Решение № 850 от 05.12.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 850 гр. Благоевград, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Силвия Алексова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20231210100373 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление: град Со представлявано от Коста Чолаков - главен изпълнителен директор и Бдействащи чрез пълномощник - адв. Г. С. Я., против Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес: гр. Со представлявано от инж. ДоИска се да бъде постановено решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 478.49 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“, във връзка със щета 44010122102710, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че на 01.02.2021 г., около 4:00 часа, при движение по пътя гр. Г/път № 19/, след с. Градево, водач на л.а. марка „Хю, преминал през предмет на пътя /паднали камъни/, вследствие на което на МПС-то били нанесени материални щети.

Сочи се, че Р, е застраховано в ищцовото дружество на основание застрахователна полица „КАг., с валидност от 29.10.2020 г. до 28.10.2021 г., за застрахователна сума от 11 400 лв.

Навежда се, че нанесените в резултат на ПТП щети на увреденото МПС, са описани в Уведомление по щета 44010122102710, описи на претенция и опис-заключение по щета, като са били увредени: предна дясна гума и джанта, преден десен амортисьор и др.

Твърди се, че щетите са определени на база цени и методика, прилагани от застрахователя, като въз основа на калкулация по щета № 44010122102710 и подадена претенция за обезщетение, е определена сума в размер на 463.49 лв.

Посочва се, че с Ликвидационен акт от 08.02.2021 г. ищцовото дружество е одобрило да се изплати на собственика на увредения автомобил сума в размер на 463.49 лв., която сума е изплатена с платежно нареждане за масов превод от 08.02.2021 г.

Излага се, че с изплащането на застрахователното обезщетение, на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането, ищцовото дружество встъпва в правата на застрахования 1 собственик на увреденото имущество срещу причинителя на вредата - Агенция „Пътна инфраструктура“, на която е възложено поддържането на пътя.

Твърди се, че на основание чл. 412 от Кодекса за застраховането, ищецът е предявил претенцията си срещу ответника за изплатеното обезщетение в размер на 463.49 лв. и ликвидационни разходи в размер на 15.00 лв. /общо 478.49 лв./, като до ответното дружество била изпратена регресна покана с изх. № ., за доброволно плащане на дължимата сума, но до настоящия момент вземането не било погасено.

Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в законоустановения срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, като твърди, че претендираната сума е прекомерна. Сочи, че липсват данни, че застрахователният договор е породил валидно действие, като не се установява дали същият е бил валиден към момента на ПТП.

Излага, че не са представени доказателства за извършен оглед и заснемане на автомобила, което било задължително условие за влизане в сила на застрахователния договор.

Релевират се доводи, че основната причина за настъпване на твърдените вреди е виновното поведение на водача на автомобила, като действията му представляват груба небрежност и са основание за непокриване на настъпилите щети. Твърди се, че изключителната вина на водача е основание за изключване на отговорността на АПИ.

Направено е и възражение, че е налице прекомерност на претендираните вреди и при евентуално уважаване на исковата претенция, размерът на исковата сума следва да бъде намален.

Оспорва се представената с исковата молба Застрахователна полица № 440120151040417.

Оспорва се описаният механизъм на ПТП и твърдените в исковата молба щети на автомобила. Оспорва се, че посочените щети представляват покрит от застрахователната полица риск. Сочи се, че в случая, ако е платено застрахователното обезщетение от застрахователя на собственика на застрахования автомобил, то е платено по непокрит от застрахователния договор риск - т. е., при отсъствие на основание за плащане.

Оспорва се изложеното в исковата молба твърдение за наличието на камъни на пътното платно, които да са причина за процесното ПТП, тъй като не е представен протокол за ПТП, издаден от органите на МВР.

Оспорва се и причинно-следствената връзка между настъпилите вреди и попадането на автомобила в дупка на пътното платно, като основната причина за настъпване на твърдените вреди се твърди, че е единствено виновното поведение на водача на автомобила.

Оспорва се обстоятелството, че на процесните дата и място е имало паднали камъни на пътното платно, тъй като през посочения период е била извършена поддръжка на пътя.

Твърди се, че в исковата молба не е посочено точно на кой километър от пътя е реализирано ПТП, липсва протокол за ПТП, съставен от служители на МВР за реализирано пътнотранспортно произшествие, което води до невъзможността да се установи точното местонахождение на евентуално настъпилото ПТП и че от попадането на автомобила в камъни на пътя са причинени щети.

Сочи се, че падането на камъни върху пътното платно по време на движение на автомобила, представлява непреодолима сила, която е основание за отпадане на отговорността на АПИ. Направено е възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

В проведено на 06.11.2023 г. открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, като с депозирана по делото молба поддържа предявения иск по 2 съображенията, изложени в исковата молба.

Ответникът се представлява от юрисконсулт Паргов, който оспорва иска по доводите, релевирани в отговора на исковата молба.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната е и е назначена съдебно автотехническа експертиза, заключението от която е приобщено към доказателствения материал по делото.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и като съобрази становищата и доводите на страните, съдебният състав прие за установено следното от фактическа страна:

МПС марка „Хе застраховано в ищцовото дружество, по силата на сключен на 21.10.2020 г. договор за автомобилна застраховка „, видно от застрахователна полица № Застраховката е със срок на действие 12 месеца - от 00:00 часа на 29.10.2020 г. до 23:59 часа на 28.10.2021 г. Договорът е сключен при ОУ Каско на МПС.

В уведомление за щета 44010122102710 по полица 440120151040417 „Каско+“, изготвено от Й. Г. К., адресирано до ДЗИ Общо Застраховане, е посочено, че е увреден собствения му лек автомобил марка „Хюндай“, модел „С“ с ДК № РВ 6373 ХР, като уврежданията са: предна дясна гума, джанта и амортисьор, а събитието е станало на 01.02.2021 г., в 04:00 ч., по път от гр. Г Дд, на около 2 км. от с. Г, като водачът се е ударил в паднали от ската камъни на пътя.

От ДЗИ е изготвено опис-заключение по щета 44010122102710 от 01.02.2021 г., в което са описани увредените детайли, а именно - предна дясна гума и джанта и амортисьор.

С ликвидационен акт по преписка № 44010122102710/01.02.2021 г., е разпоредено да се изплати на собственика на застрахования автомобил, сума в размер на 463.49 лв. Сумата е изплатена, видно от платежно нареждане от 08.02.2021 г.

Във връзка с изплатената щета е изпратена регресна покана до Областно пътно управление – Благоевград, за изплащане на щета 44010122102710, получена от ОПУ на 15.06.2021 г., видно от приложена по делото обратна разписка.

По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите К. и Иванов.

В показанията си свид. К. посочи, че на процесната дата – 01.02.2021 г., рано сутринта, при движение по пътя от гр. Гуправлявайки описания по-горе лек автомобил, след село Г, пред него се образувало „срутище“. Свидетелят спрял и маневрирал, като дясната му гума попаднала под един голям камък. Извикал Пътна помощ, тъй като не могъл да се оправи сам. Падналите камъни били много, като се разпилели на пътното платно изведнъж. На мястото не е имало сигнализация или обозначение, че в участъка има паднали камъни.

Имало мъгла, пътните условия били зимни.

Свид. Иванов заяви в показанията си, че процесният участък след с. Ге с планински релеф, със стръмни скатове. Пътят е целият в завои, като в опасните участъци има поставени предупредителни знаци А 17. АПИ има сключен договор с фирма за зимно поддържане, която поддържа пътя проходим през зимата, като извършва обходи. При тези обходи, ако се констатира наличие на паднали камъни, фирмата ги почиства и отстранява.

Съдът цени с доверие показанията на свидетелите – същите са обективни, последователни и лишени от вътрешни противоречия.

В заключението по допуснатата и назначена съдебно автотехническа експертиза вещото лице е достигнало до следните изводи:

-Най-вероятният механизъм за възникване и протичане на ПТП при удар на л.а. „Санта Фе“ след преминаване през скални късове /камъни/ върху настилката от платното за движение, е описан накратко от свидетеля К. в съдебно заседание и в искането за 3 обезщетение по щета № 440120151040417. Така описаният механизъм в исковата молба, кореспондира с установените за настъпили увреждания по автомобила. Нанесените увреждания, настъпили по л.а. „Хюндай“ „Санта Фе“ с рег. № РВ 6373 ХР, за които ищецът твърди, че са настъпили на 01.02.2021 г., са технически възможни и съответстват на описания механизъм по начин на получаване. Този механизъм на увреждания по автомобила съответства и на констатираните при огледа увреждания и на отразеното от застрахователя в описа към щетата.

-Стойността на щетите, изготвена по калкулация за ремонт според степента за увреждане на части, технологичен труд и материали, по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, е била кръгло 510 лв.

В откритото съдебно заседание при изслушването си, вещото лице Н. посочи, че скоростта, с която се е движел процесният л.а., не е била висока, като такъв вид увреждане е характерен за преминаване през камъни.

Съдът цени с доверие изготвеното заключение – същото е пълно, ясно и обосновано.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ е процесуално допустим, а разгледан по същество – основателен.

Аргументи:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.

В тази връзка, разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ дава право на репариралия вредите застраховател на увреденото имущество да възстанови платеното от делинквента, встъпвайки в правата на увредения - фигурата на суброгационната претенция.

Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличие на валидно към датата на увреждането имуществено застрахователно правоотношение между застрахователя и увредения; настъпване на застрахователното събитие - увреждане на осигуреното имущество и възстановяване на вредите от застрахователя, посредством заплащане на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. Наред с това, следва да бъдат установени и елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, като съобразно нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, в областта на гражданската отговорност за вреди, вината се предполага до доказване на противното. Това е така, тъй като застрахователят, съобразно чл.