно насилие – чл. 3 от ЗЗДН.

Възприетата от настоящата инстанция фактическа обстановка (изложена погоре в мотивите) изцяло се припокрива с тази, изложена в молбата. От показанията на св.

Велина Кирилова Димитрова (без родство, работодател на молителката) и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, ценени поотделно и заедно в тяхната съвкупност, по несъмнен начин се установява, че около 21:00 часа на 05.09.2022 г. спрямо ответницата е осъществено от молителя акт на домашно насилие - под формата на физическо насилие, изразило се в нанесени удари по ръцете и тялото, вследствие на които на молителката са причинени травми, съгласно описанието, в двора на семейния дом на страните.

От съвкупната преценка на приложените с молбата писмени доказателства и показанията на свидетелката не се установи, че ответницата е причинила насилие на молителя в описания в молбата случай. Установените от показанията на свидетелката факти опровергават изцяло твърденията на молителя изнесени в молбата. Преследваната от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ цел е да защити действителните жертви на домашно насилие, като даде бърза, ефективна и своевременна защита на пострадалите от домашно насилие 3 лица, които са поставени в риск. Съгласно легалната дефиниция в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Физическото домашно насилие от своя страна се изразява в неслучайно физическо посегателство, което може да има множество проявни форми включително и нанасянето на телесни травми. Гореописаните форми на насилие представляват домашно насилие спрямо което ЗЗДН е в състояние да предостави закрила на пострадалите лица. Настоящата инстанция приема, че не е налице акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1, предл. първо, трето и четвърто от ЗЗДН – физическо, психическо или емоционално домашно насилие, извършен от ответника Д. Г. П. с ЕГН ********** на 05.09.2022 г. В процесния случай съдът намира, че не са налице основания да бъде ангажирана отговорността на ответницата по реда на ЗЗДН. При така обсъдените доказателства и направени изводи въз основа на съвкупната им преценка съдът прие за установено, че не се доказа по несъмнен начин твърденият от молителя случай на домашно насилие причинено й от ответницата по молбата, поради което същата се явява недоказана, а от там и неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

По разноските: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с § 1 Заключителните разпоредби и чл.11, ал.3 от Закона за защита срещу домашното насилие молителя следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Червен бряг държавна такса в размер на 25.00 лв., както и претендираните от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250.00 лв. Водим от горното, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на П. Ц. П. с адрес: обл. Плевен, общ. Червен бряг, гр. Червен бряг, ул. „................“ № 70, подадена чрез адв. Ц. Ц. от ПлАК против Д. Г. П. с ЕГН ********** по чл. 7 и сл. от ЗЗДН, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК П. Ц. П. с адрес: обл. Плевен, общ. Червен бряг, гр. Червен бряг, ул. „................“ № 70 да заплати на .

ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН П. Ц. П. с адрес: обл. Плевен, общ. Червен бряг, гр. Червен бряг, ул. „................“ № 70 да заплати на Д. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.

Червен бряг, ул. „................“ № 70 направените по делото съдебни разноски в размер на 250.00 лв.

Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от връчването му пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4