Определение № 18385 от 17.05.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18385 гр. София, 17.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110106158 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. № 72751/09.03.2026 г., от П. А. П., ЕГН: **********, с адрес: град София, ж.к. О* срещу „К*“ ЕАД с ЕИК *, с адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „В* (сграда А), ет. 4, Б* с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК, с който се иска да се обяви за недействителен Договор за потребителски кредит № 2953418 от 08.04.2024 г., сключен между К*“ ЕАД с ЕИК *и П. А. П., ЕГН: **********, на основание чл.10а, ал.1, чл.11, ал.1, т.10-11, чл.19 ЗПК.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, е сключен договор за потребителски кредит. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.22 ЗПК. С пакета от застраховка, гаранцията, обезпечението се нарушава размера на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.9-12 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Твърди, че уговорената лихва противоречи на добрите нрави и закона. Твърди, че не е предоставил обезпечение.

Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира разноски.

Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства: .СЕФ и погасителен план към договор за кредит № 2953418 от 08.04.2024 г.; 2. Застрахователен сертификат и ОУ към договор за кредит № 2953418 от 08.04.2024 г.; 3. Удостоверение от 08.04.2024г за погасен договор за потребителски кредит CN 2840426/21.09.2023 г

Моли съда да основание чл.190 ГПК да задължи ответника да представи по делото договор за кредит № 2953418 от 08.04.2024г и договор за потребителски кредит CN2840426/21.09.2023 г в едно с договор за предоставяне на гаранция към тях и справка за усвоените по тях заемни суми и извършените плащания.

В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор. Не оспорва 1 наличието на процесния договор с посочените клаузи, наличието на неустойка и договор за поръчителство с трето лице. Твърди, че договорът е индивидуално сключен. Позовава се на Решение № 1301/05.02.2026 г. по адм. д. № 11835/2025 г. на ВАС, с което е прието, че неустойката не е разход по кредита, тъй като не е задължително условия за сключване на кредита, възникването му зависило от поведението на кредитополучателя, а не от волята на кредитора. Цитира ВАС, че към момента на подписване на договора не е известно на кредитодателя е не е било дължимо в полза на трето лице, различно от кредитодателя. Твърди, че обезпечението не е задължително условие за усвояването му. Твърди, че договорът за поръчителство не е дължим към ответника.

Моли съда да отхвърли иска. Оспорва да са налице предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като било прекомерно. Претендира разноски.

Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства: Препис от решение № 1301/05.02.2026 г. по адм. д. № 11835/2025 г. на ВАС.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява адв. С. М., от АК – Пловдив, със съдебен адрес: гр. П* електронен адрес: [email protected], която представителна власт важи за всички инстанции (л. 6 от делото).

Ответниците се представляват от юрисконсулти на основание чл.30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро – 3058.92 евро.

Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им 2 съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Дължимата държавна такса за иска е 122.36 евро.

ИМ е подадена по реда на чл.73, ал.3 ГПК, поради което държавната такса е в размер на 104.00 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л. …. от делото).

По редовността на исковата молба и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, съдът приема, че следва да бъде изготвен проект за доклад на делото.

Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК

С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са представени по делото и на които страните се позовават.

Следва да се укаже на ответниците, че не сочат доказателства, че договорът е индивидуално сключен, на основание чл.146, ал.2 ГПК.

По доказателствата

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени доказателства и доказателствени средства.

Съдът приема, че искането по чл.190 ГПК е неоснователно. Ищецът е този, който се позовава на сключения договор. Негова е тежестта да докаже наличието на такъв договор и наличието на съответните пороци. Ето защо е недопустимо да се използват процесуални инструменти, а именно силата на съда, за да може ищецът да представи нещо, което следва да се намира у него и той да докаже. Така се обръща тежестта на доказване. В този смисъл уважаването на чл.190 ГПК ще доведе до неравнопоставеност между страните.

По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)

Съдът служебно установи, че за решаване на делото са необходими специални знания от областта на счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:

Каква е главницата по кредита.

Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил сумата по заема. Кой е получил главницата по кредита.

3.

Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно 1.

2.

3 описаното по договор. В уговорения ГПР включено ли е възнаграждението за поръчител и застраховката.

4.

Ответникът предоставил ли е обезпечение на заема

5.

Ответникът предоставил ли е обезпечение на заема. Какво е възнаграждението за поръчителство и размера на застраховката?

6.

Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи възнаграждението за поръчител и застраховката..

7.

Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена с ПМС към 08.04.2024 г., както и какъв е нейният петкратен размер.

8.

Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се включва възнаграждението за поръчител и застраховката..

9.

Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит. Да се опише по месеци и дати спрямо първия кредит и втория кредит. Каква сума ищецът е платил по двата договора спрямо първия и втория ответник и по двата договор по отделно и общо.

10.

Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се изчисли на основа главница без да се включи възнаграждението за поръчител и застраховката.

11.

Каква сума ищецът е платил по възнаграждението за поръчител и застраховката и кога

12.

Да са направят изчисленията, като се вземе предвид, че от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. законна лихва за забава не се начислява, съгласно чл.6 ЗМДВИП Експертизата отговаря на въпроси по основателността на иска, поради което депозитът следва да бъде възложен на ищеца, на основание чл.160 ГПК.