Решение № 1573 от 07.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1573 гр. Варна, 07.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20223100501017 по описа за 2022 година

Настоящото производство е образувано по въззивни жалби срещу решение № 575/07.03.2022г., постановено по гр.д. № 1363/2021г. по описа на ВРС, както следва:

1.Жалба вх. № 17312/15.03.2022г. от Л. Й. А., чрез пълномощник адв.М.К. -ВАК срещу посоченото решение в частта, с която е определен режим на лични контакти между детето М., ЕГН ********** и бащата П. В. П., до навършване на тригодишна възраст и след навършването на тригодишна възраст на детето, подробно описан в решението. В жалбата се излага, че решението в посочените части е неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че съдът не е обсъдил в цялост и взаимосвързаност доказателствата по делото и не е отчетен интереса на детето. При определяне на режима, съдът е взел под внимание единствено приетото по делото заключение на СПЕ, като не е обсъдил и преценил изложените в приетия по делото социален доклад констатации. Необосновано и в противоречие на данните по делото, че бащата е виждал детето през цялото време на раздялата между родителите, съдът е приел, че майката е възпрепятствала контактите им. Твърди се, че определеният от съда режим на лични отношения е довел до задълбочаване на споровете между родителите и се е отразил негативно върху детето- наложило се е медикаментозно лечение, след констатирани от психиатър поведенчески промени. С определения режим на лични отношения, на практика съдът е постановил съвместно упражняване на родителските права, без да е налице съгласие между родителите за това, в противоречие с даденото разрешение в ТР №1/2016г., като интересът на детето не само е останал незащитен, но осъществяването на режима е довело до страдание на детето, наложило лечение. Не е съобразено и правото на майката на свободно време и свободна комуникация с детето и на нормален живот, тъй като в режима няма 10 последователни дни, в които майката да може да отсъства или пътува извън града с детето, без да се наруши режима на контакт на детето с бащата. Съдът не е извършил анализ на родителските и възпитателските качества на родителите, техния морален облик, проявените грижи и отношение към детето, възрастта на детето. Не са обсъдени доказателствата, от които се установява, че веднага след раждането на детето, бащата се е дезинтересирал от него. Твърди също, че предвид ниската си възраст, детето не може да вербализира какво изпитва и как се чувства, както и, че поради начинът на вземането му от бащата при осъществяване на режима за контакти, то е некомуникативно, не си 1 играе, не се храни, сънят му е накъсан от плач и писъци. По изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на решението в обжалваната част и определяне на режим на лични контакти както следва: до навършване на 4 години от детето, бащата да го взема всяка първа и трета седмица от месеца събота и неделя от 10 до 14 часа, всяка година на 26.12. и 01.01. от 10 до 14 ч.; на Великден – на втория ден от великденските празници от 10 до 14 часа; след навършване на 4 години до навършване на 6 години: на 26.12. и 01.01. от 10 до19 часа; за Великден – на втория ден от празниците от 10 до 19 часа и всеки ден за периодите 02.06.- 06.06. и 05.09.-10.09 от 10 до 19 часа; след навършване на 6 годишна възраст- всяка първа и трето седмица от месеца от 10 ч. в събота до 16 часа в неделя с преспиване, както и за Коледа от 10ч. на 26.12. до 16 ч. на 29.12. и от 10 ч. на 01.01. до 16ч. на 03.01.; всяка година от 10ч. на втория ден от Великден до 16 ч. на последния ден; всяка година през лятото от 10ч. на 02.06. до 18 ч. на 10.06. и от 10 ч. на 02.09. до 18 ч. на 12.09.

С писмен отговор, насрещната страна е оспорила въззивната жалба като се излагат подробни съображения относно неоснователността на същата. Излага се, че бащата не е извършвал действия, представляващи пряка и непосредствена опасност за личността, живота и здравето на детето, поради което и не се налага ограничаване на контактите му с детето. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част, в условие на евентуалност да се определи РЛК, както следва: до навършване на три години на детето: всеки понеделник, сряда и петък от 16ч. до 19 часа; всяка нечетна седмица в събота и неделя от 10 ч. до 19 часа; на рождения ден на детето и рождения ден на бащата от 10 ч. до 19,30ч.; през Коледната ваканция, всяка четна година на 24.12., 25.12, и 26.12. от 10 до 19,30часа и всяка нечетна година на 30.12., 31.12., 01.01., 02.01. и 03.01. от 10 до 19,30часа; през великденската ваканция-нечетна година от 10 до 19,30часа; през лятната ваканция всеки ден от 01.06. до 15.06. ; от 01.07. до 15.07. ; от 16.08. до 30.08., от 10 до 19,30 часа, след навършване на тригодишна възраст на детето: всяка първа седмица от всеки месец от 16ч. в понеделник до 7,30ч. на следващия понеделник, всяка трета и пета седмица от месеца от 17,30ч. в четвъртък до 7,30 часа на следващия понеделник, а в останалата част режима не се променя.

2. Въззивна жалба с вх.№ 18853/2.03.2022г. от П. В. П., чрез пълномощник адв. Д.Ч. – ВАК срещу постановеното по делото решение в частта с която е определен месечен режим на лични контакти на детето с бащата и присъдената в полза на детето издръжка за в бъдеще за разликата над 250лв. до присъдените 330лв. и издръжка за минало време в размер на 960лв. Твърди, че определения месечен режим не дава възможност на детето да изгради пълноценна емоционална и доверителна връзка с бащата и не гарантира в достатъчна степен интереса му да има възможност да общува и се среща с двамата си родители, които да участват в грижите по отглеждане и възпитанието му. Не е предвидена възможност в режима, детето да контактува с баща си на рождения си ден и рождения ден на бащата до навършване на тригодишна възраст, за ваканциите, Коледните и Великденски празници. Моли да се определи режим на лични отношения, идентичен с предложения в отговора на въззивната жалба, подадена от Л. А., като в останалата част, решението, с което е определен РЛО да се потвърди.

По отношение на издръжката се излага, че от 26.08.2020г., до момента на подаване на исковата молба и в хода на делото, бащата ежемесечно и редовно е заплащал средства за издръжка на детето в размер на 250лв., месечно, а за м. август 2020г. е превел сума в размер на 170лв.

Майката е приемала плащането на издръжката, като не се е противопоставяла на размера и не е предявявала претенции за заплащане на сума в по-голям размер. Твърди, че издръжката в полза на детето за периода от една година назад от предявяване на претенцията е изплатена. Определената издръжка в размер на 500лв. е необосновано завишена и неправилно разпределена между двамата родители. По делото не са налице данни и твърдения за нужди на детето, извън обичайните за дете на неговата възраст, които да налагат и по- висок размер на средствата, необходими за издръжката му. Определената издръжка не е съобразена и с възможностите на бащата да я заплаща.Счита, че дължимата от него издръжката следва да се определи в размер на 250лв., който е съответстващ на нуждите на детето и възможностите на бащата да я заплаща.

Варненският окръжен съд, след като се запозна с твърденията и възраженията на страните и със събрания доказателствен материал, намери за установено следното:

Производството по делото е образувано по предявени от П. В. П. срещу Л. Й. А. искове с правно основание чл.127, ал.2 СК за определяне на режим на лични отношения между детето М.

П.ов П. и ищеца.

Ответницата е предявила насрещни искове с правно основание чл.127, ал.2 СК за 2 определяне на местоживеене на детето при нея, за предоставяне упражняването на родителските права; за определяне на режим на лични отношения на детето с бащата, както и осъждане на бащата да заплати издръжка в полза на детето за минало време в размер на 700лв. месечно, считано от м. 08.2020г.

С постановеното по делото решение упражняването на родителските права по отношение на детето М., р. на 07.05.2020г. е предоставено на майката Л. Й. А.; определено е местоживеене на детето при майката; определен е режим на контакти на бащата П. В. П. с детето М., като му се предоставя възможност до навършване на три годишна възраст на детето да го вижда нечетна седмица от месеца, без преспиване от 10 часа до 17 часа на съответния ден, всяка четна седмица от месеца за дните понеделник, сряда и петък за времето от 16 часа или след учебните занятия до 19ч. без присъствие на майката и/или на психолог в подходяща среда по избор на бащата; след навършване на тригодишна възраст от детето: всяка нечетна седмица от месеца от 9 часа в събота до 19 часа в неделя, всяка четна седмица в сряда от 16 часа или след края на учебните занятия до 8 часа в сряда, като бащата ще води и взема детето от и до детското заведение, с преспиване в дома на бащата и без присъствие на майката; всяка четна година на рождения ден на детето от 16 часа до 20 часа; всяка нечетна година на рождения ден на бащата от 16 часа на 10.09. до 8 часа на 10.09., с преспиване; на всички национални празници през първата половина на годината всяка четна година от 10 часа на първия почивен дан до 20часа на последния почивен ден; на всички национални празници през втората половина на годината всяка нечетна година от 10 часа на първия почивен ден, до 20 часа на последния почивен ден; през коледната ваканция всяка четна година от 10 часа на 23.12. до 20 часа на 29.12., всяка нечетна година- от 10 часа на 30.12. до 20 часа на 03.01.; през великденските празници всяка четна година от 10 часа в петък до 20 часа в неделя, всяка нечетна година от 10часа в събота до 20 часа в понеделник; през лятната ваканция от 10 часа на 07.06. до 20 часа на 14.06.; от 10 часа на 01.07. до 20 часа на 07.07.; от 10 часа на 07.08. до 20 часа на 14.08.; от 10 часа на 01.09. до 20 часа на 07.09.; през междусрочната ваканция всяка четна година от 10 часа на първия ден до 20 часа на последния д., през пролетната ваканция всяка нечетна година от 10 часа на първия ден до 20 часа на последния ден; П. П. е осъден да заплаща издръжка в полза на детето М., чрез неговата майка и законен представител Л. А., в размер на 330лв. месечно, считано от подаване на насрещната исковата молба – 10.10.2021г. и издръжка за периода 10.09.2020г. – 10.09.2021г. в размер на 960лв., при отчитане на плащанията от ответника за издръжка за детето от по 250лв. на месец за посочения период.

Решението не е обжалвано, в частите, с които упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, поради което и предмет на настоящото въззивно производство са мерките относно режима на личен контакт на детето с бащата и размера на издръжката в полза на детето, дължима от бащата.

По делото не се спори, а и от представените доказателства- удостоверение за раждане, социален доклад, свидетелски показания, се установява, че страните са родители на детето М., р. на 07.05.2020г. След раздялата на родителите през месец юни 2020г. детето М. е живяло заедно с майката, която и към момента полага преките грижи за него.

Страните не спорят, че след раздялата им, включително и в периода 10.09.2020г. 10.09.2020г. П. П. е заплащал ежемесечно издръжка за детето в размер на 250лв. Този факт се установява и от представените по делото платежни нареждания.

В представения при първоинстанционното разглеждане на делото социален доклад и в показанията на разпитаните свидетели е посочено, че детето няма сериозни здравословни проблеми, като напълно са осигурени от страна на майката потребностите му от дом, подходящо облекло, както и от внимание и грижи. Между родителите не съществува спор относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето.