Решение № 34 от 02.03.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Свищов, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т.Б.С. при участието на секретаря А.Е.А като разгледа докладваното от Т.Б.С. Гражданско дело № 20254150100699 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД.

Ищцата А. И. Д., чрез адв. А. А. от АК Пазарджик твърди в исковата молба, че е страна по договор за потребителски кредит № **, сключен на 5.10.2017г. с ответника „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „**“ № 52-54. По силата на процесния договор, в качеството й на кредитополучател, получила потребителски кредит в размер на 2500 лева, при срок на изплащане 14 месеца и крайна дата 5.12.2018г.

Навежда твърдения, че на основание чл.7.1 от договора към размер на кредита била включена и застрахователна премия в размер на 115,50 лева, както и такса за оценка на риска- 328,00лева и така общият размер на кредита възлизал на 3061,31 лева. ГЛП бил определен на 21,25 % (чл.9.1), ГПР на 49,56% (чл.10), без да били упоменати кои разходи и допускания влизат в ГПР.

Така общата дължима сума по кредита била в размер на 3483,33 лева. Посочва, че представения погасителен план включвал информация само за главницата, но не и за застрахователната премия, както и че застрахователната премия била преведена директно за застрахователя Cardif Assurance Vie SA, регистрирана във

Франция, лиценз

№5020054, чрез

Кардиф

1

Животозастраховане, клон България и Cardif Assurance Risque Divers SA, регистрирана във Франция Лиценз №**, чрез Кардиф Общо застраховане, клон България.

Ищцата твърди, че е правила плащания по договора в размер на 3622,84 лева.

Излага аргументи, че договора за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК и същият следвало да се обяви за недействителен, тъй като ответникът неправилно е включил в общия размер на кредита размера на застрахователната премия, тъй като същата се явявала разход по договора. Твърди, че по този начин ответното дружество е заобиколило изискванията на закона да посочи реалните разходи по договора, посочил е по-нисък ГПР от реалния в договора и е начислил върху тези разходи допълнителна лихва. Видно било от договора, че застраховка била задължителна (изначално инкорпорирана в общия размер на кредита - чл. 7.1.) за получаване на паричните средства. Включване на застрахователната премия към главницата по договора имало за резултат увеличаване на общия размер на този дълг, както и увеличаване на размера на дължимата лихва. Цитира практика в тази насока.

Ищцата твърди, че е направила плащания по кредита в общ размер на 3622,84 лева, но предвид недействителността на договора за потребителски кредит по изложените по - горе съображения, получената сума над размера на отпуснатия кредит от 2500 лева, а именно сумата 1122,84 лева / в това число и 328,00 лева-такса оценка на риска/ ответникът бил получил при липса на основание, поради което бил длъжен да я върне. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да й заплати сумата от 1122,84 лева, тъй като договорът за потребителски кредит е недействителен и сумата се явява надплатено, което се дължи при липса на основание. В хода на устните състезания не се явява и не се представлява. Представя писмено молба- становище, с което поддържа изложеното в исковата молба.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК **, чрез пълномощника юрисконсулт К.З., в който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът 2 твърди, че ГПР е изчислен и отразен в договора обективно и съобразно законовите изисквания. Счита, че методът по който е изчислен ГПР и кои разходи са включени при изчисляването му, било предмет на регулация на чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗПК и тази информация се съдържала в самия закон, поради което кредиторът нямал задължение да я предоставя на потребителя.

Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че застрахователна премия следвало да бъде включена в ГПР, тъй като допълнителната услуга застраховка не била задължително условие за сключване на договора, следователно тя не е разход по кредита. Сочи, че потребителят можел по всяко време да се откаже от сключената застраховка. Излага, че стойността на застрахователната премия била заплатена от кредитора на застрахователя, което било видно от договора за кредит съгласно чл. 7.2.3 от същия, поради което е елемент от главницата по кредита.

Наведеното от ищцата възражение, че процесният договор е в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК, а именно, че с представения погасителен план се установявало единствено броят, размерът и падежите на всяка погасителна вноска без да се посочи каква част от главницата, лихвата и застраховката се погасявали, ответникът намира за неоснователно, тъй като счита, че разбивката в погасителния план давала ясна информация на потребителя каква част от дълга се погасява с внасянето на съответната вноска. Представя справка, от която е видно извършените плащания от ищцата, във връзка с процесния договор, в общ размер на 3624,96 лева, от които 3061,31 лева-главница, 422,02 лева-договорна лихва и 141,63 леванаказателна лихва. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В хода по същество не взема становище.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № **, сключен на 5.10.2017г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и А. И. Д. ответното дружество „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД се задължило да предостави на ищцата потребителски кредит, в размер на 2 500 лева. В чл. 19 било договорено, че потребителят по свое желание можел да сключи някоя от застраховките, или 3 да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на самия договор. Посочено е също, че в случаите, когато потребителят е сключил някоя от застраховките частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждала от кредитора директно по банковата сметка на съответния застрахователя, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора - чл. 7.2.2 от договора. В искането за откриване на договорни отношения кредитополучателят е декларирал избора на допълнителната услуга – застраховка. В изпълнение на което й били отпуснат кредит в размер на 2500 лева, като към главницата отпусната като кредит били включени застраховка Комбо живот 115,50 лева и застраховка Комбо безработица в размер на 117,81 лева, еднократна такса оценка на риска в размер на 328,00 лева, предвид заявеното й желание в искането декларация, като общ размер на кредита е посочена сумата от 3061,31 лева, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 21.25%, с размер на погасителната вноска 248,81 лева, ГПР 49.56%, като първото плащане е на 5.11.2017 г., при общо четиринадесет месечни погасителни вноски. Като срок на договора е посочено 5.12.2018г., обща сума за плащане 3483,34 лева. Не се спори, че ищцата е усвоила сумата от 2500 лева от която сума била предвидена и еднократна такса за оценка на риска в размер на 328 лева, която се удържала от предоставените средства.

Представено е застрахователно удостоверение № **2017 по групова полица № ** и Групова застрахователна полица №**, в което се описани условия на застрахователното покритие.

Представени са вносни бележки за заплатени суми в общ размер на 3622,84 лева по процесния договор от ищцата.

Със справка за извършените погасявания по договора за потребителски кредит ответникът признава, че ищцата е заплатила по договора за потребителски кредит главница в размер на 3061,31 лева, договорна лихва в размер на 422,02 лева и наказателна лихва в размер на 141,63 лева или в общ размер на 3624,96 лева.

4

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът счита, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата сумата 1122,84 лева- представляваща платена без основание сума по недействителен договор за потребителски кредит № **, сключен на 5.10.2017г. между ищцата А. Д. и ответника „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД с ЕИК **, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП е основателен по следните съображения.

За да се уважи предявеният иск ищецът следваше да докаже сключването на договора и заплащането на съответната сума. В тежест на ответника беше възложено с определение на съда от 5.01.2026г. да докаже, че сключеният договор отговаря на законовите изисквания.

Не е спорно между страните, че между тях е възникнало облигационно отношение въз основа на подписан на 5.10.2017г. договор за потребителски кредит № **. По силата на договора на ищеца бил предоставен кредит в размер на 2500 лева, от която сума била приспадната сума в размер на 328 лева – еднократна такса за оценка на риска, като страните договорили и размер на застрахователни премии по застраховки Комбо Живот в размер на 115,50 лева и сумата за застраховка Комбо безработица в размер на 117,81 лева. Ищцата представя вносни бележки за извършените плащания в общ размер на 3622,84 лева, което обстоятелство не се оспорва от ответното дружество. Спорният по делото въпрос е дали е действителен договора за кредит, сключен между страните, съгласно императива на чл. 22 ЗПК, съответно дали отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.11 от ЗПК.

Процесният договор по своята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което за него са приложими разпоредбите на посочения нормативен акт. Съгласно чл. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, което условие съдът намира, че в процесния договор не е изпълнено. Видно от текстовете и на договора не е ясно дали уговорените застрахователни премии, са взети предвид при определяне на размера на ГПР. Ответникът отрича да са включени, тъй като същите не представлявали част от общите разходи по кредита, т.е. не трябвало 5 да бъдат включвани при изчислението на ГПР. Навежда, че застраховките не били задължително условие за сключване на договора и че ищцата сама по свое желание ги е сключила, но в производството по делото не се представиха никакви писмени доказателства, от които да е видно договаряла ли е с ответното дружество ищцата сключването или несключването на застраховка Комбо-Живот, застраховка Комбо-Безработица, не са представени документи, от които да е видно, че ищцата е уведомена за сумите, които следва да плати по процесните застраховки, както и сумата за такса Оценка на риска, а Представената преддоговорна информация за застраховка Живот, безработица/хоспитализация, както и програмите и потвърждение за приемане и съгласи са на шрифт под 8. Видно от договора за потребителски кредит № **/5.10.2017г., посоченият в чл. 10 ГПР е определен в размер на 49,56 % като абсолютна процентна стойност, като не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите, освен цифрово изражение следва да отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя", са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Целта на посочената разпоредба от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи осведомен и икономически обоснован избор дали да сключи договора. В настоящия случай, това не е изпълнено, тъй като не се установява по никакъв начин на кредитополучателя да е предоставена възможност да договаря с кредитора сключването на 6 застраховките, както и размера на еднократната такса. Банката автоматично е включила към предоставената сума сумите по двете застраховки, както и еднократната такса за оценка на риска. Вкарването на тези суми към главницата води до съответното изменение, както на договорната лихва, така и на ГПР. В самия погасителен план в договора липсва посочване каква е погасителната вноска за главница, застраховка, такса и договорна лихва. Чрез включването на сумите за двете застраховки и таксата за оценка на риска в главницата, „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е начислявала както лихва, а съответно и ГПР в размери несъответстващи на посочените в договора. Невключване на застрахователните премии и еднократната оценка на риска като разход по договор за потребителски кредит №**/5.10.2017г., каквито са по смисъла на закона, съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а не като част от главницата, независимо, че така са посочени в договорите, което не се спори от ответника, е нарушение на императивните разпоредби на закона. При сключването на процесния договор за потребителски кредит чрез предвиждане на застрахователни премии и еднократната такса като част от главницата по кредита, платима разсрочено с дължимите месечни вноски, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита, в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 10а ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Клаузите на договора за потребителски кредит трябва да са ясни и разбираеми не само от граматическа гледна точка, но и да дават възможност на потребителя да предвиди икономическите последици от сключване на договора. Поради липсата на яснота относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, се препятства възможността на потребителя да прецени дали да сключи договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора, заложено в чл.