Определение № 196 от 28.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 196 гр. Ловеч, 28.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20254300500018 по описа за 2025 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против разпореждане № 3456/11.12.2024 г., по ч.гр.д. № 1194/2024 г. на РС Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател против А. А. М. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане, свеждащи се до позовавания и цитати от съдебни актове по дела на национални съдилища, в които се излагат съображения за формалния характер на заповедното производство, изключващ извършената от съда преценка. Поддържа се, че длъжникът е имал възможност за и е направил избор за обезпечаване на задълженията му по договора чрез гарант - съответното юридическо лице, с оглед на което уговорката в чл. 4 от договора за предоставяне на поръчителство отговаряла на изискванията за добросъвестност. Направено е оплакване за неправилност на извода, според който възнаграждението за гаранта следвало да се включи при изчисление на годишния процент на разходите (ГПР). В частната жалба е изведено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 18.12.2024 г., а частната жалба е подадена на 19.12.2024 г., видно от разпечатката от системата за сигурно електронно връчване. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал.

2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1

Със заявлението, по което е образувано производството пред първоинстанционния съд, от заявителя е поискано издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 939,39 лв. – главница, 91,48 лв. – договорна лихва и 223,51 лв. – обезщетение за забава. С разпореждане от 28.11.2024 г. районният съд указал на заявителя да изложи допълнителни фактически твърдения, с които да уточни кога длъжникът е уведомен, че вземанията, произтичащи от договора за кредит, са прехвърлени на заявителя и че той е неговият нов кредитор (цесионер). В указания срок от заявителя е постъпила молба, в която е посочено, че цесията е съобщена на длъжника с уведомително писмо от 05.04.2024 г., връчено на 12.04.2024 г.

С разпореждане № 3456/11.12.2024 г., по ч.гр.д. № 1194/2024 г. на РС Тетевен, състав на същия съд е отхвърлил изцяло заявлението по чл. 410 ГПК.

С обжалваното разпореждане съдът е приел, че заявлението е редовно, но е отхвърлил същото, като е счел, че договорът за кредит и за предоставяне на гаранция са свързани. Приел е, че възнаграждението по договора за гаранция е част от общото задължение на потребителя, при което е постигнато заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Решаващите изводи на районния съд са верни по същество, а обжалванията съдебен акт правилен като краен резултат. При анализ на приложените към заявлението документи и изложените в заявлението твърдения се потвърждават констатациите на заповедния съд относно редовността на заявлението, вкл. изводите за свързаност на двете сделки (договора за заема и за предоставяне на гаранция) и за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Отделно от това, от представените към заявлението документи не се установява легитимацията на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, тъй като дружеството не е ангажирало доказателства, удостоверяващи цедиране на вземанията по договора в негова полза и за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне. Ето защо, районният съд законосъобразно е отхвърлил заявлението, поради което обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3456/11.12.2024 г., по ч.гр.д. № 1194/2024 г. на РС Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател против А. А. М. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2