Определение № 323 от 20.07.2022, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Враца, 19.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Росица Ив. Маркова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно гражданско дело № 20221400500128 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. ИЛ. П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. П.Н., срещу определение № 158/23.02.2022 г., постановено по гр.д. № 1481/2021 г. по описа на Районен съд-Мездра, с което на основание чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. е прогласена липсата на международна компетентност на българския съд – Районен съд-Мездра, за разглеждане и произнасяне по иска, с който е сезиран – за възстановяване на родителските права на ищеца по отношение на малолетното дете ПР. П. П., производството по образуваното гражданско дело е прекратено и е указано, че компетентният съд, който следва да разгледа и реши спора е съответният съд на компетентната държава-членка на ЕС – в случая на Федерална Република Германия.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и се иска неговата отмяна от въззивния съд и връщане на делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивникът е посочил, че е баща на детето ПР. П. П., родено на *** г. е гр.***, Германия, а негова майка е Р.Г.Б-К.. Изложил е, че с решението на Районен съд гр.***, постановено на 20.02.2015 г., признато в Република България на основание чл.21 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, той и майката на детето били лишени от родителски права и им е определен режим на лични отношения с малолетната им дъщеря един път на шест месеца. На детето е назначен настойник – служба за деца и юноши в гр.***, където същото е било изведено от семейната си среда и е настанено в приемно семейство.

Посочва се, че а 13.05.2015 г. П. ИЛ. П. е довел детето П.П. в България, като 1 през 2017 г. то е настанено в КСУДС ЦНСТДМ без увреждания 1 – гр.*** със заповед на ДСП – Благоевград, в последствие е настанено с Решение от 21.03.2018 г. на Мездренския районен съд по гр. дело № 144/2018 г. за срок до промяна на обстоятелствата. С Решение № 133/14.06.2019 г. по гр. дело № 449/2019 г.

Мездренският районен съд е постановил настаняване на детето за срок от една година в КСУДУ ЦНСТДБУ-1 – гр.***.

Твърди се, че от 13.05.2015 г. детето П.П. се намира на територията на Република България и в този смисъл неговото постоянно местопребиваване е на територията на Република България. Посочва се, че по делото е приложено като доказателство писмо изх.№ 0604-94П-00-1593/22.07.2021 г. от ДСП-Мездра, с което се уведомява бащата, чрез адвоката му, че от Централния орган на Германия до Централния орган на България – Министерство на правосъдието с позицията на немския орган за закрила на детето, че е съгласен да не настоява за връщане на П.П. в Германия, ако в България бъде установено настойничество над детето, но такова липсва по делото.

Навеждат се доводи, че съгласно чл.8 от Регламента съдилищата на държавачленка на ЕС са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако то има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран /в този смисъл и решение на С. от 16.01.2018 г. по дело № С607/17 г./. Твърди, че в случая е безспорно, че обичайното местопребиваване на детето към момента на сезиране е било в Република България. При тези обстоятелства се посочва, че релевантният момент съгласно чл.8 е този на сезирането, а не последващ такъв, компетентността по силата на Регламент (ЕО) № 2201/2003 е на българския съд и произнасянето от този съд със съдебно решение по спора не е недопустимо. Още повече, че същият съд вече се е произнасял досежно детето, охранявайки неговия интерес. Считат, че в настоящия случай е в интерес на детето то да бъде отглеждано от своите биологични родители и подобна институционализация за продължителен период от време не е в негов интерес. От друга страна се сочи, че именно българските институции са предприели мерки детето да не се връща в Германия, то се е установило трайно в страната и често общува с баща си и неговите роднини.

Отделно от това считат, че компетентността на немския съд е загубена по смисъла на чл.9 от Регламента, който предвижда запазване на компетентност за определен срок. Посочва се, че съгласно чл.10, в случай на неправомерно отвеждане или задържане на дете, съдилищата на държавата-членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди неправомерното отвеждане или задържане, запазват своята компетентност докато детето придобие обичайно пребиваване в друга държава-членка, какъвто е настоящият случай.

В този смисъл счита за неправилно позоваването от РС-Мездра на Регламент /ЕО/2201/13 г. на Съвета доколкото П.П. е лице с българско гражданство и нейното 2 обичайно местопребиваване е на територията на Република България от близо седем години. Счита, че посоченият регламент не следва да се прилага и не е относим към настоящия спор, както и че делото е подсъдно на съда, който е сезирал с исковата си молба с правно основание чл.135, ал.2 във вр. с чл.122 от СК.

Излагат се съображения, че дори и съдът да приеме, че делото следва да се гледа от немския съд, което не е удобно за страните и не е в техен интерес, за такива случаи е предвидено специалната процедура на чл.15 – „Прехвърляне в съд, който е по-подходящ за разглеждане на делото“, като се цитира процесната разпоредба.

При тези доводи се иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият съдебен състав, след като съобрази данните по делото и изложените от районния съд мотиви относно подсъдността на делото, намира следното:

Районен съд-Мездра е бил сезиран с искова молба вх.№ 2433/22.11.2021 г., уточнена с молба вх.№ 18/05.01.022 г., от П. ИЛ. П. от гр.Ботевград срещу детето ПР.

П. П., представлявано от настойника ИВ. С., директор на КСУДС ЦНСТДМ без увреждания 1 – гр.***, с искане да му бъдат възстановени родителските права над малолетното му дете ПР. П. П., родено на *** г. в гр.***, Германия, поради отпадане на основанията за лишаването му от такива.

В обстоятелствената част ищецът е посочил, че е баща на детето ПР. П. П., родено на *** г. в гр.***, Германия, а негова майка е Р.Г.Б-К.. Изложил е, че с решението на Районен съд гр.***, постановено на 20.02.2015 г., признато в Република България на основание чл.21 от Регламент (ЕО) № 2201/2003, той и майката на детето били лишени от родителски права и им е определен режим на лични отношения с малолетната им дъщеря един път на шест месеца. На детето е назначен настойник – служба за деца и юноши в гр.***, където същото е било изведено от семейната си среда и е настанено в приемно семейство.

Посочва се, че а 13.05.2015 г. П. ИЛ. П. е довел детето П.П. в България, като през 2017 г. то е настанено в КСУДС ЦНСТДМ без увреждания 1 – гр.*** със заповед на ДСП – Благоевград, в последствие е настанено с Решение от 21.03.2018 г. на Мездренския районен съд по гр. дело № 144/2018 г. за срок до промяна на обстоятелствата. С Решение № 133/14.06.2019 г. по гр. дело № 449/2019 г.

Мездренският районен съд е постановил настаняване на детето за срок от една година в КСУДУ ЦНСТДБУ-1 – гр.***. И бащата П.П. и майката Р.Б-К. обжалват заповедите на ДСП-Благоевград, но съдът потвърждава заповедите и не уважава волята на родителите, тъй като са родители с компрометирани родителски права.

Излагат се съображения, че съгласно чл.135, ал.2 от СК родителят, който е лишен от родителски права, може да поиска от съда да му възстанови родителските 3 права, ако е отпаднало основанието, поради което е бил лишен от тях. Това означавало противоправното поведение на родителя, създаващо риск за отглеждането и възпитанието на детето, наложило тази мярка, вече да не представлява опасност за упражняването на родителските функции.

Посочва се, че в случая поведението на П.П. като родител според съда в гр.*** е било противоправно и е довело до налагане на най-тежката санкция, а именно лишаване от родителските му права спрямо детето П.П.. Твърди се, че от постановяване на решението на Районния съд в гр.*** до настоящия момент са изминали повече от 5 години, за което време бащата П.П. коренно се е променил, както и обстоятелствата и фактите въз основа на които е постановено това съдебно решение, които не са актуални към настоящия момент. Излагат се подробни съображения относно това, че П.П. разполага с необходимия родителски капацитет и е в състояние да отглежда и възпитава своето малолетно дете – собствено жилище с детска стая и доходи. Същият поддържал постоянна връзка и общувал с детето, както и с възпитателите и социалните работници в КСУДС ЦНСТДМ без увреждания-1, гр.***, откакто детето е настанено там. Опознал е неговите нужди и му е осигурявал всичко необходимо за задоволяване на потребностите му, преминал е и курс за повишаване на родителския капацитет. Твърди се още, че бащата е успял да се промени, да промени порядките си и начина на мислене по отношение възпитанието на децата си и силно желае Преслава да расте в биологичното си семейство. Посочва се, че към настоящия момент ищецът е във фактическа раздяла с майката на детето и затова само той претендира възстановяване на родителските си права. Доказателство за загрижеността му и неговата промяна било и обстоятелството, че той посвещава няколко години от живота си в институционална битка за връщане на детето си, с което демонстрира, че освен интерес към детето има и отговорност да докаже бащинските си способности и да поеме нелекия ангажимент на родителската грижа.

Твърди, че е налице промяна в обстоятелствата, които съдът в гр.***, Германия е взел предвид при постановяване на крайната мярка в защита на непълнолетното дете Преслава, а именно според немските служби родителите са неглижирали възпитанието на детето и нямат необходимия родителски капацитет да се грижат за детето. От друга страна счита, че Германия се е дезинтересирала от съдбата на П.П., неизпълнявайки съдебната повеля и за детето при живи родители, желаещи да се грижа за него, е възникнало риск от ненужна институционализация до навършване на пълнолетие, която може да се отрази негативно на неговото интелектуално и духовно развитие.

При тези доводи е поискано да му бъдат възстановени родителските права върху детето поради отпадане на основанието за лишаването от тях.

В подкрепа на твърденията към исковата молба са представени удостоверение за раждане на ПР. П. П., от което е видно, че детето е родено на *** г. в гр.***, Германия, с майка Р.Г.Б. и баща П. ИЛ. П. и решение на Районен съд гр.***, 4 постановено на 20.02.2015 г., за отнемане на родителски права и назначаване на настойничество на П.П. – Службата за деца и юноши в гр.***. Представено е и съдебно решение № 5518/25.07.2017 г., постановено по гр. дело № 3099/2017 г. по описа на Софийски градски съд, влязло в сила на 25.08.2017 г., с което по молба на Служба за деца и юноши гр.***, Германия и на основание чл.3 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца е разпоредено връщането на детето ПР. П. П. в държавата по обичайното й местопребиваване – Федерална Република Германия, и предаването й на Служба за деца и юноши на гр.***, Германия, от С.Н.И. и М.Д.З., двамата с адрес: ***.

С разпореждане от 01.12.2021 г. по гр.д. № 1481/2021 г. районният съд е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца да посочи надлежен ответник по делото, които са изпълнени в срок и като ответник е конституирано детето П.П., с настойник директорът на КСУДС ЦНСТДМ-гр.*** – ИВ. С..

При извършена повторна служебна проверка по реда на чл.140 ГПК относно редовността на исковата молба и допустимостта на предявения иск, районният съд е констатирал, че производството е недопустимо на основание чл.17 във връзка с чл.8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 поради липса на международна компетентност /в смисъл международна подведомственост/ на българския съд – в частност Районен съд-Мездра, сезиран с иска по чл.135, ал.2 във връзка с чл.122 СК за възстановяване на родителските права на майката върху детето, поради което с обжалваното определение № 158/23.02.2022 г. е прекратил производството по делото и е указал компетентният според него съд да разгледа иска. За да постанови този резултат, районният съд е приел от фактическа страна, че от изложените в исковата молба обстоятелства е изводима търсената защита, а от доказателствата по делото /приложеното решение на СГС/ е ясен международният елемент – обичайното местопребиваване на детето във Федерална Република Германия, включително и към момента, който бил известен служебно и заради постановеното от Районен съд-Мездра решение по гр.д. № 144/2018 г. по описа на същия съд с правно основание чл.28 ЗЗДет. Изяснявайки основанието за прилагане на правото на ЕС, съотв. наличието на трансграничен елемент, понятието обичайно местопребиваване и вземайки предвид установената фактическа обстановка от доказателствата по делото, решаващият състав е обосновал от правна страна крайния си извод с мотивите, че по арг. на чл.9 и чл.10 във връзка с чл.8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. не може да бъде обоснована компетентността на българския съд, защото детето не е правомерно преместено от една в друга държава члена, поради което не може да се приеме, че обичайното му местопребиваване е в Република България. Крайния си извод решаващият състав е мотивирал и с позоваване на чл.16 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, според който след получаване на съобщението за незаконно прехвърляне или задържане на детето по смисъла на чл.3, съдебните или административните органи на 5 договарящата държава, в която детето е било прехвърлено или е било задържано, не разглеждат по същество правото на упражняване на родителските права, освен ако се установи, че детето не следва да бъде върнато по силата на тази конвенция, или че не е подадена молба в разумен срок след получаване на съобщението и на чл.10 от Конвенцията, който провъзгласява принципа на запазване компетентността на съдията в държавата, в която детето е пребивавало постоянно преди неговото отвличане. В допълнение, районният съд се е мотивирал и с текста на чл.85 от КМЧП, според който отношенията между родителите и детето се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното обичайно местопребиваване, а ако нямат такова – от правото на държавата, където е обичайното местопребиваване на детето. При тези мотиви решаващият състав е постановил обжалвания съдебен акт за прекратяване на производството по образуваното пред него гражданско дело.