Решение № 165 от 01.08.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Враца, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров при участието на секретаря Веселка Кр. Николова в присъствието на прокурора Л. Вл. В. като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Гражданско дело № 20231400100158 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1, предложение последно от ЗОДОВ във вр. с 45 и чл.52 от ЗЗД, предявени срещу Прокуратурата на Република България, гр.София, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в резултат на лишаване от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.

В исковата молба ищците Д. К. Й., ЕГН **********, М. Й. със статут на постоянно пребиваваща в РБългария, действащи лично и поотделно и като законни представители на малолетния си син – ищец К. Й., ЕГН **********, всички чрез пълномощника си адв. Р. М.-Х. от АК-Враца, твърдят, че първите двама от тях са съпрузи, а третия ищец е техен син. Поддържат, че с присъда от 17.06.2021 г. по НДОХ № 276/2021г. на Мездренския районен съд първия ищец Д. К. Й. е признат за виновен в извършено на 08.01.2021г. в гр. Мездра престъпление, поради което и на основание чл. 338, ал.3, пр.2, вр. ал.1, вр. чл.

58а, ал.1 и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода ; с въззивно решение № 63/24.06.2022 г. по ВНОХ дело № 195/2022 г. по описа на Врачанския окръжен съд извършеното престъпление е преквалифицирано, изменена е първоначалната присъда, като Д. Й. е осъден за престъпление вече по чл. 338, 1 ал.3, предл.1 вр. с ал.1 от НК, вр. с чл. 54 от НК; към момента същият изтърпява присъда в затворническото общежитие в гр.Бойчиновци, обл.Монтана. Посочват, че на 29 януари 2021 г. втората ищца М. Й. заедно с двете си деца предприема напускане на РБългария временно, но на граничен пункт Калотино се установява, че по предложение на РП - гр.Мездра с вх. № 139/21 г. от 15.01.2021 г. е била издадена Заповед № 369з102 от 15.01.2021 г . на Директора на ОДМВР – Враца, с която е наложена мярка по чл.76, т.9 по ЗБЛД на К. Й. да напуска пределите на България. В предложението на РПМездра до ОД на МВР-Враца е посочено, че е налице нужда от обезпечаване участието на К. Й. в последващи действия в разследването по досъдебното производство, както и липса на нотариално заверена декларация от родителите му с оглед чл.76, т.9 от ЗБЛД. Изтъкват, че такава нотариално заверена декларация за напускане пределите на страната от К. Й. е изготвена и подписана от първия ищец още през 2015 г . Твърдят, че на 14.12.2022 г. втората ищца с детето си К. и по-малката дъщеря С. вече е закупила самолетни билети за полет София-Братислава, за да посетят родителите й в Словакия, че след проверка на чекирания й личен багаж, гранична полиция на летище София констатира отново съществуващата наложена забрана за детето К. да напуска пределите на РБългария, поради наложена мярка по чл.

76, т.9 от ЗБЛД, въпреки че дни преди това майката е получила устен отговор от МВР, че няма забрана. Така са изгубени закупените билети от авиокомпания „RYANAIR", децата са разстроени, че не могат да пътуват по Коледа, а и двамата родители с а стресирани и разстроени от станалото.

Поддържат, че по молба на втората ищц а от 15.12.2022 г. до РП-Враца е отменена наложената забрана по чл.76, т.9 от ЗБЛД за детето К.. Считат, че с предложението на РП-Мездра от 15.01.2021 г. до Директора н а ОД на МВРВраца за налагане принудителна административна мярка - забрана за напускане на страната от малолетното дете К. Й., Прокуратурата на РБългаря е нарушила права на ищеца К. Й. по чл. 5, пар. 2-4 на Конвенцията, конкретно по параграф 3 на чл.5, свързани с лишаването му от свобода, в съответствие с пар.1/с/ от чл.5 на Конвенцията и чл. 2, т. 3 от Протокол № 4 към КЗПЧОС, който е неразделна част от Конвенцията и чл. 13 от Конвенцията . Считат, че е нарушено правото на свободно придвижване на К. Й., закрепено в Протокол 4 от КЗПЧОС. Твърдят, че ОД на МВР-Враца не е имал основание да издаде горецитираната заповед на 15.01.2021 г., на основание чл.76, т.9 от ЗБЛД и наложи адм. мярка на К. Й. да не напуска пределите на РБългария, тъй като правото на К. Й. на свободно придвижване е закрепено в чл. 35, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 33, ал. 1 ЗБЛД, поради което този акт е незаконосъобразен, във вреда на детето, което е довело до претърпени неимуществени вреди от него лично и от родителите му на 29.01.2021 г. и на 14.12.2022 г. Поддържат, че според т. 10 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК претърпените вреди от незаконно действие или акт на администрацията, каквато е ОД на МВР, осъществени по нареждане на орган на следствието или прокуратурата, се 2 преценяват при определяне размера на обезщетението, което се присъжда на основание чл. 2, т. 1 и т. 2 ЗОДВПГ /редакцията от 2001г./.

Молят съда, да осъди Прокуратурата на РБ да заплати:

- на детето К. Й., чрез неговите родители и законни представители Д. К.

Й. и М. Й., сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие акта на ОД МВР-Враца, издаден по предложение на РП-Мездра, изразяващи се в емоционална стресова ситуация на 29.01.2021 г. и на 14.12.2022 г . при забрана да напусне страната и посети баба си и дядо си по майчина линия в Словакия, ведно със законната лихва считано от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане;

- на М. Й. сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, вследствие акта на ОД МВР-Враца, издаден по предложение на РП-Мездра, за забрана детето й К. да напусне на 29.01.2021 г. и н а 14.12.2022 г. страната, изразяващи се в преживян от нея стрес от създадената ситуация на граничен пункт Калотино и на летище София, отрицателни емоции за нея заради К., нервно състояние при изчакване сваляне чекирания багаж от борда на самолета на 14.12.2021 г., ведно със законната лихва считано от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата 193 лв. претърпени имуществени вреди, представляващи стойността на закупените от нея online с картова транзакция от 05.12.2021 г . самолетни билети за полета София-Братислава на 14.12.2022 г. , но не използвани, ведно със законната лихва считано от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане;

- н а Д. К. Й. сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие акта на ОД МВРВраца, издаден по предложение на РП-Мездра, за забрана на детето му К. да напусне на 29.01.2021 г. и н а 14.12.2022г. страната, изразяващи се в стрес, безпокойство, нервност, липса на спокоен сън от невъзможността от затвора да помогне на семейството си, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2021 г., до окончателното изплащане.

При уважаване исковите претенции ищците претендират присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, за оказаната им безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.

Ответникът Прокуратурата на Република България, в писмения отговор по делото, в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва допустимостта на иск овете, предявени от ищците Д. К. Й. и М. Й., тъй като иска за неимуществени вреди има строго личен характер и надлежен ищец е само лицето, което пряко е претърпяло тези вреди, а в случая адресат на принудителната административна мярка, ограничила правото му на свободно придвиждане, е само малолетното дете, поради което само то би могло да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че в исковата молба не са описани актове, действия или бездействия, извършени спрямо неговите родители, които да са нарушили правото им на свободно придвижване или 3 други техни права, защитени от Конвенцията или протоколите към нея, за да се приеме, че същите са активно легитимирани да предявят иск по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. В случай, че съдът приеме исковете за допустими, счита същите за изцяло неоснователни. Поддържа, че доколкото от заповед та, издадена от директора на ОД на МВР-Враца на основание чл. 76, т. 9 ЗБ ЛД, са причинени вреди, те са причинени от административен акт, издаден от административен орган и отговорността за тях може да бъде реализирана по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ спрямо органа, издал незаконосъобразния акт - в случая това би трябвало да е министъра на вътрешните работи или упълномощеното от него длъжностно лице по чл. 78 ЗБЛД. С оглед на това Прокуратурата на РБ не е материално легитимирана да отговаря за претендираните увреждания, тъй като не е страна в материалното правоотношение, от което се твърди, че произтичат вредите за ищците. Посочва, че искът за обезщетение може да бъде предявен едва след отмяна на административния акт по съответния ред, като резултат от упражнено право на обжалване, при което е установено неговата незаконосъобразност, в каквато насока твърдения в исковата молба няма и не се сочат доказателства; напротив, твърди се, че административния акт е отменен от издалия го административен орган поради отпадане на основанието за издаването, а не поради обжалване, което е допълнителен аргумент за неоснователност на исковете. Изтъква, че прокурорът не налага самата административна мярка по чл. 76, т. 9 ЗБЛД, а може само да поиска от компетентния административен орган да наложи такава мярка, че този орган не е обвързан от предложението на прокурора, поради което същото не може пряко да повлияе върху налагането на принудителната административна мярка и оттам да доведе до отговорност на прокуратурата за вреди от тази мярка. Оспорва също предявените искове и по отношение на техния размер , като силно завишени и несъобразени с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, с установените от съдебната практика критерии за справедливост, както и със стандарта на живот и обществено-икономическите условия в страната.

Поради неоснователност на исковете за обезщетение, счита за неоснователни и исковете за присъждане на законна лихва , като твърди, че началният момент на дължимост на лихвата за първото увреждане е 29.01.2021 г., когато ищците за първи път са узнали за заповедта и са претърпели вреди от нея; в периода от тази дата до 14.12.2022 г. те не са търпели вреди, доколкото не са имали желание или необходимост детето да напусне страната и не са могли да ги реализират, поради наложеното ограничение.

В първото съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, правят уточнение в исковата молба като твърдят, че в случая се касае за лишаване от свобода, за свободно придвижване на малолетния К. Й. и сочат, че с оглед всички обстоятелства правното основание на исковете не е чл. 2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, а чл. 2, ал.1, т.1, изречение последно от ЗОДОВ.

В заседанието по същество ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявените искове и молят съда да ги уважи в предявените размери, като в 4 писмена защита по делото излагат подробни съображения; прокуратурата, чрез своя представител, оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено следното:

По делото е изискано от Районен съд - гр. Мездра и е приложено в неговата цялост НОХД № 276/2021г. по описа на съда, ведно с приложеното към него Сл.Д. № 3/2021 год. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - гр. Враца (преписка № 139/2021 год. по описа на Районна прокуратура - гр. Враца).

От материалите по това производство, както и от приложените към настоящото дело писмени доказателства, се установява следното:

С присъда от 17.06.2021 г . по НДОХ № 276/2021г. на Мездренския районен съд първият ищец Д. К. Й. е признат за виновен в това, че на 08.01.2021г. в гр. Мездра, в дом, находящ се на ул. "***" ***, като е държал огнестрелни оръжия и боеприпаси (изброени и описани в присъдата), в нарушение на разпоредбите на чл. 59, ал.1 и чл.98, ал.1 и 2 от ЗОБВВПИ, като не е взел необходимите мерки за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби и инструкции, допуснал е достъп на други лица до оръжията и не е предприел мерки за недопускане на злополуки и наранявания при употребата им, не ги е съхранявал в метална каса, неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващо устройство или в отделно помещение с врата със секретни и заключващи се устройства и входна метална врата, от което деяние е последвала смъртта на едно лице малолетния Т. Б. Т. , б.ж. на гр. Мездра, като не е искал и не е допускал това и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 338, ал.3, пр.2, вр. ал.1, вр. чл. 58а, ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода, при първоначален "общ" режим на изтърпяване, съгласно чл. 57, ал.1, т.3 ЗИНЗС.